№ 956
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221000500656 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 63/08.12.2021 г., постановено по гр.д. № 548/2020 г.,
Видински окръжен съд, гражданска колегия е осъдил ЗД „Бул Инс“АД да
заплати на С. Ф. Д. и на А. Т. А. на основание чл. 432 от КЗ сумата от по 150
000 лева, представляваща обезщетение по застраховка "Гражданска
отговорност" на водача на лек автомобил марка „Рено Лагуна“ с рег. № *** -
за причинените на ищците неимуществени вреди, настъпили следствие на
пътно транспортното произшествие, станало на 06.07.2020 г., в резултат на
което е починала дъщеря им А. А. Т., заедно със законната лихва върху
присъдените обезщетения, считано от 13.08.2020 г.-датата на постановения
отказ от страна на ответника до окончателното изплащане на присъдените
застрахователни обезщетения, като исковите претенции са отхвърлени за
разликата над присъдените суми от по 150 000 лв. до пълните предявени
размери от по 180 000 лв.
С Решението ответното дружество е осъдено да заплати на М. А. Т. на
основание чл. 432 от КЗ сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение по
застраховка "Гражданска отговорност" от същото застрахователно събитие за
1
причинените й неимуществени вреди от смъртта на сестра й А. А. Т., заедно
със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 13.08.2020
г.-датата на постановения отказ от страна на ответника до окончателното
изплащане на присъденото застрахователно обезщетение, като искът на тази
ищца е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 5 000 лв. до пълния
претендиран размер от 25 001 лв., предявен като частичен иск от 150 000
лева.
С решението съдът е разпределил и разноските между страните.
Срещу така постановеното съдебно решение е постъпила въззивна жалба
от ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с която решението се обжалва в частта, с
която изцяло искът за главница в размер на 5000 лв. е уважен и съответната
лихва и разноски в полза на М.Т. и над сумата от по 80 000 лв. до
присъдената сума от по 150 000 лв. за А.А. и С.Д., ведно с присъдената лихва
и разноски върху разликата. Поддържа се, че първоинстанционният съд е
допуснал нарушения на материалния и процесуалния закони, като е
постановил неправилно решение, в противоречие със събраните по делото
доказателства и закона.
Твърди, че М.Т. няма право на обезщетение, поради което неправилно й
е присъдено такова. Твърди се, че няма изключение по смисъла на ТР №
1/21.06.2018 г. на ВКС в отношенията между двете сестри.
По отношение на другите двама ищци А.А. и С.Д. твърди, че
присъдените им суми са прекомерно завишени и не отговарят на закона,
ППВС № 4/68 г., икономическата конюнктура в страната към датата на
деликта и практика на ВКС за сходни и дори по-тежки вреди. Поддържа се, че
без никаква конкретна обосновка съдът е присъдил еднакви обезщетения на
майката и бащата при наличните фактически данни /родителите на
починалата са били разделени и А. останала да живее с майка си/, че съдът не
е провел прецизна оценка на фактите от значение за размер на обезщетението.
Въззивникът-ответник поддържа пред настоящата инстанция и
евентуалното възражение за съпричиняване на вредата от страна на
пострадалата наследодателка на ищците.
Моли съда да отмени изцяло решението в обжалваната му част и да
постанови друго с което да отхвърли исковете в съответните части и намали
присъдените обезщетения, ведно с лихвата и законните последици по
2
отношение на разноските, като присъди на страната и направените по делото
разноски и адвокатски хонорар пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ищците, с който
оспорват въззивната жалба на ответника като неоснователна, необоснована,
голословна и бланкетна. Считат обжалваното решение за правилно, солидно
аргументирано. Твърдят, че решението не страда от никакви пороци-при
постановяването му не са допуснати нарушения, нито на процесуалния, нито
на материалния закон.
Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на ответника и да
потвърди решението в обжалваните му части. Претендират се направените
разноски.
Срещу постановеното по делото решение е постъпила въззивна жалба и
от ищцата М. А. Т., която обжалва същото в частта, с която е отхвърлен искът
й за неимуществени вреди за разликата над сумата от 5 000 лв. до сумата от
25 001 лв., частичен иск от сумата 150000 лв. Счита, че решението в тази му
част е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че
в хода на процеса е установена както силната духовна и емоционална връзка
между двете сестри приживе на А., така и силните по интензитет
неимуществени вреди, които ищцата търпяла и продължава да търпи
следствие смъртта на сестра си. Поддържа се обаче, че при определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение, първоинстанционният
съд е подходил неправилно, прилагайки ограничителната норма на §96, ал.1
от ЗИДКЗ. Твърди се, че тази норма е в разрез с общностното право и
накърнява правата и интересите на правоимащото лице.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него да
постанови друго, с което да осъди ответника да заплати допълнително още
сумата от 20 001 лв.-неимуществени вреди, ведно със законната лихва.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна по тази жалба не е подала
отговор.
С оглед предмета на настоящото въззивно производство, Решение №
63/08.12.2021 г., постановено по гр.д. № 548/2020 г. на Видински окръжен
съд, гражданска колегия и в частта, с която ЗД „Бул Инс“АД е осъден да
3
заплати на С. Ф. Д. и на А. Т. А. на основание чл. 432 от КЗ сумите от по 80
000 лева, представляващи обезщетение по застраховка "Гражданска
отговорност" на водача на лек автомобил марка „Рено Лагуна“ с рег. № *** -
за причинените на ищците неимуществени вреди, настъпили следствие на
пътно транспортното произшествие, станало на 06.07.2020 г., в резултат на
което е починала дъщеря им А. А. Т., заедно със законната лихва върху
присъдените обезщетения, считано от 13.08.2020 г.-датата на постановения
отказ от страна на ответника до окончателното изплащане на присъдените
застрахователни обезщетения, както и в частта, с която исковите претенции
на С. Ф. Д. и на А. Т. А. са отхвърлени за разликата над присъдените суми от
по 150 000 лв. до пълните предявени размери от по 180 000 лв., е влязло в
сила поради не обжалването му.
В съдебно заседание въззивницата-ищца М.Т. чрез процесуалния си
представител поддържа своята въззивна жалба и оспорва жалбата на
ответника. Възиваемите ищци С. Ф. Д. и А. Т. А. в съдебно заседание и чрез
процесуалния си представител оспорват въззивната жалба на ответника.
Претендират разноски, съобразно решението за което представят списък по
чл.80 от ГПК. Заявяват възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, като
считат, че не са налице достатъчно доказателства за действително плащане на
посочените суми.
В съдебно заседание въззивникът-ответник чрез своя процесуален
представител оспорва въззивната жалба на М.Т., поддържа своята въззивна
жалба. Претендира разноски, съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Видински окръжен съд е бил сезиран с активно субективно и обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила
от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от
А. Т. А., С. Ф. Д. и М. А. Т. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
4
От констативен протокол № 118 от 06.07.2020 г., от протокол за оглед
на местопроизшествие от 06.07.2020, фотоалбума към него, както и от
неоспорените от страните заключение на САТЕ и на комплексна СМЕ и
САТЕ, се установява, че на 06.07.2020 г. около 06,50 часа на изхода на гр.
Видин, в района на пътна връзка между ул. „Цар Симеон Велики“ и трасе на
път І-1 /от гр.Видин към Свободна безмитна зона/, лекият автомобил „Рено
Лагуна“ с рег.№ *** се движи със скорост от около 101 км/ч, при разрешена
за пътния участък скорост от 90 км/ч, в посока към Свободна безмитна зона.
В един момент при навлизане в десен завой, в най-острата му част, водачът
задейства аварийно спирачната система на автомобила, което в съчетание с
високата скорост на движение води до загуба на управление, при което
автомобилът напуска платното за движение, като излиза с десните си гуми
върху десния банкет. Поради различното сцепление с пътя между левите и
десните колела, автомобилът се завърта надясно по посока на часовата
стрелка и започва да се плъзга напред и и надясно по земния банкет. След
плъзгане от около 22 м се удря с предна лява част на предна броня в масивен
метален стълб от бившата тролейбусна линия, като скоростта в момента на
удара е била около 76 км/ч. След челния удар в дървото, автомобилът се
изправя на предните си колела и последва втори удар в тавана му, като
стълбът се отпечатва във вид на деформация надолу, след което пада на
колелата си, завърта се по посока на часовата стрелка, при което получава
втори удар в областта на преден ляв калник и предна лява врата и стълбът
навлиза навътре в купето като се вклинява в него.
В така самокатастрофиралия автомобил, на предна дясна седалка, без
поставен предпазен колан, като пътник пътувала А. А. Т. - дъщеря на първите
двама ищци и сестра на третата ищца. Липсата на поставен обезопасителен
колан е констатирана и отразена в протокола за оглед на местопроизшествие.
Роднинските връзки между ищците и починалата се установяват с приетите
по делото удостоверение за наследници изх. № АО01АУ-06-1270 (1) от
14.07.2020 г. на Община Видин и удостоверение за съпруг/а и родствени
връзки изх. № АО01АУ-12-44 (1) от 14.07.2020 г. на Община Видин.
В пряка причинна връзка от гореописаното пътно – транспортно
произшествие, А. А. Т. почива на място, като непосредствена причина за
нейната смърт е разкъсването на сърцето, довело до остра сърдечно-съдова
недостатъчност /сърдечна тампонада/.
5
Между страните е прието за безспорно, че към датата на настъпване на
произшествието-06.07.2020 г., лекият автомобил „Рено Лагуна“ с рег.№ *** е
имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, обективирана в застрахователна полица №
BG/02/119001948366, с начална дата на покритие - 01.08.2019 г. и крайна дата
на покритие - 31.07.2020 г.
Установява се, че от техническа гледна точка причина за
произшествието е превишената скорост на движение на автомобила от 101
км/ч и не адекватните действия на водача с органите за управление на
автомобила-задействал аварийно спирачната система в условията на остър
завой. Предното дясно пасажерско място, на което е седяла А. Т. е било
фабрично оборудвано с предпазен колан. От заключението на комплексната
СМЕ и САТЕ се установява, че при така установения механизъм на
настъпване на произшествието и непосредствената причина за смъртта на А.
Т., може с категоричност да се приеме, че използването на обезопасителен
колан не би променило крайния изход, т.е. настъпването на смъртта. Вещите
лица сочат, че ефективното действие на обезопасителния колан е до скорост
55-60 км/ч и то при челен удар без значителни деформации на купето, като в
конкретния случай нито едно от тези обстоятелства, не е било налично.
От приетото по делото заключение на СМЕ, изготвено от вещото лице
д-р А. се установява, че към момента на процесното ПТП водачът на лекия
автомобил не е употребил алкохол и не е бил под въздействието на опиати и
психотропни вещества.
За установяване на търпените от ищците болки и страдания, са събрани
свидетелските показания на Л. С. Ф. - майката на втората ищца и баба на
третата и на свидетелката М. Ф. Д. – сестра на втората ищца и леля на третата.
Свидетелката Л. Ф. установява, че А. била много добра като дете и до
края си, със сестра й винаги били заедно, винаги се събирали за празниците.
А. живеела с майка си във ***, но ходела и при баща си, когато не е на работа.
Винаги се грижела и за двамата си родители, който са разделени от няколко
години. След смъртта на дъщеря си, С.Ф. изпаднала в депресия, седяла сама в
стаята и с никой не говорела. И двамата родители тежко преживяват смъртта
на дъщеря си. И до днес не са преодолели и не са се примирили с нейната
загуба. Ищците редовно посещават гроба на А. и мястото, където е станала
6
катастрофата, а сестра й всеки ден минава оттам и поставя цветя.
Свидетелката М. Д. установява, че отношенията между А. и родителите
й били добри, разбирали се много. А. държала много както на родителите си,
така и на сестра си. Свидетелката видяла тримата ищци непосредствено след
като узнали за случилото се. Били много зле, не говорели, плачели. Нямат
желание за нищо и към момента. С. е на успокоителни. М. също няма желание
за нищо, включително и да излиза. Бащата на А. бил много близък с нея,
постоянно й звънял и се чували по телефона, помагал й. Съкрушени са и
тримата, при всеки разговор за случилото се, се разстройват и започват да
плачат. М. от две-три години преди инцидента, живее в отделно домакинство
със съпруга си на семейни начала.
От приетата по делото СПЕ се установява, че към момента на ПТП, по
време на което загива сестра й, ищцата М.Т. е преживяла
психическа/емоционална травма, която се е отразила на психическото й
състояние, поведение и функциониране в рамките на остра реакция на стрес.
През последвалите седмици и месеци, психичните симптоми и изживяванията
варирали по сила и честота в рамките на протрахирана реакция на стрес със
смесена тревожно-депресивна симптоматика и дезадаптация. Към момента на
прегледа-13.08.2021 г. у М.Т. са налице признаци за устойчиви нарушения на
емоции, поведение на функциониране /хиподепресивитет и социална
дезадаптация/, свързани с преживяната загуба. Вещото лице установява, че е
налице причинно-следствена връзка между сегашното състояние на ищцата и
смъртта на А. Т..
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е приел, че са налице всички предвидени материално-правни
предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно
дружество на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Като съобразил установените по
делото данни относно преживените негативни емоции, болка и страдание от
страна на родителите на починалата, съдебната практика, както и социално-
икономическите условия в страната, които създават отправен критерии за
социалните измерения на понятието за справедливост, първоинстанционният
съд е определил обезщетения в размер на по 150 000 лв. за всеки един от
родителите и е отхвърлил претенциите им до пълния предявен размер от по
180 000 лв. Отчитайки значителния обем на вредоносните последици, както и
7
икономическите критерии за справедливост, е намерил за справедливо да
присъди обезщетение на сестрата на починалата в най- високо допустимия
размер от 5 000 лева за претърпени неимуществени вреди. Отхвърлил
възражението за съпричиняване.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този
смисъл подадените въззивни жалби си процесуално допустими.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
На 27.07.2020 г. ищците са предявили извънсъдебно претенциите си
пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по
чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 27.10.2020 г., ответникът не е определил и не е
изплатил застрахователни обезщетения. Исковете са предявени пред
първоинстанционния съд на 16.11.2020 г. т.е. след изтичане на
законоустановения тримесечен срок, поради което се явяват процесуално
допустими.
По същество на предявените искове:
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
8
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Релевираните с въззивната жалба на ответника възражения са досежно
материално правната легитимация на М.Т. и досежно размерите на
присъдените на двамата родители обезщетения.
Въззивната жалба на ответника срещу решението в частта, с която на
М.Т. е присъдено застрахователно обезщетение в размер на 5000 лв. е
основателна, а решението му в тази част е неправилно, поради което ще
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът на
М.Т. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищцата М.Т. доказва
главно и пълно наличието на особено близка връзка с починалата й сестра и
действително претърпени от смъртта й вреди.
Ищцата и с ангажираните писмени доказателства, удостоверяващи
роднинската й връзка с починалото лице, не притежава материално правна
легитимация по предявения от нея иск, с оглед приетото в Тълкувателно
решение № 1/2016 от 21 юни 2018 г., постановено по т.д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС.
Със същото се прие, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето,
което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания.
9
Ищцата не е провела такова доказване.
Разпитаните свидетели установят, че двете сестри били винаги заедно,
събирали се по празниците и се разбирали много. Други релевантни факти
относно връзката между двете страни не установяват. Но както е прието и в
мотивите на цитираното по-горе тълкувателно решение, връзките между
братя, братя и сестри, бабите/дядовците и внуците по начало се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост.
Но за получаването на обезщетение не е достатъчна само формалната
връзка на родство.
В случая ищцата не доказва конкретни житейски обстоятелства, в
резултат на които привързаността между нея и сестра й да е станала толкова
силна, че смъртта на последната да е причинил на ищцата морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
тази родствена връзка. Мъката и болката от загубата, са нормални траурни
реакции присъщи на всеки човек, поставен в такава ситуация-неочаквана
смърт на близък родственик.
Конкретни житейски обстоятелства биха били например ранното
оставане на децата без родител/и, при което починалата като по-голяма е
полагала грижи по отглеждането на своите брат и сестра, типични за грижи
полагани от майка/баща. В случая ищцата и нейната сестра са отгледани от
двамата родители, а към момента на смъртта на своята сестра и двамата й
родители са живи, а М. от две-три години преди инцидента, живее в отделно
домакинство със съпруга си на семейни начала.
Съобразно приетото с Тълкувателното решение, застрахователно
обезщетение на ищцата като сестра на починалата би могло да се присъди
само по изключение. Принципно „изключение“ означава вън от правилото, от
типичното.
Нормалното, типичното е сестра да страда и да тъгува за починалата си
сестра. Приетата по делото СПЕ установява обема на търпените болки и
страдания, но не и наличие на изключителна, трайна и дълбока емоционална
връзка.
И тъй като такива не са установени и доказани, то искът подлежи на
отхвърляне като неоснователен и недоказан.
10
Въззивната жалба на ответника в останалата й част с релевираните
възражения досежно размера на дължимите на двамата родители на
починалата А. обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди, е
неоснователна и като такава ще следва да бъде отхвърлена, а решението на
съда потвърдено като правилно и законосъобразно в тази му част.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Настоящият съдебен състав намира, че определените от
първоинстанционния съд размери на обезщетението от по 150 000 лв. са
справедливи.
