Р Е Ш Е Н И Е
№ 536
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
гр.
Перник, 10.12.2019 г.
Административен съд-Перник, в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Наталия Симеонова и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 708 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на К.В.Г.,***, против решение № 566 от 30.09.2019г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1095 по описа на съда за 2019г.
С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ), серия К, № 2436127, издаден от ОД на МВР – Перник на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на К.В.Г., в качеството му на собственик на лек автомобил „****“ с рег. № ****, за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 (четиристотин) лева.
Жалбоподателят счита решението на районния съд за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че е допуснато нарушение на закона при постановяване на съдебния акт. Възразява срещу изводите на районния съд относно компетентност на издателя на ЕФ, формална и процесуална законосъобразност на ЕФ и производството по неговото издаване. Сочи, че за вмененото му нарушение, вместо електронен фиш, е следвало да бъде издадено наказателно постановление въз основа на съставен акт за административно нарушение. Твърди, че съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с електронен фиш могат да се налагат наказания за административни нарушения на ЗДвП установени само със стационарно техническо средство, предварително обозначено и функциониращо в отсъствието на контролен орган, докато в процесния случай нарушението е установено с мобилно техническо средство и в присъствието на контролен орган. Обосновава тези си доводи в тълкувателно решение № 1 от 26.04.2014г., постановено по ТД № 1/2013г. на ВАС. На мястото на извършване на нарушението, посочено в ЕФ, няма стационарна техника за видеонаблюдение и пътен знак, указващ видеоконтрол. Тези допуснати нарушения съществено ограничили правото му на защита, поради което иска да се отмени обжалваното решение и спорът да се реши по същество, като се отмени електронния фиш.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмена молба, депозирана на 27.11.2019г. не възразява срещу даване ход на делото в негово отсъствие и поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба редовно призован не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания не се представят писмени доказателства.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2, предл. 1 и 2 от АПК във вр. с чл.63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд следи служебно за валидността и допустимостта на решението на първата съдебна инстанция.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С електронен фиш серия К, № 2436127, издаден от ОД на МВР – Перник на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на К.В.Г., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 (четиристотин) лева, за това, че на 09.12.2018г. в 10:39 часа, в гр. Перник, на път ПП I-6, в района на км 80, с посока на движение към гр. София, собственият му лек автомобил „****“ с рег. № ****, е управляван със скорост от 93 км/ч (след отчетен толеранс в полза на водача от 3 км/ч), при валидно за процесния участък ограничение за движение със скорост от 60 км/ч, въведено с пътен знак (ПЗ) В26. Установеното е правно квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Електронният фиш е обжалван пред Районен съд–Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1095 по описа на съда за 2019г. Електронният фиш е потвърден с решение № 566 от 30.09.2019г. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството по издаване на спорния ЕФ, е приел същото за водено съобразно специалните процесуални правила и без допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, съдът е приел за безспорно установено по делото от фактическа страна, че на посочените в ЕФ дата и място и към посочения час, посредством използването на АТСС е установено, че автомобилът, собствен на К.В.Г.,***, на път ПП I-6, в района на км 80, с посока на движение към гр. София, със скорост от 93 км/ч (при отчетен толеранс от минус 3 км/ч) при въведено в процесния участък с ПЗ В26 ограничение за движение на МПС със скорост до 60 км/ч. По отношение на приложения от наказващия орган закон районният съд е приел, че така установеното от фактическа страна изпълва състава на административно нарушение чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за което именно касаторът – собственик на автомобила, с който нарушението е извършено, е административно наказан с процесния електронен фиш. Наложеното административно наказание е възприето от решаващия първоинстанционен съд за законосъобразно по вид и в абсолютен, фиксиран размер.
Решението е правилно.
По доводите на касатора:
При извършената касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, не се установи наличие на основание за отмяна на съдебния акт.
Без основание е бланкетното оплакване за некомпетентност на издателя на ЕФ. Но доколкото съгласно определението за „електронен фиш“, дадено в разпоредбата § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и във връзка с чл. 189, ал. 4, изр. 1 ЗДвП, същият се издава посредством административно-информационна система, в отсъствието на контролен орган и нарушител, то в тази процедура не се предвижда произнасяне на административнонаказващ орган. По силата на специална правна норма законодателят е придал на ЕФ статут на документ, който следва да съдържа определени реквизити, сред които не е издател на същия, като необходимо и достатъчно е в неговото съдържание, с оглед процедурата по чл. 189, ал. 5 – 8 от ЗДвП, да се посочи териториалната структура на МВР, на чиято територия нарушението е установено, а самото нарушение да е установено посредством технически средства или система, използвано от определените от министъра на вътрешните работи служби.
Без основание е оплакването на касатора, че процесното производство е следвало да бъде водено по общия ред на ЗАНН, а не по специалния ред на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което издаването на ЕФ вместо НП е незаконосъобразно. Със Закона за изменение и допълнение на ЗДвП (ЗИДЗДвП) (ДВ, бр. 19 от 13.03.2015г.), чрез добавяне в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 на ЗДвП на термина „автоматизирано“ към „техническо средство“, а също и „система“, законът вече регламентира използването на „автоматизирани технически средства или системи“ за установяване на нарушения на ЗДвП, с което са съобразени изцяло мотивите на цитирания от касатора тълкувателен акт на ВАС относно използването на мобилни технически средства за установяване на нарушенията, свързани с превишаване от страна на водачите на ППС на ограниченията на скоростта на движение. Понятието АТСС на свой ред е дефинирано в § 6, т. 65 на ДР на ЗИДЗДвП (ДВ бр. 19 от 13.03.2015г.) - "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.“ Следователно, при използването на мобилните системи за контрол контролният орган, независимо че „присъства“, не се намесва в работата на средството/системата, а единствено слага начало и край на работния му процес, като го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта. Що се отнася до израза „в отсъствието“, с оглед систематичното му място в изречение първо на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, предвид и граматическо тълкуване на текста, същият се възприема като отнасящ се до издаването на ЕФ (след установяване на нарушението), без да сочи реда за установяването на нарушението. Факт към датата на извършване на процесното нарушение и издаването на ЕФ са и разпоредбите на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Издадената на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП наредба е във връзка с предвидената в чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП възможност за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да се използват технически средства или системи, респективно и със законово уредената съкратена, специална процедура за реализиране на административнонаказателна отговорност, регламентирана в чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП.
В процесния случай, съобразено с разпоредбите на ЗДвП и Наредбата, за установяване на процесното нарушение е използвана мобилна АТСС – техническо средство от одобрен тип, преминало първоначална и последваща (в срок на валидност) периодична проверки за съответствие с одобрения тип, като в производството стриктно е следван уредения специален процесуален ред. Съобразяването на относимите разпоредби ЗДвП и разпоредбите на Наредбата в проведеното специално производство по налагане на административно наказание е изследвано и съответно мотивирано от страна на районния съд.
Горното се отнася и до оплакването на касатора, че на мястото на нарушението няма монтирана стационарна техника за видеонаблюдение, като в тази връзка без основание е и оплакването за липса на пътен знак, указващ „видеоконтрол“. Към датата на извършване на процесното нарушение ЗДвП не регламентира обозначаване, чрез поставяне на пътни знаци, на участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи (ЗДвП, ред. ДВ, бр. 54 от 2017г.)
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2, предл. последно от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, за приложението на материалния закон касационният съд следи служебно.
Касационният състав споделя изводите на първата съдебна инстанция за правилно приложение на материалния закон при реализиране на отговорността на настоящия касатор по реда на чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Управлението на МПС, собствено на касатора, със скорост от 93 км/ч, при валидно в контролирания участък специално ограничение за движение при управление на МПС със скорост, непревишаваща 60 км/ч, въведено съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП посредством ПЗ В26, покрива именно вменения административнонаказателен състав. Наложено е предвиденото административно наказание глоба в абсолютен размер, което е съобразено с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Предвид горното, като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци. При извършената съдебна проверка на обжалваното решение не се установиха пороци и във връзка с неговите валидност и допустимост. Съдебният акт е постановен и при правилно приложение на материалния закон. Решението ще се остави в сила.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 566 от 30.09.2019г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1095 по описа на съда за 2019г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/