Решение по дело №16854/2019 на Софийски градски съд

                                   

                                           

                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                           гр.София, 17.06.2021 г.

 

                               В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                                         

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ                                                                                                               

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                          Мл.с-я: АДРИАНА АТАНАСОВА

 

при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 16854  по описа за 2019  год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

           Със съдебно решение № 175109 от 24.07.2019 г., постановено по гр.дело № 60316/ 2017 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 151 състав, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“-ЕАД, ЕИК*********, със седалище и  адрес на управление:*** Б, против Л.Ц.М., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца, както следва: сума в размер на 1308,26 лв.- главница за доставена  от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и по обща фактура от 31.07.2014 г. до топлоснабден имот с адрес: гр.София, ж.к.“*********, аб.№ 256111, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /12.05.2017 г./ до окончателното й погасяване, като са отхвърлени, като неоснователни изцяло исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, изцяло иска за такса за дялово разпределение и частично иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ за горницата над 1308,26 лв. до пълния предявен размер.  С решението на съда е  признато за установено по предявените от „Топлофикация София“-ЕАД, ЕИК*********, със седалище и  адрес на управление:*** Б, против Е.Л.М., ЕГН **********, с адрес: ***  21, искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца, както следва: сума в размер на 261,65 лв.- главница за доставена  от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и по обща фактура от 31.07.2014 г. до топлоснабден имот с адрес: гр.София, ж.к.“*********, аб.№ 256111, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /12.05.2017 г./ до окончателното й погасяване, като са отхвърлени, като неоснователни изцяло исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, изцяло иска за такса за дялово разпределение и частично иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ за горницата над 261,65 лв. до пълния предявен размер. С решението на съда е осъдена Е.Л.М., ЕГН **********, с адрес: ***  21 и  Л.Ц.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на основание чл.78, ал.1 ГПК на „Топлофикация София“-ЕАД, ЕИК*********, със седалище и  адрес на управление:*** Б, сумата от 55,46 лв.- разноски по гр.дело № 30034/2017 г. по описа на СРС, 151 състав. С решението на съда е осъдена Е.Л.М., ЕГН **********, с адрес: ***  21 и  Л.Ц.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят на основание чл.78, ал.1 ГПК на „Топлофикация София“-ЕАД, ЕИК*********, със седалище и  адрес на управление:*** Б, сумата от 278,10 лв.- разноски в настоящото производство.

           В срока по чл.259 от ГПК, решението на СРС, ІІІ Г.О., 151 състав  е обжалвано и от двете страни по делото.

           Въззивникът- ищец „Топлофикация София“-ЕАД, гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.И.М.обжалва решението в частта, с която са отхвърлени предявените от него установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с искане решението да бъде отменено в тази част и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде уважени изцяло така предявените искове.Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на  материалноправните разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по  делото и юрисконсултско възнаграждение.

            Въззиваемите страни – ответници Л.Ц.М. и Е.Л.М., чрез пълномощника си адв.Л.М., оспорват жалбата, като неоснователна. Молят съда жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение, в обжалваната от ищеца част -потвърдено, като правилно и законосъобразно.

            Въззивниците- ответници Л.Ц.М. и Е.Л.М., чрез пълномощника си адв.Л.М. са подали въззивна жалба, с която молят съда решението да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно в частта, с която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, по изложени съображения в жалбата. Претендират присъждане на направени разноски по делото.

            Въззиваемата страна –ищец „Топлофикация София“-ЕАД, гр.София, не взема становище по подадената въззивна жалба от ответниците по делото- Л.Ц.М. и Е.Л.М., чрез пълномощника си адв.Л.М..

            Третото лице-помагач- „Техем Сървисис”-ЕООД, гр.София, не взема становище по жалбите. 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

            Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.                        

           Разгледани по същество въззивните жалби са  НЕОСНОВАТЕЛНИ.

             Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния  съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

            Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

            Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

            Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. В обжалваното съдебно решение са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Обжалваното съдебно решение е обосновано. Доводите изложени в жалбите са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивните жалби доводи, следва да се добави и следното:          

               Безспорно установено е обстоятелството, относно съществуването на валидно договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна енергия. Според действалата през периода разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в ред. преди изм. ДВ бр.54/12г./, потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. В случая, не е имало оспорване на обстоятелството, че ответниците Л.Ц.М. и Е.Л.М. са собственици на процесния недвижим имот, както и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния недвижим имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, т.е без съмнение същите са имали качеството на потребители на топлинна енергия за процесния период по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и са страни по договорното правоотношение с ищеца за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР, като писмена форма на договора не е предвидена. Т.е по силата на закона /чл.150 от ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно правилно първоинстанционният съд е приел, че между страните са възникнали договорни правоотношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди, със съдържание по общите условия, като отношенията им в процесния период се регулират от ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г./.

     По делото е доказан и размерът на реално потребеното от ответниците количество топлоенергия за процесния период, който размер не е оспорен от страна на ответниците.     

          На следващо място, в настоящия случай, предвид липсата на конкретни оплаквания в жалбата на въззивника- ищец във връзка с незаконосъобразността на обжалваното решение, в частта в която са отхвърлени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,  вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, въззивната проверка следва да се ограничи до въпросите, за които въззивният съд следва да следи служебно. При тази служебна проверка се установява, че първоинстанционното решение, в тази му част е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като не са нарушени императивни материалноправни норми, а по останалите въпроси въззивният състав препраща към мотивите на СРС на основание чл. 272 ГПК.

При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение, като неоснователни, а обжалваното с тях решение, включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

          С оглед изхода на спора, нито на въззивника- ищец, нито на въззивниците - ответници се следват разноски за настоящата въззивна инстанция.

          Водим от горното, съдът

 

                                                        Р    Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 175109 от 24.07.2019 г., постановено по гр.дело № 60316/ 2017 г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 151 състав.

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 ГПК.

       РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „Техем Сървисис”-ЕООД, гр.София, като трето лице – помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД, ***.

 

                                               

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                             2.