О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …..
гр. Велико Търново, 07.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, VI
- ти състав, в закрито съдебно заседание на седми януари през две хиляди и тринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Буюклиев
като
разгледа докладваното от съдия Буюклиев
административно дело №1248 по описа на Административен съд – Велико Търново за
2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по жалба на „Хлебозавод Велико Търново” – АД – Велико Търново
против предписание от 16.10.2012 г. на служители от ДИТ – Велико Търново,
вписано на същата дата в ревизионната книга на жалбоподателя по чл.408, ал.1 от КТ на същата дата. С жалбата е направено и особеното искане за спиране на
допуснатото по закон предварително изпълнение на тези предписания.
Съдът намира,
че жалбата е редовна и допустима, тъй като се оспорва акт, неблагоприятно
засягащ правната сфера на търговеца и е подадена в срок, доколкото няма данни
за това кога са връчени предписанията на органите на ДИТ на жалбоподателя. Това
обстоятелство не може да се тълкува в негова вреда.
С жалбата е
направено и искането да се спре предварителното изпълнение на предписанието.
Искането е
допустимо, тъй като е подадено от субект, който оспорва административния акт
пред съда и е направено в хода на висящо съдебно производство за проверка на
неговата законосъобразност пред надлежния съд.
По същество
искането е неоснователно.
Съгласно
разпоредбата на чл.405 от КТ принудителните
административни мерки по ал. 1 на предходния член могат да се обжалват по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението
на принудителната административна мярка. Посочената разпоредба въвежда
предварителна изпълняемост на предписанията от вида
на процесното, което е издадено на основание чл.404,
ал.1, т.1 от КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл.166, ал.4 от АПК, която е приложима в процесния
случай, допуснатото
предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон,
когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол (в процесният случйа такава изрична
законова забрана няма в КТ), може по искане на оспорващия да бъде спряно от
съда при условията на ал. 2.
В конкретният
случай, както се посочи, оспорените предписания са предварително изпълняеми. За да се прецени основателността на предявеното
искане, следва молителят да установи пред съда обстоятелствата, посочени в
чл.166, ал.2 от АПК, а именно – причинно следствена връзка между разпоредените последици с оспорения по съдебен ред
административен акт и евентуалното настъпване на значителни, трудно поправими,
респ. непоправими вреди за него. Това е така, защото с придадената от закона
предварителна изпълняемост на разпоредените
с предписанието последици самият законодател е презюмирал,
че тази предварителна изпълняемост имплицитно е
обусловена и съобразена с отчетеното от законодателя наличие на
обстоятелствата, визирани в чл.60, ал.1 от АПК. Т.е. предварителната изпълняемост на предписанието на органите на ДИТ е
необходима именно с оглед на защитата на важни държавни и обществени интереси и
с оглед на опасността от осуетяването или сериозното затрудняване на
изпълнението му, както и с оглед на евентуалната значителна или трудно
поправима вреда, която би настъпила от закъснението на неговото изпълнение.
При това
положение и с оглед на разпоредбата на чл.166, ал.2 от АПК в тежест на
оспорващия е да установи, че предварителното изпълнение на оспорената от него
заповед би му причинило и то в качеството му адресат на предписанието
значителна, трудно поправима или непоправима вреда. В нормата е поставено
изискването (процесуално по своя характер), че изпълнението може да бъде спряно
от съда само въз основа на нови обстоятелства, които следва да се установят със
съответните доказателства, които да ги установяват. Такива доказателства за
твърдените значителни, трудно поправими или непоправими вреди не се представят
или сочат пред настоящата инстанция.
Следва искането
да се спре предварителното изпълнение на обжалваното предписание да се отхвърли.
Същевременно
следва с оглед на принципа на процесуална икономия, делото да се насрочи в
открито заседание с призоваване на страните. В тази връзка следва да се задължи
ответника да представи доказателства за това по какъв начин и кога е връчил на
жалбоподателя процесното предписание.
Водим от
горното, настоящият състав на Административен съд – Велико Търново
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
искането на „Хлебозавод Велико Търново” – АД – Велико Търново, местност Дълга
лъка, за спиране на предварителното изпълнение на предписание от 16.10.2012 г.
на служители от ДИТ – Велико Търново, вписано на същата дата в ревизионната
книга на жалбоподателя по чл.408, ал.1 от КТ на същата дата.
НАСРОЧВА
разглеждането на делото в открито заседание на 11.02.2013 от 10.45 часа, за
която дата и час да се призове жалбоподателя „Хлебозавод Велико Търново” – АД –
Велико Търново, местност Дълга лъка и ответника Дирекция ”ИТ” – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта му, с която е отхвърлено
искането на жалбоподателя за спиране на изпълнението на заповедта за налагането
на принудителната административна мярка, може да се обжалва с частна жалба в
7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд, а в
останалата си част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: