РЕШЕНИЕ
№…………………
гр. София, 23.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на тридесети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Стефка
Александрова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 16293
по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от М.Н.Т. ***, с която е предявен иск с правно
основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.
Ищцата М.Н.Т. твърди, че на
02.08.2013 г. в гр. София се е разхождала в пешеходната зона на Националния
дворец на кулутурата, когато стъпвайки на стъпало от алеята, плочката на
последното се разлюла и тя загубила равновесие довело до падането й. Вследствие
на преживяното получила фрактура на лявата бедрена кост довела до оперативна
интервенция, проведена на 05.08.2013 г. и извършена повторно такава на
18.03.2015 г. В продължение на 40 дена била обездвижена на легло и без
възможност да се обслужва сама, а в петте месеца от инцидента чувствала силни
болки в наранената област. Изживяла шок и стрес. Твърди, че С.О. има задължение
за стопанисване на парковите площи и алеи. Моли ответникът да бъде осъден да
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 55 000 лева, ведно
със законната лихва от датата на настъпване на събитието до окончателното им
плащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът С.О. оспорва исковете по
основание и размер. Сочи липса на елементи на деликтния състав. Поддържа, че
исковата молба не дава яснота къде точно е станало събитието. Моли предявения
иск да бъде отхвърлен като претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Р.Д.Т.– съпруг на ищцата. В показанията
си свидетелят установява, че на 02.08.2013 г. към 18.30 часа се разхождал със съпругата и сина си по
средата на стълбите пред касата на НДК и някъде на четвъртото стъпало, съпругата
му изпищяла и залитнала. Свидетелят не успял да я хване и тя паднала на
стълбите. Успели със сина им да й помогнат да седне на близка пейка. Тя можела
да стъпва само на десния си крак. При падането на съпругата му, чул изхлопване
на плочката на стълбището. По стълбището имало разлепена липсваща плочка, имало
спукани и счупени плочки, имало и плочки със счупени ъгълчета.Четвъртата плочка
била спукана по средата и разместена и тя била причина за падането . Повикали
линейка, с която закарали съпругата му до болницата. Тя изпитвала ужасни болки.
В болницата установили счупване на лява тазобедрена става горе. Направили й
скенер. Давали й обезболяващи лекарства, системи и т.н. Свидетелят я обслужвал
и непрекъснато бил до нея. Направили й операция със закрепващи винтове, които
се подавали извън костта, а това й причинявало допълнителни болки. Не можела да
се обслужва сама. След операцията, я транспортирали с инвалидна количка. Била
на легло в къщи към шест месеца и през този период съпругът й грижел за нея.
Напълно обездвижена била към 40 дни. После се опитвала постепенно да се
раздвижва. След периода на пълно обездвижване тя изпитвала ужасни болки, когато
трябвало да се изправи. Една година била с инвалидна количка, втората година била
с патерици и чак тогава превъзмогнала болките. След втората година й направили
втора операция, за да извадят винтовете и мъките започнали отначало - пак на
легло, докато се възстанови, болки, патерици. Болките продължавали и към
момента. Сега видимо куцала. Установено било скъсяване на крака и той станал
по-тънък в сравнение с десния здрав крак. Продължавала да изпитва неудобство,
страх, че няма да се възстанови никога. Куцането й се отразявало на гръбначния
стълб. Ходила е на изследвания и било документирано, че има изменения на 4-ти и
5-ти прешлен. Преди инцидента била много активна, общителна, общественичка,
природозащитничка и с тази травма тя не можела да изпълнява стопроцентово
своите задължения на такава. Преди не била имала проблеми, които да се
отразяват на движенията й, вървяла, тичала, имала нормална походка.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства е изготвено заключение на съдебно-медицинска експертиза.
Вещото лице установява, че в резултат на злополуката ищцата М.Н.Т. е получила
субкапитално счупване на шийката на лявата бедрена кост, която представлява
травматична увреда, която често води до остатъчна инвалидност на пострадалия. Установява,
че тя би могла да се получи по описания в исковата молба начин и съответно е
налице причинно-следствена връзка със събитието. По своя медико-биологичен
характер полученото счупване на шийката на лявата бедрена кост е довело на
ищцата трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по дълъг
от 30 дни (в случая около 6 месеца). Установява се, че спешна медицинска помощ
болнично и оперативно лечение ищцата е получила в Клиниката по ортопедия и
травматология при ВМА – София, като била оперирана на 05.08.2013 г. и било
извършено закрито наместване на счупената бедрена шийка и стабилизиране на
фрактурата с 3 бр. спонгилозни винта Zimmer. След
изписването й лечението продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи и
предписан режим на терапия. Вещото лице посочва, че ищцата не е можела да
стъпва на левия си крак и се е предвижвала с помощта на патерици и с
придружител. В началото на петия месец започнала постепенно натоварване на
оперирания крак и в края на шестия месец вече е можела да го натоварва напълно.
Вещото лице дава заключение, че общо лечебният и възстановителен период при
ищцата е продължил около 6 месеца. Установява се, че в периода от 17.08.2015 и
20.08.2015 г. било проведено оперативно
лечение и били извадени металните винтове. Вещото лице установява, че към
настоящия момент при ищцата се наблюдава скъсяване на крака с 3-4 см.
Придвижвала се самостоятелно, без помощни средства, но с видимо накуцваща
походка. Посочва, че това обяснява и болките в зоната на 3 и 4 прешлен.
Движенията в ставата са с намален обем при флексия с 15 градуса, а при отвеждане
с 35-40 градуса дефицит Не може да кляка и да изкачва стълби, поради което и се
наблюдава атрофия на костната структура на лявата бедрена глава. Установена е
двустранна коксартроза, която била във връзка с травмата. В съдебно заседание, проведено на 30.05.2019
г. вещото лице посочва, че в бъдеще с оглед мястото на счупването може да се
наложи смяна на тазобедрена става.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 49
от Закона за задълженията и договорите този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Предвидената от закона отговорност е особен вид безвиновна
и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия и тя има
гаранционно-обезпечителен характер. Основателността на предявения иск е
поставена в зависимост от това по делото да се установят общите предпоставки за
ангажиране на деликтната отговорност на определено лице, както и възлагане на
работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод
тази работа.
Задължението за обезщетяване на
вреди, причинени от непозволено увреждане възниква, когато е налице виновно противоправно
действие или бездействие на определено лице, от което са причинени вреди на
ищеца, както и причинната връзка между тях. Съгласно правилата за разпределяне
на доказателствената тежест, предвидени в чл. 154, ал. 1 от ГПК и съгласно
дадените от съда указания в доклада по делото, задължение на ищеца е било да
установи при условията на пълно и главно доказване фактите, свързани с
настъпване на твърдяното от него събитие, настъпилите вреди, причинната връзка
между твърдяното действие или бездействие на служители на ответника. В тежест
на ответника е било да установи, че е възложила на свои служители изпълнението
на вменените от закона дейности, свързани с поддръжка на общинските пътища.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на 02.08.2013 г. ищцата М.Т. е паднала на
стълби в района на НДК. Установява се и причинната връзка между събитието и
констатираните увреждания.
Съгласно разпоредбата на § 7, т.
6 от ПЗР на ЗМСМА обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени
за административните потребности на общините, както и за здравно,
образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване са
общинска собственост. Управлението на имотите е възложено на общинската
администрация, като Столичен общински съвет в изпълнение на правомощията си е
издал Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на С.О.,
с която се уреждат обществените отношения, свързани с планирането,
изграждането, устойчивото поддържане, опазване и развитие на зелената система
на С.О.. В конкретния случай, общината чрез своите служители не е изпълнил
задълженията си за поддръжка на имот публична общинска собственост.
Следователно налице са основания
за ангажиране на отговорността на ответника за виновно бездействие на
служителите и предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди се явява основателен, като следва да бъде обсъден техния размер, както с
оглед събраните по делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на виновното бездействие на служители на
ответника на ищеца са причинени увреждания - субкапитално счупване на шийката
на лявата бедрена кост. Установява се, че възстановяването е продължило около 6
месеца, като са се наложили две оперативни интервенции, както и се наблюдава
скъсяване на пострадалия крак с 3-4 см. Ищцата е била обездвижена в продължение
на около 5 месеца, като й е била необходима чужда помощ в ежедневието. Следва
да се вземе предвид и заключението на вещото лице от съдебно-медицинската
експертиза, че е възможно да се наложи смяна на тазобедрена става. С оглед на
изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди
е в размер на 55000 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато
задължението е възникнало от непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и
без покана (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД) – т.е. от деня на увреждането.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 2200 лева – държавна такса и сумата от 200 лева, представляваща
платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. Т.И. Полежанова сумата от 2180 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите С.О., ЕИК-******, гр. София, ул. „******да
заплати на М.Н.Т., ЕГН-**********,***
сумата от 55000 (петдесет и пет хиляди) лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди
– претърпени болки и страдания – субкапитално счупване на шийката на
лявата бедрена кост, причинени на 02.08.2013 г. от виновно
противоправно бездействие на служители на ответника по поддръжка на площ –
публична общинска собственост, ведно със законната лихва върху тези суми от
датата на събитието – 02.08.2013 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК С.О.,
ЕИК-******, гр. София, ул. „******да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата от 2400 (две хиляди и
четиристотин) лева, представляващи дължима държавна такса и възнаграждение
за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1
от Закона за адвокатурата С.О., ЕИК-******, гр. София, ул. „******да
заплати на адв. Т.И. П., ЕГН-**********,
с адрес гр. София, Банат 11-13 сумата от 2180
(две хиляди сто и осемдесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от
него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: