№ 1216
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110113963 по описа за 2022 година
При условията на комулативно обективно съединяване (чл.210 ,ал.1 ГПК) е предявен
положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД.
С исковата молба , уточнена с допълнителна писмена молба от 04.04.2022г. , ищецът
„1111”ЕООД (с предишно наименование 1111) е предявил установителен иск да бъде
признато със сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи сумата от 193,84 лв,
представляваща според ищеца сбор от неплатени задължения за плащане на месечен
абонамент за далекосъобщителни услуги за периода от 01.02.2019г. до 31.05.2019г.,
дължими по договор от 05.04.2017г. между ответника и „1111 за клиентски №
10389768001 , прехвърлени от кредитора „1111 на „С.Г.ГРУП”ЕАД с Уведомление от
24.02.2020г. към договор за цесия от 16.10.2018г. , а след това прехврлени от
„С.Г.ГРУП”ЕАД на ищцовото дружество с анекс от 10.03.2020г. към договор за цесия от
01.10.2019г., заедно със законовата лихва върху посочената сума, считано от датата на
предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 24.11.2021г. до окончателното й изплащане,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. №
250/2022г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1
ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство).
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцовото дружество поддържа
предявения иск и оспорва възраженията на ответната страна. В заседанието на 14.12.2022г. ,
в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ищеца , но с
писмена молба от 05.09.2022г. адвокатът на ищеца е пледирал за уважаване на иска.
1
Ответникът С. А. Д. оспорва изцяло предявения иск видно от изявленията му в
представения на 05.05.2022г. отговор на исковата молба. Според ответника договорът с
„1111 от 05.04.2017г. е бил сключен за срок от две години – до 05.04.2019г. , като след
изтичането на този срок доставчикът е бил уведомен лично в офиса му в ж.к. „Дружба” , че
договорът няма да бъде продължен , а допълнителното оборудване е върнато. Изтъква , че
всички сметки са били плащани редовно до 05.04.2019г. , поради което доставчикът не е
преустановявал услугите. В периода преди 24.02.2020г. ответникът отново посетил офиса на
доставчика , за да извърши плащане на последна сметка , която не е била фактурирана към
датата на прекратяване на договора – 05.04.2019г., но служители на доставчика му
отговорили , че няма неплатени задължения. След прекратяването на договора ответникът
не е получавал повече сметки от доставчика , нито уведомления за прехвърляне на
задълженията по договора на други дружества, за които научил едва по настоящото дело.
В хода на съдебното производство ответникът поддържа възраженията срещу иска.
При устните състезания в заседанието на 14.12.2022г. ответникът е пледирал за отхвърляне
на иска.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на иска :
Предявеният установителен иск е ДОПУСТИМ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването му, тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
250/2022г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
С писмена молба от 04.04.2022г. по настоящото исково дело пълномощникът на ищеца
изрично е уточнил , че предмет на исковата молба е само вземането за главница , както е
конкретизирано в заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. №
250/2022г. по описа на СРС, 68 състав , но не и вземането за мораторна лихва в размер на
47, 60 лв за периода от 17.06.2019г. до 15.11.2021г. , присъдено със сащата заповед.
Относно основателността на иска :
Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
От твърденията в исковата молба и от вписванията в приложения към заявлението по
чл.410 ГПК Договор за далекосъобщителни услуги за клиентски № 10389768 от
05.04.2017г. е видно , че ищецът „1111”ЕООД (с предишно наименование 1111) не е
доставчикът на услугите, чийто абонамент се претендира. Доставчикът на тези услуги е
трето неучастващо по делото дружество – „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА
КОМПАНИЯ” ЕАД.
2
Според твърденията на ищеца вземанията по договора за далекосъобщителни услуги за
клиентски № 10389768 от 05.04.2017г. са били прехвърлени от първоначалния кредитор
„1111 на „С.Г. ГРУП”ООД по силата на договор за цесия между тях от 16.10.2018г. и
Уведомление по т.1.1.1 от 24.02.2020г. към този договор , а след това са били прехвърлени
от „С.Г. ГРУП”ООД на ищеца по силата на договор за цесия между тях от 01.10.2019г. и
Анекс от 10.03.2020г. към този договор.
Договорите за цесии от 16.10.2018г. и от 01.10.2019г. са представени с исковата молба.
В нито един от тях не са посочени конкретните вземания , които са предмет на договорите.
И в двата договора за цесии има препращане към приложения № 1 към всеки от тях относно
озброяването на конкретните вземания, предмет на прехвърлянията. Същите прапращания
се съдържат и в представените по делото Уведомление по т.1.1.1 от 24.02.2020г. към
договора за цесия от 16.10.2018г. и Анекс от 10.03.2020 към договора за цесия от
01.10.2019г.
По настоящото дело обаче не са представени приложенията № 1 към всеки от двата
договора за цесии от 16.10.2018г. и от 01.10.2019г., поради което не е доказано по
надлежен начин , че вземанията на „1111 , произтичащи от договора с ответника от
05.04.2017г., са били прехвърлени първоначално на „С.Г. ГРУП”ООД, а след това на
ищцовото дружество.
Приложеното към исковата молба Извлечение от Приложение № 1 към Анекс от дата
10.03.2020г. към договор за цесия от 01.10.2019г. е едностранно писмено изявление на
управителя на „С.Г. ГРУП”ООД към 16.03.2022г. и не може да замести двустранно
подписаното от страните по договора за цесия Приложение № 1. Същото се отнася и за
приложеното към исковата молба Потвърждение на прехвърляне на вземане по чл.99,ал.3
ЗЗД от името на „1111 от лице , чийто имена и длъжност не са посочени , поради което не
може да се провери и представителната му власт по отношение на цедента „1111.
Прехвърлянията на вземанията на „1111 , произтичащи от договора с ответника от
05.04.2017г., първоначално на „С.Г. ГРУП”ООД, а след това на ищцовото дружество, не са
безспорни обстоятелства по делото , те изрично се оспорват от ответника, който твърди , че
не е бил уведомен за договорите за цесия преди връчването на книжата по настоящото дело.
По гореизложените причини ищецът , чиято е доказателствената тежест съгласно
чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК, не е доказал по безспорен и категоричен начин чрез т.нар.
пълно доказване (изключващо всякакво съмнение) прехвърлянията на вземанията на „1111 ,
произтичащи от договора с ответника от 05.04.2017г., първоначално на „С.Г. ГРУП”ООД, а
след това на ищцовото дружество
Съгласно чл.26,ал.2 ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права пред
съд , освен в предвидените от закона случаи.
По гореизложените причини ищецът не е доказал активната си материално-
правна легитимация по предявения иск , която е едно от условията за неговата
основателност.
3
Тъй като се касае за недоказаност на материално-правна , а не на процесуална
легитимация производството по делото не следва да се прекратява , а предявеният иск
следва да бъде отхвърлен. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната
практика и в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от
процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените искове е безпредметно да се установява наличието и на останалите. Това
означава , че тъй като не са доказани прехвърлянията на вземанията на „1111 , произтичащи
от договора с ответника от 05.04.2017г., първоначално на „С.Г. ГРУП”ООД, а след това на
ищцовото дружество, е безпредметно да се установява дали за „1111 са съществували
вземания по договора за далекосъобщителни услуги от 05.04.2017г. с ответника.
По гореизложените причини предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК във
връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете се отхвърлят.
На ответника също не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като не е предявено
съответно искане , а и не са представени доказателства за осъществени от него разходи във
връзка с настоящото исково дело и със заповедното производство.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от „1111” ЕООД (с предишно
наименование 1111),ЕИК: *********, гр.София, бул. „България” № 81, вх.В, ет.8, против С.
А. Д., ЕГН: **********, гр. София, ж.к. „Дружба”, бл.9, вх.Б, ап.29, установителен иск по
чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД за
установяване със сила на присъдено нещо , че ответникът дължи на ищеца сумата от
193,84 лв (сто деветдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща
според ищеца сбор от неплатени задължения за плащане на месечен абонамент за
далекосъобщителни услуги за периода от 01.02.2019г. до 31.05.2019г., дължими по договор
от 05.04.2017г. между ответника и „1111 за клиентски № 10389768001 , прехвърлени от
кредитора „1111 на „С.Г.ГРУП”ЕАД с Уведомление от 24.02.2020г. към договор за цесия
от 16.10.2018г. , а след това прехврлени от „С.Г.ГРУП”ЕАД на ищцовото дружество с
анекс от 10.03.2020г. към договор за цесия от 01.10.2019г., заедно със законовата лихва
върху посочената сума, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК-
24.11.2021г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 250/2022г. по описа на СРС,68 състав.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
4
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5