Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../……………2020 г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно
заседание на двадесет и трети януари 2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ
ДИМИТРОВА
при участието на
секретаря Мая Вълева
и прокурора
Силвиян Иванов,
като разгледа
докладваното от съдия Желязкова КНАХД № 3206/2019г.
по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Заместник кмета на Община Варна, чрез процесуален представител – ю.к. П.К., срещу Решение № 1758/02.10.2019г. по АНД № 2500/2019г. на Варненски
районен съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 368/08.10.2018г. на Зам.кмета на Община Варна,
с което на Д.А.А., ЕГН **********,***, за нарушаване разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДвП и на основание
чл.178е от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева.
В жалбата се поддържа, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при допускане на
нарушения на процесуалните правила. Оспорва се извода на въззивния съд, че в
хода на административнонаказателното производство /АНП/ не са събрани доказателства
за авторството на нарушението и неговия конкретен субект. Излагат се
съображения, че събраните в хода на АНП доказателства, категорично сочат за
осъществен състав на вмененото нарушение, като правилно санкцията е наложена на
собственика на превозното средство, в съответствие с особеностите на конкретния
случай. Твърди се, че наложената санкция е съобразена с целта на наказанието. На
изложените основания се претендира отмяна на решението на въззивната инстанция
и потвърждаване на процесното НП. В съдебно заседание, редовно призован
касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът - Д.А.А., чрез
пълномощника си адв. А., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата
да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Представителят на ВОП дава
заключение за основателност на жалбата. Счита, че нарушението по чл.178е от ЗДвП е безспорно установено, като отговорността на собственика на превозното
средство е ангажирана съобразно правилата, установени в закона. Моли за отмяна
на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди НП.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становището
на страните намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в
срок и е от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане.
Наведените аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл.348
ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата се
явява основателна.
За да се произнесе по спора ВРС е
намерил от фактическа страна, че на 25.07.2018г. в 14.45 часа в гр.Варна, св.М.Я.
– полицай при Общинска полиция – Варна към ОД на МВР Варна, извършвала обход по
утвърден маршрут и установила, че на ул.“Македония“ до № 6, върху тротоар, е
паркиран мотоциклет „Кимко“ с рег. № В 2171
В, с което се създават пречки за преминаване на пешеходците. Свидетелят Я.
направила справка и установила на място водача на ППС, поради което съставила
глоба с фиш срещу собственика на мотоциклета – Д.А.А. за нарушение на чл.94
ал.3 от ЗДвП, като поставила уведомлението на видно място върху мотоциклета. В
законоустановения срок А. обжалвал съставения фиш, като твърдял, че посочените
във фиша констатации не кореспондират с фактическото положение, оспорвайки
наложената глоба. Срещу А. бил съставен от св.Г – старши полицай при Общинска
полиция – Варна към ОД на МВР Варна, АУАН за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП. Същият
бил надлежно връчен на лицето, което отбелязало, че има възражения, описани в
жалбата срещу фиша. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани други
възражения. АНО като възприел описаната в акта фактическа обстановка и дадената
правна квалификация, издал процесното НП, с което наложил на А. административно
наказание – глоба в размер на 50 лв. на основание чл.178е от ЗДвП.
За да отмени оспореното пред него
НП, въззивният съд е приел, че в хода на АНП производство не са били събрани
доказателства относно авторството на нарушението и неговия конкретен субект.
Посочил е, че по делото няма данни за осъществяване на процедурата по чл.188
ал.1 от ЗДвП, което обосновава извод, че нарушението не е категорично доказано
от субективна страна. Според въззивният съд, по делото безспорно са
установени единствено фактите, че на посочените в
АУАН и НП време и място, е било осъществено неправомерно паркиране на мотоциклет
„Кимко“ с рег. № В2171В, собственост на жалбоподателя върху тротоар, като липсват каквито и да е доказателства относно
авторството на нарушението и неговия конкретен субект, още по-малко такива, че
този субект е именно жалбоподателя.
Така постановеното решение на ВРС
е неправилно.
Изводите на въззивния съд не се
споделят от настоящата касационна инстанция, тъй като не отговарят на
установените по делото факти, както и на законовите разпоредби разписани за
установяване и санкциониране на нарушението на чл.94 ал.3 от ЗДвП и чл.178е от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.94
ал.3 от ЗДвП „За престой и
паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно
най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста
на пътя. Допуска се
престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до
2,5 тона върху тротоарите само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно
на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2
метра за преминаване на пешеходци.“ В случая е безспорно, че процесното място,
на което е бил паркиран мотоциклета – тротоар на ул.“Македония“ до № 6, не е
определено от собственика на пътя - Община
Варна, като място за паркиране. В този случай не следва да се изследват
останалите предпоставки на нарушената разпоредба – чл.94 ал.3 от ЗДвП –
допустимата максимална маса на превозното средство, как е било паркирано
превозното средство спрямо оста на пътя, разстоянието между паркирания
автомобил и сградите. Посочените хипотези, законодателят е предвидил като
изисквания към водачите, които паркират превозни средства, само в случай, че за
съответния тротоар е определено място за паркиране от съответната община или
администрация, докато в конкретния случай не е налице тази предпоставка. В НП е
налице пълно и точно описание на нарушението и на мястото, на което е извършено
– конкретизирано е местоположението на мотоциклета – ул.“Македония“ до № 6,
като е пояснено, че същия е бил паркиран върху тротоара, именно за което е бил
санкциониран собственика А..
Въззивният съд е направил
неправилния извод, че по делото не са представени доказателства за
осъществяване на процедурата по чл.188 ал.1 от ЗДвП. С писмо рег.№ ЗК18002007ВН-001ВН/13.08.2018г. А. е информиран, че може да посочи лице,
на което е предоставил да управлява мотоциклета. Следва да се отбележи, че във
възражението срещу издадения фиш А. не е твърдял, че не той, а някой друг водач
е извършил нарушението със собствения му мотоциклет. Подведена под фактите по
настоящият казус, цитираната законова разпоредба означава, че след като във
възражението си срещу фиша, А. не е посочил друго лице да е извършил
нарушението, то законовата презумпция е, че именно собственика на ППС следва да
отговаря за констатираното нарушение.
Предвид горното,
настоящия състав намира, че въззивният съд е постановил решението си при
нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени.
След отмяната и при
решаване на делото по същество съгласно чл.222 ал.1 от АПК, касационният съд
намира, че НП следва да бъде потвърдено. Релевантният за приложението на
материалния закон факт е този за паркиране върху тротоар на място, което не е
определено за тази цел от собственика на пътя или администрацията, която го
управлява. Определянето на местата за паркиране върху тротоар става с нарочно
поставен знак, т.е. при липсата на такъв, паркирането не е разрешено дори да са
спазени останалите въведени с чл.94 ал.3 от ЗДвП изисквания. Липсата
на такъв знак представлява отрицателен юридически факт, а наличието му
благоприятен такъв за наказаното лице, поради което доказателствената тежест е
за последното. В хода на въззивното производство, настоящият ответник нито е
твърдял, нито е доказвал, че мястото е било разрешено за паркиране върху
тротоара, т.е. доказателствената сила на АУАН по чл.189 ал.2 от ЗДвП е останала
необорена. При установеният по този начин факт за паркиране върху тротоар на
място, което не е определено за целта от собственика на пътя или
администрацията, която го управлява, е налице правилна квалификация на АНО на
описаното в НП нарушение. При правилно приложение на материалния закон, като е
отчел и особеностите на конкретния случай, наказващият орган е наложил адм.
наказание в минималния предвиден в разпоредбата чл.178е от ЗДвП размер – глоба от 50
лв. Предвид тези съображения за процесуална и материална законосъобразност на
обжалваното НП, същото следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
спора претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява
неоснователна.
Воден от горното и на осн. чл.222 ал.1 от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдебният състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1758 от 02.10.2019 г. по НАХД № 2500/2019г. на
Варненски районен съд, с което е отменено НП № 368/08.10.2018г. на Зам.кмет на Община Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 368/08.10.2018г. на Зам.кмет на Община Варна, с което на Д.А.А., ЕГН **********,***,
за нарушаване разпоредбата на
чл.94 ал.3 от
ЗДвП и на основание чл.178е от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.