Р Е Ш Е Н
И Е
№
83 09.05.2023г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на трети май две хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 302 по описа за 2022г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Адв.А.Т.
*** като пълномощник на Н.Д.Н., ЕГН ********** със съдебен адрес:*** обжалва
решение №242/28.10.2022г. по а.н.д.№932/2022г. на РС - Кюстендил. Релевира
касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона
поради неправилното му прилагане свързва с липса на виновно поведение поради
незнание за прекратената регистрация на автомобила - неуведомяване по реда на
чл.143, ал.10 от ЗДвП. Отделно от това, твърди за разминаване между описанието
на нарушението и дадената правна квалификация като непълна. Въвежда възражение
и за липса на компетентност на актосъставителя и АНО. Моли за отмяна на
решението и отмяна на НП.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата. Претендира деловодни разноски
пред съдилищата по списък, обективиран в писмена молба.
В
с.з. пълномощникът на ответния началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение за касатора.
Представителят
на КОП дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че въззивния съд е
постановил неправилно и незаконосъобразно решение.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №22-1139-001378/19.07.2022г. на началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, с което на Н.Д.Н. за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на 30.05.2022г. около 08.05 часа в гр.Кюстендил от ул.“Цар Симеон I“ по ул.“Цариградска“ с посока на движение към ул.“Антим I“ нарушителят е управлявал собствения си лек автомобил
„Фолксваген Транспортер“ с рег.№КН1090ВМ. При спиране за проверка полицейските
служители св.Г. и св.З. са установили, че МПС е с прекратена регистрация от
05.05.2022г. поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. След съставяне на АУАН срещу водача, по реда на чл.33, ал.2 от ЗАНН преписката е прекратена и изпратена по компетентност на РП – Кюстендил. С
Постановление от 12.07.2022г. на прокурор от РП – Кюстендил е отказано образуване
на досъдебно производство. На основание на Постановлението на прокурора е
издадено оспореното пред съда НП.
При
тези фактически установявания съдът е приел от правна страна липса на допуснати
съществени нарушения на процедурата по ЗАНН и доказано противоправно деяние. За
да формира извода по съществото на спора районният съд е съобразил актуалната
практика на касационната инстанция, съгласно която не е необходимо уведомяване
на нарушителя за служебно прекратената регистрация на МПС поради недопустим
косвен съдебен контрол на прекратяването в рамките на процедурата по ЗАНН.
Съдът е установил валидно прекратяване на регистрацията на МПС и осъществено управление
на автомобила от дееца на посочените в НП дата, място и час. Съдът е отрекъл
маловажност на случая. По посочените правни доводи съдът е потвърдил оспореното
НП и на основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН е осъдил Н.Д.Н. *** 80лв. разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено
за съответствие с материалния закон, обаче е неправилно. Съображенията за това
са следните:
Касационният
съд споделя изводите на районния съд за законосъобразно проведена процедура по
ЗАНН.
Липсва
твърдяното в касационната жалба разминаване между описанието на нарушението и
дадената за него правна квалификация. Обвинението срещу дееца е за управление
на собствения му лек автомобил, който е с прекратена регистрация към
05.05.2022г. поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобилистите. Фактическите обстоятелства по обвинението съответстват на правилото
по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, посочено като нарушена правна норма в АУАН и НП.
Липсата на изписване в НП на приложимото към обвинението предложение първо на
чл.140, ал.1 от ЗДвП не е съществено нарушение на формата, поради ясното и
безпротиворечиво обвинение, което не води до нарушаване, респ. засягане правото
на защита на дееца.
Неоснователно
е възражението на касатора за липса на компетентност на актосъставителя и АНО.
АУАН и НП са издадени от оправомощени длъжностни лица по см. на чл.189, ал.1 и
ал.12 от ЗДвП, предвид приетата от въззивния съд като писмено доказателство
заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. Със
заповедта са определени службите за контрол по ЗДвП и длъжностните лица от МВР,
които имат право да съставят АУАН и да издават НП. По силата на посочената
заповед, ОДМВР са определени като служби за контрол по спазване на ЗДвП в
рамките на обслужваната територия, като полицейските органи от секторите „Пътна
полиция“, включително заемащите длъжността „младши автоконтрольор“, имат право
да съставят АУАН, а началниците на сектори „Пътна полиция“ са с делегирани
правомощия за издаване на НП /вж. т.1.3.1, т.1.3.2, т.2.1 и т.3.7 от
заповедта/. Следователно, съставителят на АУАН по силата на заеманата от него
длъжност е лице от служба за контрол по чл.189, ал.2 от ЗДвП във вр. с
регламентацията по чл.165 от ЗДвП, а издателят на НП е с надлежно предоставена
делегация по чл.189, ал.12 от ЗДвП.
