Решение по дело №185/2024 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 911
Дата: 24 юни 2024 г.
Съдия: Дарин Николаев Йорданов
Дело: 20244520100185
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 911
гр. Русе, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20244520100185 по описа за 2024 година
Предявеният иск е за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане, който е
с правна квалификация чл.45 от ЗЗД.
Претенцията на ищцата се основава на твърдения, че на *** г. около 17 часа е
посетила безмитен магазин в района на граничен пункт Дунав мост – Русе, който бил
стопанисван от ответното дружество. На излизане от магазина се ударила в стъклото на
автоматичната плъзгаща врата за изход, която не се е отворила.
В първото с.з. по делото пълномощникт на ищцата – адв.М. Д., уточнява, че
вратата изобщо не се е отворила и е стояла плътно затворена, независимо от това, че
ищцата се е приближила в зоната на сензорите, които е трябвало да активират
отварянето на вратата. Уточнява още, че магазинът има две различни врати - за влизане
и за излизане.
В резултат на удара ищцата получила сътресение на мозъка и се наложило да
бъде в болничен престой. В исковата молба подробно са описани негативните
отражения на удара върху здравето на молителката, в резултат на което се счита, че тя е
претърпяла неимуществени вреди на стойност в размер на 1892 лева. Твърди се още, че
е направила и разходи за лечението си на стойност 108 лева. Претендира присъждане
на тези суми като обезщетение за претърпени вреди от непозволено увреждане.
Ответникът – „ГЕБР.ХАЙНЕМАН БЪЛГАРИЯ“ООД-София, ЕИК *********
оспорва иска. Позовава се на това, че претърпените увреждания от ищцата са резултат
единствено от нейното противоправно поведение. Твърди се и в първото с.з. по делото
се уточнява, че ищцата не се е ударила в неотворила се врата на изхода на магазина, а в
1
стъкло /неуточнено кое/, след което при съдействие от служители на магазина е
заявила, че е добре и е напуснала обекта. Твърди се, че механизма, който задейства
автоматично отваряне на изходната врата е функционирал безпроблемно, а ищцата е
била застанала извън обхвата на сензорите. В отговора на исковата молба е
посочено, че при опита и да премине плъзгащата врата е започнала да се отваря, като
до момента на пълното отваряне е налице период от няколко секунди, а самия удар е
станал при преминаването и преди тя да изчака цялостно отваряне на вратата, като тя
се е сблъскала със страничната все още неотворена част на вратата като не е изчакала
тя да се отвори изцяло.
Третото лице – помагач на ответника по делото – ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“-
София с ЕИК ********* оспорва иска.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че на *** г. в
магазин, стопанисван от ответника е настъпил инцидент на изхода на магазина, който е
осъществяван през автоматична плъзгаща врата. При опит да излезе през нея ищцата е
ударила главата си като по делото е спорно дали вратата изобщо не се е
отворила/твърденията на ищцата/ или се е отворила само частично като ищцата не е
изчакала пълното й отваряне, а причината за това е била, че е подходила към нея не
централно, а отстрани. В магазина е работело видеонаблюдение, но ответникът не е
запазил записи от камерите. Пълномощникът му твърди, че това е така, защото не е
знаел, че е настъпил инцидент – „..…за съжаление, записването е 45 дни и след това
се изтрива и започва наново…..ние изобщо не сме знаели, че има такъв инцидент и
проблем. Значи, някой се удря в стъкло „добре ли си“ – „добре съм“, излязъл е и след
това месеци по-късно сме получили претенцията за обезщетение“. Съдът не споделя
тези доводи. На първо място е видно, че служители на ответника са разбрали, че при
излизане от магазина клиент се е ударил, т.е. наясно са били за настъпил инцидент като
без значение е дали клиентът е заявил, че се чувства добре. На следващо място срокът
за съхранение на записи е не 45 дни, а 2 месеца – чл.56, ал.4 от ЗЧОД и съгласно . Не е
представен и протокол за унищожаването на записите или друг документ за това,
съставен от ръководителя на охранявания обект, каквото е и законовото изискване по
горецитираната законова разпоредба. Същественото обаче е че дори при това
положение от показанията на свидетелите е видно, че инцидента е настъпил, а по
отношение на начина на настъпването му следва да се отчита както гореизложеното,
така и това дали свидетелите са очевидци на инцидента, както и наличието на
обстоятелства по чл.172 по отношение на един от посочените от ищцата свидетели –
св.М.***, поради родствена връзка /майка на ищцата/ и по отношение на всички
посочени от ответника свидетели – поради служебна зависимост като служители в
магазина. При това положение единственият незаинтересован свидетел е св.И. П.,
който е очевидец и установява, че ищцата е излизала от магазина като е била
разположена приблизително централно и според него се е движела с нормален ход като
2
крилото на вратата изобщо не се е отворила. Това се потвърждава и от показанията на
св.***. И този свидетел и св.*** са очевидци на инцидента и установят, че в касовата
зона в близост до изхода и плъзгащите врати е имало много клиенти, които са
възприели случилото се някои от тях са махали с ръка за да проверят дали вратата се
отваря нормално като при първия такъв опит вратата се е отворила само частично и се
