Решение по дело №8821/2017 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 587                                          11.04.2018 година                               град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаският районен съд,                                          ХVІ граждански състав

На деветнадесети март                                         две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Петрова

 

при секретар Марина Димова

като разгледа докладваното от съдията Петрова

гражданско дело № 8821 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е образувано по искова молба на Т.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, в.з.”Светлийка”, със съдебен адрес:*** - адвокат К.Я. против „САТСАНГА” ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ****, представлявано от Д.И.К., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ищцата не е била във валидно трудово правоотношение с ответника за периода от 07.09.2017г. до 04.10.2017г. Ангажира доказателства. Моли за присъждане на разноските по делото.

Ищцата твърди, че не е подписвала трудов договор с ответника, тъй като след няколко срещи с управителя на ответното дружество е решила да не започва работа при ответника. Същата не е сключвала трудов договор и съответно за периода от 07.09.2017г. до 04.10.2017г. не е била във валидно трудово правоотношение с ответника. Във връзка с възникнал спор между страните управителят на ответното дружество бил извикан във Второ РПУ гр. Бургас, където предал трудов договор № 18/07.09.2017г. с ищцата и заповед №18/04.10.2017г. за дисциплинарното й уволнение. Сочи се, че и трудовата й книжка също е попълнена от ответника, като в нея е отбелязано, че е работила при ответника за периода от 07.09.2017г. до 04.10.2107г. и е уволнена на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК пълномощникът на ответното дружество е депозирал писмен отговор. Счита, че производството е недопустимо. Признава иска и с оглед признанието на иска моли да не бъде осъден за заплащане на разноски. Не ангажира доказателства.

Ищецът в съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска. Пледира за постановяване на решение, с което се уважава претенцията и независимо от признанието на иска претендира разноски.

Ответникът в съдебно заседание поддържа становището си за недопустимост на производството. Признава иска, поради което счита че не дължи разноски по делото.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

 Предявеният иск е с правно основание в чл.124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 357, ал. 1 от КТ и е допустим. Поддържа се становището на съда, изложено в доклада по делото, относно допустимостта на предявения отрицателен установителен иск поради наличие на правен интерес. Наличието на изрична законова разпоредба - чл. 357 от КТ за правото на установяване съществуването на трудови правоотношения, легитимира интереса от търсената съдебна защита. Няма законова пречка съществуването на трудовото правоотношение да бъде предмет на установителен иск и в това отношение не е имало колебания в съдебната практика. Според съдържащото се в чл. 357, ал. 1 от КТ легално определение, спорът е трудов и в случая той има за предмет субективни права и задължения по трудово правоотношение, във връзка с неговото съществуване. Предявеният иск е с правно основание по чл.357 от КТ, посредством който ищецът цели да бъде прието за установено несъществуването на валидно възникнало трудово правоотношение между страните към посочен момент и период от време. Когато законът регламентира възможността за установяването на дадено правоотношение, винаги има интерес от провеждане на иск по чл.124, ал. 1 от ГПК.

Твърди се от ищцата, че трудов договор между страните не е сключван, доколкото в представения такъв по делото липсва положен неин подпис в качеството й на работник. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Посочената разпоредба е императивна. Тълкуването на същата налага извода, че писмената форма е необходима за действителността на трудовия договор. В случая безспорно се установява, че приложеният трудов договор № 18/07.09.2017г. не е подписан от страна на работника, поради което представлява само проект на такъв. Поради това следва да се приеме, че през процесния период страните не са били обвързани от сключен в изискуемата от закона - чл. 62, ал. 1 от КТ, форма за валидност трудов договор. От това следва, че през исковия период между страните не е съществувало трудово правоотношение. С оглед изложеното и въз основа на направено от ответника признание на иска и липсата на пречките по чл. 237, ал.3 от ГПК, на основание чл. 237, ал.1 от ГПК съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

   Претендираните разноски от ищеца следва да му бъдат присъдени, защото ответникът е станал повод за завеждането на иска, а това е причинило на ищеца извършените разноски. Съдът не споделя доводите на ответника, че не е дал повод за завеждане на производството, доколкото от доказателствата по делото е видно, че на 04.10.2017г. е била издадена Заповед № 18 от ответното дружество в качеството му на работодател за прекратяване на трудовия договор на Т.Т.К.  с дружеството - ответник, поради това, че на 02.10.2017г. работникът е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина, като не се е явил на работа два последователни дни. На следващо място, в трудовата книжка на ищцата Т.Т.К. са отразени дата на постъпване 07.09.2017г. и дата на прекратяване на трудово правоотношение – 04.10.2017г., респ. трудов стаж в „САТСАНГА” ЕООД като камериерка 27 дни. Ето защо и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 500 лева. Възражение за прекомерност не е заявено до приключване на устните състезания, поради което направеното след този момент в писмената защита е преклудирано и следва да се остави без разглеждане. Следва да се отбележи, че писмената защита не следва да се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда.

 

 На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда държавна такса от 30 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

                                              Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „САТСАНГА” ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ****, представлявано от Д.И.К., че в периода от 07.09.2017г. до 04.10.2017г. между „САТСАНГА” ЕООД,  ЕИК ********* и Т.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, в.з.”Светлийка” не е съществувало трудово правоотношение, по силата на което Т.Т.К. да е заемала длъжност в предприятието на търговеца, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „САТСАНГА” ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ****, представлявано от Д.И.К., да заплати на Т.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, в.з.”Светлийка” сумата от 500 лева /петстотин лева/ разноски по делото.

ОСЪЖДА „САТСАНГА” ЕООД,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ****, представлявано от Д.И.К., да заплати по сметка на БРС сумата от 30 лева /тридесет лева / държавна такса.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ не се чете/

 

Вярно с оригинала! МД