Р Е Ш Е Н И Е №13

 

гр. Силистра,22.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Силистренският  окръжен  съд,  гражданско отделение в     откритото    заседание

проведено   на                  четиринадесети             януари                                     през

две                хиляди          и       двадесетата        година            в                     състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА

                                                                                       

                                                                                 1.ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                 2.мл.с. ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ

 

 

при     участието      на       съдебния      секретар   Антоанета Ценкова     и         в

присъствието        на        прокурора                                                                 ,    като

разгледа  докладваното  от  председателя    в.гр.   д . № 323/ 2019 г.      по    описа

 на    СОС     и     за     да     се       произнесе,         взе       в      предвид     следното:

 

Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от Х.С.И., чрез адв.Б.Р., против решение № 353 от 24.10.2019 г., постановено по гр.Дело № 683/2019 г. на Силистренския районен съд, с което  е ОТХВЪРЛИЛ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявения от нея иск , да признае за установено по отношение на ТП на НОИ –гр.Силистра, че е работила като “детска учителка” в предучилищна група в Начално училище ”Светлина”, в с. Суходол, община Главиница, обл.Силистра, през следните периоди:

01.09.1980г.- 01.11.1981г.;

01.01.1982г.-01.07.1982г.;

01.09.1982г.- 01.05.1983г.;

при 8-часов работен ден и месечно трудово възнаграждение в размер на 105 лева. Жалбоподателката счита, че решението  е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли въззивната инстанция да го отмени, като се съобрази с гласните доказателства, събрани пред първата инстанция, за които районният съд е приел, че са недопустими. Моли да бъде уважена исковата и претенция. В с.з. пред тази инстанция не се явява.

Ответникът  по жалбата и по предявения   пред районния съд иск с правно основание чл.1,ал.1,т.3 от  ЗУТОССР , ТП на НОИ-гр.Силистра , не е представил писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, въпреки предоставената му от първоинстанционния съд възможност. Н се явява и в с.з. пред тази инстанция.

ОС, като съобрази доводите на страните,  както и данните по делото,  прие за установено следното: Въззивната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 258 и сл. ГПК, поради което е допустима.

Пред районния съд настоящата въззивница е предявила иск против възззиваемия  с правно основание чл.1,ал.1,т.3 от Закона и формулирано искане съдът да признае за установено по отношение на ТП на НОИ –гр.Силистра, че е работила като “детска учителка” в предучилищна група в Начално училище ”Светлина”, в с. Суходол, община Главиница, обл.Силистра, през горепосочените периоди.

Според изложените в исковата молба обстоятелства, ищцата е започнала трудовия си стаж на 01.09.1977 г. в Начално училище „Светлина“ с. Суходол, като на тази длъжност работила до м.май 1985 г. След това била преместена, заедно с останалите си колеги,  в новооткритата в същото село ЦДГ „Щастливо детство“ . Твърди, че заемала тази длъжност  до 2015 ., когато навършила 57 г. и решила да се пенсионира. Тъй като загубила трудовата си книжка, се  опитала да установи трудовия си стаж чрез съхраняваните книжа и ведомости в детските заведения, в които е работила. Така се оказало, че в първоначалната и месторабота в Начално училище „Светлина“ с. Суходол, те са загубени и не могат да я снабдят с необходимата информация.

По делото е приложено пред първата инстанция Удостоверение №5511-18-3/27.06.2018г. издадено от НОИ , с което се установява, че разплащателните ведомости и трудовоправните документи на НУ“Светлина“, с.Суходол, не са приети в ТП на НОИ-гр.Силистра. Представено е и писмо на Кмета на Община Главиница в отговор на  искане на ищцата за издаване на УП3, съгласно което  в кметството липсват ведомости за заплати за периодите 1979г.,1981г. и 1982г. Такова удостоверение е представено и от ОУ“Иван Вазов“-с.Зафирово. Приложени са и УП-3 за други периоди, касаещи трудовия стаж на ищцата.

Съгласно чл.6 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред / ЗУТОССР/,  по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. Районният съд е приел, че такива доказателства не се намират в кориците на делото, тъй като ищцата не е представила нито едно от примерно изброените в алинея 2 на цитираната разпоредба такива. Изтъква и съображение, че  ищцата не е представила дори трудовата си книжка, за да се установи какви отбелязвания са направени в нея, въпреки, че в исковата молба изрично е посочено, че и се налага да води делото именно поради факта, че е загубила трудовата си книжка. По тези съображения районният съд е приел за недопустимо доказателство показанията на разпитания пред първата инстанция св С.С., който е бил директор на НУ в с. Суходол през целия период, за който ищцата претендира за трудов стаж. Същият заявява, че  е бил назначен за директор на училището на 01.09.1980  за срок от три години  по т. нар. „разпределение“. Твърди, че ищцата е била детска учителка там при пристигането му и е останала такава и след напускането му.

Съдът не възприема становището на първоинстанционния съд относно недопустимостта на св. показания по настоящото дело. Изброяването на писмените доказателства, които могат да послужат за т. нар. „ писмено начало“  в чл. 6, ал.2 от  ЗУТОССР е примерно. Несъмнено, документите удостоверяващи факта, че ведомости на НУ „Светлина“ с. Суходол за процесния период не се съхраняват, както и представените УП-3 за периоди, близки до процесните, са такова начало на писмено доказателство. Следва да се добави и аргумента, че няма как да се пренебрегнат горепосочените писмени доказателства, представени от ищцата по настоящото дело, след като чл. 8 от ЗУТОССР дава възможност  съдът да изисква от ищеца да потвърди с декларация истинността на всички изложени в исковата молба обстоятелства или на част от тях, което, безспорно, е много по- слабо доказателство отколкото писмените данни, които фигурират по настоящото дело.

При наличието на писмено начало, съдът счита, че разпитът на свидетеля е допустимо процесуално действие. О него се установява, че за процесния период ищцата е заемала сочената от нея длъжност без прекъсване, поради което и следва да се уважи исковата и претенция.

Предвид гореизложеното, ОС счита, че следва да отмени обжалваното решение и да постанови с ново , с което да  признае за установено по отношение на ТП на НОИ –гр.Силистра, че е работила като “детска учителка” в предучилищна група в Начално училище ”Светлина”, в с. Суходол, община Главиница, обл.Силистра, през следните периоди:

01.09.1980г.- 01.11.1981г.;

01.01.1982г.-01.07.1982г.;

01.09.1982г.- 01.05.1983г.;

при 8-часов работен ден и месечно трудово възнаграждение в размер на 105 лева.

Водим от горното ОС

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 353 от 24.10.2019 г., постановено по Гр.Дело № 683/2019 г. на Силистренския районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на ТП на НОИ –гр.Силистра, че Х.С., И., е работила като “детска учителка” в предучилищна група в Начално училище ”Светлина”, в с. Суходол, община Главиница, обл.Силистра, през следните периоди:

01.09.1980 г.- 01.11.1981г.;

01.01.1982 г.-01.07.1982г.;

01.09.1982 г.- 01.05.1983г.;

при 8-часов работен ден и месечно трудово възнаграждение в размер на 105 /сто и пет/  лева.

Решението е окончателно.