Определение по дело №520/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 606
Дата: 17 октомври 2019 г.
Съдия: Стела Венциславова Дандарова
Дело: 20195000600520
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

№ 606

 гр. Пловдив, 17 октомври 2019 година

 

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ

 

при участието  на  съдебния  секретар  Антоанета Калайджиева и  в  присъствието на  прокурора ВИКТОР ЯНКОВ сложи за разглеждане докладваното от съдията-докладчик МИЛЕНА РАНГЕЛОВА,  ВЧНД    520  по описа за 2019 година.

 

 

                    На именното повикване в 9.05 часа в залата се явиха:

 

                    Производството е по реда на чл.65, ал. 7 и 8 НПК.

 

          Образувано е по въззивна частна жалба на адв. Е.Х., в качеството му на защитник на обвиняемия В.С.К., против определение № 1107 от 10.10.2019 г. по ЧНД № 1907/2019 г. на П.окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на В.К.  за изменение на мярката му за неотклонение от "ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА" в по-лека такава. 

 

          ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ /обвиняемият/ В.С.К. се явява лично и с упълномощения му в хода на досъдебното производство защитник адв. Е.Х..

                   

                    ЗА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – П. се явява прокурора ВИКТОР ЯНКОВ.         

                             

                    ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:

 

                    ПРОКУРОР ЯНКОВ: Да се даде ход на делото.

                    Адв. Е.Х.: Да се даде ход на делото.

                    Обвиняемият В.С.К.: Знам защо съм тук – да ми се измени мярката „Задържане под стража“ в по-лека такава. Съгласен съм на „Домашен арест“, „Парична гаранция“, стига да не е задържане.

                   

                    СЪДЪТ намира, че са налице основанията за даване ход на делото, поради което

 

                                                   О П Р Е Д Е Л И:

 

                    ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

                    ДОКЛАДВА се делото от съдията – докладчик Милена Рангелова.       

 

          На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК. 

                    Адв. Е.Х.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към състава и такива за събиране на доказателства. Да се даде ход на съдебните прения.

 

                    Обвиняемият В.С.К.: Също поддържам жалбата и нямам искания за отводи и доказателства. Зная защо съм тук. Искам по-лека мярка за неотклонение.

 

                    ПРОКУРОР ЯНКОВ: Нямам искания за отводи и за доказателства. Да се даде ход на съдебните прения.

 

                    С оглед становищата на страните, че нямат искания по този ред, съдът

                                                   О П Р Е Д Е Л И:

 

                    ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

                   

                    Адв. Е.Х.: Уважаеми апелативни съдии,  освен изложеното в жалбата, бих искал да спомена, че в мотивите си ОС – П. е приел, че не е необходимо В.К. да бъде в дома си, тъй като има и друг родител. Обръщам внимание, че приложените от мен доказателства, а именно акт за раждане на децата, бяха с оглед на това – да обясним, че става дума за това, В. да си гледа децата, а жена му да работи, за да се издържа семейството.

                    Относно доказателствата, събрани по делото, искам да кажа, че през тези 6-7 месеца нито едно от нашите искания, а именно да докажем невинността, несъпричастността на К. в престъплението, не са изпълнени. В първия си разпит сме обяснили, че автомобила, за който става дума и който е собственост на К., е спиран 3-4 пъти на границата. В този автомобил са намирани цигари, само че тогава автомобилът е бил собственост на Н.М.. След като преминава автомобилът в собственост на К., той два пъти е спиран на границата. Единият път автомобилът е задържан, тъй като автомобила е бил вече белязан на границата и те вече знаят, че има тайник. Два пъти е спиран, когато той е управлявал колата. Даже единият път е бил задържан близо месец без да има нищо в този тайник. Тоест, автомобилът, ако още веднъж мине през която и да е граница, той щеше да бъде спиран винаги. Тоест, с този автомобил няма как да се извърши каквото и да е. Такава справка за спиранията искахме, а не е направена. Видно от данните по делото, правени са справки от Х.и от други места, но такава, не е представена.

                    Обоснованото предположение е основано единствено върху обясненията на Н.М.. Веднъж той е давал пълни и ясни обяснения, че В. е действащото лице, че той се е свързал с холандските граждани, след което на последния си разпит, който няма и половин страничка, само казва – „Р.М.и К. само са знаели какво правя“. Това е обоснованото предположение, което поддържа обвинението спрямо моя подзащитен.

                    Предвид изложеното, Ви моля да приемете, че не са налице предпоставки по чл. 63 НПК и постановите една по-лека мярка. Бих казал „Домашен арест“, би бил достатъчен в момента, за да има възможност полицията да разследва.

 

                    ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА:

                    ОБВИНЯЕМИЯТ В.С.К.:  Всичко започна като купих една кола от въпросния Н.. След това на границата ме провериха и се оказа, че колата има тайник и ме глобиха 1000 лева за абсолютно празен тайник. След което му върнах колата и му казах „Защо не си ми казал“. Той ми каза, че цигари е продавал и го били хванали на границата и за това продал колата. Остана да ми дължи пари и не съм прехвърлил колата.

                    При задържането си, на 15.04, лично той е управлявал колата и е свален от този автомобил, който в момента се води на мое име. Той е казал, че при моето пътуване аз съм внесъл тези хапчета, че мои са били, а аз нямам нищо общо с това. След което - защо на 15.04., след като той е заловен, медиите гръмнаха, в махала се разчу, защо аз на следващия ден преди телефонно обаждане, ако съм бил съпричастен най-малкото при това престъпление, при тази медийна вълна за афера за милиони, защо съм отишъл доброволно в полицията, ако съм имал някакви притеснения, че и аз имам някаква вина. Това, че аз съм пътувал, водело до обосновано подозрение. Как има обосновано подозрение, като има скенер, има канал, тайникът е отворен, глобен съм 1000 лв. за празен тайник. Подчертавам тайникът е бил празен. Ако е имало труп в тази кола и за убийство ли ще ме обвиняват? Ако е имало автомати, оръжеен бос ли ще стана аз?

                    Затова моля по-лека мярка, само и само да си бъда при семейството си. Освен тези техни приказки, няма нищо. Моето най-голямо провинение през живота ми е било да управлявам кола без колан. Имам две деца - на 6 години дъщеря и на 1 г. 3 м. син. Аз никога не съм бил задържан в полицията, нямам криминални регистрации, не съм престъпник. Ако знаех, че така ще стане, щях да не му търся пари, щях да я махам тази кола. Аз не съм знаел, че се занимават с такива работи.

 

                    ПРОКУРОР ЯНКОВ: Уважаеми апелативни съдии, предлагам Ви да оставите жалбата като неоснователна без уважение и да потвърдите определението на ПОС, с което е отказано изменението на мярката за неотклонение.

          Производството е по чл. 65 НПК. Не са настъпили каквито и да са нови обстоятелства след неговото задържане, които да налагат изменението на така взетата мярка за неотклонение “Задържане под стража“.

          Производството е в разумни срокове. Не е надвишен максималният размер на задържане. Налице е обоснованото подозрение в извършване на деянието, за което му е повдигнато обвинение. Налице е висока степен на обществена опасност на деянието. Касае се за много добра организация и размах при извършване на престъпната дейност.

                    Както е отбелязал и съдът, реална е опасността обвиняемият да извърши престъпление и да се укрие. Деятелността е с международен характер. Той многократно е пътувал в чужбина, има съответните контакти, което завиша реалната опасност от укриване.

                    Ето защо Ви предлагам да оставите жалбата без уважение.

                   

 

                    ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА:

                    ОБВИНЯЕМИЯТ В.С.К.:

          - Уважаеми магистрати, всичко, което аз казвам, е документално доказуемо. Това от кого съм купил колата, е видно. Важно е откога има тайник и е видно, че отпреди аз да придобия собственост на това МПС, го е имало. Това че, съм пътувал, е налице. Не отричам.

                    Считам, че в една свободна демократична страна, в която живеем, едно мое пътуване да се тълкува като престъпление, защото някой си е казал: – „Имаше в колата още нещо“. Документирано е, доказуемо е от А.„М.“, че е извършена проверка, при която не е установено абсолютно нищо. Установен е празен тайник, за който пак казвам - глобен съм с 1000 лева.  

 

                    Съдът се оттегли на тайно съвещание.

                    СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ ПРОДЪЛЖАВА в 09.15 часа в същия съдебен състав, секретар и страни.

          Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за определяне на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража, не е основателно.

Споделят се съображенията на ПОС, че наличната доказателствена маса, състояща се от гласни, писмени и веществени доказателствени материали, както и експертните произнасяния, обосновават предположение за причастност на обвиняемия към инкриминираната наказуема с лишаване от свобода дейност. Аргументите на защитата за липса на сигурни доказателства в споменатия смисъл не държат сметка, че обоснованото предположение се изследва в производство, което се развива по реда на чл. 65 НПК, т.е. не е редно да се приравнява на по-високия стандарт, който съдът прилага при решаване на въпросите за вината и отговорността по реда на чл. 303, ал. 2 НПК – за доказаност на обвинението по несъмнен начин при постановяване на осъдителна присъда. Все пак ПАС намира за нужно да каже, че споделя виждането на окръжния съд, че към настоящия процесуален момент обоснованото предположение е надградено спрямо момента на първоначалното задържане. Действително, понастоящем обвинението има добра доказателствена база: твърдените съучастници на К. (обвиняемите Р.М.и Н.М.) го уличават директно, като синхронните им обяснения са твърде конкретни, за да се приеме, че не могат да са правдоподобни, още повече, че двамата обвиняеми дават информация и за своето престъпно участие, а и се наблюдава отлична комуникация със събраните други доказателства. Следва да се отбележи и това, че К. всъщност не отрича да е пребивавал на сочените от тях места в инкриминирания период, а твърдението му, че е разбрал за монтирания в инкриминирания автомобил тайник едва при проверки на граничните пунктове, не разчита за подкрепа на някоя друга доказателствена данна по делото. От друга страна, съдът недоумява каква позиция отстоява защитата с претендирания „факт“ при положение че обвинението е за държане на наркотик на място в гр. П., различно от тайника.

Споделят се и изводите за реална опасност от укриване и извършване на престъпление. Правилно в тази връзка е наблегнато на високата степен на обществена опасност и морална укоримост на посегателството. Разбира се, че тежестта на деянието не може да е единственият мотив за отказ да се измени нечия мярка за неотклонение, още повече когато се касае за половингодишно задържане. Подобен подход обаче не е и приложен от проверяваната инстанция. Всъщност в атакуваното определение е обърнато внимание на специфичната обективна и субективна тежест на посегателството, което е част от детайлно организирана и продължително осъществявана, в няколко държави, престъпна дейност. Именно тези данни (а не единствено съучастническото държане на наркотици на значителна стойност) показват, че обв. К. е личност, за която никак не е затруднително да извършва сериозни общоопасни посегателства и която би действала отново, при сгоден случай.

          Що се отнася до опасността от укриване, тя е особено отчетлива, като се имат предвид създадените в процеса на изграждане и поддържане на престъпната схема връзки с лица в чужбина.

Отчетена е и наличната информация по чл. 56, ал. 3 НПК и правилно е преценено, че няма потенциал да изключи споменатите опасности. Подобен потенциал не носят и данните за семейните ангажименти на обвиняемия, на които днес наблегна защитата.  

В обобщение: и към настоящия процесуален момент обвинителната теза има нужната доказателствена защитеност, а всяка от двете релевантни опасности е съвсем реална, което означава, че са изпълнени всички предпоставки за продължаване действието на атакуваната мярка за неотклонение. Оказа се, че заради разискваната специфика на стореното престъпление и способността на обвиняемия да води живот зад граница следващата по тежест мярка за неотклонение „домашен арест“ не е нецелесъобразна. Така че не е основателно искането да бъде определена такава мярка за неотклонение. 

          Ето защо съдът в настоящия състав

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1107 от 10.10.2019 година, постановено по ЧНД № 1907/2019 година по описа на П. окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на В.С.К. – обвиняем по ДП № 48/2019 г. по описа на Отдел „К*“ при О***-П. за изменение на мярката му за неотклонение от „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ в по-лека.

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

                    ЗАСЕДАНИЕТО се закри в  9.25 часа.

                    ПРОТОКОЛЪТ се изготви в С.З.

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                 1.

                                                             ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                 2.

                   

                                                           СЕКРЕТАР: