Р Е Ш Е Н И Е №262522
18.11.2021 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 14117/2020 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по исково производство.
Искове на
Н.К.Л., ЕГН **********,***, против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, бул. „Джавахарлал Неру“
№ 28 ет. 2, офис 40 - 46, и „Агенция за
събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София , бул. „Доктор Петър
Дертлиев“ № 25, и искане да се осъдят ответниците да заплатят на
на ищеца суми, дадени при начална липса на основание – недействителен
договор за потребителски кредит между страните, или нищожна или недействителна
отделна клауза за неустойка по същия.
Твърденията в исковата молба са, че между
ищеца и първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД имало договор за паричен заем
под №********, сключен на дата 09.10.2015г. По силата на договора, Л. получила
назаем сума от 1200 лева, който следвало да върне ведно със възнаградителна
лихва и неустойка, ако кредитополучателя не
представи точно посочено договорено обезпечение на кредитора. Такова
обезпечение не било представено.
На дата 31.08.2016г вземането на първия ответник като кредитор
било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК ********* чрез договор за цесия ,за който
ищецът бил уведомен. Съобразявайки се с
прехвърлянето, ищецът изплатил на ответниците част от дължимите по договора
суми, при фиксиран годишен процент по
заема в размер на 40% и посочен в
договора годишен процент на разходите от
49.04 %. Твърди се обаче, че договорът е
недействителен на основанията по чл. 11 от Закона за потребителския кредит, вр.
с чл. 22 от същия закон; отделно са изложени твърдения, според които част от
клаузите в договора са нищожни или недействителни, поради противоречие с
императивна правна норма, поради заобикаляне на добрите нрави и поради
прекомерност на договорената неустойка. Предвид твърдяната недействителност на
договора или неустоечната клауза, платеното по тях се явявало дадено без
основание. Затова с исковата молба е искано от съда да постанови решение, с което да осъди
всеки от ответниците да заплати на ищеца по 50 лева от недължимо платената договорна лихва и по 75
лева от недължимо платената неустойка за непредставено обезпечение. В откритото
съдебно заседание на дата 28.06.2021г. исковете са изменени по размера си. Иска
се „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, да се осъди да заплати на Л. 91.63 лева недължимо платена лихва и 401.94
лева неустойка, а „Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК ********* да
плати на ищеца 184.28 лева неоснователно платено кредиторово възнаграждение и
334.42 лева неустойка, ведно със законната лихва от дата 28.10.2020г. до
окончателното изплащане на вземането. Иска и присъждане на разноските по спора,
а на процесуалния представител на ищеца
( адвокатско дружество ) – и хонорар по
чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответните дружества оспорват исковете като
неоснователни. Отричат се пороци на договор или нарушение на чл. 11 от ЗПК,
отричат и основание за нищожност на целия договор или
отделни негови клаузи. Молят исковете да
бъдат отхвърлени и да им се присъдят направените разноски.
Вещото
лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение , че с договора , на Л.
са отпуснети назаем 1200 лева, а тя от своя страна се е задължила да върне общо
3083.40 лева , като освен главницата , е
поела задължение да върне възнаградителна лихва – 275.64 лева , и неустойка в
хипотеза на непредставено обезпечение – 1607.76 лева. До датата на цесията,
платени са общо 662 лева, с които са погасени
168.70 лева от главницата, 91.36
лева от договорната лихва, и 401.94 лева от неустойката за непредставено
обезпечение. Прехвърлени са чрез цесията общо 2449 лева, от които 27.60 лева са
обезщетение за забава в плащането на главниците. След датата на цесията, са
платени на новия кредитор още 1550 лева, от които 1031.30 лева от главницата,
184.28 лева от договорната лихва и 334.42 лева от неустойката за непредставено
обезпечение.
Обективно и субективно съединени четири
допустими осъдителни иска с с правно основание в чл. 55 от ЗЗД.
Предвид изложеното от страните и
ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази следното:
В хипотезата на чл. 55 от Закона за
задълженията и договорите , следва ищеца да докаже имущественото разместване
между страните, а ответниците –
наличието на основание за това разместване.
Сключването на договора между страните не е спорно , представено и е
копие от същия на л. 38 от делото, а и не се спори и се установява от заключението на вещото
лице , което съдът кредитира , че Л. е усвоила изцяло заемната сума от 1200
лева.
Отново от това заключение личи и
имущественото разместване между страните – на пъроначалния кредитор Л. е
изплатила 91.36 лева от договорната
лихва, и 401.94 лева от неустойката за непредставено обезпечение, а на
цесионера- 184.28 лева от договорната
лихва и 334.42 лева от неустойката за непредставено обезпечение. Съдът приема
факта на разместването за доказан, до
тези размери, доколкото по делото отсъстват доказателства , които да поставят
под съмнение достоверността на заключението на вещото лице.
Така основния въпрос по делото е , дали
договора между страните е годно основание за имуществено разместване по смисъла
на чл. 55 от ЗЗД. Основания за общата му недействителност според чл. 22 от ЗПК
не се намериха, доколкото към дата 09.10.2015г този закон все още не предвижда
минимален размер на шрифта като изискване за специална форма за действителност,
или изискване за изрично посочване на начина , по който се формира годишния
процент на разходите.
Недействителна е обаче ( под формата на
нищожност) клаузата на чл. 4 ал. 2 от
същия , която предвижда неустойка при непредставяне на обезпечение на
вземанията на кредитора по договора, тъй
като противоречи на добрите нрави; липсата на представени обезпечения е
безспорен факт. С оглед дадените от ВКС
в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се
каже, че тази неустойка не разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава
вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради
неизпълнението на задължението на ответника да представи обезпечение. Пак по
същата причина, неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като
санкция не може да обоснове законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент
е значителен, почти три четвърти части от главницата. Изводът на съда е , че
плащането на сумата по тази неустойка е самоцелно, а оттам – тази клауза
противоречи на добрите нрави. Плащането на неустоечните вземания е било
съответно изначално лишено от присъщите на чл. 92 от ЗЗД основания и следва да
бъде репарирано по реда на чл. 55 от ЗЗД. Тази клауза е и неравноправна по
смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите – тя води до значително неравновесие между
договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по
договора. Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не
доказва такива преговори , следователно тази клауза е нищожна и на основанието
по чл. 146 от ЗЗП.
Искът да се върне платеното съобразно тази
договорка между страните е основателен.
Не се споделя обаче довода на ищеца и за
нищожност поради противоречие с добрите нрави на клаузата, определяща размера
на кредиторовото възнаграждение. Договорът е сключен на 09.10.2015г., при фиксиран лихвен процент от 40 % на
годишна база, със срок от девет месеца, при общ размер на възнаграждението от
275.64 лева, разсрочено като част от месечната погасителна вноска. Затова и
договорната лихва е част от методиката, закрепена в приложение № 1 на ЗПК и
участва във формирането на годишния процент на разходите ,който на свои ред е
лимитиран императивно по размера си.
Тоест, възможния максимален размер на договорната лихва е нормативно регулиран,
макар и опосредено, при което възражение за противоречие на размера на
кредиторовото възнаграждение с добрите нрави не може да бъде споделено. Съдът е
запознат с практиката на съдилищата , според която противоречаща на добрите
нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, (решение № 61/21.10.2015 г., т. д. № 894/2014 г. на
I т. о. на ВКС и др. ), но тази практика е формирана и следвана преди
въвеждането на максимален размер на ГПР в позитивното право.
Исковете за репариране на недължимо
платена договорна лихва следва да бъдат отхвърлени.
Разноските по иска се присъждат пропорционално.
Дължи се хонорар на представител на ищеца,
на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата (не се ангажираха доказателства
за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му
твърдение за липса на средства), които се определя да е пропоционален на минималния
такъв от 360 лева.
На ответните дружества следва да се присъди
хонорар за защита срещу иска – пропорционално на частта , в
която същият е бил отхвърлен, отново при минимален хонорар от 150 лева,
на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Воден от изложеното и на основание чл.
235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28, сграда „Силвър Център“,ет. 2
офис 40 -46 да заплати на Н.К.Л., ЕГН **********,***,
сумата от 401.94 лева като дадена при
изначална липса на основание по нищожна клауза ( чл. 4 ) за непредставено обезпечение по договор под № №********,
сключен на дата 09.10.2015г.,, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 28.10.2020г до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА в частта, представляваща
искане за 91.63 лева недължимо платена лихва, като неоснователен.
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“, ет. 2
офис 40 -46 да заплати на Н.К.Л., ЕГН **********,***, сумата от 97.72 лева разноски по делото.
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“, ет. 2
офис 40-46 да заплати на адвокатско дружество „Г. „ БУЛСТАТ *********, с адрес на дейност П.************
, сумата от 293.16 лева хонорар по
делото, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Осъжда Н.К.Л., ЕГН **********,***, да
заплати на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ №
28, сумата от 27.84 лева - хонорар на юрисконсулт за защита по отхвърлената
част от иска по чл. 55 от ЗЗД.
Осъжда „Агенция за събиране на вземания „
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в София , бул. „Доктор Петър Дертлиев“ № 25, да заплати на Н.К.Л.,
ЕГН **********,***, сумата от 334.42
лева като дадена при изначална липса на основание по нищожна клауза ( чл. 4 )
за непредставено обезпечение по договор
под №********, сключен на дата 09.10.2015г., ведно със законната лихва от дата
28.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в частта, представляваща искане за 184.28
лева от договорната лихва, като неоснователен.
Осъжда „Агенция за събиране на вземания „
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в София , бул. „Доктор Петър Дертлиев“ № 25,, сграда „Силвър
Център“, ет. 2 офис 40 -46 да заплати на Н.К.Л., ЕГН **********,***, сумата от 77.36 лева разноски по делото.
Осъжда „Агенция за събиране на вземания „
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в София , бул. „Доктор Петър Дертлиев“ № 25, да заплати на
адвокатско дружество „Г. „ БУЛСТАТ **************,
с адрес на дейност П., ул. ************ , сумата от 232.10 лева хонорар по делото, на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата.
Осъжда Н.К.Л., ЕГН **********,***, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София , бул. „Доктор Петър Дертлиев“ № 25, сумата от 53.29 лева -
хонорар на юрисконсулт за защита по отхвърлената част от иска по чл. 55 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