При определяне на тези размери съдът съобразява обстоятелството, че в
следствие на претърпяното ПТП ищците /бащата на 48 г. и майката на 45 г./
към датата на произшествието, са претърпели изключително силни по
интензитет болки и страдания от неочакваната загуба на своята дъщеря, която
към деня на смъртта си е била само на 21 години. Обезщетението следва да
възмезди страданията на родителите на загиналата от нейната смърт,
включително загубата на морална опора и подкрепа, която понасят. С оглед
конкретните данни по делото относно възрастта на починалата А., близките й
взаимоотношения с родителите /до смъртта си живяла в едно домакинство със
своята майка, а с баща си поддържала непрекъснато контакти, грижела се и за
двамата родители, въпреки че били разделени/, обстоятелството, че тя е била
11
тяхна опора и те понасят много тежко нейната загуба, както и икономическата
конюнктура в страната към 2020 г., въззивният съд приема, че обезщетенията
от по 150 000 лв. са справедливи. Тези обезщетения ще репариритат болките
и страданията, които несъмнено родителите търпят и към настоящия момент
и ще търпят и за в бъдеще. Ненавременната и неочаквана загуба на дете на 21
години безспорно винаги се явява тежка психотравма за родителите.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищците, вследствие търпените от тях
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият
състав намира, че определените по-горе обезщетения не са завишени по своя
размер, спрямо действително установените по делото факти и не
противоречат на принципа на справедливостта.
С оглед на гореизложеното въззивната жалба на ищцата М.Т. е
неоснователна, а въззивната жалба на ответника частично основателна.
По отговорността за разноските:
По разноските пред първоинстанционния съд. Същите следва да бъдат
преизчислени, съобразно изхода на делото пред настоящата инстанция само
по отношение на ищцата М.Т., с оглед отхвърляне на нейната претенция.
На ответника разноски не са присъдени, поради което и такива не се
преизчисляват. Молбата на ответника по чл.248 ГПК е оставена без
разглеждане с влязло в сила определение.
С оглед уважаване на въззивната жалба на ответника за сумата от 5000
лв., респ. отхвърляне на иска за тази сума, то следва да бъде намалено
присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение на
адвокат Д..
Първоинстанционният съд неправилно е определил адвокатското
възнаграждение, като е приел, че същото следва да бъде определено въз
основа на материален интерес от 305 000 лв., равняващ се на сбора от
уважените искове.
В хипотезата на чл.78, ал.1 ГПК ответникът, а в хипотезата на чл.78,
ал.3 ГПК ищецът, следва да заплатят на другата страна направените по делото
разноски, но само ако е установено, че такива са били направени. Ако
страната, която има право да получи направените по делото разноски не е
12
направила такива за възнаграждение за представлявалия я адвокат, такива
разноски могат да бъдат присъдени само в изрично предвидените в чл.38 ЗА
хипотези.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите на оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗА, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. Разпределянето на отговорността за разноски
обаче се осъществява по правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложими за
всяка инстанция. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право
да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска, която за него е спечелената част от делото.
В този смисъл Определение № 118 от 17.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. №
390/2022 г., II т. о., ТК, Определение № 110 от 16.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 856/2021 г., II т. о., ТК, които се споделят от настоящия съдебен състав.
Адвокатското възнаграждение на адвокат Д. е следвало да бъде
определено за всеки иск поотделно и съответно на уважената част от всеки
иск, на основание чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г., така както е заявено
и от него, но доколкото по делото няма постъпили молби по чл.248 от ГПК,
респ.частни жалби срещу тези определения, въззивният съд е обвързан от
начина, по който първоинстанционният съд е определил размера на
дължимото адвокатско възнаграждение. Същото е съобразено при материален
интерес от 305 000 лв. При този материален интерес, адвокатското
възнаграждение се определя на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно: при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – 3530 лв. плюс 2 % за
горницата над 100 000 лв. и възлиза на сумата от 7630 лв., а не така както е
посочил първоинстанционния съд 7 530,10 лв. Но сумата от 7 530 лв. е
дължимото адвокатско възнаграждение при уважени искове в общ размер на
сумата от 300 000 лв., поради което решението на съда в частта, с която е
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 7 530 лв. не следва да бъде
отменяно.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество дължи в полза на
бюджета на съдебната власт, съответно държавна такса в размер на 12000 лв.,
13
поради което решението ще следва да бъде отменено за разликата над
дължимата държавна такса от 12 000 лв. до присъдената от 12 200 лв.
Първоинстанционният съд не е присъдил обаче и дължимата сума за
заплатено възнаграждение на вещо лице от бюджета на съда, поради което и
на основание чл.77 от ГПК, въззивният съд следва да осъди ответника да
заплати и сумата от 77,92 лв., представляваща разноски за вещо лице
заплатени от бюджета на Окръжен съд-Видин, която сума е съответна на
уважената част от исковете /300 000 лв./.
По разноските пред настоящата въззивна инстанция.
Тъй като въззивната жалба на ищцата М.Т. не се уважава, на нея не й се
дължат разноски направени във връзка с нея пред настоящата въззивна
инстанция, съответно такива не се дължат и на адвокат Д..
Въззивната жалба на ответника се уважава частично, поради което
разноски се дължат и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлената
част на въззивната жалба.
Обжалваемият интерес е в размер на сумата от 145 000 лв. Въззивната
жалба се уважава за сумата от 5000 лв.
Ответникът е направил разноски в размер на сумата от 100 лв. за внесена
държавна такса, както и сумата от 720 лв. с ДДС, заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно договор за правна защита и съдействие №
1795/26.05.2022 г. /л.43 от делото/, който служи и като разписка за платената
сума. Видно от договора, възнаграждението е уговорено „за обжалване за
М.Т.“, а с договора е удостоверено, че сумата е платена изцяло в брой.
Възнаграждението не е прекомерно, тъй като при материален интерес от 5000
лв., неговият минимален размер възлиза на сумата от 580 лв., съответно 696
лв. с ДДС, т.е. разликата от 24 лв. не сочи на прекомерност.
С оглед на горното М.Т. ще следва да бъде осъдена да заплати на
въззивника-ответник на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 820 лв.
направени от него разноски пред въззивната инстанция.
Съответно на адвокат Д. и за осъществяваната защита срещу въззивната
жалба на ответника се дължи адвокатско възнаграждение на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата.
При този обжалваем интерес от по 70 000 лв. за всеки един от ищците
14
А.А. и С.Д., минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от по
2 630 лв., а при обжалваем интерес от 5000лв.-тази сума възлиза на 580 лв.,
или общо сума в размер на 5 840 лв., от която и на адвокат Д., представлявал
безплатно ищците пред настоящата инстанция се дължи сума в размер на 5
638,62 лв., която е съответна на отхвърлената част от жалбата /300 000 лв./
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 63/08.12.2021 г., постановено по гр.д. № 548/2020
г. на Видински окръжен съд, гражданска колегия, в частта, с която ЗД „Бул
Инс“ АД е осъдено да заплати на М. А. Т. на основание чл. 432 от КЗ сумата
от 5 000 лева, представляваща обезщетение по застраховка "Гражданска
отговорност" за причинените й неимуществени вреди от смъртта на сестра й
А. А. Т., заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано
от 13.08.2020 г.-датата на постановения отказ от страна на ответника до
окончателното изплащане на присъденото застрахователно обезщетение,
както и в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати по сметка
на Видински окръжен съд на основание чл.78, ал.6 от ГПК разликата над
дължимата държавна такса от 12 000 лв. до присъдената от 12 200 лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО неоснователни предявените от М. А. Т., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр.София, бул. „***“ № 5, вх.В, ап.25 против
ЗД „БУЛ ИНС” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция
по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати сумата от 5 000 лева
/пет хиляди лв./, представляваща обезщетение по застраховка "Гражданска
отговорност" на водача на лек автомобил марка „Рено Лагуна“ с рег. № ***, за
причинените й неимуществени вреди от смъртта на сестра й А. А. Т.,
настъпила при пътно транспортно произшествие на 06.07.2020 г. в гр.Видин,
ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от
13.08.2020 г.-датата на постановения отказ от страна на ответника до
окончателното изплащане на присъденото застрахователно обезщетение.
15
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
Решението в останалата част като не обжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА М. А. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, бул.
„***“ № 5, вх.В, ап.25 да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ЗД „БУЛ
ИНС” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 сумата от 820 лв. /осемстотин и двадесет
лв./ разноски направени пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, дружество вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Й. Г. Д., ЕГН ***,
гр.София, бул. „***“ № 5, вх.В, ап.25, адвокатско възнаграждение в размер на
5 638,62 лв. /пет хиляди шестстотин тридесет и осем и 0,62 лв./ за
процесуално представителство на ищците А.А. и С.Д. пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, дружество вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на
основание чл.77 и чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Видински окръжен съд сумата от 77,92 лв. /седемдесет и седем и
0,92 лв./, представляваща разноски за вещо лице заплатени от бюджета на
Окръжен съд-Видин.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16