Изводът
на районния съд по съществото на спора обаче е неправилен с оглед приетото в
хода на касационното производство Тълкувателно постановление №2/05.04.2023г. на
ОСС на НК на ВКС и I и II
колегии на ВАС по тълк.д.№3/2022г. /вж. л.19-24 от делото на КАС/. С
Тълкувателното постановление е установено, че не се наказва с предвиденото в
чл.175, ал.3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява МПС,
чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, без
за това да е уведомен собственика на МПС. В мотивите на Тълкувателното
постановление е застъпено становище, че уведомяването на собственика на МПС за
служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическият състав на
прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към
субективния елемент на административното нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП,
защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми
собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС.
Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона, а се извършва
след автоматизирано уведомяване от Гаранционния фонд, поради което собственикът
на превозното средство няма как да знае кога точно е била прекратена служебно
регистрацията на МПС, което знание е от значение за субективната съставомерност
на деянието и е факт от обективната действителност, т.е. знанието е фактическо
обстоятелство от състава на административното нарушение. Незнанието изключва
виновното поведение на дееца в двете му проявни форми – умисъл и
непредпазливост. Според указанията в Тълкувателното постановление,
уведомяването на собственика на МПС за служебното прекратяване на регистрацията
е изпълнимо както с получаване на съобщението от органа, така и с всякакво друго
узнаване, доказано от органа.
На
основание чл.130, ал.2 от ЗСВ Тълкувателното постановление е задължително за
съда. Прилагайки указанията в Тълкувателното постановление спрямо казуса по
делото, касационният съд установява наличие на елементите от обективна страна
на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП и отсъствие на субективната страна на
деянието. От приобщените показания на св.З. и св.Г. районният съд правилно е установил
от обективна страна, че на посочените в НП дата, място и час нарушителят е
управлявал лекия автомобил и че автомобилът не е регистриран по надлежния ред –
неговата регистрация е служебно прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. От
писмо УРИ 113900-2693/24.06.2022г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
– Кюстендил обаче се установява, че изпратеното до собственика уведомление за
прекратената регистрация на МПС не е редовно получено от адресата. Липсата на
валидни доказателства за уведомяване на собственика е констатирана и в
Постановлението на прокурора от РП – Кюстендил, с което е отказано да се
образува досъдебно производство. По делото няма доказателства за редовно
съобщаване на собственика за прекратената регистрацията на МПС, нито, че този
собственик е узнал по друг релевантен начин за това прекратяване. Изложеното,
определя поведението на дееца като ненаказуемо по санкционния състав на чл.175,
ал.3 от ЗДвП.
Задължителната
сила на Тълкувателното постановление налага касационния съд да изостави
практиката си, цитирана в решението на районния съд. Изложеното определя
оспореното НП като незаконосъобразно.
На
основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК решението на районния съд ще се отмени като
неправилно и вместо него касационния съд ще отмени НП.
На
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.143, ал.1 и §1, т.6 от ДР на АПК ОДМВР
– Кюстендил дължи заплащане на касатора на деловодни разноски пред въззивния и
касационния съд в общ размер от 800лв. за заплатени адвокатски възнаграждения,
всяко от които в размер на по 400лв., съгласно приложените по делата договори
за правна защита и съдействие. Възнагражденията са заплатени в брой, в
минималния размер по чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с
чл.36, ал.2 от ЗА, поради което не подлежат на намаляване по възражението на ответника
за прекомерност.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №242/28.10.2022г. по
а.н.д. №932/2022г. на РС – Кюстендил И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП
№22-1139-001378/19.07.2022г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Кюстендил, с което на Н.Д.Н. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер на 200лв. /двеста лева/ и лишаване от право да управлява МПС за
6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ да заплати на Н.Д.Н. /с посочени лични
данни/ деловодни разноски пред районния
съд и касационния съд за адвокатски възнаграждения в общ размер от 800лв. /осемстотин
лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.