№ 59
гр. Шумен, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500478 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260032 от 10.05.2022г. по гр.д.№2885/2020г. на ШРС, Районен съд -
гр.Шумен е отхвърлил предявеният от "ЕС ЕС БИЛДИНГ" ЕООД с ЕИК ..., иск по чл.422,
ал.1 от ГПК /чл.415, ал.1 от ГПК/, А. К. С. с ЕГН **********, от гр.Шумен, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6100 лева - главница, представляваща
главница за неизплатено задължение по поръчка за строително - монтажни работи на обект
"Жилищни сгради с магазини и подземни гаражи в УПИ ІІІ - 1487, 2327, 2328 и УПИ ХІV-
2327, 1487, кв.29, местност "Манастирски ливади" - Запад, гр.София". С решението е
признато на основание чл.194, ал.2 ГПК за недоказано оспорването на истинността
/автентичността/ на представен документ.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението
на районния съд, като сочи доводи за неправилност на решението, и моли съда да го отмени
и постанови друго, с което да уважи предявения иск.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в
който излага, че решението е правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
1
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
С депозираната пред първоинстанционния съд искова молба ищецът "ЕС ЕС
БИЛДИНГ" ЕООД е предявил иск по реда на чл.415, ал.1 от ГПК срещу А. К. С., в която
излага, че има вземане срещу ответника за сумата от 6100 лева. Излага, че на 01.08.2019г.
възложил на ответника да изпълнява в срок до 31.08.2019г. строително - монтажни работи
на обект "Жилищни сгради с магазини и подземни гаражи в УПИ ІІІ - 1487, 2327, 2328 и
УПИ ХІV-2327, 1487, кв.29, местност "Манастирски ливади" - Запад, гр.София".
Заплащането на изпълнените строително - монтажни работи следвало да се извърши след
пълното им качествено изпълнение. По време на изпълнението, ответникът нанесъл щети на
вече изпълнени от ищеца строително - монтажни работи, за отстраняването на които, той
заплатил 6100 лева. Във връзка с нанесените щети ответника поел задължението да заплати
стойността за отстраняването им до 30.09.2019г., за което подписал едностранно
волеизявление. До настоящия момент сумата не била заплатена от ответника. За така
твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за
изпълнение. Издадената заповед по гр.д. №21/2020г. по описа на ШРС, била връчена на
длъжника, който подал възражение в законния срок. Поради изложеното ищецът претендира
признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да
му заплати разноските в производствата. Ответника е оспорил предявения иск, като е
посочил, че действително между страните е имало договор за строително монтажни работи
от контролен характер - технически ръководител на бригада на зидари, с договорено
възнаграждение 1600 лева. За месец Август и Септември 2019г. ответника не бил получил
никакво възнаграждение, въпреки че е работил на строителния обект. На 11.08.2019г. на
ответника бил даден срок до 13.08.2019г. да заплати с лични средства седмичното
възнаграждение на бригадата на Б.В.Д., която изпълнявала строителните дейности, в размер
на 1480 лева. Горното било изискано от него с мотива, че имал сгрешена по проекта стена
на стойност с преправянето 1850 лева, както и надписване на квадратура в полза на
работниците. Ответника се изплашил и поискал от сина си търсената сума, която последния
му изпратил, а ответника я заплатил на 13.08.2019г. на бригадира Б.Д.. Сочи, че изявлението
под представения документ, действително е изписано от него, като е бил принуден да го
подпише, но изписаните числа в частта над трите му имена не били изписвани от него, и не
знаел кой ги е написал. Прави евентуални възражения за нищожност на волеизявлението в
документа, поради липса на съгласие, евентуално липса на основание.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Ищцовата страна е представила документ, върху който с ръкописен текст в горната част са
изписани една под друга цифри - 100 лв - преработка, 200 лв - преработка, 500 лв -
преработка, 2000 лв - бутане на стена, 2000 лв - надписани квадрати, 1000 лв - нечетливо
изписана дума, и от сбора на горните - 5800 са прибавени 300 без означение за какво, с общ
резултат 6100, под която сума е изписано името на ответника А. К. С., срещу него е положен
подпис, а под имената и подписа е изписано - "Дължа тази сума до края на м. септември
2019г.". Ответника е представил разписка, от която е видно, че на 12.08.2019г., Д. А.ов К.
2
/негов син, разпитан като свидетел, потвърдил изложената от ответника фактическа
обстановка/ му е превел 1500 лева през Easy Pay, а от представена разписка е видно че на
13.08.2019г. Б.В.Д. получил от А. К. С. сумата от 1480 лева в брой. В първоинстанционното
производство е разпитан като свидетел, представителя на ищцовото дружество към 2019г. -
А.Н.Ч., който сочи, че от създаването на дружеството през 2018г. е бил негов собственик и
управител. През Юли 2019г. се срещнал с ответника, с когото се договорили устно да
направи преработка на вече изпълнени зидарски работи и инсталация. Свидетеля бил в
отпуск от 01 до 15 август, и след като се върнал констатирал разрушени инсталации и стени,
без реално завършен вид или преработка, извикал ответника и му казал, че няма как да
разрушава без да преработва, и тогава се разбрали да спре. С представител на възложителя
направили сметки и се установило, че в рамките на 6100 - 6200 лева имал претенции
възложителя към ищцовото дружество. За горното била подписана и процесната бележка, на
която горната част, над името на ответника била попълнена от свидетеля.
Производството по чл.415, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК съставлява продължение на
развилото се пред Районен съд - Шумен заповедно производство по ч.гр.д.№21/2020 г. /по
което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за горните суми/, а
предявяването на установителния иск е законова последица или от подаденото в срока по
чл.414 от ГПК възражение на длъжника, с което е оспорена дължимостта на отразеното в
заповедта за изпълнение парично вземане/както е в процесния казус/, или с връчването на
заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Предметът на спора е очертан с обстоятелствената
част на исковата молба, като в настоящото производство подлежи на разглеждане търсената
от ищеца сума, представляваща причинена вреда на ищеца от ответника. Елементите на
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД са следните: Вреда; Причинна връзка на вредата с
противоправно поведение на причинителя и; Вина на прекия причинител на вредата.
Основанието на претенцията е причинен деликт, и щом ищеца претендира заплащане на
причинени вреди от този деликт, следва при условията на главно и пълно доказване да
установи, както точните параметри на увредените от ответника вещи, така и стойността на
причинените му вреди. В процесния случай, ищеца не само че не е успял да създаде
абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически
твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително
разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им
последици, които го задължават да приеме за неосъществили се релевантните факти,
съответно правните им последици за ненастъпили. Представения документ от една страна не
е в състояние да удостовери характера на описаните като вид работа дейности, за които има
четливо посочване, дали е задължение по договор за изработка, за обезщетение за виновно
неизпълнение на договорно задължение, за деликт или друго, а и не установява дължимост
спрямо определено лице. На листа е записано, че се дължи сумата, без да е отразено на какво
основание и на кого. Ако ищеца желае да ползва документа като ценна книга е следвало да
положи старание да го оформи съобразно строго формалния характер на менителничните
ефекти, а ако ще се установява сделка във връзка с деликт е следвало да се посочи най -
3
малко страната на която се дължи сумата. Единственият свидетел на ищеца, разпитан в
първоинстанционното производство, е бил собственик и управител на ищцовото търговско
дружество към датата на твърдяното увреждане, поради което и ниската степен на
достоверност на показанията му, с оглед заинтересоваността от изхода на спора, не би могла
да обоснове основателност на претенцията. Предвид изложеното, съдът намира, че
предявената установителна претенция следва да се отхвърли.
Ето защо съдът намира атакуваното решение за правилно, поради което и същото
следва да бъде потвърдено. Въззиваемата страна не е претендирала деловодни разноски за
въззивното производство, нито е представила доказателства за направата на такива.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260032 от 10.05.2022г. по гр.д.№2885/2020г. на
Районен съд - гр.Шумен.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4