Р Е
Ш Е Н И Е № 4914
гр. Пловдив, 19.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 13699 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 94а. ал.1 ЗЕ, вр. чл. 91, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД срещу Г.К.П., за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 359,97 лв., представляваща стойността
на консумирана електрическа енергия в обект, находящ се в село село *****, обл.
Пловдив, на ответника с ИТН *****, за периода от 05.08.2018 г. до 04.11.2018
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда –
21.05.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 20,54 лв. – обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 21.09.2018 г. до 20.05.2019 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК № 5299/ 11.06.2019 г. по ч.гр.д. № 7999 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, III брачен състав.
Ищцовото
дружество твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно чл.98а от Закона
за енергетиката, продавало електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия, които били одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/
10.05.2008 г., влязло в сила на 27.06.2008 г. Общите условия били публикувани
на сайта на дружеството, като за влизането им в сила не било необходимо
изричното им приемане от потребителите. Посочва, че по силата на чл.7, т.1 от
Общите условия ищецът поел задължението да снабдява с електрическа енергия
обекта на ответника с ИТН *****, находящ се в село *****, обл. Пловдив.
Поддържа, че ответникът имал насрещното задължение да заплаща потребената
електрическа енергия, като при неплащане в срок, дължал и обезщетение за
забава. Твърди, че в изпълнение на поетите задължения за периода от 05.08.2018
г. до 04.11.2018 г. е доставил в обекта на ответника електроенергия на стойност
359,97 лв., която не била заплатена от потребителя. Последното довело до
начисляване на обезщетение за забавено плащане в размер на 20,54 лв. за периода
от 21.09.2018 г. до 20.05.2019 г. За процесните суми била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК № 5299/ 11.06.2019 г. по
ч.гр.д. № 7999 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, III брачен състав,
която била връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 ГПК, поради което
обосновава правен интерес от предявяване на исковете. Моли за тяхното уважаване
и присъждане на сторените по делото разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна Г.К.П..
Ответникът е депозирал молба от 13.11.2019 г., с която твърди, че е заплатил
електрическата енергия за обекта, като представя доказателства за това. Моли за
прекратяване на делото.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 7999 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, III граждански състав, образувано по депозирано от „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена
заповед № 5299/ 11.06.2019 г. Заповедта е връчена на длъжника на основание
чл.47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане на съда от 09.08.2019 г., връчено
на 19.08.2019 г., на основание чл. 415,
ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок са предявени
настоящите искове. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е
издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 94а. ал.1 ЗЕ, вр. чл. 91, ал.1 ЗЕ, ищцовото
дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на
основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на 1) валидно облигационно правоотношение
с ответника по доставката на електрическа енергия през процесния период, 2) че
ответникът има качеството потребител на електрическа енергия, 3) че ищецът е
изправна страна по договора, т.е доставил е твърдяното количество
електроенергия на електроснабдения обект на ответника за исковия период, 4)
размера на претенцията.
Облигационното правоотношение, което възниква
и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на
електроенергия при общи условия, който се счита за сключен с
конклудентни действия – арг. от чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 94а ЗЕ. Предпоставките за
възникване на валидно облигационно отношение между електроснабдително
предприятие и краен клиент на електрическа енергия /битов или небитов/ съгласно
чл. 94а ЗЕ вр. чл.39 ЗЕ са следните: 1) притежаване от електроснабдително
предприятие на лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия за
дадена територия от границите на страната; 2) разположение на електроснабдения
обект на крайния потребител в границите на лицензионната територия; 3)
присъединяване на електроснабдения обект към електроразпределителната мрежа за
ниско напрежение в лицензионната територия; 4) липса на избран друг доставчик
на електроенергия.
В конкретния случай между
страните не е спорно, че ищецът е притежател на Лицензия № *****г. за доставка
на електроенергия на крайни потребители на територията на област Пловдив,
електроснабденият обект с ИТН *****, попада в лицензионната територия на ищеца,
присъединен е към електроразпределителната мрежа за ниско напрежение в
лицензионната територия, като крайният потребител не е избрал и не е сключил
договор за доставка на електроенергия с друг доставчик.
Съгласно
изричната норма на чл.98а, ал.4 ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за
клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Не се спори по
делото, че Общите условия са одобрени от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране, както и че са публикувани в един национален и един местен
ежедневник преди процесния период. Ответникът не е изложил твърдения и не е
представил доказателства да се е възползвал от процедурата по чл. 98а, ал.5 ЗЕ,
поради което и следва да се счита за обвързан от общите условия на ищеца.
Съгласно чл. 1, т.4 от ОУ,
клиент или потребител на електрическа енергия е всяко физическо лице, което е собственик
или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН
България електроразпределение” АД.
Обстоятелството, че именно ответникът
е собственик на процесния имот с ИТН ***** и административен адрес село *****,
обл. Пловдив се установява от представените от ищеца справка от Агенция по
вписванията /л.3/.
От гореизложеното следва, че страните
са обвързани от валидно облигационно отношение по доставка на електроенергия,
като ответникът е имал качеството потребител на електрическа енергия за
процесния период.
По изложените съображения съдът намира,
че главният иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 94а. ал.1 ЗЕ, вр.
чл. 91, ал.1 ЗЕ е доказан, както по основание, така и по размер.
По делото обаче се установи, а и
се признава от ищеца в откритото съдебно заседание, че сумата за главница в
размер на 359,97 лв. е заплатена от ответника в хода на процеса на дата
08.11.2019 г. Затова и главният иск
следва да бъде отхвърлен поради постъпило дължимо плащане в хода на процеса.
Основателна
е акцесорната претенция с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на
обезщетение за забавено плащане. В случая от ищеца са издадени три броя фактури
№ *****от 09.09.2018 г. за сумата от 173,38 лв. с падеж 20.09.2018 г., № *****
от 09.10.2018 г. за сумата от 281,84 лв. с падеж 22.10.2018 г., както и една
обща фактура № 09.11.2019 г. за сумата от 359,97 лв. с падеж 20.11.2018 г. Доколкото
плащане не е последвало на падежа, то за ответника е възникнало задължение за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законна лихва за всеки ден
забава. Периодът, за който се претендира лихва за забава е от 21.09.2018 г. до
20.05.2019 г. По отношение на размера на иска, следва да се съобрази
разпоредбата на чл.162 ГПК, като съдът го определи. Дължимото обезщетение за
забава възлиза на 24,20 лв. (изчислена посредством калкулатор за законна
лихва). Ищецът претендира сумата от 20,54 лв., поради което искът следва да се
уважи изцяло.
Доколкото
плащане по главницата е постъпило в хода на процеса, ищецът има право на
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 21.05.2019
г. до датата на плащането – 08.11.2019 г.
По
отношение на разноските:
При
отхвърляне на главния иск поради плащане в хода на процеса, при констатирана
дължимост на платената сума и при уважаване на акцесорния иск, право на
разноски има ищеца. Така изрично определение № 688 от 02.10.2014 г. по ч.пр. д.
№ 2337/2014 г. на ВКС, определение № 674/23.11.2011 г., ч. гр. дело № 597 по
описа за 2011 г. на ВКС, IV г.о., определение № 349
от 06.06.2011 г. по ч.пр. д. № 296/2011 г. на ВКС.
Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради
което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът
намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се
определи възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от 175 лв. съгласно
представен списък на разноските, от които 75 лв. – държавна такса, 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Тъй като
на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за разноските в заповедното
производство съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив, то на
ищецът следва да се присъдят и 75 лева разноски за заповедното производство, от
които 25 лв. за държавна такса и 50 лева -юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 94а. ал.1 ЗЕ,
вр. чл. 91, ал.1 ЗЕ за признаване за
установено в отношенията между страните, че Г.К.П., ЕГН **********, адрес: ***,
дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов” № 37, сумата от 359,97 лв.,
представляваща стойността на консумирана електрическа енергия в обект, находящ
се в село село *****, обл. Пловдив, на ответника с ИТН *****, за периода от
05.08.2018 г. до 04.11.2018 г., за която е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 ГПК № 5299/ 11.06.2019 г. по ч.гр.д. №
7999 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, III брачен състав, поради настъпило плащане в хода на процеса.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Г.К.П., ЕГН ********** дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* сумата
от 20,54 лв. – обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от 21.09.2018 г. до 20.05.2019 г., както и законната лихва върху главницата в размер на 359,97 лв. от датата
на депозиране на заявлението в съда – 21.05.2019 г., до заплащането на
главницата в хода на процеса на 08.11.2019 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК № 5299/ 11.06.2019 г.
по ч.гр.д. № 7999 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, III брачен състав.
ОСЪЖДА Г.К.П., ЕГН **********
да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 175 лева (сто седемдесет и пет лева), представляваща
съдебно деловодни разноски пред първата инстанция и 75 лв. (седемдесет и пет лева) – разноски в заповедното
производство, сторени по ч.гр.д. № 7999 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, III брачен състав.
Решението може да бъде обжалвано
от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.