О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………. 20.03.2018г. Гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 20 март
В закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр.дело № 5772, по описа за 2017 година.
Депозирана е молба, по реда на чл.92, ал.2 от ГПК, с която адв. А., в
качеството си на пълномощник на ищците по делото, моли да бъде отменено
протоколно определение от проведеното на 12.03.2018г. съдебно заседание, с което
в тежест на ищците са възложени разноски на другата страна, в размер на 300
лв., поради неоснователно отлагане на делото.
Съдът, като се запозна с депозираната молба,
намира за установено следното:
Молбата е подадена в предвидения по чл. 92а,
вр. чл. 92, ал.1 срок, като е подадена от лице, на което е наложена санкция,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е
основателна по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 92а от ГПК страната, която неоснователно причини отлагане на
делото, понася независимо от изхода му, разноските за новото заседание и
заплаща глоба в размерите по чл. 91 /в размер от 50 до 300 лв./. Съгласно чл. 92, ал.2
от ГПК постановилият глобата съд, по молба на страната, може сам да
отмени или намали глобата, ако признае изложените в молбата причини за
уважителни.
Действително, с
поведението си ищците са дали повод за неоснователно отлагане на делото –
несвоевременно внасяне на депозит по назначена съдебно – оценъчна експертиза. Именно
разпоредбата на чл. 92а от ГПК е въведена от законодателя с цел дисциплиниране на
страните за осъществяване в срок на техните задължения относно дължимото
процесуално поведение, и съответно неизпълнението на тези им задължения е
скрепено със санкцията, предвидена в закона – глоба в определените от
разпоредбата на чл. 91 от ГПК
размери.
С постановеното си определение съдът е
възложил в тежест на ищците разноски за ответната страна в размер на 300 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Разноски по водене на делото са държавните
такси и разходите по производството/чл.71, ал.1 от ГПК/. Разходи за
производството несъмнено са разноските за правна защита и включват
възнаграждението за един адвокат/чл.78, ал.1 от ГПК/. Произнасянето по дължимостта
на направените разноски, и то особено за адвокатско възнаграждение, се следва
при постановяване на окончателен съдебен акт. В случая, ответницата прилага договор за правна защита и
съдействие, от който е видно, че окончателно договореното адв. възнаграждение е
в размер на 500 лв., платено в брой.По така заплатено възнаграждение съдът
следва да си произнесе при приключване на делото със съдебен акт. Т.е.,
неоснователно съдът е приел, че за следващо съдебно заседание ответницата
понася разноски в размер на 300 лв. за защита от адвокат. Неприложима се явява
и разп. на чл. чл.7, ал. 6 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адв. възнаграждения, тъй като същата предвижда при защита по дела с повече от
две съдебни заседания за всяко следващо се заплаща допълнително по 100 лв. В
конкретния случая, не са проведени повече от две заседания.
С
оглед на горното, съдът следва да отмени протоколно определение от проведеното
на 12.03.2018г. съдебно заседание, с което в тежест на ищците са възложени разноски
на другата страна, в размер на 300 лв. за адв. хонорар, поради неоснователно
отлагане на делото. Ето защо, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от проведеното на
12.03.2018г. съдебно заседание, с което на осн. чл. 92а от ГПК са осъдени
ищците по делото Т.К.В., ЕГН **********, Б.И.Д.К., ЕГН ********** и Д.В.Г., ЕГН
**********, всички със съдебен адрес: ***, чрез адв. А. А., ДА ЗАПЛАТЯТ на ответницата М.С.Х., ЕГН **********,***,
адв. кантора № 4, чрез адв. Ц. В., сума
в размер на 300 лв, представляваща разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване в
едноседмичен срок, с частна жалба, пред СтОС, считано от датата на връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: