Мотиви
към присъда по НОХД № 8/2019 год. по
описа на РС – Оряхово.
Подсъдимият Ц.А.К. - роден на *** ***, с
постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование,
пенсионер, неосъждан, вдовец, с ЕГН ********** е предаден на съд по обвинение за извършването на
престъпление по чл.144 ал.3, вр. с ал.1
от НК – за това, че на
неустановена дата в началото на м.май 2018 г. в гр. Мизия, обл.Враца, на ул.“Петко
Йотов“, се е заканил на другиго с престъпление против неговата личност –
заканил се е с убийство на И.Н.С. *** и това заканване би могло да възбуди
основателен страх от осъществяването му, като го е заплашвал с думите „…… ще те
тормоза докато не те вкарам в гроба!“, „Ще те вкарам в гроба, откъде се пръкна,
боклук!“.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Производството е по реда на Гл. ХХ от НПК.
Представителят на РП – Оряхово поддържа обвинението така, както е предявено,
като намира същото за доказано по безспорен и несъмнен начин. Пледира за
осъдителна присъда, като на подсъдимия да се наложи наказание при условията на
чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“ от НК, а именно наказание „Пробация“, с пробационни
мерки по т. 1 и т. 2 от НК, с продължителност шест месеца.
В производството по делото в качеството на
частен обвинител е конституиран И. Н. С. ***, който поддържа становището на
представителя на прокуратурата.
Подсъдимият Ц.А.К. лично и чрез служебният си
защитник адв. Ц.К. ***, който пледира за
оправдателна присъда.Считат че обвинението не е доказано от обективна и
субективна страна, а по делото безспорно е установено че подсъдимият не е
извършил престъплението за което му е повдИ.о обвинение.
При преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Ц.А.К. е роден на *** ***,
с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование,
пенсионер, неосъждан, вдовец, с ЕГН **********.
Подсъдимият Ц.А.К. и пострадалия и ЧО И.Н.С. са съседи от дълги години. Подсъдимият Ц.К.
живее в собствен дом находящ се в гр. Мизия на ул. „Петко Йотов“ № 22, а домът
на пострадалия Инат С. ***. Двата имота са съседни и разделени с ограда.
Пострадалият С. е самотно живеещ, като в къщната
работа ежедневно му помага св. Т.Й.К..
До 2015-2016 година, подс. К. и св. С. поддържали добри съседски и роднински взаимоотношения.
След смъртта на съпругата му, подс. Ц.К. заживял
в домът си със св. Ц.М.А..
От тогава започнали дрязгите му със съседите
му – свидетелите – св.Н.Н., св.Б.Д., пострадалия И.С., св.Т.К. и други.
Подсъдимият К. започнал да обвинява съседите
си, че без разрешение и негово знание - влизали в дворното му място, опъвали
кабели над къщата му, минавали по улицата която минава през неговият имот,
извършвали кражби от домът му. Когато ги виждал, че минават по улицата пред
домът му или са излезли в дворовете си, от неговият двор през оградата започвал
да им подвиква, да ги нарича с различни обидни думи, да ги заплашва, заградил
улицата на която живеят, за да не минават от там.
От 2015-2016г. се влошили и отношенията между
подс.К. и пострадалия С., като в последствие станали враждебни. Подсъдимият обвинявал
ЧО И.С., че влиза в домът му без разрешение когато го няма, че е извършил
кражби на различни негови вещи. Обвинявал го, че като пръска с препарати в
двора си, убива му животните и трови въздухът му. На тези обвинения С. не
обръщал внимание, което ядосвало подс. К. и същият започвал го псува, да го
обижда че е крадец, боклук и като му се заканвал, че ще го тормози докато не го
види в гроба. Обидите и обвиненията подсъдимия отправял към пострадалият през
оградата на имота си, винаги когато го види че е в двора си или на улицата.
На
неустановена дата, в началото на м. май 2018 година, ЧО И.С. в двора си и
заедно със св. Т.К., като обработвали градината. По това време в собственият си
двор се намирал и подс. Ц.К.. Като видял С. и К. в съседния двор, същият се
приближил до оградата на между двата имота и започнал да ги псува, обижда и
обвинява, като отново заплашил С. с думите „„… Ще те тормозя докато не те вкарам в гроба!“. Тези
думи станали достояние и на св. К.. Тъй като подсъдимият ежедневно отправял обвинения
и обиди, с които постоянно тормозел пострадалият, то същия в този ден не възприел
изразът „„… Ще те тормозя докато не те
вкарам в гроба!“ като реална заплаха за живота си. С. продължил работата в
двора си, след което се прибрал в къщата за да не влиза в обяснителен режим
След около два месеца, на 05.07.2018г. св. Т.К.
отишла в домът на пострадалия И.С. и му занесла храна. Тръгвайки си към вкъщи и
излизайки от дворът на С., на улицата я пресрещнал подс. Ц.К.. Същият започнал
да я заплашва, че ако продължава да минава по тази улица която е негов имот, ще
я пребие, след което я нападнал и й нанесъл побой. Уплашена от нападението свидетелката
се върнала в домът на пострадалия С. и разтреперана му разказала за случилото
се. От тази случка ЧО започнал да се страхува от подсъдимия Ц.К., тъй като се
опасявал, че поведението му е неконтролируемо и може следващият път да посегне
физически и на него.
На следващият ден, след нападението над К.,
на 06.07.2018г. под. К., натрупал клони и дървета пред портата на пострадалия,
за да неможе той и К. да влизат и излизат през нея на улицата. Също така заградил
и самата улица, като поставил табели „Частен имот не преминавай!“.
Тъй като се страхувал, заради случая с
нападението на св. К., да минава по улицата за която подсъдимият твърдял, че е
негова собственост и била заградена, ЧО помолил своята съседка – св. Н.Д.Н., да му осигури
възможност да излиза от двора си през нейния имот. На 07.07.2018г. св. Н. и
съпругът й разградили част от оградата си, и осигурили възможност
на пострадалия С. да излиза от дворното
си място.
Нападението
над св. К. и заграждането на улицата от подс.К. станали повод съседите му – ЧО И.С.,
св.Н.Н., В.П.П., П.Л.Р., С.И.Р., М.И.В. и други да подадат жалби против подс. Ц.А.К.
до органите на реда тъй като считали, че поведението и действията му са опасни
за околните.
На 11.07.2018г. в РП Оряхово била заведена и
жалбата от ЧО С., в която сочел че с подсъдимият от години са във вражда.
Същият постоянно го тормозел психически и го заплашвал, че ще го тормози докато
него прати в гроба. Не му разрешавал да излиза в двора си и да минава по
улицата, като на 06.07.2018г. е затворил улицата и няма достъп до жилището си,
а на 05.07.2018г. е нападнал с бой св. Т.К., която се грижи за него.
По случая била образувана преписка за
настаняване за задължително лечение, въз основа на която по предложение по
чл.155 от ЗЗ на РП-Оряхово било образувано ЧНД №290/2018г. РС-Оряхово. След
извършено стационарно изследване в ЦПЗ гр.Враца се установило, че Ц.А.К. страда
от диссоциално разстройство на личността, което не попада в обхвата на чл.146
от ЗЗдр., поради което съдът с решение № 45 от 11.09.2018г. по ЧНД №290/2018г.
РС-Оряхово, искането на РП Оряхово по реда на чл. 155 и сл. от Закона за
здравето за постановяване на задължително настаняване и лечение на подс. К.
е оставено без уважение.
Въз основа на жалбата на ЧО И.Н. С. в
последствие на 26.09.2018г. било образувано и водено настоящото досъдебно
производство.
По
доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява
от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства:
показанията на пострадалия И. Н.С. и свидетелите - Т.Й.К., Н.Д.Н., Ц.М.А., Д.Т.В.,
Г.И.Г. и Б.П.Д., заключенията на приетите по делото съдебно психолого-психиатрични
експертизи на подсъдимия и пострадалия, които съдът кредитира като обективни,
взаимосвързани и безпротиворечиви помежду си и с останалите писмени доказателства,
както и от приобщените такива от досъдебното производство, по реда на чл. 283
от НПК чрез прочитането им досежно съставомерните факти и обстоятелства.
От
показанията на постр. И. Н. с. се установява, че с подс. Ц.К. се познават от 1970 г., когато сключил брак с неговата
първа братовчедка Д.В.К.. Къщите им са построени в наследствен двор, който е
разделен на две с ограда. До 2015-2016г. двамата били в много добри съседски и
роднински взаимоотношения. След като починала съпругата на подсъдимия, той
започнал да живее с различни жени в домът си. Първата жена, с която живял също
починала, след което заживял със свидетелката Ц.М.А.. От тогава започнали
дрязгите в цялата махала. Подсъдимият първо започнал да го обвинява, че му откраднал
5 кубика дърва и буркани със зимнина. Наричал го крадец, което за него било
най-обидно. Като видел че ЧО С. е излязъл в двора си, подсъдимия през оградата
започвал да го обвинява, че е крадец, но никога не го доближавал и не му
посягал. Тъй като ЧО не му отговарял, К. се ядосвал и започва да го псува и
обижда, че е крадец, боклук. Заплашвал го постоянно, че ще го тормози, докато
не го види в гроба. Пострадалият заявява, че не си спомня на коя дата за
последен път подсъдимият го е обиждал, псувал и заплашил с думите „Ще те
тормозя, докато не те вкарам в гроба“, тъй като това било почти ежедневно, през
ден-два-три, и нямало нищо особено в поведението му. ЧО заявява пред съда, че
когато подсъдимият го обиждал, обвинявал и заплашвал никога не е крещял, само говорел
на висок глас, тъй като гласът му е такъв. С. твърди, че когато подсъдимият
заградил улицата се наложило да минава през друг имот. Разградили оградата
между неговия двор и двора на св. Н.Н., но това станало заради заграждането на
улицата, а не защото подсъдимия го е заплашил, че ще го тормози докато не го вкара
в гроба. Нямало начин да се минава по улицата, заради загражденията на улицата,
които поставил подс. К. и за това разградили оградата.
ЧО И. Н. С. категорично заявява пред съда, че
е решил да подаде жалба в полицията
срещу подсъдимия, едва след случая с нападението над св. Т.К., тъй като от този
момент започнал да се притеснява, че същият може да посегне физически и на
него.
В показанията си ЧО пред съда и категорично
заявява, че подс.Ц.К. никога не го е заплашвал с убийство, никога не го е
заплашвал ще го застреля, че ще го бие, единствено е казвал „ще те тормозя, докато не те вкарам в гроба”,
но никога „аз теб ще те вкарам в гроба, от къде се пръкна боклук” или други
подобни изрази.
Показанията на ЧО се потвърждават от
показанията на св. Т.Й.К., Н.Д.Н., Д.Т.В., Г.И.Г. и Б.П.Д..
От разпита на св. Т.Й.К., се установява, че познава
ЧО И.Н. С., тъй като се грижи за него и обработва дворът му. Свидетелката твърди,
че от 2-3 години ЧО С. и подсъдимия са в лоши отношения. Заявява, че лично е
чувала подсъдимия да обижда, обвинява и да се заканва на И.С. с думите „ докато
не те вкарам в гроба нема да те оставя”. Свидетелката не си спомня дата на
която е чула за последен път подсъдимия К. да казва на С. „ще те тормозя,
докато не те видя в гроба“, тъй като това било почти ежедневно. Същата твърди,
че винаги когато обработвала двора на ЧО, подсъдимият заставал на оградата и започвал
да псува, обижда с всякакви обидни думи, както нея, съпругът й така и ЧО И.С.,
като се заканвал на всички. В началото на месец юли 2018г. св.К. отишла в домът
на И.С., за да му занесе храна. На връщане подсъдимият я пресрещнал на улицата,
казал й че улицата е негова собственост, и й нанесъл побой. След нападението от
К., свидетелката се върнала обратно в домът на С. и разстроена му разказала
какво й сторил подсъдимия. По - късно същият ден под. Ц.К. заедно със св. Ц.А.,
заградили улицата, натрупали клони пред входната врата на двора на ЧО И.С. и
поставили табели с надпис „Не преминавай, частен имот“. След този случай, И.С. и св.Н.Н. се наложило
да разградят оградата между имотите им, за да може той и св. К. да минават от
там, тъй като нямали достъп до улицата.
От показанията на св.Н.Н. се установява, че е
съседка на подсъдимия и ЧО. Същата заявява, че с подсъдимия са в лоши отношения
от около 3 години, когато започнал да обвинява всички съседи в различни неща,
да ги псува и обижда когато минават покрай домът му или излязат в дворовете си,
както и да ги заплашва с различни неща. Свидетелката твърди, че на 07.07.2018г.
се наложило да разградят оградата между нейния двор и дворът на ЧО И.С., тъй
като подсъдимия К. предния ден, нападнал св. К., като й нанесъл побой и
заградил улицата, като забранил на всички съседи да минават по нея.
От показанията на св. Д.В.: се установява, че
познава подсъдимия К. и ЧО С. от дълги години, помага им в работата по
дворовете и пръска насажденията. Заявява, че ЧО С. му е споделял, че подс. Ц.К. е конфликтен и че по съседски имат спорове по
между си, но не му е споделял какви.
От показанията на св. Г.Г. се установява, че работил
като Началник на ПУ – Мизия към РУ – Оряхово до месец октомври 2018г. Свидетелят
твърди, че през 2018 г. когато работел в полицейския участък в гр.Мизия, приел
колективна жалба, подписана от жители на квартала, в който живеят подсъдимият и
ЧО. Тогава И. С. също подал жалба против
подс. К.. В хода на проверката по жалбата на ЧО не били установени от страна на
подсъдимия данни за извършено престъпление от общ характер. Свидетелят твърди,
че той е приключил проверката по тази жалба с мнение спрямо подс. Ц.А.К. да
бъдат предприети мерки по ЗЗдр. Свидетелят заявява, че в обясненията които снел
от ЧО И.Н. С. същият твърдял, че се страхува да минава по улицата и се
притеснява от поведението на подсъдимия, тъй като същият го е заплашвал че ще
го вкара в гроба и го обиждал без конкретен повод при всяка тяхна среща, т.е
постоянно.
От показанията на св. Ц.А. се установява, че
е живяла в къщата на подсъдимия Ц.А. 5 години до 10.01.2019г. Свидетелката
заявява, че когато отишла да живее в домът на подсъдимия отношенията между него
и ЧО С. били обтегнати. Била е свидетел на пререкания между двамата, в които
отправяли упреци един към друг. Отрича да е била свидетел на скандали и
отправяни, обиди и закани от страна на подсъдимия към ЧО. Твърди, че подсъдимия
често се ядосвал на съседите си. Свидетелката заявява, че подсъдимия се сърдел
че съседите минават по улицата, тъй като тя била част от имота му, поради което
заградил улицата.
От показанията на св. Б.Д. – майка на св. Н.
се установява, че живее в домът на дъщеря си. Свидетелката заявява, че от около
2 години отношенията между подс. Ц.К., съседите му и ЧО И.С. се влошили.
Свидетелката твърди, че не е била свидетел на отправяни обиди и заплахи от
подсъдимия към ЧО, но С. често ходел в домът й и се оплаквал, че Ц.К. го
заплашва че ще го убие, че ще му строши краката. Един ден видяла подсъдимия да
троши стъкла до оградата. Тогава същият й казал, че И. С. прескача оградата и
му краде дървата, затова слага стъклата там, за да си счупи краката когато
прескача оградата. Свидетелката твърди, че оградата между дворовете на св. Н. и
ЧО С. развалили, за да може същият да минава през техния двор, тъй като С. се
страхувал да минава по улицата, защото Ц.К. бил много озлобен, обвинявал
всичките си съседи, че нещо му правят и не давал да се минава по улицата.
Съдът кредитира заключението на приетата по
делото комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза на ЧО И.Н. С. в
частта в която се установява, че пострадалият е психично здрав, и може
възприема правилно фактите и да дава достоверни обяснения за тях в хода на
наказателното производство. В заключението си вещите лица са приели, че в
следствие на отправените заплахи към него от подсъдимия К. с думите „Ще те
тормозя до тогава, докато не те видя в гроба“, същият е бил в състояние на
„Остра стресова реакция“, която е отшумяла в рамките на няколко дни. За да достИ.до
този извод обаче вещите лица в експертизата са приели, че заплахата от подс. К.
към ЧО И. С. е отправена на 06.07.2018г., като непосредствено след това същият е
предприел защитни мерки – премахвайки оградата между неговия имот и този на
съседката му, за да влиза и излиза от там и да няма достъп до подсъдимия,
започнал да заключва домът си, поради което са приели че същата е била
възприета от ЧО възприета като истинска. По делото безспорно се установи от
показанията на ЧО И. С., св. К. и св. Н., че заплахата с думите „Ще те тормозя
до тогава, докато не те видя в гроба“ е отправена в началото на м.май 2018 г., а
защитни мерки – премахване на оградата между неговия имот и този на св.Н.Н., за
да влиза и излиза от там и да няма достъп до подсъдимия и заключването домът му
пострадалия е предприел, след нападението на св. Т.К. извършено на
05.07.2019г., т.е два месеца след процесната дата. От показанията на ЧО също се
установи, че последната заплаха от подс.К. с думите „Ще те тормозя до тогава,
докато не те видя в гроба“ изречена през м. май 2018г., същият не е възприемал
като истинска до момента, когато К. е нападнал св. К.. От този момент на
05.07.2018г. ЧО е започнал да се притеснява, че подсъдимия може да го нападне
физически, за това е подал жалба пред правоохранителните органи, разградили
оградата между имотите си със св. Н.. Поради изложеното съдът намира, че към
момента на отправената заплаха в началото на м.май 2018 г. с думите „Ще те
тормозя до тогава, докато не те видя в гроба“, ЧО не е възприел същата като
реална и не е
Съдът кредитира и заключението на изготвената
по делото комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза на подс. Ц.А.К..
От заключението на вещите лица се установява, че освидетелстваното лице страда
от „Диссоциално личностово разстройство“/ Психопатия/, което се характеризира с
неуравновесеност и дисхармоничност на психичните свойства на характера.
Особеностите на характера са поради изразената емоционално волева
неустойчивост. При определени условия се според вещите лица същият се
затруднява да се адаптира към средата и нормалните взаимоотношения с околните.
Има нисък праг на фрустрация. Вещите лица обаче са категорични, че подсъдимият К. към дата на деянието е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Същият има запазена годност да участва в наказателното производство, като може
правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, които имат значение
за делото, да дава обяснения да дава обяснения за тях в наказателния процес.
Съдът не кредитира обясненията на подс. Ц.А.К.,
тъй като същите не кореспондират със събраните по делото доказателства. В
дадените обяснения от съда подсъдимия категорично отрича да е отправял
обвинения, обиди и закани към И.Н. С., а думите които са чули всички свидетели
и ЧО били адресирани към животните му в двора – кучета и котки, а не към
съседите и С.. В подкрепа на твърденията не ангажира доказателства.
При така установената фактическата обстановка
в хода на съдебното следствие съдът намира, че от обективна и субективна страна
не е изпълнен състава на престъплението по чл. 144, ал.3 от НК, въпреки действително установените факти за
отправената на неустановена дата в началото на м.май 2018г. словестна закана от
страна на подсъдимия към св.И.Н. С., с думите
„Ще те тормозя до тогава, докато не те видя в гроба“.
За да бъде осъществен съставът на този вид
престъпление се изисква в изразите на отправената закана да се съдържа и
формулира недвусмислено намерение, насочено към лишаване от живот и се цели
промяна на поведението и действията на заплашения - противно на волята му в
исканата от дееца насока, като от обективна страна се изисква тази заплаха да е
възприета от лицето, към което е отправена, и да е в състояние да възбуди
основателен страх, а не - какъвто и да е било друг страх, за нейното реално
осъществяване. От субективна страна, следва деецът да съзнава съдържанието на
заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха.
Съгласно трайно утвърдената съдебна практика ТР № 53-89-ОСНК
престъплението по чл.144, ал.3 от НК -закана с убийство, е квалифициран състав
на престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК закана с престъпление. За
осъществяването на това престъпление от обективна страна се изисква
обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено
лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването й. С оглед на изложеното съдът приема, че предмет на заканата
могат да бъдат само изрази, които са с конкретно съдържание и които се отнасят
до точно определено обстоятелство. Това обстоятелство следва да бъде обективно
съобщено, а не да се извежда чрез предположения, асоциации, интерпретации или
други форми на субективна психична дейност. Установеното по делото, че
подсъдимия след продължителни обиди и обвинения е казвал на С. „Ще те тормозя
до тогава, докато не те видя в гроба“ не сочи на конкретно съобщено деяние за
убийство, с което се заканва деецът, а изразява негова желателност. От
субективна страна за осъществяването на престъплението по чл.144 ал.3 от НК деецът
следва да съзнава съдържанието на заканата с убийство и че същата е възприета
от заплашения като действителна заплаха, като не е необходимо лицето
действително да се е изплашило, а е достатъчно да съществува основание, че
заканата би могла да се осъществи. И тези обстоятелства следва да се ценят
каквито са били по време на извършване на деянието, а не след минаването на
определено време. Престъплението по чл.144 от НК е налице когато заканата е
направена по такъв начин, че съобразно обстановката би могла/е в състояние/ да
възбуди основателен страх у адресата, че престъплението ще бъде
осъществено.Когато тя е отправена по такъв начин, че не сочи на действителна
заплаха, престъплението не е осъществено/ в този см.Р. № 203/13.03.71г.,II н.о.,
Р.№ 539/04.11.86г.,II н.о. /. По делото безспорно се установи, че деянието е
извършено през деня, когато на посоченото място, както се установи, е била и
св. Т.К., която е работела в двора на С.. Подсъдимият Ц.А.К. не е показал с някакви
други конклудентни действия, че възнамерява да осъществи закана за убийство, не
се установи да е употребил закана с конкретно съдържание за убийство или
поведението на К. да е било съпроводено с други застрашаващи жестове, мимики и
др., не се установява да е имал и предходни подобни прояви. По делото безспорно
е установено, че отправената закана към ЧО С. от подсъдимия е станала през
оградата, която дели двата имота и от разстояние, не е имало физически допир,
както и че последният по никакъв начин
не се е опитал да му навреди. Установи по делото също, че отношенията между
пострадалия и подс. К. били враждебни от дълги години и имали чести пререкания.
От показанията на ЧО И.С. и св. Т.К. се установи също, че почти ежедневно подс.
Ц.К. отправял към пострадалия, през ограда им,
обиди, обвинения и заплахи че ще го тормози, докато не го види или вкара
в гроба.
На следващо място, от показанията на свидетелите се установи с
категоричност, че на процесната дата пострадалият не се е притеснил до степен,
че да е възприел като реална възможността за осъществяване на заканата. В
показанията си ЧО И. С. категорично заявява, че думите на подсъдимия „Ще те
тормозя до тогава, докато не те видя в гроба“ на процесната дата в началото на
месец май 2018г., не е възприел като реална заплаха за живота си, тъй като
подсъдимият ги е употребявал често при всяка тяхна среща, през оградата си и
говорейки на висок глас. С. заявява, че заканите на подсъдимия започнал да
възприема, като реални от момента в който последният е упражнил физическо
насилие над св. К., което е станало около два месеца по – късно от процесната
дата. От приетото заключение на комплексната съдебно психологична и
психиатрична експертиза на ЧО И.С. и от направените от вещите лица разяснения
към нея не е установена пряка и непрекъсната от други събития връзка между
констатираното емоционално преживяване и процесната случка. Заключението в
частта му, че психичното състояние на С. е било повлияно от преживяното на
06.07.2018 год. /т.е нападението на св. К./, и го е мотивирало да предприеме
мерки за защита от подсъдимия, но без да
отключи болестен процес, не обосновава извод, че същият към момента на
процесната заплаха отправена към него през месец май 2018г. /два месеца по-
рано/е възприел заплахата като реална. Този извод на съда се подкрепя и от
данните за личността на пострадалия, неговия социален статус, предишните
изострени и конфликтни отношения с подсъдимия и последващото му поведение.
Именно тези обстоятелства дават основание да се приеме, че заканата не е била в
състояние да възбуди страх от реализирането й и че изобщо е съществувало
основание за реализирането й. Поради изложеното настоящият състав приема, че
така отправената закана с престъпление против личността не е възбудила
основателен страх за реализирането й, поради което престъплението се явява
несъставомерно.
При установената фактическа обстановка по
делото, съдът приема, че субективната страна на престъплението по чл. 144,
ал.3, вр. с ал.1 НК също не е доказана.
Установеното поведение на подс.К. не сочи на
психично негово състояние, при което е вероятно бързото пораждане на решение за
извършване на престъпление против личността на частния обвинител И. Н. С.. Само
при тази предпоставка е изпълнено изискването на закона заканата да създава
възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от осъществяване на
престъплението. При преценката на този момент се вземат предвид обстановката,
мястото, начина по който е отправена заканата, както и психичното състояние на
дееца. Анализът на доказателствата в тази насока показва, че обсъжданите
обстоятелства не мотивират извод за вероятно пораждане на решение за извършване
на престъпление против личността на С.. Такава вероятност не сочи и
установеното от вещите лица заболяване на подсъдимия „Диссоциално личностово
разстройство“/ Психопатия/, което се характеризира с неуравновесеност и
дисхармоничност на психичните свойства на характера и затрудената адаптивност в
определени условия към средата и нормалните взаимоотношения с околните. Анализът
на събраните гласни доказателства, сочи точно обратния извод. Подсъдимият К. не е съзнавал съдържанието на заканата.
Неговото поведение и думи са били провокирани от насложилите се обтегнати
отношения с постр. И.С. и честите пререкания по между им. Заканата е била отправяна
в резултат на натрупалото се с години негативно отношение към пострадалия и то
при всяка тяхна среща. За това настоящият състав счита, че не е налице
интелектуалният елемент от субективната страна на престъплението, и че
подсъдимият на процесната дата не е съзнавал, че отправя към пострадалия
заплаха с престъпление срещу личността му и че тази закана е възприета от
пострадалия и е била в състояние да възбуди у него основателен страх за
осъществяването.
В настоящия казус от анализираното и безспорно установено
поведение на подсъдимия
К. не се извеждат обективните и субективните признаци на
престъплението, в извършването на което е обвинен. Обобщено, съдът приема, че
психиката на ЧО И. Н. С. не е била повлияна от процесния случай по изисквания
от закона начин, за да може поведението на подсъдимия да бъде квалифицирано
като престъпно. При липсата на посочения обективен елемент от състава на
престъплението е безпредметно да се обсъждат субективните преживявания на
подсъдимия, т.е. какво конкретно психично отношение той е формирал по отношение
на деянието си. При несъставомерност на поведението му от обективна и
субективна страна при никакви положения не може да формира вина по смисъла на
наказателния закон.
И тъй като разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК не позволява присъдата да почива на предположения, а от събрания
доказателствен материал съдът не може да направи обоснован извод, че подс. К. е
извършил престъплението, за което му е
повдИ.о обвинение, то следва, да бъде признат за невиновен и оправдан за това
да е извършил престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.
Ето защо, и с оглед разпоредбата на чл. 304
от НПК, съдът, със всички законни последици от това, оправда подсъдимия по повдИ.ото
му обвинение, затова че на неустановена
дата в началото на м.май 2018 г. в гр. Мизия, обл.Враца, на ул.“Петко Йотов“,
се е заканил на другиго с престъпление против неговата личност – заканил се е с
убийство на И. Н.С. *** и това заканване би могло да възбуди основателен страх
от осъществяването му, като го е заплашвал с думите „…… ще те тормоза докато не
те вкарам в гроба!“, „Ще те вкарам в гроба, откъде се пръкна, боклук!“ по повдИ.ото му обвинение за
престъпление по чл.144 ал.3, вр. с ал.1
от НК.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: