Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 02.02.2022г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданска колегия,
На тринадесети януари две
хиляди двадесет и втора година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№2671
по описа на съда за 2019г. и гр.830 от 2020г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е по
искова молба, подадена от К.В.С., с ЕГН ********** и Д.В.С., с ЕГН ********** и
двамата със съдебен по делото адрес в гр.София, ул.»Пиротска» №56, ет.2 против К.В.З.,
с ЕГН ********** и С.Р.З. ***.Предявени са за разглеждане искове по чл.31, ал.2
ЗС и по чл.32, ал.2 ЗС.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
отговор от страна на ответниците, предявен е за разглеждане, под форма на
инцидентен установителен иск за собственост на имота, като придобит по давност.
Твърди се, че по исковата молба, сезирала
съда, че с влязло дв сила съдебно решение №271 от 18.05.2013г. по
гр.д.№332882010г. на КРС, ищците били признати за собственици на по 1/3 ид.част
от недвижим имот, представляващ втори етаж от двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 100 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, входно антре, баня
със санитарен възел, ведно с прилежащите му две избени помещения, изградени в
източната част на сградата и източната половина на таванското помещение, ведно
със същите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху УПИ, представляващо парцел VIII, кв.131 по плана на
гр.Кюстендил, с площ от 435 кв.м.ответниците придобили имота след вписване на
исковата молба по това дело, същата вписана на 27.12.2006г.Договора за
продажба, с който се легитимирали като собственици бил сключен на 01.08.2007г.
На 21.12.2015г., с нотариална покана,
ответниците били поканени да заплащат обезщетение за това, че само те ползват
съсобствения имот в размер на 100 лв. месечно, считано от 21.01.2016г.В този
смисъл ответниците дължали обезщетение за 41 месеца.Претендира се осъждане на
ответниците да заплатят на ищците сума в размер на 4 100 лв., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.Претендира се също така разпределение ползването на съсобствения
имот.
В срока по чл.131 ГПК са оспорени
предявените искове.Предявен е за разглеждане установителе иск за
собственост.Твърди се, че ищците по този иск са придобили имота на правно
основание, годно да ги направи собственици, без да знаят, че праводателят им не
бил собственик на целия имот, поради което са го придобили по давност, чрез
добросъвестно владение за периода след 01.08.2008г.
От приложените дела-гр.д.№1659/2006г.на
КРС, гр.д.№313/2008г. на КОС, гр.д.№3328/2010г. на КРС, гр.д.№82/2009г. на ВКС,
гр.д.№7952013г. на КОС, гр.д.№7106/2014г. на ВКС, гр.д.№1219/2015г. на ВКС по
делото се установи следната релевантна на спора фактическа обстановка:
Ищците са наследници по закон на В. Р. С.,
починал на 17.12.1998г.По наследство от него, получили, заедно с майка си А.Д.
С., недвижим имот, представляващ втори жилищен етаж от двуетажна масивна
жилищна сграда, с площ от 100 кв.м., описан по-горе, при права по 1/3 ид.част
за всеки от тях.С договор от 29.05.2002г. във формата на НА №169, т.II, рег.№3108, д.№369/2002г. на нотариус П., тримата
наследници продали на Ц. М. и Р. Д. този имот.С договор от 29.09.2003г.
приобретателите по описания договор продали на майката на ищците А. С. същия
този имот.Последната заплатила имота с банков кредит, за което била учредена
върху имота законна ипотека.Поради неизпълнение по този договор имота бил
изнесен на публична продан.С постановление за възлагане този имот бил възложен
на присъединен взискател, като това постановление влязло в сила.
На 27.12.2006г., по гр.д.№1659/06г. на КРС
била вписана искова молба, по предявени от Д.В.С. и К.В.С. искове за нищожност
на гореописаните два нотариални акта и установителн искове за собственост за по
1/3 ид.част от този имот.
На 01.08.2007г. бил сключен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, във формата на НА №180, т.5, рег.№5695,
д.№881 от 2007г. на нотариус Павлов, по който В.И. М. продал на К.В.З.
гореописаните имоти.Към моманта на сключване на договора К.З. е бил в
граждански брак със С.Р.З..
С влязло в сила на 25.04.2015г.съдебно
решение е прогласен за нищожен договор
за покупко-продажба на недвижим имот във
форма на НА №169 от 29.05.2002г., т.2, рег.№3108 на нотариус павлов по
отношение на продедените от Д.В. С. и К.В. С.-по 1/3 ид.част.признато е за
установено по отношение на двамата, че са собственици на по 1/3 ид.част от
имота.Исковете са били насочени срещу участниците в сключването на договора
лица, а установителните искове за собственост и срещу приобретателя на
публичната продан В.М.
Между страните по настоящето дело е
безспорно, че от датата на сключване на договора за
покупко-продажба-01.08.2007г. К.В.З. и съпругата му С.З. владеят имота, като и
към момента живеят в него.
При гореописаната фактическа обстановка,
съдът следва да разгледа установителния иск за собственост, обуславящ за
останалите искове, предмет на разглеждане по делото.Тази претенция, предявена
по настоящето дело под форма на инцидентен установителен иск е отделена от настоящето
дело поради нередовност на сезиралата съда искова молба.По образуваното
гр.д.№830/20г. на КРС, съдът след привеждане в съответствие с изискванията на
чл.127 и сл. ГПК е прекратил производството по това дело и го е присъединил на
основание чл.213 ГПК за съвместно разглеждане към настоящето.
При накратно изложената по-горе фактическа
обстанвока, за съда се налагат следните правни изводи:
Ответниците в производството са придобили
имота през време на висящ процес, в течение на производството спорното право им
е прехвърлено-чл.226, ал.1 ГПК.Исковата молба е подадена в съда на 14.08.2006г.
и вписана на 27.12.2006г., а ответниците са придобили на 01.08.2007г.По
правилото на чл.226, ал.3 ГПК постановеното решение във всички случаи
съставлява пресъдено нещо спрямо приобретателя.В този смисъл, с влязло в сила
съдебно решение, влязло в сила на 25.04.2015г., спрямо тях е установено, че
ищците по първоначално предявените искове са собственици на по 1/3 ид.част от
имота.По правилото на чл.115, ал.1 б.ж ЗЗД през времетраене на процеса давност
не тече.В този смисъл за периода от датата на придобиване на имота от
тях-01.08.2007г. до 25.04.2015г. придобивна давност не е текла и не може да се
придобие имота на това основание.
С предявения иск се претендира
установяване право на собственост чрез придобивна давност за периода след
01.08.2007г.В този смисъл, съдът следва да отчете, че след влизане в сила на
съдебното решение е започнала да тече придобивна давност с начална дата
25.04.2015г.
По правилото на чл.70, ал.1 ЗС владелецът
е добросъвестен, когато вредее вещта на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната
от закона форма е била опорочена.Достатъчно е добросъвестността да е
съществувала при възникване на правното основание.Според ал.2 на същата
разпоредба, добросъвестността се предполага до доказване на противното.
Основният правен въпрос в конкретния казус
е относно действието на вписаната искова молба и как това се отразява на
приобретателя при висящ спор относно имота.В случай, че приобретателите са били
добросъвестни към момента на придобиване, то след влизане в сила на съдебното
решение за тях е налице възможност да придобият имота с кратката придобивна
давност-чл.70, ал.1 изр.2 ЗС.В този смисъл на 25.04.2020г. същите са станали
собственици на имота.
Като се има предвид, че едно от условията
да се квалифицира владението като добросъвестно е владелецат да не знае, че
праводателят му не е собственик, важно в случая е действието на вписването на
исковата молба и дали това презюмира знание за това обстоятелство.
Съдът, в настоящия си състав, счита, че
единствено въз основа на вписана искова молба, не може да се направи извод за
недобросъвестност на приобретателя-владелец, защото самото наличие на вписана
искова молба не е основание да се приеме, че е налице знание от страна на
купувача, че купува от несобственик.Добросъвестността се свежда до незнание на
определени в закона обстоятелства, без значение извинителност или
неизвинителност на това, като небрежността на владелеца не опровергава
презумпцията на чл.70 ЗС /Р. №86/2020г., II ГО на ВКС/.Релевантно в случая е не дали приобретателя е могъл да узнае, а
дали в действителност е знаел /Р.№237/2009г., II ГО, Р №309/2012г., II ГО/.
Следва да се посочи, че законната
презумпция за добросъвестност по чл.70, ал.2 ЗС е оборима, но не може да бъде
оборена с други презумпции, а е необходимо по несъмнен начин да се опровергае
/Вещно право на РБ.Част четвърта.Владението.Проф.Т./.
При горните изводи и при липса на
доказателства по делото оборващи законовата презумпция на чл.70, ал.2 ЗС, съдът
счита, че към моманта на сключване на договора за покупко-продажба на имота,
ищците по насрещния иск за собственост са били добросъвестни.В този смисъл и
след влизане в сила на решението-25.04.2015г. за тях е започнала да тече кратка
5 годишна давност-чл.70, ал.1 изр.2 ЗС, като на 25.04.2020г. този срок е
изтекъл и ищците по насрещния иск са придобили правото на собственост върху
идеалните части, притежавани от ответниците на оригинерно правно
основание-изтекла придобивна давност като добросъвестни владелци.
Исковете, сезирали съда, са по чл.31, ал.2 ЗС и по чл.32, ал.2 ЗС.Първия иск, черпи
основание от института на неоснователното обогатяване и в този смисъл е
облигационен иск, а втория по същество представлява спорна съдебна
администрация в отношенията между съсобственици.Прекъсването на придобивната
давност за вещно право се постига с предявяване на иск за собственост в
различните му форми, вкл. Иск за делба /Р.№374/2010г. IV ГО/.В този смисъл, съдът счита, че предявените искове не прекъсват теченето
на давност в полза на ищците по насрещния иск.аналогичен довод се налага и
относно връчената на 21.12.2015г. нотариална покана.
При горните изводи, съдът намира, че
предявения установителен иск за собственост е основателен и следва да се уважи от съда.
При горните изводи, то неоснователен е
иска за разпределение на ползването на имота, доколкото ответниците по този иск
са придобили правото на собственост на оригинерно правно основание-изтекла в
тяхна полза придобивна давност.
Иска по чл.31, ал.2 ЗС вр.чл.59 ЗЗД, съдът
намира, че е частично основателен, като съображенията в тази насока са
следните:
На първо място следва да
се посочи, че правото на собственост върху недвижим
имот принадлежи на определено лице до момента,в който друго лице придобие това
право. Обстоятелството,че едно лице упражнява фактическа власт върху недвижим
имот с намерение за своене не лишава притежаващия собствеността от правото да
получава плодовете от тази вещ до момента на осъществяване на фактическия
състав на 79, ал.2 ЗС.
В случая ответника по този иск-К.З., заедно с неговата съпруга, е придобил
правото на собственост върху процесния недвижим имот едва през 2020г.,поради
което до този момент същият дължи обезщетение за лишаване от ползването.Правото
на ползване принадлежи на собственика на веща,освен ако друго не е установено в
нормативен акт или чрез договор между собственика и ползващото вещта лице. Ако
правото на собственост премине в патримониума на друг правен субект,заедно с
него преминава и правото на ползване.Ако едно лице е ползвало определена вещ и
преди да придобие правото на собственост върху нея,то дължи обезщетение за
лишаване от ползването до момента,в който придобие собствеността/Решение
№108/10.04.2012 по дело №1063/2010 на ВКС, ГК, II г.о./
Налице
са всички предпоставки за уважаване на този иск.На ответника по този иск е
връчена нотариална покана за заплащане на обезщетение и към този
момант-21.12.2015г. ищците са били собственици на по 1/3 ид.част от
имота.Ответникът не проведе доказване да е предоставил на ищците възможност да
ползват имота, респ. да им е заплащал.Изводите на съда относно владението на
имота и изтекла придобивна давност са в подкрепа на този извод.При изложеното
съдът счита, че са налице всички предпоставки за уважаване на този иск, насочен
само срещу ответника К.З..
Относно
размера на обезщетението, по делото е прието като доказателство експертно
заключение, изготвено от в.л.Г..При преценка на претендираното и дължимо
обезщетение, съдът следва да отчете, че иска е предявен относно лишаване от
ползването на по 1/3 ид.част от недвижим имот, находящ се в гр.К., ул.“И. . №*,
а именно: втория етаж от двуетажната жилищна сграда със застроена площ от 100
кв.м., състоящ се три стаи, кухня, входно антре, баня със санитарен възел,
ведно с прилежащите към етажа две избени помещения, изградени в източната част
на сградата, откъм ул.“И.В.“ и източната половина от таванското помещение,
откъм същата улица, ведно със същите идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху УПИ, представляващо парцел VIII, отреден за имот
планоснимачен номер 2171 в кв.131 по плана на гр.К., с площ от 435 кв.м. В този
смисъл липсва претенция относно лишаване на ищците от ползването на гараж,
поради което посочения от вещото лице наем следва да се изключи от тази
стойност.Вещото лице е посочила, че размера на дължимото обезщетение в размер
на наемна цена за периода 21.01.2016г. до м.май 2019г., за който е предявен
иска е в размер на 10378.21 лв./без гаража/.В този смисъл, съобразно
притежаваните от ищците права /по 1/3 ид.част/ , ответникът им дължи
обезщетение за размер на по 3 459.40 лв.
Възражението
за частично погасяване на претенциите по давност е изцяло неоснователно.В
случая, вземането черпи основание от правилата за неоснователно обогатяване,
като независимо, че се определя на база месечен наем, то няма характер на
периодично вземане и се погасява с общата 5 годишна давност.В този смисъл до датата
на подаване на исковата молба в съда-30.12.2019г. не е налице погасяване на
тези вземания.
Възражението
на ответника, направено при приемане на заключението, че тези суми се дължат
въз основа на направени от него подобрения и ремонти на имота и изявлението на
вещото лице, че без подобренията следва намаляване с 40 %, съдът счита, че е
иррелевантон за настоящия спор и не следва да се отрази на направените
изводи.Извършените ремонтни дейности, вложени средства, увеличена стойност на
имота и пр. са предмет на различно правоотношение между страните, поради което
не следва да се изследват в производството по чл.31, ал.2 ЗС вр.чл.59 ЗЗД.
При
горните изводи, съдът счита, че предявените искове со основателни до размер от
3459.40 лв. за периода от 21.01.2016г. до м.май 2019г., като до пълния размер
на тези искове от по 4100 лв. са неоснователни и следва да се отхвърлят.
При
горните изводи и с оглед правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, страните в
производството си дължат разноски по уважените искове.В този смисъл, ответникът
К.З. дължи на ищците сума в размер на 1636.04 лв., съразмерно с уважените срещу
него искове.Ищците дължат на този ответник, по уважения иск по чл.124, ал.1 ГПК
разноски в пълен размер по представения списък по чл.80 ГПК в размер на
2 835.70 лв.-държавни такси и изплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на К.В.С., с ЕГН ********** и Д.В.С., с ЕГН ********** и двамата със
съдебен по делото адрес в гр.С., ул.»П.» №**, ет.*, че К.В.З., с ЕГН **********
и С.Р.З., с ЕГН **********, двамата с адрес ***»И. В.» №* са собственици на
недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №41112.504.381.1.2 по КККР на гр.Кюстендил, с
адрес на имота: гр.К., ул.»И. В.» №*, ет.*, находящ се в сграда №*, разположена
в поземлен имот с идентификатор №41112.504.381, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, с брой на нивата на обекта:1, с посочена в документа
площ от 100 кв.м., с прилежащи части: две избени помещения в източната половина
на сградата, източната половина на таванското помещение, с ниво:1, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: самостоятелен
обект с идентификатор №41112.504.381.1.1, над обекта: няма и сграда с
идентификатор №41112.504.381.2 по КККР на гр.Кюстендил, разположена в поземлен
имот с идентификатор №41112.504.381, със застроена площ от 14 кв.м., брой
етажи: 1, с прадназначение: гараж, описан в НА №180, т.4, рег.№5695, д.№881 от
2007г. На нотариус Е. П., като самостоятелен обект, представляващ втория
жилищен етаж, находящ се в двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от
около 100 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, входно антре, баня със
санитарен възел, ведно с прилежащате към етажа две избени помещения, изградени
в източната половина от към ул.»И. В.» и източната половина на таванското
помещение от към същата улица, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и същите идеални части от правото на строеж по отношение на
УПИ, парцел VIII, пл.№2171, кв.131 по
плана на гр.К., който имот е с площ от 435 кв.м., заедно с масивен гараж, със
застроена площ от 30 кв.м., построен в същия парцел, като 2/3 ид.части от имота
са придобили по давност и 1/3 ид.част са придобили с описания нотариален акт.
Осъжда К.В.З.
да заплати на К.В.С. и Д.В.С. по 3459.40 лв. за всеки от
тях, представляващи обезщетения от лишаването от ползване на 2/3 ид.части/ по
1/3 за всеки от ищците/ от гореописания имот за периода от 21.01.2016г. до
м.май 2019г., като до пълния размер на тези искове от по 4100 лв., отхвърля
като неоснователни.
Отхвърля предявния от К.В.С. и Д.В.С. против К.В.З. и С.Р.З. иск за
разпределение на ползването на описания в първия абзац недвижим имот.
Осъжда К.В.З. да
заплати на К.В.С. и Д.В.С. деловодни разноски в размер на 1636.04
лв.
Осъжда К.В.С. и Д.В.С. да заплатят на К.В.З. деловодни
разноски в размер на 2 835.70 лв.
Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от
връчването му на страните пред ОС гр.Кюстендил.
Районен съдия: