Решение по дело №127/2019 на Окръжен съд - Шумен

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №126

                                      

                                                       гр.Шумен   5.06.2019г.                                                    

                                                        

                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският  окръжен  съд в открито заседание на     осми май,     две хиляди и  деветнадесета  година ,в състав:

                                                                          Председател:   Мирослав Маринов  

                                                                                Членове:1. Азадухи Карагьозян     

                                                                                                2.  Ралица Хаджииванова

при секретаря Жанета Дучева  и като разгледа докладваното от  съдия  Азадухи Карагьозян В.гр.д.№127 по  описа за  2019г.  за да се произнесе взе предвид следното:

    Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.      

    С решение №42/16.01.2019г.  по гр.д.№2005 по описа за 2018г. на ШРС ,съдът е отхвърлил предявеният от  пълномощник на И.Я.А., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК : със седалище и адрес на управление – гр. С..., искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо и чл. 49 от ЗЗД/втория като евентуален/, за осъждане на ответника да върне сумата от 1300 лева, част от вземане за 10000 лева получени без основание, евентуално като обезщетение за непозволено увреждане, като неоснователни, осъдил е И.Я.А., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК : със седалище и адрес на управление – гр. С..., сумата от 350 лева разноски в производството.

       Решението е обжалвано от  ищеца И.Я.А., като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено    и вместо това съдът да постанови ново с което  да уважи иска и  да присъди на жалбоподателя разноските му по делото за двете съдебни инстанции.

     Въззиваемият „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр.С..., действащ ,чрез пълномощника си М.В.В.е депозирал отговор  с който  оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди   решението и да се присъдят разноските по делото.

  Въззивната жалба е подадена в срока по  чл.259 ал.1  от ГПК от надлежна страна,  при наличие на правен интерес и е  допустима. Разгледана по същество    жалбата е неоснователна.

   Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:   

Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание  чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД , тъй като ответникът  се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца със сумата от 1300лв. частичен иск от общо 10 000лв. и при условията на евентуалност е предявен и иск по чл.49 от ЗЗД срещу същият ответник за същата сума.

Видно от приложените доказателства срещу ищеца била издадена заповед по чл.417 от ГПК от 20.04.2011г. по ч.т.д.№1566/2011г. по описа на ШРС и изпълнителен лист от  20.04.2011г. по силата на които е осъден да заплати на „Банка ДСК” ЕАД посочените парични суми .  На основание издаденият изпълнителен лист срещу ищеца било образувано и изпълнително дело №1137/2016г. по описа на ЧСИ по което ищецът е внасял доброволно парични суми периодично. Изпълнителното дело е образувано от ответника  в качеството му на цесионер на вземането прехвърлено му от  Банка ДСК ЕАД, в полза на която, бил издаден  изпълнителен лист.   Според приетото заключение на ССЕ пред ШРС , ответникът получил от ищеца сумата от 10414,13 лева, като по голямата част от нея, ищецът доброволно внасял по сметка на дружеството, преди завеждане на изпълнителното дело. Първото доброволно плащане било месец след получаване на  уведомлението за цесия – 25.09.2012г. – 800 лева, като ежемесечно били плащани суми между 100 и 200 лева, до образуване на изпълнително дело, по което също ежемесечно постъпвали суми. Съгласно удостоверение от 17.10.2018г. издадено от ЧСИ по изп.д.№1137 длъжникът И.А. е платил посочените в удостоверението суми за периода от 29.11.2016г. до 15.06.2018г. общо в размер на 3550лв.  Дружеството ответник е вписано под № 111 в регистър на финансовите институции на БНБ, по чл. 3а от ЗКИ. Няма данни дали задължението на ищеца по цедираното вземане е вписано в централния кредитен регистър.

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи :  По иска с правно основание  чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД ищецът претендира от ответника  сумата от 1300лв. частичен иск от общо 10 000лв., с която сума ответникът се обогатил неоснователно за сметка на ищеца.

Неоснователното обогатяване предполага разместване на имуществени блага, при което едната страна по спора е получила от другата нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, поради което е длъжна да го върне. Разпоредбата на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД е приложима в случаите, когато още при получаване на имущественото благо липсва основание за преминаването му от имуществото на едно лице в това на друго. Такъв е и случая, при който е получено нещо въз основа на нищожен договор, респективно и на нищожна клауза от договор, уреждаща имущественото разместване.  

 В исковата си молба ищецът твърди ,че вземането на ответника било погасено по давност. Вземането на ответника не е погасено по давност тъй като ищецът след получаване на уведомлението за прехвърляне на вземане е започнал да прави вноски и да погасява задължението си ,като първата вноска е в размер на 800лв. и е направена на 25.09.2012г. и до образуване на изпълнителното дело ищецът периодично е внасял посочените в справката и в заключението на вещото лице по ССЕ парични суми ,което е продължило и след образуване на изпълнителното дело.   На осн.чл.116 б.а от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането ,като ищецът е признал вземането на ответника с действията си по плащане , като признанието може да се извърши и с конклудентни действия ,каквито са тези на ищеца по плащане на задължението му. С всяка вноска за периода от 25.09.2012г. до образуване на изпълнителното дело и в хода на това дело направена от ищеца давността се е прекъсвала ,като тя е била прекъсната и с предприети  изпълнителни действия по изпълнителното дело срещу ищеца.  Също така на 29.11.2016г. и на 19.12.2016г. ищецът е депозирал молби по изпълнителното дело с която е заявил ,че ще заплаща ежемесечно парични суми по делото, с което той всъщност признава съществуването на вземането на ответника . Давността също така е била прекъсната с депозиране на молбата на ответника на 10.10.2016г. за образуване на изпълнително дело с посочени в нея изпълнителни способи срещу ищеца за запор и възбрана и с извършените по изпълнителното дело изпълнителни действия като налагането на запори и възбрани.  Също така на 10.10.2018г. ответникът е депозирал молба по изпълнителното дело за налагането на запори върху банковите сметки на ищеца и на солидарният длъжник .

Предвид гореизложеното вземането на ответника срещу ищеца не е погасено по давност и не е настъпила твърдяната перемция по изпълнителното дело  и следователно претендираните от ищеца суми не са заплатени без основание и не подлежат на връщане.

Също така ищецът сочи  две основания за нищожност на договора за цесия – противоречие със закона и привидност /симулация/. Договорът за цесия приложен по делото, не е нищожен на нито едно от двете основания. Твърди се че договорът за цесия противоречи на  чл. 2, ал. 4 от ЗКИ , който текст  въвежда невъзможност на банка да извършва изброени видове сделки, по занятие. Придобиването на вземания е сред изброените, но ответното дружество като финансова институция включена в споменатия регистър, може да сключва договори, с които да придобива вземания по кредити и други форми на финансиране – чл. 3а, ал. 1 от ЗКИ. Не се установи и твърдяната симулация. Теорията и практиката приемат, че привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани така както постановява договора. В случая се твърди абсолютна симулация, тоест страните въобще, не желаят да бъдат обвързани от сключения договор, а само създават привидни правни последици на обвързаност. Страните са желали да бъдат обвързани от договора ,което се установява и от наличието на последваща кореспонденция между тях с която действието му се потвърждава в направеното потвърждение от цедента до цесионера и в издаденото от цедента  пълномощно в полза на цесионера. Вписването, промяната или заличаването на информация в централния кредитен регистър, няма отношение, към волята на страните, съответно твърдяното, но недоказано от ищеца вписване в регистъра, не е доказателство за привидност на сделка. Въз основа на договор за покупко-продажба на вземане на 12.07.2012г.  „Банка ДСК” ЕАД цедира вземането си срещу ищеца на ответното дружество като го упълномощава на основание пълномощно да уведоми от името на цедента всички длъжници по вземанията по кредити . За да е действително това упълномощаване не е нужно това пълномощно да е с нотариална заверка на подписа ,като липсата й не води до неистинност на документа и не опорочава неговата действителност. По този начин задължението за уведомяване на длъжника ищец е на цесионера ,като не е налице пречка цедента да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия, като в този смисъл е и теорията и съдебната практика.   Ищецът е уведомен за извършената цесия с уведомление от 2.08.2012г. ,изпратено му с известие обратна разписка и получено от него / като ищецът не оспорва ,че той се е подписал на местото на получател на това известие/,  което е станало преди датата на завеждане на исковата молба.  Съдът приема ,че той е бил ***длежно уведомен за извършената цесия  и поради това и сам е  започнал да погасява задължението си към ответника по посочената в уведомлението банкова сметка на „ОТП Факторинг България „ ЕООД. Сам длъжникът във въззивната си жалба признава ,че е бил уведомен за извършената цесия именно от цесионера с обратна разписка. Следователно не е налице нарушаване на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД при прехвърлянето на вземането на ищеца и той е плащал редовно на цесионера.

Извършената цесия има и цена ,която е посочена в договора, но е зачертана  , като тя се  формира от цената на вземанията описани в приемо-предавателен протокол и приложенията   , като   цената се установява и е посочена също така  в направеното потвърждение от цедента до цесионера и в издаденото от цедента  пълномощно в полза на цесионера . Задължението на   ищеца фигурира в приложеният към договора за цесия приемо-предавателен протокол на стр.53 от делото на ШРС. Ищецът не може да се позовава на неравноправни клаузи в договора за цесия тъй като той не е страна по него като,  регламентацията по ЗЗП относно неравноправните клаузите е само в полза на участвалите в договорите потребителите – чл.146 ал.5 от ЗЗП , а страни по договора за цесия са две търговски дружества . 

Предвид гореизложеното  по делото не се доказа ,че ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца със сумата от 1300лв.,частичен иск от общо 10 000лв. , поради което  искът по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД срещу ответника е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

Поради неоснователността на иска по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД следва да се разгледа и евентуалният иск  с правно основание чл. 49 от ЗЗД. За да се ангажира отговорността на ответното дружество на осн.чл.49 от ЗЗД  е  необходимо  кумулативното наличие на следните  предпоставки, а именно: да е осъществено деяние - действие или бездействие; деянието да е противоправно; от него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние; деянието да е извършено виновно, като деецът е лице, на което ответникът е възложил работа, при или по повод изпълнението на която са причинени така установените вреди. Противоправността според ищеца се изразява в образуване и водене на изпълнително дело, след погасяване вземането с изтичане на предвидената давност. Както се посочи по-горе вземането на ответника не е погасено по давност и всички действия   по събирането му не са противоправни.  Поради това и заплатените от ищеца суми не представляват причинена му вреда  по смисъла на чл.49 от ЗЗД.    Предвид гореизложеното не се установиха предпоставките по чл.49 от ЗЗД за да възникне отговорността на ответника по този ред и следва   предявения евентуален иск за сумата от 1300лв.,частичен иск от общо 10 000лв. да се отхвърли като  неоснователен.    

      Ето защо въззивният съд счита, че   решение  на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно     и следва да се потвърди.

 Съобразно изхода от спора следва жалбоподателят да се осъди да заплати на въззиваемата страна разноските  по делото на осн.чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на  300лв. за юрисконсутско възнаграждение.

       Водим от гореизложеното и на  осн. чл.271 от ГПК ,съдът

 

                                         Р  Е  Ш  И : 

 

 ПОТВЪРЖДАВА   решение №42/16.01.2019г.  по гр.д.№2005 по описа за 2018г. на ШРС.

 ОСЪЖДА   И.Я.А., ЕГН :, с адрес *** да заплати на  „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК : със седалище и адрес на управление – гр. С... разноски по делото в размер на 300лв. за юрисконсултско възнаграждение.

 Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.

    

 

    Председател:                            Членове: 1.                            2.