Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 21.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Б състав, в публичното заседание на десети
декември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 16589 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
136477/07.06.2019г. по гр.д. № 68884 по описа за 2017г. на Софийски районен
съд, 44-ти състав по искове на В.С.А., ЕГН ********** и А.В.А., ЕГН ********** срещу „Ю.Б.”АД,
ЕИК ********:
1.на основание на чл.
26, ал.1 пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП са прогласени за нищожни като неравноправни поради противоречие със
закона клаузите по договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL
34942/26.03.2008г. по:
чл. 1, ал.1 от договора в частта с текст : „ … в размер на
равностойността в швейцарски франкове…“; „… по курс „купува“ за
швейцарски франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита“; чл.
1, ал. 3 от договора в частта с текст „… конкретно определения съобразно
този курс размер на кредита в швейцарски франкове…“; чл. 2, ал.1 и ал. 4;
чл.6, ал.2 и чл. 8, ал. 2 от договора;
2. „Ю.Б.”АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** е
осъдено да заплати на В.С.А., ЕГН **********
и А.В.А., ЕГН ********** двамата със съдебен адрес: адв. В.в.,*** на основание на чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД сумата от 11418,16лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –29.09.2017г.,
до изплащането й, представляващи платена без основание разлика в повече на месечните анюитетни вноски в сравнение с уговорения размер на същите по
договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL 34942/26.03.2008г. поради валутна
разлика между швейцарския франк и българския лев за периода от 29.09.2012г.
до 29.09.2017г., като е отхвърлен иска за горница над 11418,16лв. до предявен размер от 11 576,14лв. и за периода от
01.09.2012г. до 28.09.2012г. като погасено по давност и за разликата над
11576,14лв. до пълния предявен размер от 13724,04лв. като неоснователен.
3. Ю.Б.”АД, ЕИК ********със седалище и адрес
на управление:*** е осъдено да заплати на В.С.А.,
ЕГН ********** и А.В.А., ЕГН ********** двамата със съдебен адрес: адв. В.в.,*** на основание на чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД сумата от 488,07лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
–29.09.2017г., до изплащането й, представляващи платена без основание
разлика в повече на годишна такса за
управление на кредита по договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL
34942/26.03.2008г. поради валутна разлика между швейцарския франк и
българския лев за периода от 29.09.2012г. до 29.09.2017г.,
като Ю.Б.“АД
е осъдено да заплати на ищците В.С.А.,
ЕГН ********** и А.В.А., ЕГН **********
съдебни разноски от 996,50лв.,
ищците В.С.А., ЕГН ********** и А.В.А., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на ответника Ю.б.“АД
съдебни разноски от 81лв.
С
Определение № 235461/07.10.2019г. по гр.д. № 68884/2017г. на СРС,
44-ти състав е отхвърлена молбата по чл.
248 от ГПК на ищците В.С.А., ЕГН ********** и А.В.А., ЕГН ********** за поправка на решението в частта за
разноските като им се присъдят направените разноски за адвокатски хонорар.
Срещу така постановено Решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5120184/12.07.2019г.
по регистъра на СРС изпратена по пощата
на 04.07.2019г. от ответника по
исковете - „Ю.Б.”АД,
ЕИК ********в частта, в която исковете са
уважени. Изложило е съображения, че решението е недопустимо по исковете по
чл. 26 от ЗЗД и неправилно по всички искове, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Валидността на клаузите била
преценена по гр.д. № 10913/2012г. по описа на СРС, 38-ми състав , развило се
между страните и приключило с влязло в сила съдебно решение, с което клаузите
били приети за валидни, поради което и пререшаването на спора било недопустимо.
Посочило е, че неправилно било прието от СРС, че кредит е усвоен в лева,
Решенията на СЕС не били за договори за
кредит, сключен в чуждестранна валута какъвто бил процесния договор. Различни били валутата по банковата сделка и
валутата по имотната сделка, усвояването на кредита и използването на
средствата, получени от него. Кредитът бил поискан , одобрен и отпуснат в швейцарски франкове и това се установявало
от събрани доказателства, вещото лице установило, че сметката на ищеца в
швейцарски франкове е била заверена със сумата по договора. Продажната цена на
имота нямала отношение към кредита. Валутата по кредита била неразривно свързана
с предмета на договора за кредит и не било възможно да се запази сделката, ако
се приеме, че кредит е усвоен в лева. Валутният риск бил свързан с всяка сделка,
по която се престира валута, различна от тази в която престиращият получава
доходите си. Рискът не бил прехвърлен
изцяло на кредитополучателя, валутният курс можело да се повишава и понижава,
тоест риск носела и банката, кредитополучателите били предупредени за същото с
чл. 22 от договора и това било достатъчно ясно и конкретно. Решение № 295 по т.д.
№ 3539/2015г. на ВКС било погрешно в разбирането за чл. 22 от договора ,
погрешно разширявало и пределите на защита на потребителя, поставени от СЕС,
поради което и неправилно СРС се позовал на него. Не можело да се приеме, че
клаузата създавала задължения, защото тя била декларативна. Така тази клауза на
чл. 22 от договора не била от естество да прехвърли цели риск за
кредитополучателя. Дори тази клауза да не била включена в договора рискът от
повишаване на валутния курс би бил за кредитополучателя. Нямал задължение да
посочи на потребителя какви са очакваните прогнози за курса на швейцарския
франк спрямо лева, банката не била длъжна да има такава информация и не била
длъжна да предвиди устойчив темп на поскъпване на швейцарския франк, такива
постулати не били застъпени от СЕС. По делото било установено , че ищците
погасявали задълженията си по договора в швейцарски франкове, това означавало,
че те разбират договора и естеството на задълженията си по него. Показанията на
доведения от ищеца свидетел били преднамерени и видимо манипулирани. Ищците
извършвали съзнателна преценка от къде да се снабдят с валутата по най-изгоден
курс и не винаги ползвали за същото банката, тоест те са съпоставяли курсовете
на валутата при различните продавачи и са преценявали как ще се отрази на
задълженията им и тази дейност не е неприсъща за тях. Претендирало е разноски.
Оспорило е поради прекомерност претенцията на ищцците за разноски за адвокат.
Въззиваемите
ищци В.С.А., ЕГН **********
и А.В.А., ЕГН ********** , в предоставения срок са оспорили жалбата. Решението било допустимо, защото дело №
10913/2012г. не било идентично с настоящото исково дело. Само разпоредбите на
чл. 3, ал.1 и ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал.1 и чл. 22, ал.1 са били предмет
на делото от 2012г.,а по настоящото дело оспорените клаузи били други и
платените суми, връщане на които се искало били платени по клаузи, различни от
тези по делото от 2012г. Различен бил и период на претенциите по двете дела.
Решението по делото от 2012г. не обвързвало съда по оспорените по настоящото дело клаузи. Посочили са , че по делото било установено, че
клаузите не са индивидуално уговорени и са неравноправни, че са надплатили
процесните суми. Клаузите не били с декларативен характер и нямало пречка да се
изследва валидността им. В нито един
момент не били получавали швейцарски франкове по договора и това се установило
от приети съдебни експертизи. Кредитът бил отпуснат и усвоен в лева, но били
принудени да погасяват задълженията си в швейцарски франкове. Банковата сметка
е установено от вещото лице, че е била „блокирана“, което означавало, че
потребителите не са имали достъп до средства по нея, тоест кредит не е бил
отпуснат във франкове и усвоен в такива. Банката получила сума в лева значително
по-висока от предоставената такава в лева и правилно районният съд уважил
исковете. Искането да се връща кредит във валута различна от тази, в която е
предоставен противоречал на чл. 240 от ЗЗД. Оспорените клаузи значително
ограничавали правата им като същевременно давали възможност на банката да се
освободи от задълженията си по свое усмотрение, да променя едностранно и без
основание валутата по договора. Не се били съгласявали валутата по договора да
е швейцарски франк, договорът не сочел приложимия валутен курс за швейцарски
франк към лев, момент на определянето му, тоест при подписването на договора не
знаели точният размер на швейцарските франкове по договора. Нямало съгласие за този елемент на договора
При тълкуване на волята на страните по договора се налагал извода, че следвало
да се върне сумата, посочена в договора в български лева. Не били спазени изискванията на чл. 58 от
ЗКИ и чл. 5 от ЗЗП. Независимо от стойността
на швейцарския франк към лева правата на банката не били накърнени, защото тя се била лишила от
ресурс в друга валута, на потребителят бил прехвърлен изцяло риска от промените
във валутния курс. Подведени били от банката
да сключат договора в швейцарски франкове и това се установило от
събрани гласни доказателства.
Прехвърлянето на риска върху кредитополучателя противоречал на чл. 2,
ал.1 от ЗКИ. Оспорените клаузи били
написани на неясен и неразбираем език, защото не съответствал на Решенията на
СЕС, съгласно които механизмът на
конвертиране на валутата следва да е прозрачно изложен, като и отношението на
този механизъм към този по отпускането на кредита, прозрачни следвало да са
всички клаузи по договора, съобразно Директива 93/13. Банката не уведомила
ищците за всички обстоятелства, които могат да повлияят върху задълженията им с
оглед изчисляване цената на сделката, не им били посочени възможни промени в
обменни курсове и рискове, свързани с поемане на кредит в чуждестранна валута,
в която потребител не получава доходите си. Напротив – установило, че банката е
предлагала най-ниски лихви по кредити в швейцарски франкове, че е акцентирала
върху стабилността на тази валута, тоест установено било Договорът предвиждал
гаранции и предпазни клаузи само за банката-банката можела да увеличи лихва,
ако швейцарски франк поевтинее. Ищците можели да поискат превалутиране но за да се направи било нужно съгласие на
банката, а и водело до задължение за
плащане на по-високи суми, поради което и не можело да се приеме, че има
равновесие Клаузите били неясни и двусмислени, не можело по категоричен начин
да се посочи в каква валута е кредит и по какви критерии и кой може да я
променя. Неравноправно било целият риск да е в тежест на потребителя. Установено било плащане на процесните суми и
че същото се дължи на разлики във валутния курс и правилно районният съд уважил
осъдителните искове. Претендирали са разноски.
Срещу така постановеното Определение е депозирана частна жалба вх. № 5170613/18.10.2019г.
по регистъра на СРС от ищците В.С.А.,
ЕГН ********** и А.В.А., ЕГН **********
. Посочили са че определението е неправилно поради необоснованост и нарушение
на процесуалния закон. Посочили са, че с исковата молба били представили
договора за правна помощ и съдействие по
делото, той сочел уговорено и платено възнаграждение за адвокат от 3000лв.,
поради което и разноски за адвокат
следвало да им се присъдят. В списъка за разноски тези разноски били посочени.
Ответникът
по частната жалба Ю.Б.”АД, ЕИК ********не е изразил становище.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2024221/29.09.2017г.
на В.С.А., ЕГН ********** и А.В.А., ЕГН ********** срещу „Ю.Б.”АД, ЕИК ********, с която са
поискал от съда на основание на чл. 26, ал.1
пр. 1 от ЗЗД да прогласи за нищожна като неравноправни клаузите по договор
за кредит за покупка на недвижим имот № НL 34942/26.03.2008г. , както следва:
чл. 1, ал.1 от договора в частта с текст : „ … в размер на
равностойността в швейцарски франкове…“; „… по курс „купува“ за
швейцарски франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита“; чл. 1, ал. 3 от договора в частта с
текст „… конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в
швейцарски франкове…“; чл. 2, ал.1 и ал. 4; чл.6, ал.2 и чл. 8, ал. 2
от договора; и ответникът да бъде
осъден да им заплати на основание на чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД като платени по
нищожните клаузи на договора суми в размер на сумата от 13724,04лв ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба –29.09.2017г., до изплащането й, представляващи платена без основание
разлика в повече на месечните анюитетни
вноски в сравнение с уговорения размер
на същите по договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL
34942/26.03.2008г. поради валутна разлика между швейцарския франк и
българския лев за периода от 01.09.2012г. до 29.09.2017г.; сумата от 488,07лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
–29.09.2017г., до изплащането й, представляващи платена без основание
разлика в повече на годишна такса за
управление на кредита по договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL
34942/26.03.2008г. поради валутна разлика между швейцарския франк и
българския лев за периода от 29.09.2012г. до 29.09.2017г. Навели са
твърдения, че по сключения с ответника договор получили 80 000лв., за
обезпечение на задълженията по него сключили договорна ипотека. В нито един
момент по договора не били получили швейцарски франкове, но банката едностранно им вменила задължение да
изплащат задълженията си по договора в швейцарски франкове, което нарушавало
принципа, че кредита се изплаща във валутата в която е усвоен. В следствие на
това поведение на банката надплатили суми по месечните анюитетни вноски и за
такса за управление на кредита, дължаща се на курсовите разлики на швейцарския
франк към лева. Отделно размер на таксата бил необосновано висок. Преизчисляването на задълженията им по
договора в швейцарски франк се основавало на неравноправни и нищожни клаузи по
договора, противоречащи на закона. Тези клаузи не били индивидуално уговорени ,
не намирали приложение разпоредби на изключенията по чл. 144 от ЗЗП, те били неравноправни, защото били във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и водели до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните, клаузата по
чл. 8, ал.2 от договора противоречала на чл. 41, ал. 4 от Закона за кредитите на недвижими имоти на
потребителите. Последната била приложима, защото вече били изплатили 12 от
вноските по договора. Посочената в договора сума в швейцарски франкове се
превеждала по блокирана банкова сметка ***явала от ищците, което обосновавало
извод, че кредит е в лева и обвързването на задълженията им по договора с курса
на швейцарския франк било в противоречие със закона. Предвиждали и възможност за банката да се
освободи от задължението да отпусне швейцарски франкове, каквото право не било
предоставено на ищците. Нямало яснота за размер на кредит в швейцарски
франкове, а само за такъв в лева, сумата била определена едностранно от банката
били подведени от банката да обвържат задълженията си с курса на швейцарския
франк. Преизчислението към всеки един момент на задължението им по курса на
банката за швейцарски франк водело да плащане на значително по-големи суми от
тези, които им били предоставени. Нарушени били изискванията на чл. 58 от ЗКИ.
Комисията за защита на потребителите също приела клаузите по договора за
неравноправни. При сключването на договора били лишени от информация за
съществените му условия - конкретния размер на задължението, механизъм на
определянето му и приложимия курс, размер на месечна погасителна вноска,
икономическите причини за индексация на кредита спрямо чужда валута и
последствията от въвеждането на този механизъм, както и че към сключването на
договора нивата на швейцарския франк са
били изключително ниски и се очаквала тенденция за повишаването на курса му.
Клаузите противоречали и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. Оспорили
са възражението на ответника за недопустимост на производството, като
са посочили, че по дело 10913/2012г. на СРС, 38-ми състав били оспорени други клаузи
от договора, нямало идентичност в предмета на делото , осъдителните претенции
били за друг период, различни били наведени от страните оспорвания и
възражения. СРС, 38-ми състав не бил обсъждал процесните клаузи по договора,
мотивите на решението не обвързвали страните, а и по това дело не бил изведен
извод в каква валута е усвоен кредита. Оспорили са възражението на ответника за недължимост на
сумите поради изтекла погасителна давност,
този институт не се прилагал за връщане на платено по нищожен договор, в който
смисъл било Решение на Съда по съединени
дела С-154/15 за приложението на чл. 6 и чл. 7 от Директива 93/13ЕИО. Дори и да се приеме обратното срок бил 5
години от прогласяването на клаузата за нищожна и този срок не бил изтекъл към подаването на
исковата молба, отделно срок на договор не бил изтекъл, тоест падеж не бил
настъпил.. Претендирали са разноски.
Ответникът „Ю.Б.”АД, ЕИК ********в предоставения му
срок за отговор е оспорило иска. Навело е твърдения, че исковете са недопустими и неоснователни. Между страните се било развило вече
съдебно производство и спорът за дължимост на суми, представляващи разлика във
валутен курс бил разрешен. Сключеният договор бил валиден, клаузите по него
били индивидуално уговорени , за сключването на договора били водени преговори
и ищецът можел да влияе върху съдържанието им, тези клаузи били посочени и в
договора за ипотека, което потвърждавало вече постигнато съглашение за тях. Стойността
на кредита бил договорен и усвоен в швейцарски франкове. Клаузите по договора
били индивидуално уговорени в основните им елементи, включително размер на
сума, валута по кредита, срок, размер на вноска, ищците имали възможност да
получат пазара и да изберат с коя банка да сключат договор за кредит и при
какви условия, предоставена им цялата необходима преддоговорна информация,
сключили договора за ипотека, приложение № 1, молбата за превалутиране, което доказвало
волята им да усвоят и да връщат банковия кредит при условията по договора. Вноските и таксите били платени съобразно
постигнатото съглашение. Към момента на сключване на договора лихвения процент
за този продукт бил по-нисък от този по други банкови продукти, ищците били
запознати с условията, можели да влияят върху съдържанието на клаузите.
Клаузите били ясни, банката не била въвела ищците в заблуждение за последиците
от сключването на договора. Валутата била част от основния предмет на договора
и не подлежала на преценка за неравноправност. Задълженията на страните по
договора били в една и съща валута. Валутният риск бил поет и от двете страни,
страните не можели да влияят върху промяната на валутния курс. Ищците не били
длъжни да купуват валута от банката за да погасяват задълженията си по
договора, те не купували такава валута от банката а директно плащали
задълженията си в швейцарски франкове. Евентуално вземанията били погасени по давност, срок на която бил 3 години, евентуално
5 години. Претендирало е разноски.
По делото е прието е искане от В.А. и А.А. до Ю. и Е.Д.Б.“АД,
съгласно което на 28.02.2008г. ищците са пискали от ответника да им
предостави жилищно ипотечен кредит за сумата от 80 000лв. или равностойността
лева в швейцарски франкове в деня на усвояване на кредита по курс „купува” на
банката за закупуване на жилище за срок от 360 месеца.
По делото е приет договор за кредит за покупка на
недвижим имот № НL 34942/26.03.2008г., носещ подписи за страните по него,
съгласно който Ю.Б.”АД(с предишно наименованиеЮ.и Е.Д.Б.”) се е съгласило да
предостави на В.С.А. и А.В.А. банков кредит за закупуването на апартамент № 50,
гр. София, ж.к. *********и прилежащото му зимнично помещение и за други
разплащания с кредитен лимит в швейцарски франкове, левовата равностойност на
който съгласно чл. 1, ал.1 от
договора е 80 000лв. „... по курс „купува” за швейцарския франк
към лена наЮ.и Е.Д.Б.”АД в деня на усвояването на кредита...”, като
съгласно чл. 1, ал. 3 от
договора в деня на усвояването на кредита страните подписват Приложение към договора, представляващо неразделна част
от него, в което посочват „...приложимия
към същата дата курс „купува” за
швейцарския франк към лена наЮ.и Е.Д.Б.”АД, както и конкретно определения
съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове”, като
кредитополучателите отговорят солидарно за връщане на сумата и за плащане на
задълженията по договора. Съгласно чл.
2, ал.1 от договора „Разрешеният кредит се усвоява по блокирана банкова
сметка *** В.С. в швейцарски франкове IBAN ***, BIC *** „Ю. и Е.Д.Б.”АД”. Съгласно
чл. 2, ал.2 и ал. 3 от договора левовата равностойност на швейцарски франкове
от 64700лв. ще се преведе по сметката на продавача на имота Димитър Евстатиев
след като се представи на банката молба за превалутиране по образец на банката
и искане за усвояване на кредита, а
левовата равностойност на швейцарски франкове в размер на 15300лв. по курс
купува на банката остава блокирана
по банковата сметка на В.С. до представяне на удостоверение за тежести върху
този имот, сочещ че върху него е вписана първа по ред договорна ипотека в полза
на банката и няма вписани искови молби, възбрани, други вещни тежести. Съгласно
чл. 2, ал. 4 от договора „Усвоеният кредит в швейцарски франкове по
сметката по ал.1 се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс
„купува” швейцарския франк към лева на банката за съответната валута в деня на
усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя
в лева с IBAN ***, BIC ***. С
подписването на настоящия договор кредитополучателят дава своето безусловно и
неотменимо съгласие и оправомощава банката за служебно извършване на тези
действия”. Съгласно чл.
2, ал. 5 от договора за това превалутиране кредитополучателят не дължи такса. Съгласно чл. 3 от договора
кредитополучателите дължат плащане на възнаградителна лихва в размер на базовия
лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове за
съответния период, увеличен с 1,15 пункта, БЛП към сключване на договора е
4,5%. Съгласно чл. 4 от договора кредитополучателите дължат за всяка година
такса за управление на кредита от 0,3% върху размера на непогасената главница.
Съгласно чл. 8, ал.2 от
договора „При частично или пълно
предсрочно погасяване на кредита кредитополучателят дължи такса в размер на 4%
от предсрочно погасената главница. Съгласно чл. 5 от договора срок на
договора е 360 месеца. Съгласно чл.
6, ал.2 от договора „Погасяването
на кредита се извършва във валутата, в която е същият е разрешен и условен – швейцарски
франкове. В случай, че на съответния падеж
на погасителната вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят
не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката по чл. 2, ал.1 ,
но има средства в лева или евро по своите банкови сметки в банката , погасяването на кредита се извършва от тези
средства със служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по
курс „продава” на банката за швейцарския франк към лева/евро, за което
кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и
безусловно съгласие и оправомощава банката”. Съгласно чл. 20 от договора
кредитополучателят може да поиска от банката да превалутира предоставения му
кредит в швейцарски франкове в лева по обявения курс „купува” на банката за
швейцарски франк за дата на превалутиране, за което плати комисионна по действащата Тарифа на банката, като в този
случай банката ще прилага лихвен процент
по превалутирания кредит, обявен от банката за съответната валута и вид на кредита, обявен от банката. Съгласно
чл. 22, ал.1 от договора
кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк
към лева както и превалутирането по чл. 20 от договора може да има за
последица, включително и в случаите на чл. 6, ал.2, повишение на размера на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно приема
да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е
съгласен да поеме всички вреди (включително пропуснати ползи), произтичащи от
промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания
кредит. Съгласно чл. 22, ал.2
от договора кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира
икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл.
20-22 от този договор, като е съгласен с
настъпването им.
Прието е искане за усвояване на суми по кредит от
02.04.2008г., носещо подпис за ищеца В.А., съгласно което на 02.04.2008г.
ищцата е поискала от банката със средства от кредита й в размер на 65920 да
бъде заверена нейна банкова сметка *** ***.
Приета е молба от В.А. до банката с която е поискала
да й бъде продадена/откупена валута от 65920 швейцарски франка , валутата за
което е подсигурена в банковата й сметка IBAN ***, като левовата равностойност да
постъпи в левовата й сметка с IBAN ***.
Приети са извлечения от сметки, съгласно които банкова
сметка *** А. е била заверена с 65 920 швейцарски франка на 03.04.2008г. чрез усвояване на кредит ,
като същият ден те са откупени от банката по курс на банката „купува“ на швейцарски
франк към лева от 1,213600 тоест за общо 80000лв. и от този момент регулярно
банката е продавала на ищеца швейцарски франка по курса за деня за покупката за
швейцарски франк към лев.
Приети са справки съгласно които платени вноски по
кредита са повече от 12.
По делото е прието Приложение № 1 към договора за
кредит, носещо подписи за страните по него, съгласно което същото е подписано
на 16.04.2008г. и страните са се съгласили, че датата на усвояването на кредита
по договора от 28.03.2008г. е 02.04.2008г., към тази дата приложимия курс
„купува” за швейцарския франк към лева на банката е 1,2136 и определеният и
усвоен към тази дата кредитен лимит в швейцарски франкове е 65920 швейцарски
франка.
Приет е погасителен план към договора носещ подписи за
страните по него, съгласно който месечната вноска е 380,51 швейцарски франка,
от която определена част е за лихва, определена част е за главница.
По делото е приет нотариален акт № 131/28.03.2008г.,
носещ подпис за страните по него и за съставилия го нотариус Е.П., рег. № 379
на Нот.К., съгласно който ищците са учредили в полза на ответника договорна
ипотека върху апартамент № 50, гр. София, ж.к. *********и прилежащото му
зимнично помещение за обезпечаване на задълженията по договора за кредит от
28.03.2008г., с кредитен лимит в размер на швейцарски франкове на
80 000лв. по курс купува на банката срещу задължение сумата да бъде
върната за 360 месеца и да платят възнаградителна лихва в размер на базовия
лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове за
съответния период, увеличен с 1,15 пункта, БЛП към сключване на договора е
4,5%.
По делото са приети неоспорени от страните искова
молба вх. № 3701/29.02.2012г., Решение от
11.02.2014г. и допълнително Решение от
15.05.2015г. по гр.д. № 10913 / 2012г. по описа на СРС, 38-ми състав, съгласно които В.С.А. и А.В.А. на
29.02.2012г. са предявили искове срещу Ю.Б.”АД,
с които са оспорили валидност на клаузи по договора за кредит и са поискали
връщане на платени суми по тези клаузи, като влязло в сила на 24.04.2017г.
съдебно решение е признато за установено че са нищожни на основание на чл. 26,
ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 143, т.10 и т.12
от ЗЗП клаузи от договор за кредит за покупка на недвижим имот от
26.03.2008г., както следва: чл. 3, ал.1 от договора гласящ „за
усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на
базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове,
валиден за съответния период плюс договорна надбавка от 1,65 пункта. Към
момента на сключването на договора БЛП е 4,5%“; чл. 3, ал. 5 от договора гласящ „действащият БЛП на банката не
подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните. Банката уведомява кредитополучателя
за новия размер на БЛП и датата, от която той е в сила, чрез обявяване
на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не
се променят“; чл. 6, ал.3 от
договора, гласящ „В случай, че по време на действието на настоящия договор банката промени БЛП за
жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определени в чл. 1 се
променя автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с
подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно
съгласие“; чл. 12, ал. 1 от договора, гласящ „ Банката запазва правото си по
време на действието на настоящия договор да променя тарифата за условията,
лихвите, таксите и комисионните, коитоЮ.и Е.Д.Б.“АД прилага при операциите, както
и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута
при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 22. Измененията в Тарифата
и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните
банкови органи и са задължителни за страните по настоящия договор, Ю.Б.”АД
е осъдено да заплати на В.С.А. и А.В.А. на основание на чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 2626,98 швейцарски франка, ведно
със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 29.02.2012г., до
изплащането й, представляващо
разлика между предварително уговорени анюитетни вноски и годишна такса
управление и платените такива за периода
от 26.03.2008г. до 29.02.2012г., като
неоснователни са отхвърлени исковете за прогласяване нищожността на чл. 22, ал.1 от договора за кредит, иска по чл. 55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД за горницата над 2626,98 швейцарски франка до предявен
размер от 2632,85 швейцарски франка;
иска по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 7923,09лв. като надплатена
за периода от 26.03.2008г. до 29.02.2012г. сума по кредита в следствие на валутна разлика между швейцарски франк и
български лев.
Приети са неоспорени от страните бордера, съгласно които
през август 2016г. банката е наредила
суми по изпълнително дело 20168380405523 –
на 15.08.2016г. сума от 3999,99лв.;, както и по сметка на В.С. по „мемо“ от 22.08.2016г.
по договора, както следва: на 24.08.2016г. 5385,92лв.; на 29.08.2016г. е извършена
операция по банкова сметка ***,95лв.;
Представени са бордера от 24.08.2016г. 2839,46лв. за
предсрочно погасяване на кредит № 874738; от 25.08.2016г. за 17,96лв. за
автоматично усвояване на кредит след увеличаване на договори; от 01.09.2016г. да превод на 8925,05лв. по
сметка на В.С., наредени от нея с основание „захранване“.
Приета е справка за промени в нивата на БЛП по
ипотечни кредити на ответника, съгласно които базовия лихвен процент за ипотечни кредити към 28.03.2008г. са били
като следва: БЛП в лева 7,75%; БЛП в швейцарски франкове 4,5%;БЛП в евро
6,35%., като в последствие всеки от тях е увеличаван., на 10.09.2012г. всеки от
тях е намален.
Приети са извлечения от сметки за плащания на сумите
по договора.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по
основната съдебно-счетоводна експертиза вещото лице след запознаване с
документи по делото и проверка при ответника е посочило, че за периода от
01.09.2012г. до 29.09.2017г. ищците са платили на банката сума от 13 724,04лв., която сума
представлява разлика в курса на швейцарския франк към българския лев в резултат
на увеличения курс на швейцарския франк и погасяването на кредита в швейцарски
франкове или тяхната равностойност. При сключването на договора усвоеният
размер на швейцарските франкове е бил превалутиран по курс швейцарски франк към
български лев 1,2136 съгласно чл. 2, ал.4 от договора. Разликата между
определения от БНБ курс от 1,23677 към 08.04.2008г. и приложения от ответника довел до курсова разлика от 1527,37лв. Посочило е, че на 03.04.2008г. банката е
захранила сметка BG *********със сумата от 65920 швейцарски
франка, това била посочената в договора за кредит банкова сметка ***, тоест
кредитополучателите не можели да се разпореждат със средства по нея. Не можело
да се установи дали реално тази сума е постъпила по сметката. На 03.04.2008г.
банката е превалутирила тези средства по личната
разплащателна сметка на В.С. в лева BG *********1 по курс купува на банката за
швейцарски франк за този ден от 1,21360, тоест сумата от общо 80 000лв., от която кредитополучателят се разплаща за
целта на кредита. По молба на В.С. за превалутиране банката откупила 65920 швейцарски франка по
блокираната сметка срещу лева като тази операция била извършена чрез
задължаване на сметката на В.А. в
швейцарски франкове, посочена в договора и превеждане от банката на
левовата равностойност на валутата по
сметката й в лева. Посочило е, че видяло молбата за превалутиране на В.А..
Документите сочели, че има превод от швейцарски франкове по сметка на ищеца.
Едва след това сметката е отблокирана. Към сключване на договора при главница
от 80 000лв. месечна вноска била 461,79лв. Платената в периода от
01.09.2012г. до 29.09.2017г. за по-големи вноски в лева, като разликата между
платено и дължимо при вноска от 461,79лв. за този период било 18 842,59лв. Погасената главница
щяла да е 7172,14 швейцарски франка и неплатен остатък от 54626,47 швейцарски
франка, които в лева по курса към сключване на договора били 66293,84лв.
Платената такса управление за периода от 01.09.2012г. до 29.09.2017г. 0,3% от непогасената за съответната година
главница. Ако се вземело предвид
главница, определен при валутен курс на швейцарски лев към франк към момента на
сключване на договора, то ищците били надплатили такса от 488,07лв. за периода септември 2012г. – септември 2017г. Вещото
лице е посочило, че вноските за погасяване на задълженията по кредита ищците са
правели по сметката за обслужване на кредита в швейцарски франкове, не бил
прилаган курс на банката за превалутиране от друга валута към швейцарски франк.
Договорът бил за 30 години, банката като кредитна институция разполагала с
финансисти и икономисти, които би следвало ежедневно да следят измененията в
стойностите на валутните курсове, ищците с чл. 22 от договора били поели риска
от промяната на фиксинга или превалутирането, както и всички вреди от промяна
на валутни курсове. През периода
изменението на курса на банката за швейцарски франк и лев са следвали
тенденцията в измененията на БНБ. БЛП на ответника за кредити в евро, в лева и
в швейцарски франкове бил различен, към сключване на договора за кредити в евро
бил 6,25%, в лева бил 7,75%, а в швейцарски франкове – 4,5%., различни били и в
последващи периоди.
С прието по делото неоспорено от страните заключение
по допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверка при
ответника е посочило, че на 24.08.2016г. на ищеца е преведена сума от 3005,51 швейцарски франка с левова
равностойност от 5385,92лв. /надвзети лихви след периода на делото от 2012г. /,
като взето решение и са погасяване на
главница от 1571,87 швейцарски
франка, левова равностойност на които била 2839,46лв., което било извършено
като вътрешна сметка била заверена с 10 швейцарски франка на 25.08.2016г. и със
1571,87 швейцарски франка на 29.08.2016г. левова равностойност на които била
съответно 17,96лв. и 2811,95лв. Банката
била платила на ищците сумите по изпълнителния лист, издаден по делото на СРС
от 2012г., плащанията на сумите били в лева, защото частния съдебен изпълнител
бил посочил банкова сметка ***, по която да се направи плащането. След
извършване на тези действия месечната
вноска по договора била 380,51 швейцарски франка съобразно първоначалния
погасителен план по договора. Ако се вземели предвид тези плащания, то за
периода от 01.09.2012г. до 29.09.2017г. надплатена от ищците сума поради
разлика във валутните курсове била 11
576,14лв. без да се взема предвид отписването на главница от 1571,87
швейцарски франка. Ако се съобразяло, че част от вноските ищците плащали в
швейцарски франкове и за тези вноски банката не прилагала обменен курс, то
тогава надплатена сума би била 13 607,22лв.
Погасената главница щяла да е 5590,27 швейцарски франка за периода септември
2012г.-септември 2017г. и неплатен остатък щял да бъде от 56208,34 швейцарски
франка, които в лева по курса към сключване на договора били 65363,67лв. Ако се
вземело предвид тази главница, определен при валутен курс на швейцарски лев към
франк към момента на сключване на договора, то ищците били надплатили такса от 488,07лв. за периода септември
2012г. – септември 2017г.
Разпитан по делото св.
А.М.А.е заявил, че работи при ответника от юли 2005г. на длъжността
„Мениджър продажби и жилищни кредити“, самият той имал изтеглен от банката
кредит в швейцарски франкове през 2008г., който през 2015г. превалутирал в
лева, този продукт бил много успешен в този период, защото условията били
конкурентни, лихвата била много по-ниска от тези в лева/евро. Кредитоискателят
посочвал валутата, в която иска да му се предостави кредит, сочи срок и
размер на сума, за които иска кредит,
банката разглеждала искането и ако същото бъде одобрено, тогава се подписвал
договор, а след това и договор за ипотека.
Промяна на клаузи по договора можело да се постигне, но за същото
следвало да има писмено искане от кредитоискателя, имало такива случаи, но не
знаел да е отпадала клауза , касаеща превалутирането. Не му било известно
документ на банката да указвал възможност на клиента да поиска предоговаряне на
условията в предложения договор. Посочил е, че е запознат с досието по договора
с ищците от 2016г. във връзка с искания на кредитополучателите, не видял в
същото да има данни, че ищците са искали промени на клаузи по договора. Не му
било известно банката да има практика да разяснява на клиентите предварително
риска от обезценяване на лева спрямо швейцарския франк, но при постъпване на
конкретни въпроси банката отговаряла на клиентите. Банката обяснявала на
клиентите, че средствата ще се предоставят в швейцарски франкове по банкова
сметка, *** в евро и или ще се плати в брой или ще се преведе по сметка на
продавача на имота, за покупка на който е кредита. При предварителните
разяснения служителите на банката
изтъквали, че лихвата по кредита в швейцарски франкове е по-ниска. През
2008г. курсът на швейцарския франк бил стабилен и така било през следващите 10
години, свидетелят като служител на банката нямал предположение, че курс ще
бъде повишен. По принцип банката разяснявала възможността за повишаване на
курса на швейцарския франк и така ще се стигне до повишаване на вноската по
кредита. В банката имало отдел „Капиталови пазари“ служителите на който
ежечасово проследявали движението на
валутите, с които банката оперирала.
Разпитаната по делото св. М.М.В.-М.е заявила, че познава ищците, с ищцата била колега и
приятел от 2005г.-2006г., знаела че имат изтеглен кредит от 2008г. от ответника
, била заедно с тях при подписването на договора, придружавала ищцата преди
това в банката, защото свидетелят също проявявала интерес към предоставяните
кредити. В разговорите служител на банката им посочил нужните документи, за да
се разгледа искането за кредит, ищцата искала кредит да е в евро или в лева, но
не помнела да са обсъждани подробности,
в банката им казали нещо за промоционален лихвен процент, пред свидетеля
изобщо не бил споменат или обсъждан въпрос кредит да е в швейцарски франкове.
Подписването на договора за кредит било много бързо, ищците просто разлиствали
страниците на договора, свидетелят не помнела банков служител да е обяснявал
нещо подробно. Първоначално при първата среща ищцата говорела за кредит в лева,
за друга валута не било говорено и разяснения във връзка с такава не били давани. Свидетелят била останала с впечатление, че
договор е в лева, защото такива били първоначалните уговорки. На ищците при
подписването на договора за кредит било обяснено, че подписват договора в лева,
но договор е обвързан с франк , който бил стабилна валута, че подписват
договора в лева и ще връщат суми в лева. Свидетелката присъствала на
подписването на договора за морална подкрепа, стояла встрани, но чувала всичко,
не се намесвала, подписването било много бързо.
Прието е писмо от 29.05.201г. на Комисия за защита на
потребителите (КЗП), извлечение от Протокол № 22/27.05.2015г. на КЗП, съгласно които разпоредби в договорите
със съдържанието на чл. 6, ал.2 , чл. 22 от процесния договор са неравноправни
по см. на чл. 143, т.18 от ЗЗП.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо. Предявените искове са с основание, периоди и
вземания, за които между страните не е бил разрешаван съдебен спор със сила на
пресъдено нещо. Решението на СРС по дело № 10913/2012г. е постановено по предмет, различен от предмета
на насотящото дело, поради което и силата на пресъдено нещо на това решение не
се разпростира върху правата и вземанията, за които са предявени процесните
искове. Клаузите на чл. 1, ал.1 и ал. 3; чл. 2, ал.1 и ал. 4, чл. 6, ал.2 и чл.
8, ал.2 от договора не са били предмет на дело 10913/2012г. Такъв предмет не са били и вземания за
връщане на платени без основание по тези клаузи суми, а и период на вземанията
е различен. Мотивите на съдебните решения не обвързват страните със сила на
пресъдено нещо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно чл. 26, ал.1 пр. 1 от ЗЗД и с чл. 143 от Закона за защита на потребителите
и чл. 55, ал.1 пр. 1 и чл. 86 от ЗЗД – иск за прогласяване за нищожни като
неравноправни и като противоречащи на закона клаузи от договор за кредит и иск за връщане на платени без основание
суми по тези клаузи.
За да се уважат така предявените искове в тежест на ищеца по делото е да установи, че оспорените клаузи по
договора страдат от пороците, за които е наведени твърдения и същите са от
естество до обосноват извод за нищожността им, че е платил процесните суми и към момента на извършване
на плащането не е имало основание за същото.
При така депозирания отговор в тежест на ответника е
да докаже, че основанието на което е извършено плащането, е съществувало към
момента на престацията, че клаузите по договора са индивидуално уговорени, ясни
и недвусмислени, не създават неравновесие в полза на банката.
По делото се установи от приетите по делото писмени
доказателства, че на 26.03.2008г. между
страните е възникнало валидно правоотношение по договор за банков кредит за закупуване на имот и за задоволяване на
други нужди, обезпечен с ипотека, ответникът е предоставил на ищците
80 000лв., представляващи левова равностойност на швейцарски франкове към
02.04.2008г. по курс „купува“ за швейцарски франк към лев на банката към този
момент, срещу задължение на ищците като солидарни длъжници да върнат сумата и
да заплатят годишна възнаградителна
лихва на 360 месечни вноски, като лихвата е в размер набазовия лихвен процент
на банката за кредити в швейцарки
франкове към съответния период, увеличен с надбавка от 1,115 пункта, който БЛП
към сключване на договора е 4,5%, отделно и срещу задължение да заплащат
годишна такса за управление от 0,3% от непогасена главница.
По делото се
установява от приетите по делото справки, извлечения по сметки, неоспорени от
страните заключения по съдено-счетоводна експертиза, че банката е предоставила
на ищците 80 000лв., че това е била левова равностойност на 65920
швейцарски франка към този момент по
курса на банката „купува“ за швейцарски франк към лев, че процесните суми са
платени от ищците за процесния период като анюитетни вноски и за такса за
управление на кредита, че размер на тези суми е определен в съответствие с
клаузите по чл. 1, ал.1 чл. 1, ал. 3 , чл. 2, ал.1 и ал. 4, чл. 6, ал.2 от
договора, сочещи че задълженията се определят в зависимост от курса на банката „купува“
за швейцарския франк към лева. Вещото лице е било категорично в извода си, че
всяка месечна вноска и годишната такса за управление на кредита са определяни в
зависимост от този валутен курс към момента на всяка вноска. Съдът кредитира
този извод на вещото лице като верен и задълбочен, неопроверган от останалите
събрани по делото доказателства.
Спорен въпрос по делото е валидността на клаузите по чл. 1, ал.1 чл. 1, ал. 3 , чл. 2, ал.1 и ал.
4, чл. 6, ал.2, чл. 8, ал.2 от договора, тоест дали задълженията на кредитополучателите по
договора са били валидно обвързани от текущия валутен курс на ответника за швейцарския франк към лева и съответно
валидността на клаузата за такса за предсрочно погасяване на кредита.
