О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
19.12.2019 г., гр. Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд, в закрито съдебно заседание, проведено на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА
САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
разгледа докладваното от
младши съдия С. Навущанова в. ч. гр. д. № 588
по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл, 122 ГПК.
Образувано е въз основа на Определение от 29.11.2019 г., постановено по гр. д. № 2500/2019 г. по описа на Дупнишкия районен съд (ДнРС).
С посочения съдебен акт е повдигнат спор за подсъдност между Дупнишкия районен съд (ДнРС) и Софийския районен съд (СРС), по повод депозирана от Я.П.Д. и А.Б.Д. пред СРС искова молба за присъждане на сума в размер на 418,06 лева, представляваща възстановителна стойност за увреди на застрахован автомобил, за който е налице валиден договор за застраховка „Каско" с ответника ЗАД „Алианц България". С определение № 106290 от 02.05.2019 г., СРС е прекратил производството по образуваното г.д. № 12852/2019 г. и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд - Перник. В мотивите на сочения съдебен акт, СРС се е позовал на разпоредбата на чл. 113 от ГПК и делото е изпратено местно компетентния съд. С определение от 22.11.2019 г., постановено по в.ч.г.д. № 793/2019, Окръжен съд-гр. Перник е прекратил производството поради отвод на всички съдии от районите съдилища на окръжния район и е изпратил делото на Районен съд - Дупница. Пред ДнРС е образувано г.д. № 2500/2019 г. Съдията-докладчик е преценил, че приложима е не разпоредбата на чл. 113 от ГПК, а разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК и с Определение от 29.11.2019 г., постановено по същото дело е прекратил производството. Със същия съдебен акт, на осн. чл. 122 от ГПК е повдигнал спор за подсъдност, предмет на разглеждане от настоящата съдебна инстанция.
Настоящият съдебен състав намира за установено следното:
Производството пред СРС е образувано по повод депозирана от Я.П.Д. и А.Б.Д. искова молба против ЗАД „Алианц България", за заплащане на сумата от 418, 06 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско".
В съгласие с разпоредбата на чл.122, изр.2 от ГПК спорът за подсъдност между съдилища, които принадлежат към районите на различни по-горни съдилища се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото. С оглед тази разпоредба Окръжен съд град Кюстендил е компетентен да се произнесе по повдигнатия спор за местна подсъдност.
В правилото на чл.119, ал.З ГПК (Нова, ДВ, бр.65 от 2018
год., в сила от 07.08.2018 год.) е
предвидено, че възражение за неподсъдност на делото по чл.108, ал.2 от ГПК, чл.113 от ГПК и чл.115, ал.2 от ГПК може
да се прави от ответника най-късно в
срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до
приключване на първото по делото
заседание.
Съгласно §5 от ПЗРЗИД на ГПК (ДВ, бр.65 от 2018 год.) заварените до влизането в сила на този закон съдебни производства се довършват по досегашния ред, независимо от промяната на подсъдността. В случая, тъй като производството пред Софийски районен съд е образувано на 05.03.2019 год. (датата на постъпване на исковата молба в съда), то следва да се приложат новите процесуални разпоредби, т. е. §5 от ПЗРЗИД на ГПК не намира приложение в настоящия случай.
В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че в случая при граматическото и систематическото тълкуване на правилото на чл.113 от ГПК, се налага извода, че за разлика от предходната правна уредба, в случая за изброените в чл.119, ал.З от ГПК правни норми, местната подсъдност се явява абсолютна процесуална предпоставка, което е свързано със служебното правомощие на съда, дори при липса на възражение, да взема отношение за наличието й. Нещо повече, в случая правилото на чл. 11З от ГПК игнорира правилото на чл.105 от ГПК, когато се отнася за потребителски спор, какъвто е настоящият случай. Доколкото ищците са физически лица и претенциите им се основават на договор за застраховка „Каско", то същите се явяват потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Следователно, доколкото постоянният и настоящият адрес на ищците е в гр. Перник (видно от извършените по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. справки (лист 27-28 от производството пред СРС), то и производството е местно подсъдно на Районен съд Перник. Тъй като всички съдии от районите съдилища на Окръжен съд- Перник са постановили отводи, делото правилно е изпратено за разглеждане от друг равен по степен съд- Районен съд Дупница, който е местно компетентен да разгледа настоящия спор.
КнОС намира за неприложима в настоящия
случай разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК, на която се е позовал ДнРС в
определението си от от 29.11.2019 г., постановено по г.д. № 2500/2019 г. Специалната месна подсъдност по
спорове по искове за обезщетения на увредено лице по Кодекса за застраховането
изключва общата подсъдност по чл.105 ГПК -
по седалище на ответника; В рамките на тази специална местна подсъдност са
регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен
съд измежду съда, в чийто район към
момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца /неговото седалище/ или
по местонастъпване на застрахователното
събитие, които отчитат интересите на ищците. Възражението за неподсъдност на делото на основание чл.119, ал.З,
вр. с чл.115, ал.2 ГПК може да се направи
от ответника в отговора на исковата молба и да се повдигне служебно от съда до приключване на първото по делото заседание; При
преценка на сезирания съд, че спора,
с който е сезирай не му е подсъден, той следва да го изпрати на надлежния съд, като последният е длъжен да извърши проверка за
редовност на исковата молба. В настоящия
случай, видно от приложените по делото справки ищците са с настоящ и постоянен
адрес ***. Местонастъпването на застрахователното събитие по техни
твърдения е станало на 30.09.2018 г., в района на гр. Перник. При това
положение, КноС намира, че не е налице нито една от алтернативите визирани в разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК и правилно
местната подсъдност е определена съобразно
правилото на чл. 113 от ГПК.Настоящото
определение не подлежи на касационно обжалване. Същото не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, защото с него не се прекратява производството
пред сезирания съд, а се определя компетентният такъв. С определението, с което се разрешава повдигнатата
препирня за подсъдност, делото не се препраща по подсъдност, а се
определя правилната такава, която в определени случаи, какъвто е настоящият, може да съвпада с първоначално
определената. Не е налице и хипотезата на чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК, защото с
определението по чл. 122 ГПК не се разрешава спор по същество.
Ръководейки се от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по предявения от Я.П.Д. и А.Б.Д. срещу ЗАД „Алианц България" иск за присъждане на сума в размер на 418,06 лева по искова молба с вх. № 2005832/05.03.2019 г. по описа на СРС, е Районен съд - Дупница.
ИЗПРАЩА делото за разглеждане от Дупнишкия районен съд.
Препис от определението да се изпрати на Софийския районен съд - за сведение, а цялото дело - на Дупнишкия районен съд за продължаване на съответните съдопроизводствени действия.
Настоящото определение не подлежи на обжалване, съгласно т. 9, б. „в" от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. дело № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.