Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 17.09.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на девети март през 2021 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ДИМИТРИНКА
КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря А.Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 1554 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение от 18.09.2019 г. СРС, 57 с-в, по гр.д.№ 32412/18 г. e осъдил „С.б.з.р.“
ЕАД да заплати на И.К. Н. на основание чл.200, ал.1 КТ сумата от 15 000,00
лв.-обезщетение за неимуществени вреди за периода 22.12.2015 г.-22.05.2018 г. в
резултат на трудова злополука, настъпила на 22.12.2015 г., изразяващи се в
претърпени болки и страдания вследствие на счупване на горния край на раменна кост на дясна ръка със законната лихва върху
главницата, считано от 22.05.2018 г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлил иска да разликата над 15 000,00 лв. до пълния предявен размер от
20 000,00 лв.; на основание чл.200, ал.1 КТ-сумата от 91,00
лв.-обезщетение за имуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила
на 22.12.2015 г., изразяващи се в направени разходи по лечение на травматично
увреждане със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2018 г. до
окончателното й изплащане.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата- И.К. Н. в частта, с
която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над уважената от
15 000,00 лв. до пълния предявен размер от 20 000,00 лв. с оплаквания
за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост.Въззивницата
твърди, че размера на обезщетението не е
определен съгласно нормата на чл.52 ЗЗД и че първоинстанционният съд не е
съобразил в пълна степен характера на причинените вреди, претърпените от нея
болки и страдания, както и
продължителността на търпенето им.Излага доводи, че съдът не е съобразил и
обстоятелството, че вредите са довели до състояние на трайна
неработоспособност, свързана с невъзможността да бъде пълноценна и способна да
се грижи сама за себе си и да изпълнява ежедневни и обикновени дейности.Моли
съда да отмени решението в обжалваната от нея част и да уважи изцяло
иска.Претендира разноски.
Ответникът по
въззивната жалба-„С.б.з.р.“ ЕАД оспорва същата.Изразява становище, че не може
да носи отговорност за проявената груба небрежност от ищцата.Твърди, че ищцата
е упражнила самолечение без да притежава необходимата квалификация и
знания.Твърди, че след настъпилата трудова злополука ищцата е работила в
продължение на 13 месеца, без да са оплаква от влошено здраве поради травма на
дясната ръка и болки, като е изявила желание да работи и след пенсионирането й.Оспорва
наличието на причинна връзка между трудовата злополука и вредата.Моли съда да
остави без уважение въззивната жалба на ищцата.
Постъпила е
въззивна жалба и от ответника в частта, с която са уважени исковете по чл.200,
ал.1 КТ за сумата от 15 000 лв.-неимуществени вреди и за сумата от 91
лв.-обезщетение за имуществени вреди.Въззивникът твърди, че в обжалваната част
първоинстанционното решение е необосновано, постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила.Излага твърдения, че съдът
неправилно е кредитирал приетото по делото заключение на медицинската
експертиза и свидетелските показания на свидетеля на ищцата и същевременно не е
допуснал до разпит свидетели на ответника, което е довело до неизясняване на
обективната истина.Твърди, че съдът неправилно е приел, че липсва поведение на
ищцата, което да е допринесло за съпричиняване на вредите.Неправилно съдът е
кредитирал показанията на личния лекар на ищцата, без да съобрази разпоредбата
на чл.172 ГПК.Поддържа, че е налице хипотезата на чл.201, ал.2 КТ.По отношение
на имуществените вреди въззивникът-ответник излага оплаквания, че по делото не
са представени доказателства за направени разходи за лекарства и проведени
терапии.Изразява становище, че при определяне на размера на обезщетението
първоинстанционният съд не е съобразил възрастта на пострадалата и обективно
по-дългия период от време за възстановяването й.Моли съда да отмени решението в
обжалваната от него част и да отхвърли исковете.Претендира разноски.
Ищцата-И.К. Н.
оспорва въззивната жалба на ответника.Твърди, че с нея ответникът за първи път
е навел обстоятелства и възражения извън срока по чл.131 ГПК.Моли съда да
отхвърли въззивната жалба на ответника.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК
относно размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с искове с правно основание чл.200, ал.1 КТ.Ищцата- И.К. Н. твърди,
че с ответника е била в трудово правоотношение за периода от 04.05.1988 г. до 02.12.2017
г. за длъжността „масажист“.На 22.12.2015 г. през работно време, по повод на
извършваната работа при придвижване по коридор в приземния етаж се е спънала и
е паднала, при което е получила счупване на горния край на раменната кост /хумерус/
на дясната ръка.С разпореждане № 18840/04.01.2016 г. на ТП на НОИ-гр.София
инцидентът е приет за трудова злополука на основание чл.55, ал.1 КСО.Твърди, че
трудовата злополука й е причинила временна нетрудоспособност около 8 месеца-от
22.12.2015 г. до 18.08.2016 г. и че е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, невъзможност да изпълнява както трудовите си
задължения, които са свързани основно с използването на ръцете й предвид
заеманата длъжност, така и елементарни ежедневни дейности.Излага твърдения, че
лечението и възстановяването й са били изключително тежки и продължителни и към
настоящия момент здравословното й състояние е влошено поради претърпяната
травма на дясната ръка.Въпреки проведеното лечение ищцата е с ограничени
движения на дясната ръка, изтръпване и затруднено самообслужване, които освен
обичайните болки й причиняват и неудобство и притеснение, че не може сама да се
грижи пълноценно за себе си.През 2017 г. е преминала на ТЕЛК, а през февруари
2018 г. е прегледана и от НЕЛК, която с ЕР й е определила 30% трайна
нетрудоспособност от претърпяната трудова злополука за срок от 3 години.Твърди,
че изпитва страх от възможността процентът на нетрудоспособност да се повиши, и
че ще търпи болките и неудобствата като последици от трудовата злополука до
края на живота си и няма да бъде пълноценна и способна да се грижи сама за себе
си.Ищцата твърди, че е претърпяла и имуществени вреди в размер на 91 лв.,
изразяващи се в заплащане на лечение и консумативи за лечение.Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от
20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, както и сумата от 91 лв.-обезщетение за имуществени вреди,
причинени от настъпилата на 22.12.2015 г. трудова злополука със законната лихва
върху сумите от датата на предявяване на иска до окончателното им заплащане.
Видно от
представения трудов договор от № 277/04.05.1988 г. страните по делото са били в
трудово правоотношение за длъжността „масажист“.
Трудовото
правоотношение е прекратено със заповед изх.№ 185 от 01.12.2017 г., считано от 02.12.2017
г. на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ /при придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст/.
С разпореждане № 18840/04.01.2016
г. на основание чл.60, ал.1 КСО на НОИ-СУСО злополуката, декларирана с вх.№ 1226/29.12.2015
г. от осигурителя-„Специализирана болница за рехабилитация-Здраве“ АД, станала
с И.К. Н. на 22.12.2015 г., е приета за трудова по чл.55, ал.1 КСО.Посочено е,
че злополуката е станала през време и по повод на извършваната работа-при
придвижване по коридор в приземния етаж
пострадалата се е спънала и е паднала, при което е получила счупване на горния
край на раменната кост /хумерус/ на дясна ръка.
По делото са
представени фактура № **********/23.12.2015 г. за закупена от ищцата раменна
ортеза на стойност 79,00 лв.; фактура № **********/24.04.2016 г. за платена
такса за платена услуга за образна диагностика и фискални бонове към тях.
Представено е и ЕР
на НЕЛК от 08.05.2018 г., с което й е определена 30% намалена трудоспособност
от трудовата злополука за срок от три години.Като противопоказни условия на
труд са посочени-статично и динамично пренатоварване на десен горен крайник,
физическо и психическо натоварване, нощен труд, дежурства, смени.
Разпитаната по
делото свидетелка С.И.твърди, че е специалист по вътрешни болести и познава
ищцата от 15-17 години, тъй като е лекувала дъщеря й и е била лекуващ лекар на
ищцата.Свидетелката е видяла ищцата след
изписването й от „Пирогов“ след злополуката, когато е била с ортеза и не е
имала възможност да движи ръката си.Била е с болки непрекъснато и свидетелката
й е давала лекарства-ибупрофен, витамин В, витамин С и др.Ищцата не е напълно
възстановена от травмата, 8-9 месеца е била с почти неподвижна ръка, в момента
има силно ограничение и болезненост в тази става и ръка, с атрофия на
мускулатурата и с невротични промени.Травмата се е отразила и на психиката й с влошаване на щитовидното
състояние, имала е тиреоидит на Хашимото.Ищцата й е споделила, че в „Пирогов“
са й предлагали операция, но анестезиолозите са се въздържали, тъй като е
алергична към пластините, които трябва да й се сложат.Ищцата непрекъснато е
идвала при свидетелката и се е оплаквала, че не могат да й помогнат заради
алергията й.Твърди, че ищцата е трябвало да работи с цената на силни болки, с
оток на ставите.
Съдът кредитира
показанията на свидетелката, тъй като са дадени от трето, незаинтересовано от
изхода на спора лице и възпроизвеждал лични впечатления с изключение на
твърденията за отразяване на травмата
върху психиката и състоянието на щитовидната жлеза, тъй като в тази част същите
не възпроизвеждат факти, а направен извод от свидетелката.
От заключението на
приетата по делото съдебно-медицинска експертиза на вещото лице К.Симеонов,
изготвено след проучване на представената медицинска документация и след личен
преглед е установено, че при трудовата злополука от 22.12.2015 г. ищцата е
получила счупване на дясната мишнична кост в горния й край.Най-честият
механизъм за получаване на този вид счупвания е падане от собствен ръст върху
изнесена настрани ръка.Възможно е установената травма да е получена и по
описания в разпореждането за трудова злополука начин.Оказана й е първа помощ в
УМБАЛСМ „Н.Пирогов“, където дясната й ръка е имобилизирана с ортеза, което е
стандартен начин за консервативно лечение на такива счупвания.Ищцата е ходила
неколкократно на контролни прегледи, ползвала е болнични листове за временна
нетрудоспособност за периода 22.12.2015 г.-18.08.2016 г.Няма данни как е
протекъл лечебният процес след сваляне на ортезата, както и за рехабилитацията.При
извършения преглед на 30.05.2019 г. ищцата е съобщила, че след свалянето на
ортезата на 15.02.2016 г. е провеждала самостоятелно рехабилитация.Трайните
последици от трудовата злополука са описани в мотивите на решение на НЕЛК от
08.05.2018 г.-посттравматична ограничена подвижност на дясна раменна става;
състояние след фрактура на хирургичната шийка и големия туберкул, за което е
определена 30% намалена трудоспособност.Като противопоказни условия на труд е
посочено-статично и динамично пренатоварване на десен горен крайник.При
прегледа се е установила хипотрофия на делтоидния мускул на дясна раменна
става, по-нисък стоеж на дясно рамо, ограничен обем движение в дясна раменна
става-С 30-0-90, Ф 90-0-0, Р 50-0-60.При така описаните последици от счупването
е възможно ищцата да изпълнява елементарни ежедневни дейности, които не
изискват физическо претоварване и повдигане на ръката над нивото на рамото.В
съдебно заседание вещото лице е пояснило, че няма данни за постоянен тремор,
ищцата е съобщила за периодичен такъв.Дори и при оперативно лечение периодът на
обездвижването е щял да бъде същия-40 дни.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или
служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
От събраните
доказателства се установи, че на 22.12.2015 г. ищцата е претърпяла злополука,
която е приета за трудова с разпореждане на НОИ, вследствие на която е получила
травма- счупване на дясната мишнична кост в горния й край и е претърпяла вреди.
Първоинстанционният
съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответника на основание чл.200, ал.1 КТ, като е определил размера на
обезщетението за неимуществени вреди на 15 000 лв.Съдът е обосновал
присъдения размер със съобразяване на обема и вида на неимуществените вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, а по отношение на имуществените вреди е съобразил представените по
делото писмени доказателства за извършени разходи от ищцата.
Спорен
между страните е въпросът за размера на неимуществените и имуществените вреди.Настоящият
съдебен състав счита, че определеният от първоинстанционния съд размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди от посочената в
разпореждането за трудова злополука травма, е занижен и не репарира в пълна
степен претърпените от нея вреди.
С оглед характера
на увреждането, продължителният възстановителен период /8 месеца/; периода и
интензивността на претърпените от ищцата болки; неудобствата и затрудненията в
ежедневното й битово обслужване през периода на имобилизация и необходимостта
от ползване на чужда помощ; социално-икономическите условия в страната към
момента на настъпване на вредите вкл. нивото на жизнен стандарт; отражението на
злополуката върху трудоспособността й /намален процент на трудоспособност-30%/;
последиците и отражението й върху начина й на живот, изразяващо се в ограничен
обем движение в дясна раменна става и неспособността за извършване на дейности,
които изискват физическо претоварване и повдигане на ръката над нивото на
рамото, както и възрастта на ищцата към момента на злополуката /59 г./, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза общо на сумата
от 20 000 лв.
Съдът
счита, че не следва да обсъжда доводите във въззивната жалба за намаляване на
обезщетението поради допусната груба небрежност от ищцата и поради факта, че тя
е работила в продължение на 13 месеца без оплаквания, тъй като те са въведени
за първи път с въззивната жалба.С отговора на исковата молба не е направено
възражение за съпричиняване по смисъла на чл.201, ал.2 КТ и същото се явява
преклудирано.Определеният размер на обезщетението не следва да се намалява и
поради обстоятелството, че ищцата сама е провеждала рехабилитация, тъй като не
е установено то да се е отразило неблагоприятно върху възстановяването й.Неоснователно
е възражението, че не е доказана причинната връзка между настъпилата трудова
злополука и претендираните вреди поради наличието на множество други
заболявания на ищцата.От събраните доказателства не се установи вредите да са
причинени от други заболявания на ищцата, а при определяне на размера на
обезщетението съдът е съобразил само тези, които са в причинна връзка с претърпяната
злополука, която е безспорно установено от събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност.
Неоснователни
са оплакванията на ответника за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.172 ГПК при кредитиране на показанията на разпитаната свидетелка, тъй като тя не се
намира в отношения с ищцата, които да пораждат съмнения за наличие на
заинтересованост от изхода на спора.
Размерът
на имуществените вреди е доказан от представените по делото писмени
доказателства-фактури и фискални бонове, установяващи направени разходи за
закупуване на ортеза и за образна диагностика.
Поради
частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение
следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен иска по чл.200, ал.1 КТ за неимуществени
вреди разликата над 15 000 лв. до 20 000 лв., както и в частта, с
която ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски по делото в размер на
37,33 лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК, като вместо него се постанови решение,
с което искът да се уважи и в тази част.В останалата обжалвана част решението
следва да се потвърди.
Въззивницата-ищец
не е направила разноски по делото.Пред двете инстанции не са представени
договори за правна защита и съдействие, обективиращи съгласие на страните за
размера и начина на заплащане на адвокатското възнаграждение, поради което не
следва да се присъждат разноски в полза на ищцата за първата инстанция.По
изложените съображения не следва да се присъжда и възнаграждение в полза на адв.Л.Р.
по чл.38 ЗА.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК въззивникът-ответник следва да бъде осъден да заплати на СГС
сумата от 100 лв.-държавна такса за СГС, както и 200 лв.-държавна такса за СРС
и сумата от 49,78 лв.-разноски за
приетата медицинска експертиза.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението
от 18.09.2019 г. на СРС, 57 с-в, по гр.д.№ 32412/18 г. в частта, с която е
отхвърлен иска с правно основание чл.200, ал.1 КТ, предявен от И.К. Н. срещу „С.б.з.р.“
ЕАД з. сумата над 15 000,00 лв. до предявения размер от 20 000,00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 22.12.2015
г.-22.05.2018 г. в резултат на трудова злополука, настъпила на 22.12.2015 г.,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „С.б.з.р.“
ЕАД с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление:*** да заплати на И.К. Н.
с ЕГН ********** и с адрес: *** и със съдебен адрес:***, хотел „Рила“, офис ***/адв.И.Й./
и сумата от 5 000,00 лв. /пет хиляди лева/- обезщетение за неимуществени
вреди за периода 22.12.2015 г.-22.05.2018 г. в резултат на трудова злополука,
настъпила на 22.12.2015 г. със законната лихва върху сумата от 22.05.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
ОСЪЖДА „С.б.з.р.“
ЕАД с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Софийски
градски съд сумата 100 лв. на основание
чл.78, ал.6 ГПК, а на Софийски районен съд-сумата 200 лв.-държавна такса за СРС
и сумата от 49,78 лв.-разноски за
приетата медицинска експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.