Кредитополучателите-физически лица
по договор за банков кредит, които не придобиват средствата за осъществяване на
търговска дейност, са потребители на банкова услуга и за тях разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП)
намират приложение – аргумент от § 13,т.1 от ДР на ЗЗП. В случая кредитът е предоставен на ищците за
задоволяване на лични и семейни нужди, поради което и разпоредбите на ЗЗП са
приложими в редакциите им към сключване на договора от 26.03.2008г., тоест в
редакциите към ДВ бр. 64/07.08.2007г.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от
Закона за защита на потребителите (ЗЗП), неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като примерно са посочени някои неравноправни клаузи. Законодателят е посочил
и че клауза, която е индивидуално уговорена , дори и да е неравноправна по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП, то същата не е нищожна. Останалите неравноправни
клаузи, обаче, са нищожни съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП.
Съдът приема, че в случая оспорените клаузи не са
индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146 от Закона за защита на
потребителите. Те са част от договор за кредит, но това не означава
автоматично, че са индивидуално уговорени. Законодателят в разпоредбата на
чл. 146, ал.2 от ЗЗП е посочил изрично, че не са индивидуално
уговорени клаузи от „общи условия”. В
същата разпоредба, обаче, законодателят
е дал и определение на клауза, която не е индивидуално уговорена,
а именно: клауза от индивидуален
договор, която е била изготвена предварително от търговеца/доставчика и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й. При така разписаната законодателна уредба,
съдът приема, че посочването в чл. 146, ал. 2 от ЗЗП на общите условия като
клаузи, които не са индивидуално уговорени, е само изрично квалифициране на
общите условия като такава, но не е ограничение на възможността клаузи, които
не са част от „общи условия”, също да се приемат за такива, които не са
индивидуално уговорени. Доколкото в конкретния случай ищците изрично са навели твърдения, че клаузите не са индивидуално
уговорени, а обратните твърдения е навел ответникът, то съдът приема, че при
съобразяване с разпоредбата на чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, в тежест на ответника е било да ангажира
доказателства по делото, че тези клаузи не са
били предварително подготвени или дори и да са били, то ищецът е имал
възможността да ги обсъди с ответника и да влияе върху съдържанието им. Това е така, защото чл. 146, ал. 4 от ЗЗП
сочи, че когато търговец/доставчик твърди, че определено условие от договора е
индивидуално уговорено, то негова е тежестта за доказването на същото. В случая
ответникът не е установил индивидуално уговаряне на клаузите, тоест че те не са
били предварително подготвени, че ищецът е имал възможност да не я приеме в
този й вид. По делото не се спори, че договора за кредит е бил предварително
подготвен от банката. Приетите по делото искане за кредит, молби не установяват
конкретни обстоятелства от преддоговорните отношения на страните, свързани с
оспорените по делото клаузи. Възпроизвеждането на част от процесните оспорени
клаузи в договора за ипотека, плащането на увеличения размер на вноските
са последващи сключването на договора за кредит и не могат да обосноват
извод, че ищецът е имал възможността да влияе върху съдържанието на оспорените
клаузи. Събраните по делото гласни доказателства не позволяват несъмнен извод,
че клаузите са били индивидуално уговорени. Свидетелят М. е заявила, че е присъствала на разговорите на ищците със служители
на банката, включително и при подписването на договора от 2008г., слушала е
разговорите, но е отрекла да са обсъждани подробности по договора, посочило е, че изобщо не бил споменат или
обсъждан въпрос кредит да е в швейцарски франкове, подписването на договора за
кредит било много бързо, ищците просто разлиствали страниците на договора,
разяснения не били давани подробно, останала с впечатление, че договор е в
лева, защото такива били първоначалните уговорки, подписвали договора в лева и
ще се връщат суми в лева, но обвързали договора с швейцарски франк, който бил
стабилна валута. Разпитан по делото св. А.
е заявил, че работи при ответника от юли 2005г. на длъжността „Мениджър
продажби и жилищни кредити“, промяна на клаузи по договора можело да се постигне
само по писмено искане от кредитоискателя, но не знаел да е отпадала клауза ,
касаеща превалутирането, не му било известно документ на банката да указвал
възможност на клиента да поиска предоговаряне на условията в предложения
договор, не му било известно банката да има практика да разяснява на клиентите
предварително риска от обезценяване на лева спрямо швейцарския франк, но при
постъпване на конкретни въпроси банката отговаряла на клиентите. Съдът
кредитира тези показания като резултат от личните впечатления на свидетелите,
логични и последователни, еднозначни и непротиворечиви. При така събраните
доказателства, по делото не е установено при условията на пълно и главно
доказване, че ищците са могли да влияят върху съдържанието на процесните клаузи,
че им е била разяснена възможността за същото като подадат писмено искане, че
дори и да подадат такова, то е било възможно да постигнат промяна на съдържанието на оспорените клаузи.
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че по делото е установено, че оспорените клаузи по договора за кредит не са индивидуално уговорени и в случая
няма пречка да се обсъжда дали тези клаузи са
неравноправни и оттам – нищожни по смисъла на чл. 146 вр. с чл. 143 и
сл. от Закона за защита на потребителите.
Договорът за банков кредит е финансова услуга по смисъла на чл. 144 от ЗЗП
вр. с § 13,т.12 , буква „б” от ДР на ЗЗП, съгласно който "финансова услуга" е всяка услуга, свързана с
дейността на кредитни институции, застрахователни компании и инвестиционни
фирми, като отпускане на кредит, в т.ч.
потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека.
Съществен елемент от договора за кредит е валутата, в която се предоставя
кредита и в която същият следва да бъде връщан и да се плаща възнаградителна
лихва, както съществен елемент е и приложимия
валутен курс на тази валута, за
определяне размер на задълженията на кредитополучателя. Това е така, защото това се отразява съществено на размера на
задължението на кредитополучателя.
Съдът приема, че в случая
изключението, на което се е позовал ответника по исковете по чл. 145, ал.2 от ЗЗП не намира приложение. Съгласно тази разпоредба преценяването на
неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му
предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна,
от друга страна, при условие че тези
клаузи на договора са ясни и разбираеми. Разпоредбата на чл. 145, ал.2 и на чл. 144 от ЗЗП
уреждат изключение от общото правило, поради което и съдът приема, че са
императивни, не могат да се тълкуват разширително, а само стриктно и посочените
в тях основания са изчерпателно изброени. Тези изключения ще намерят приложение само в хипотезата на
добросъвестност на банката. Такава ще е налице само тогава, когато поведението
на банката не е довела до значително неравновесие между правата на банката и
потребителя. Изискването на яснота
и разбираемост ще е изпълнено, ако
сумата, която следва да се върне е посочена ясно от граматическа гледна
точка и ако от съдържанието на
разпоредбата може точно да бъде разбран
обхватът на поетото задължение , като средният потребител (относително осведомен и в
разумна степен наблюдателен и съобразителен) разполага с възможност да разбере
икономическите последици от сключването на договора. (В този смисъл Решение№
9/27.02.2020г. по т.д. № 62/2019г. на ВКС, І-во Т.О.; Решение № 384/29.03.2016
г. по т.д. № 2520/2016 г. на ВКС, IІ –ро Т.О.; Решение № 205/ 07.11.2016 г. по т.д. № 154/2016
г. на ВКС, ТК, І-во Т.О.; Решение № 144/08.11.2017 г. по
т.д. № 2155/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро Т.О., Решение № 87/06.11.2019 г. по
т.д. № 848/2017 г. на ВКС, ТК, Т.О.) В случая клаузите по договора, обвързващи задълженията на
кредитополучателя с курса на швейцарския
франк към лева не са ясни до степен,
която да позволи на средния потребител да разбере
икономическите последици от сключването на договора. Това е така, защото клаузите по
договора не сочат размер на задължението по погасителните вноски към момента на
настъпването на падежа им по достатъчно определен начин. Не е установено по
делото, че на ищците е предоставена достатъчно информация, която да им
позволява да вземат решения, основани на
добра информираност и благоразумие, тоест да са могли от формална и
граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния обхват и смисъл на
клаузите по договора, да установят възможното поскъпване или обезценяване на
чуждестранната валута, към която договорът за кредит обвързва задълженията му,
да прецени потенциално значимите икономически последици от такива клаузи върху
финансовите му задължения. Установяването на тези обстоятелства е необходимо,
за да се приеме, че клаузите са ясни и разбираеми. (В този смисъл Решения на
СЕС по преюдициални запитвания по дело
С- 186/16 и дело С-119/17 ,
задължителни за въззивния съд). Събраните по делото гласни доказателства
не установяват на ищците да са дадени такива разяснения, а банката ги е дължала
независимо дали е имало нарочно искане за същото. Съдът кредитира гласните
доказателства по съображения, изложени по-горе, поради което и приема за
установено по делото, че на ищците не са били дадени от банката необходимите
разяснения, тоест клаузите не са били ясни и разбираеми и правилото на чл. 145,
ал.2 от ЗЗП не намира приложение.
Изключението по чл. 144, ал.2 и ал.3 от ЗЗП в случая не намира приложение. Това
е така, защото същото касае основанията по чл. 143, т. 7, т.10, т.12 от ЗЗП, в
които не попада клауза, регулираща валутни рискове при договаряне на кредит в
чуждестранна валута и погасителни вноски, дължими в същата валута. Цената по
договора за кредит е само възнаградителната лихва, но не допълнителните разходи
, които потребителят поема в следствие на поетия валутен риск.
При така възприето съдът приема, че
няма пречка да се изследва по делото дали оспорените клаузи по договора са
неравноправни.
Съдът приема, че дали една клауза от
договора е неравноправна следва да се преценява към момента на сключване на
договора без оглед на проявлението на тази клауза в хода на развитие на правоотношението.
Неравноправността на клаузата води до нейната нищожност, като същото е предмет
на изследване винаги към момента на сключване на договора. (В този смисъл е и
т.3 от Тр №1/15.06.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, в частта за
момента на преценяване на нищожността на клауза за неустойка).
За да бъде една уговорка в договор
неравноправна, тя трябва, от една страна, значително да злепоставя интереса на
потребителя, като това злепоставяне следва да е резултат на недобросъвестното
поведение на насрещната страна. Кога неравновесието между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя е значително, е въпрос,
който се установява от съда с оглед на фактите по делото.
Преценката за неравноправния
характер на договорната клауза се прави при съобразяване на обстоятелствата,
които към момента на сключване на договора доставчикът е могъл да знае и които
са от естество да повлияят върху задължението на потребителя. Преценява се дали
клаузата е съставена прозрачно, тоест така, че потребителят да е в състояние да
прецени въз основа на ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора. В хипотеза, в която доставчикът на услугата е банка,
следва да се съобрази експертната й компетентност и познанията й за възможните
промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в
чуждестранна валута. На първо място следва съдът да прецени евентуалната
недобросъвестност на банката и след това да прецени дали оспорената клауза
създава значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между произтичащите
от договора права и задължения на страните. (В този смисъл Решения на СЕС по преюдициални запитвания по дело С- 186/16 и дело
С-119/17, задължителни за въззивния
съд в случая, като постановени във
връзка с потребителски кредити, при които фактически сумата е предоставена в
националната валута, а не в уговорената чуждестранна валута и задължението за
връщане е в същата чуждестранна валута, но кредит реално е отпуснат в
национална валута и чуждестранната валута има само функция на парична виртуална единица, служеща за
изчисление на задължението).
В случая клаузите по договора
установяват, че договорът е сключен за сума в швейцарски франкове в размер на
левовата равностойност на 80 000лв. съгласно чл.1, ал. 1 от договора по курс „купува на банката” за
швейцарския франк към лева, и съгласно чл. 1, ал. 3 от договора по конкретно определения съобразно този курс
размер на кредита в швейцарски франкове, но независимо от това съгласно чл.
2, ал.1 от договора е предвидено да се
усвои в швейцарски франкове по блокирана от банката сметка, достъп до която
кредитополучателят няма, а съгласно чл. 2, ал. 4 от договора тази сума служебно се превалутира от банката по
курс „купува” за швейцарски франк към лева на банката преди реалното им
усвояване, което става всъщност в лева, а съгласно чл. 6, ал.2 от договора погасяването на задълженията става в
швейцарски франкове, а ако такива няма, то банката от сметки на
кредитополучателя в лева или евро служебно ги изкупува по курса на банката
„продава” за съответния ден за погасяване на задълженията по кредита. Така
разписаните клаузи по договора
установяват, че предоставяне от банката на кредитополучателя реално на швейцарски франкове няма, а
действителното усвояване на сумата по кредита е в лева. Този извод се потвърждава и от заключението по
съдено-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като вярно и
неопровергано от останалите събрани по делото доказателства, подкрепено от приети
по делото извлечения от банкови сметки на ищеца В.А. в швейцарски франкове и в
лева. Горепосочените клаузи по договора съдът приема, че не са ясни и
разбираеми в частта за размер на задължението и за механизма на определянето му
по изискуемия начина, за да се обоснове извод за добросъвестност на банката от
една страна и от друга страна за равнопоставеност на страните с оглед на
произтичащите от договора техни права и задължения. По делото не е установено
на ищците да е предоставена информация, позволяваща да преценят последиците от
клаузите и обвързването на задълженията им с швейцарския франк и курса на
банката за същия към лева. Информацията, че такава промяна е възможна не е
достатъчно конкретна, за да е възможна реална преценка на тежестта на
задълженията с оглед на дългия срок на договора – 360 месеца. Събраните по
делото гласни доказателства установяват, че при сключването на договора потребителите
са избрали конкретния банков продукт поради по-ниската възнаградителна лихва по
него, както и поради стабилния курс на
швейцарския франк, което е било изтъкнато от банката в преддоговорните
отношения между страните. В този смисъл са показания на св. А., посочил, че това е била практиката
на банката при този кредитен продукт, тези показания съдът кредитира като
неопровергани от останалите събрани по
делото доказателства. По делото не е установено
банката да е предоставила на ищците информация за очакваните тенденции
за курса на швейцарския франк към лева; за действията, които потребителят може да
предприеме, за да ограничи риска от повишаване на този курс (вкл. и чрез
застраховане на риска или ползването на други финансови инструменти), с каквато информация банката е разполагала,
защото е неизменна част от професионалната й дейност. Банката е разполагала с
възможност за анализ на обективно съществуващите в страната и в световен
икономически план факти към момента на сключването на договора , поради което и
банката е следвало да знае за трайната тенденция за поскъпване на швейцарския
франк спрямо лева към сключването на договора с ищците. В подкрепа на този
извод на съда са и показанията на св.А., заявил, че банката има специален отдел
със служители, които ежедневно следят валутните курсове. При така възприето, за
да се приеме, че поведението на банката е било добросъвестно, то следва да се
установи, че банката е уведомила потребителя за тази тенденция, как същата ще се отрази на
задълженията му по договора, възможностите за избягване на риска. Неизпълнението
на задължението на банката да осведоми
потребителя за възможните промени на задълженията им не позволява извод, че
кредитополучателят е могъл да прецени потенциално значимите икономически
последици върху финансовите му задължения от обвързването на задълженията му с
курса на швейцарския франк към лева при хипотеза, че получавания от него доход
е в лева. Добрата информираност на потребителя при избора между кредитен продукт с по-висока лихва и без
валутен риск или обратното – с валутен риск, но с ниска лихва изисква
информираност за валутния риск. Липсата на информираност на потребителя в
дългосрочен план за стойността на швейцарския франк към лева, която в случая е
довела до съгласие с оспорените клаузи по договора без потребителят да може да
влияе на съдържанието им, обосновава извод, че банката е действала
недобросъвестно. Тези клаузи са в ущърб на потребителя, като създават неравнопоставеност
на правата и задълженията на страните по договора, в резултат на променения валутен
курс значително са се увеличили сумите които банката получава като левова
равностойност в сравнение с дадените от нея в лева. Това значително
неравновесие се е проявило в хода на развитието на правоотношението по договора
във времето, като е поставило значително по-голяма финансова тежест за
потребителя. Потребителят в случая не е защитен с клаузата на чл. 20 от
договора, позволяваща превалутиране, защото за същото е било нужно съгласие на
банката и плащане на допълнителни такси от потребителя, отделно и прилагане на
лихви на банката за кредити в друга валута – тази в която е превалутирането и
която се установи че е значително по-висока от лихвата по сключения между
страните договор. Експертната компетентност и познания на банката за очакваното
значително поскъпване на швейцарския франк и то при кредит, който реално не е
предоставен в швейцарски франкове обосновава извод, че
непредоставянето на потребителя с информацията, с която банката е разполагала
за поетия от него валутен риск е недобросъвестно поведение на банката и то е довело до значително неравновесие в
правата и задълженията на страните по договора в ущърб на потребителя. (В този смисъл Решение № 155/24.01.2020г. по
т.д. № 2561/2018г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение № 295/22.02.2019г. по т.д. №
3539/2015г. на ВКС, ІІ-ро Т.О., Решение № 384/29.03.2019г. по т.д. №
2520/2016г. на ВКС, ІІ-ро Т.О., Решение № 294/27.03.2019г. по т.д. №
1599/2017г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение № 67/12.09.2019г. по т.д. № 1392/2018г.
на ВКС, І-во Т.О., Решение № 314/29.07.2019г. по т.д. № 1766/2016г. на ВКС,
ІІ-ро Т.О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
При така възприето съдът приема, че оспорените
клаузи, обвързващи задълженията на кредитополучателите с курса на швейцарския
франк към българския лев на банката към момента на падежиране на вноските по
погасителния план са неравноправни и решението на СРС в частта, в която е
уважен иска за прогласяването нищожността им е правилно.
По иска
за нищожност на клаузата по чл. 8, ал.2 от договора:
Процесният
договор е ипотечен договор за кредит, предоставен на физически лица за
задоволяване на неждите им от закупуване на жилище и други нетърговски нужди,
поради което и кредитополучателите имат качеството потребители и приложими е
ЗЗП. Договорът е сключен през 2008г., но съобразно § 4 от ПЗР на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители
(ЗКНИП от 2016г.), разпоредбата на чл. 41 от ЗКНИП се прилага и за договори,
които са сключени преди влизане в
сила на ЗКНИП.
Съгласно чл. 41, ал.1 , ал. 3 и ал. 4 от
ЗКНИП потребителят има право по всяко
време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит, като
кредиторът има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за
евентуалните разходи, които са пряко свързани с предсрочното погасяване на
кредита, в размер до едно на сто от
предсрочно погасената сума по кредита, когато кредитът е погасен преди
изплащане на 12 месечни погасителни вноски от усвояването му, но няма право на такова обезщетение, когато
кредитът е погасен след изплащане на 12 месечни погасителни вноски от
усвояването му. В конкретния случай клаузата по чл. 8, ал.2 от договора не е
индивидуално уговорена и съображения за същото съдът изложи по-горе. Тази
клауза не е съобразена с изискванията на чл. 41, ал. 4 от ЗКНИП приложим
съгласно § 4 от ПЗР на ЗКНИП и за процесния договор, в противоречие на същата
е, поради което и съдът приема същата за нищожна. Следва да се посочи и че по
делото не е установено уговорената такса от 4% за предсрочно погасяване на
кредита да е справедливо и обосновано обезщетение за евентуални разходи на
банката във връзка с предсрочното погасяване на кредита. При така установеното
съдът приема, че тази клауза е във вреда на потребителя, противоречи на закона
и правилно районният съд я е приел за нищожна.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС в
частта по установителните искове за нищожност на процесните клаузи от договора е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По исковете по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД:
С оглед изхода на делото по исковете по чл. 26 от ЗЗД
и чл. 143 от ЗЗП и като съобрази
заключение на вещото лице по счетоводната експертиза, което съдът изцяло
кредитира като неопровергано от другите доказателства по делото, съдът приема,
че ищецът за процесния период е платил на ответника без основание сумата от 11418,16лв., представляващи платена без основание разлика в повече на месечните анюитетни вноски в сравнение с уговорения размер на същите по
договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL 34942/26.03.2008г. поради валутна
разлика между швейцарския франк и българския лев за периода от 29.09.2012г.
до 29.09.2017г. и сумата от 488,07лв., представляващи платена без основание
разлика в повече на годишна такса за
управление на кредита по договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL
34942/26.03.2008г. поради валутна разлика между швейцарския франк и
българския лев за периода от 29.09.2012г. до 29.09.2017г. Нищожността на
оспорените клаузи е установена по делото по съображения, изложени по-горе от
съда по установителните искове. Плащането на сумите на основанието на тези
нищожни клаузи е установено от прието по делото заключение по счетоводната експертиза,
което съдът кредитира като неопровергано от останалите събрани по делото
доказателства. С въззивната жалба не са въведени конкретни оплаквания срещу
извода на СРС за размер на платените суми без основание, при обосноваване на
изводите си районният съд не е допуснал нарушение на императивна
материално-правна норма, изводите му са обосновани с прието по делото
заключение по счетоводната експертиза, съобразило плащанията по договора,
поради което и изводите на районния съд са правилни.
Неоснователни е възражението на
ответника, че вземането е погасено по давност.
Вземанията за неоснователно обогатяване са скрепени с погасителна давност със
срок от 5 години и този срок започва да тече от плащането на сумата. В случая
първото от процесните плащания са извършени от ищеца след 29.09.2012г. исковата
молба е депозирана на 29.09.2017г., поради което и съдът приема, че както
вземането за връщането на първата по време платена сума, така и вземанията за
връщане на платените след това суми не са погасени по давност.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че решението на СРС по уважените искове по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По частната жалба:
Съдът приема че жалбата е допустима,
но неоснователна. Това е така, защото за да се присъдят разноски по реда на чл.
78 от ГПК страната следва да установи по делото, че такива разноски са
направени от нея. По делото ищците са представили с исковата молба пълномощно
за ангажирания от тях адвокат пред СРС,
но не са представили доказателства, че са уговорили и платили възнаграждение за адвокат за производството
пред СРС. Действително, в исковата молба се сочи, че приложение й е договор за правна
помощ и съдействие. Такъв обаче не е бил
приложен към исковата молба, не е бил приет
и по-късно по делото. Всички приети по делото документи са подредени,
подвързани и номерирани съобразно изискванията на Правилника за администрацията
в съдилищата /ПАС/, няма пропуски в номерацията на страниците по делото, поради
което и съдът приема, че всички приети по делото документи са подвързани към
него по правилата на ПАС. След тези документи не е договор за правна помощ и
съдействие със страна ищците и с предмет възнаграждение за адвокат за
производство пред СРС. При така възприето, извод, че по делото е представен такъв
договор за правна помощ и съдействие не
може да се обоснове. Предявяване на претенция за плащане на такова
възнаграждение, включително и със списъка по чл. 80 от ГПК не установява
съществуването на такъв договор и представянето му по делото. С оглед гореизложеното
съдът приема, че соченият от ищците договор за правна помощ и съдействие не е
бил представен по делото. Такива са били и констатациите на районния съд както
при постановяването на решението, така и в производството по чл. 248 от ГПК и
това е обосновало извода му за недължимост на разноски на ищците за
възнаграждение за адвокат. Не се твърди
от ищците договор за правна помощ и
съдействие да е бил представен след депозиране на исковата молба, това не се
и установява по делото, не се
твърди и не се установява да са
представени други доказателства за уговорено и платено адвокатско
възнаграждение от ищците. При така възприето жалбата съдът приема за неоснователна
и същата следва да се остави без уважение.
По
отговорността за разноски:
Частната
жалба съдът прие за неоснователна и разноски по нея следва да се понесат от
жалбоподателя, ответникът по жалбата не е изразил становище по нея не е и претендирал
разноски по нея и такива не му се следват.
Въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите разноски за адвокат за
производството по въззивната жалба в
размер на 3000лв. Неоснователно е възражението на въззивника за прекомерност на
уговореното и платено от въззиваемите възнаграждение за адвокат в
производството пред СГС. Същото съответства на правната и фактическа сложност
на делото , вкл. и при съобразяване на броя на исковете, цена на същите и
размер на минималните адвокатски възнаграждения по Наредба № 1/2004г.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 136477/07.06.2019г. по гр.д. № 68884 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 44-ти
състав в обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №
5170613/18.10.2019г. по регистъра на СРС от ищците В.С.А., ЕГН ********** и А.В.А.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА „Ю.Б.”АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на В.С.А., ЕГН ********** и А.В.А., ЕГН ********** двамата със съдебен адрес: адв. В.в.,*** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от общо 3000лв (три хиляди лева), представляващи
разноски за възнаграждение за адвокат за производство пред Софийски градски
съд.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението до страните при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.