върнала, след което се е отворила след няколко секунди – „…. След това махаха към
крилото с ръце, тя маха и даже още един човек от опашката и той дойде да
ръкомаха. В първият момент се отвори малко и после се върна, и след още може би
няколко секунди тогава се отвори вратата. Аз бях със собствен автомобил и си
тръгнах по мои си ангажименти……“ – св. П.. За разлика от тези свидетели,
посочените от ответника свидетели не са очевидци, а изказват предположение за
начина на настъпване на инцидента – „…В момента на инцидента бях в салона, не бях
на каса….“ – св.*** и „…Бях във вътрешността на магазина…“ – св.***. Отчитайки
обстоятелствата по чл.172 от ГПК по отношение на посочените от ответника
свидетели; обстоятелството че не са очевидци; това, че ответникът не е запазил
записите от видеонаблюдението в магазина, въпреки, че негови служители макар и не
очевидци са разбрали за инцидента, което потвърждават и в показанията си по делото;
както и противоречивите защитни версии на ответника/в ОИМ и в с.з. се твърди както
настъпване на инцидента поради страничен подход към изхода при удар в ненапълно
отворилата се врата, така и удар в друго странично стъкло/ съдът приема, че те не
опровергават показанията на посочените от ищцата свидетели относно начина на
настъпване на инцидента. Със същите се установява по категоричен начин, че вратата
не се е отворила, но отчитайки обстоятелствата по чл.172 от ГПК по отношение на
тези свидетели съдът приема и че ищцата е бързала и се е насочила към изхода на
магазина с по-бърз ход от нормалния за движение в такъв обект и особено при
преминаване през автоматични плъзгащи врати, поради което е налице не
самопричиняване на настъпилите в резултата на удара негативни последици за
здравето й, но е налице съпричиняване на увреждането при принос, който съдът
определя в размер на 50 %. Това е така, т.к. ищцата е преминала многократно през
такива врати на обекти, знае че има време на реакция на механизма след засичане на
приближаващия се човек в зоната на фотоклетките, а освен това е нормално да
премине след като изчака отваряне на вратите, а не да разчита на отварянето им в
обичайния за това интервал от време.
Предвид на изложеното, съдът намира, че са налице всички изисквани от чл. 45 от
ЗЗД предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. Същият е бил длъжен да
осигури безопасното функциониране на изграденото в обекта му съоръжение като
отговорността му е безвиновна и има обезпечително-гаранционна функция.
Неосигуряването на такова безопасно функциониране на автоматичното съоръжение
има за последица телесното увреждане на ищцата и води до извод за доказаност по
основание на предявения иск. Налице е и причинно-следствената връзка между деликта
и настъпилите за ищцата имуществени и неимуществени вреди от причиненото
3
телесно увреждане.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществените вреди съдът
изхожда от критериите, заложени в чл. 52 от ЗЗД - по справедливост, а справедливо
обезщетяване на нарушените права на пострадалия означава да бъде определен от съда
онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните,
физически и психически сътресения, нанесени на конкретното лице.
В настоящия казус, при определяне на справедливия размер обезщетение за
преживените от ищцата психически негативни преживявания и физически болки и
страдания, свързани с телесното й увреждане, съдът взе предвид възрастта на ищцата;
характера на полученото увреждане - мозъчно състресение без наличие на обективна
неврологична симптоматика, оток в челото; характерните за увреждането главоболие и
виене на свят; периода на болнично лечение – 3 дни, видно от представената епикриза;
периода на цялостното неблагоприятно отражение на увреждащото деяние в сферата
на пострадалата – около 2 седмици прием на медикаменти и около 2 месеца щадящ
режим/от показанията на св.***/ и отказването на служебни ангажименти за същия
период/от показанията на св.*** и св.П./. Изложените обстоятелства в своята
съвкупност, съобразени с принципа за справедливост, дават основание на съда да
определи обезщетение в размер на 3 780 лв., което съобразно изложените по-горе
доводи за наличие на съпричиняване в размер на 50% следва да бъде намалено на 1890
лв., за който размер искът да бъде уважен, а за горницата до 1892 лв. да се отхвърли.
Същото се отнася и за имуществени вреди, по отношение на който са представени
разходооправдателни документи, предвид което този иск следва да се уважи в размер
на 54 лв., а за горницата до 108 лв. да се отхвърли.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК от общо направените разноски в размер на 725,68 лв.
ищцата има право на разноски в размер на 705,36 лв./97,20 %/.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ГЕБР.ХАЙНЕМАН БЪЛГАРИЯ“ООД-София, ЕИК ********* да
заплати на М. Е. Г. сумата в размер на 1890 лв. - обезщетение за неимуществени вреди
и 54 лв. – обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане от *** г.,
както и 725,68 лв. - разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ иска в частта за горниците до
1892 лв. - неимуществени вреди и до 108 лв. – за имуществени вреди.
Делото е разгледано при участието на трето лице – помагач на ответника по
делото – ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“-София с ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано пред Русенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5