№ 2647
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20241100501378 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20029/05.12.2023 г. по гр.д. № 29081/2023 г. на СРС, 179 състав,
съдът е осъдил „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 327 ТЗ вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. чл. 56 ПИКЕЕ да заплати на
„Електроразпределителни мрежи Запад” АД, с предишно наименование „ЧЕЗ
Разпределение България” АД, сумата от 20 071,64 лева, представляваща цена за
презумирано количество енергия, начислена след корекция на сметка на обект,
представляващ абонатна станция, находяща се в гр. София, ул. ****, от които 5567,53
лева по Фактура № 3453427/16.01.2023 г. за периода 23.08.2021 г. – 18.02.2022 г. и 14
504,11 лева по Фактура № 3453473/20.01.2023 г. за периода 06.03.2022 г. – 02.12.2022
г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на исковата молба до
окончателното изплащане. Със същото решение съдът е отхвърлил иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 63,58 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата от 5567,53 лева за периода 28.01.2023 г. – 31.03.2023 г., и сумата от
165,65 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 14 504,11 лева за
периода 01.02.2023 г. – 31.03.2023 г.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил „Топлофикация София” ЕАД да
заплати на „Електроразпределителни мрежи Запад” АД сумата от 1436,46 лева,
представляваща разноски в исковото производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
съдът е осъдил „Електроразпределителни мрежи Запад” АД да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД сумата от 30,22 лева, представляваща разноски в
исковото производство.
Срещу частта от решението, с която са отхвърлени претенциите за лихва, е
1
постъпила въззивна жалба от ищеца „Електроразпределителни мрежи Запад” АД. В
жалбата са релевирани оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно.
Твърди се, че в представените по делото фактури е посочен срок за плащане, поради
което не може да се приеме, че длъжникът не е изпаднал в забава. Сочи се, че двете
страни по делото са търговци и не е възможно да не се уведомят за издадените
фактури. Поддържа се, че е невярно твърдението на ответника, че не е получил
писмата с фактурите. Поддържа се, че отговорът на исковата молба съдържа само
голословно оспорване. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната отхвърлителна част. Претендират се разноски по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от ответника
„Топлофикация София” ЕАД. В отговора се поддържа, че жалбата е неоснователна.
Твърди се, че в хода на първоинстанционното производство е установено, че
претенциите за лихви са неоснователни. Сочи се, че ищецът не е предвидил в общите
си условия срок за плащане на преизчисленото количество електрическа енергия.
Поддържа се, че и в относимите правила на ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ също не е предвиден
срок за плащане, поради което ответникът не е изпаднал в забава. Твърди се, че
процесното правоотношение не произтича от търговска сделка, а чл. 84, ал. 2 ЗЗД
изисква изпращането на покана за поставяне на длъжника в забава. Твърди се, че дори
и да се прилагат търговските правила, то в случая по делото не е установено
ответникът да е получил процесните фактури. Сочи се, че има данни за получаване
само на Констативен протокол от 18.02.2022 г. Твърди се, че фактурите са получени с
исковата молба и затова ответникът не може по-рано да бъде поставен в забава.
Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение в
обжалваната от ищеца отхвърлителна част. Претендират се разноски по делото.
Срещу уважителната част на първоинстанционното решение е постъпила
въззивна жалба от ответника „Топлофикация София” ЕАД. Поддържа се, че решението
е неправилно. Твърди се, че в случая не са налице предпоставките за съставяне на
констативни протоколи, а представените такива от ищеца не отговарят на
нормативните изисквания, поради което не се установяват предпоставките за
възникване на претендираното вземане. Твърди се, че в случая не е изпълнено и
изискването на чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ за предоставяне на съставените фактури и
справки. Поддържа се, че в случая Констативен протокол е изготвен на 18.02.2022 г., а
справка за преизчисляване на количеството е изготвена на 13.01.2023 г., респ. фактура
е изготвена на 16.01.2023 г. Поддържа се, че преизчисляването по първия констативен
протокол е станало след втория констативен протокол от 02.12.2022 г. Твърди се, че
Констативен протокол от 18.02.2022 г. е изготвен така, че да се извърши
преизчисление за повече от нормативно допустимите 180 дена. Поддържа се, че
протоколите не носят подписа на ответника и датите в тях не го обвързват. Излагат се
съображения за нарушение на чл. 183 ГПК. Твърди се, че в случая е установено, че в
абонатната станция е имало монтиран електромер, но същият не е описан в
констативните протоколи с индивидуализиращите си белези, за да се провери дали
действително не е регистриран в масивите на ищеца. Поддържа се, че от разпита на
вещото лице инж. В.М. се установява, че протоколите са сгрешени, като констатацията
за промяна в системата на свързване не отговаря на описаното в протоколите. Сочи се,
че от изчислението на вещото лице се установява, че изчисленията на ищеца са
извършени въз основа на сгрешена формула за трифазно напрежение, а такова не е
констатирано в протоколите. Поддържа се, че последното се установява и от
показанията на свид. И.П., който е посочил, че електромерът е трифазен, но реално е
захранвана само едната фаза. Твърди се, че свид. Елека Петкова е признала, че не знае
колко е сечението на кабела, но е подписала протокола, в който е вписано, че
дебелината на кабела е 6 кв.мм. Във връзка с това се поддържа, че дебелината на
2
кабела не може да се установи от протокола, който съдържа изгодни за ищеца факти.
Твърди се, че свид. С.И. е подписала протокол, в който е посочено, че е продължение
на Констативен протокол № 1027159/18.02.2022 г., но свидетелката е заявила при
разпита си, че не знае какво се констатира с първия протокол. Сочи се, че и тази
свидетелка не знае каква е дебелината на кабела. Твърди се, че дори и вземанията да са
възникнали, то те не са установени по размер в съответствие с чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ.
Предвид изложеното се иска от съда да отмени обжалваната уважителна част на
първоинстанционното решение и да отхвърли ищцовите претенции. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от ищеца
„Електроразпределителни мрежи Запад” АД, с който се поддържа, че
първоинстанционното решение е правилно в обжалваната уважителна част. Твърди се,
че по делото е приета техническа експертиза, която установява, че преизчисленията са
направени вярно и сумите по фактурите са правилно определени. Твърди се, че са
ирелевантни доводите на „Топлофикация София” ЕАД за датите на процесните
фактури. Твърди се, че „Топлофикация София” ЕАД прави неправилен преразказ във
въззивната си жалба на изготвената по делото експертиза и на свидетелските
показания, които СРС лично е възприел и правилно е преценил. Предвид изложеното
се моли да се потвърди първоинстанционното решение в обжалвана от „Топлофикация
София” ЕАД част.
Въззивните жалби са подадени в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите
са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Предмет на въззивната проверка е цялото първоинстанционно решение с оглед
подадените жалби както от ищеца, така и от ответника.
В исковата си молба „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД твърди, че
дружеството е титуляр на Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-
135-07 от 13.08.2004 г. и е собственик на разпределителната мрежа за лицензионната
територия. Твърди, че в съответствие с ПИКЕЕ на абонатна станция на „Топлофикация
София“ ЕАД на адрес в гр. София, ул. ****, са направени две проверки – на 18.02.2022
г. и 02.12.2022 г., при които е констатирано неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа и са издадени фактури за претендираните по делото
суми. Твърди, че за извършване на проверките всеки път са уведомявани органите на
МВР, което е описано и в съставените протоколи. Твърди, че при всяка проверка е
съставян констативен протокол в присъствието на независим свидетел, който не е
служител на дружеството. Поддържа, че са съставени два протокола – Констативен
протокол № 1027159/18.02.2022 г. и Констативен протокол № 1028098/02.12.2022 г.
Твърди, че ползващият обекта, е търсен от служителите на „Електроразпределителни
мрежи Запад“ АД преди всяка проверка, за да бъде поканен да присъства. Твърди, че
това е отразено в протоколите. Поддържа, че свидетелите от Федерация на
потребителите са присъствали през цялото време при изготвяне на протоколите.
Твърди, че установените обстоятелства за неправомерно присъединяване към мрежата
са вписани на стр. 3 от изготвените констативни протоколи. Твърди, че на ответника са
3
изпращани писма, с които е уведомен за проверките и са му изпратени съставените
протоколи. Твърди, че с оглед установеното неправомерно присъединяване към
мрежата са извършени преизчисления по реда на чл. 51 ПИКЕЕ, като е спазено
ограничението от 180 дена, считано от установяване на присъединяването към
мрежата. Твърди, че във фактурите е посочено как е извършено изчислението. С оглед
изложеното твърди, че са спазени правилата на ПИКЕЕ, като моли съда да осъди
ответника „Топлофикация София“ ЕАД да заплати следните суми: сумата от 5567,53
лева за периода 23.08.2021 г. – 18.02.2022 г., дължима съгласно Фактура №
3453427/16.01.2023 г., с падеж на 27.01.2023 г., сумата от 14 504,11 лева за периода
06.06.2022 г. – 02.12.2022 г., дължима съгласно Фактура № 3453473/20.01.2023 г., с
падеж на 31.01.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на
исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 63,58 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата от 5567,53 лева за периода 28.01.2023 г. –
31.03.2023 г., както и сумата от 165,65 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата от 14 504,11 лева за периода 01.02.2023 г. – 31.03.2023 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил от „Топлофикация София“ ЕАД отговор на
исковата молба, с който се оспорват исковете. Поддържа се, че главницата се
претендира неоснователно. Твърди се, че не са налице предпоставките за съставяне на
констативни протоколи, като представените от ищеца не отговарят на нормативните
изисквания. Твърди се, че не са спазени изискванията за съставяне на протоколите в
отсъствието на представител на „Топлофикация София“ ЕАД. Твърди се, че и да е
възникнало вземане, то не е изчислено в съответствие с чл. 51 ПИКЕЕ. Поддържа се,
че не е изпълнено изискването по чл. 56 ПИКЕЕ за изпращане на фактурите и
справките към тях. Твърди се, че за вземането, претендирано по констативен протокол
от 18.02.2022 г., не е изпълнено изискването за своевременно преизчисляване и
издаване на фактура. Твърди се, че протоколът е съставен на 18.02.2022 г., докато
справката за преизчисляване е от 13.01.2023 г., а фактура е издадена на 20.01.2023 г.
Твърди се, че преизчисляването е извършено след съставяне на втория констативен
протокол от 02.12.2022 г. Твърди се, че протоколът от 18.02.2022 г. е съставен така, че
да се извърши преизчисляване за повече от 180 дена. Твърди се, че мораторна лихва не
следва да се присъжда, тъй като липсва главно вземане. Твърди се, че освен това
„Топлофикация София“ не е поставена в забава – няма изпратени покани. Твърди се,
че дори и да се приеме, че изпращането на фактура представлява покана, то по делото
не е установено фактурите да са получени.
С оглед на горните изявления на страните Софийски районен съд е сезиран с
два обективно кумулативно съединени иска с правилна правна квалификация по чл.
98а, ал. 2, т. 6, б. „а” вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. чл. 51 ПИКЕЕ за присъждане на
главница от 5567,53 лева съгласно Фактура № 3453427/16.01.2023 г., както и за
присъждане на главница от 14 504,11 лева съгласно Фактура № 3453473/20.01.2023 г. И
двете главници се претендират във връзка с констатирани неправомерни
присъединявания към електроразпределителната мрежа на абонатна станция, находяща
се в гр. София, ул. ****. Всяка главница е предмет на отделен иск, тъй като се твърди
в исковата молба, че са извършени две отделни проверки в процесния имот. В тази
връзка за всяко корекционно вземане отделно се проверява от съда дали са налице
предпоставките за възникването му.
Съдът е сезиран и с две акцесорни осъдителни претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на сумата от 63,58 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата от 5567,53 лева за периода 28.01.2023 г. – 31.03.2023 г., както и за
присъждане на сумата от 165,65 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата от 14 504,11 лева за периода 01.02.2023 г. – 31.03.2023 г.
4
По исковете с право основание чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а” вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
вр. чл. 51 ПИКЕЕ:
С чл. 83, ал. 2 вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ законодателят е делегирал на КЕВР да
приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и
начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за
която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско
измерване. В изпълнение на закона от КЕВР са приети Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), които са в сила от 2019 г. и
представляват част от действащата нормативна уредба в страната.
Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ПИКЕЕ „неправомерно присъединяване”
представлява присъединяване на обект към електропреносната или
електроразпределителната мрежа, за който не е осъществена процедура за
присъединяване по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ, регулираща условията и
реда за присъединяване към преносната и разпределителната мрежа.
На основание чл. 51 ПИКЕЕ при установено неправомерно присъединяване на
обект към електрическите мрежи операторът на съответната мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на
констатиране на присъединяването. Количеството електрическа енергия се изчислява
по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения,
свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване.
Изчислението се извършва въз основа на констативен протокол, който се съставя по
реда на чл. 49 ПИКЕЕ.
По арг. от чл. 49 ПИКЕЕ съставеният констативен протокол за проверката се
подписва от оператора на мрежата и от ползвателя на електрическата енергия или
негов представител. Ако при съставяне на протокола не е открит ползвателят или
негов представител, както и ако те откажат да подпишат констативния протокол,
същият се подписва от представител на оператора на мрежата и от свидетел, който не е
служител на оператора на мрежата.
В чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ е предвидено, че в седемдневен срок от съставяне на
констативния протокол операторът го изпраща на ползвателя.
На основание чл. 56, ал. 11 ПИКЕЕ при преизчисление на дължимата
електрическа енергия операторът на мрежата предоставя фактура и справка за
преизчисление на електрическата енергия. Следва изрично да се подчертае, че
неизпращането на потребилия електрическата енергия на фактурата и справката не
означава, че не следва да се заплати дължимото възнаграждение за доставената, но
неотчетена електрическа енергия. Напротив, цената се дължи, защото целта на
нормативната уредба е да се избегне неоснователното обедняване на оператора на
мрежата, респ. неоснователното обогатяване на ползващия се от неправомерното
присъединяване към мрежата. Неизпращането на фактурата и справката за
изчислението има значение само относно обстоятелството, че ползващият се от
неправомерното присъединяване към мрежата няма да изпадне в забава и да дължи
мораторна лихва. Нарушението обаче не е основание да се отрече дължимостта на
цената за електрическа енергия, когато задължението е установено по съдебен ред.
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени
доказателства, че „ЧЕЗ Разпределение България” АД, с актуално наименование
„Електроразпределителни мрежи Запад” АД, е титуляр на Лицензия за разпределение
на електрическа енергия № Л-135-07/13.08.2004 г., като в обхвата на лицензионната
територия на дружеството попада и област София-град.
5
По делото е отделено за безспорно обстоятелството, че „Топлофикация София”
ЕАД е собственик на абонатна станция, находяща се в гр. София, ул. ****.
По делото е представен Констативен протокол № 102159/18.02.2022 г., подписан
от: 1/ М.П., служител на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, с актуално наименование
„Електроразпределителни мрежи Запад”, 2/ И.И., служител на „ЧЕЗ Разпределение
България” АД, с актуално наименование „Електроразпределителни мрежи Запад”, и 3/
Елка Петкова, представител на Федерация на потребителите.
По делото е представен и Констативен протокол № 1028098/02.12.2022 г.,
подписан от: 1/ И.И., служител на „Електроразпределителни мрежи Запад” АД, 2/
Х.К., служител на „Електроразпределителни мрежи Запад” АД, и 3/ С.И., представител
на Федерацията на потребителите.
Всяка страница от двата протокола носи по три подписа.
И двата протокола са съставени за обект, представляващ абонатна станция,
находяща се на ул. ****. И в двата протокола е посочено, че липсва средство за
търговско измерване на електрическата енергия.
По делото е представена справка от МВР, дирекция „Национална система 112”,
от която е видно, че към телефон за спешни повиквания 112 на 18.02.2022 г. в 12:48
часа е постъпило повикване от М.П., а на 02.12.2022 г. в 12:19 часа е постъпило такова
повикване от лице, представило се като К.. Обажданията по данни от МВР са
постъпили във връзка с неправомерно използване на електрическа енергия на адрес в
гр. София, ул. ****. Тоест може да се заключи, че обажданията са извършени от
служителите на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, които са участвали в
двете проверки на процесната абонатна станция, видно от представените констативни
протоколи.
Данните от органите на МВР кореспондират с вписаното в представените по
делото протоколи. В Констативен протокол № 102159/18.02.2022 г. е посочено, че
обаждане до МВР е извършено в 12:48 часа. В Констативен протокол №
1028098/02.12.2022 г. е посочено, че обаждане до органите на МВР е извършено в
12:19 часа.
В хода на първоинстанционното производство е разпитан свид. И.И., който е
заявил, че е съставил лично Констативен протокол № 1028098/02.12.2022 г. Разпитан е
и свид. М.П., който е заявил, че е съставил лично Констативен протокол №
102159/18.02.2022 г. Разпитани са също така свид. Е.П. и С.И., които са потвърдили, че
подписите в протоколите са поставени от тях.
Свид. Е.П. изрично е заявила, че е присъствала на проверка на 18.02.2022 г. на
ул. ****. Обяснила е, че е присъствала през цялото време на проверката, като е била
там при отваряне на таблото, при съставянето на протокола и при премахването на
неправомерното присъединяване към мрежата. Свидетелката е заявила също така, че
техниците са се обадили на „Топлофикация София“ ЕАД, като на място е дошъл
представител на дружеството и същият е бил запознат от техниците с проблема.
Свидетелката е обяснила, че не е ставал спор между страните. Обяснила е и че
трифазният електромер в таблото не е бил регистриран в масивите на ЧЕЗ.
Свидетелката изрично е посочила, че електромерът е бил трифазен, като неговата
големина е била различна.
Свид. С.И. е заявила, че е присъствала на проверка на 02.12.2022 г. на абонатна
станция на ул. ****. Свидетелката е посочила, че на място е имало табло с три
електромера, като техниците са се обадили да попитат на какъв абонатен номер
отговаря електромерът. Свидетелката е посочила, че не е имало номер, като същата е
видяла дебел кабел, който е преминавал през електромера. Заявила е, че техниците са
6
се обадили и на полицията, както и са търсили представител на потребителя, но
същият не се е явил. Посочила е, че с техниците са били на място около час.
Съдът намира, че показанията на свидетелите са еднопосочни и
непротиворечиви и следва да бъдат кредитирани като достоверни.
Предвид горното въззивният съд намира, че оплакването на въззивника
ответник „Топлофикация София” ЕАД, че не са спазени изискванията на ПИКЕЕ за
съставяне на процесните констативни протоколи, както и за съставянето им в
отсъствие на представител на дружеството, са неоснователни. Видно е, че при
изготвянето на всеки от двата протокола са участвали освен техници на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ и трети независими лица, които не са
служители на оператора на мрежата, а са представители на Федерацията на
потребителите. От показанията на разпитаните като свидетели представители на
Федерацията на потребителите става ясно, че същите са присъствали при съставянето
на протоколите, както и че представители на „Топлофикация София“ ЕАД са били
потърсени. Става ясно и че след телефонни обаждания е установено, че съответният
електромер не е бил вписан в масивите на „Електроразпределителни мрежи Запад“
АД. За констатираните неправомерни присъединявания към мрежата надлежно са
били уведомени и органите на МВР в съответствие с изискванията на чл. 58 ПИКЕЕ.
Не могат да се споделят и доводите на „Топлофикация София” ЕАД, че
Констативният протокол № 1027159 от 18.02.2022 г. е съставен така, че да се допусне
преизчисление на електрическа енергия за срок по-голям от 180 дена. Макар
представител на въззивника ответник „Топлофикация София” ЕАД да не е подписал
посочения протокол от 18.02.2022 г., то съдът намира, че от материалите по делото се
установява безспорно, че протоколът е съставен именно на 18.02.2022 г. след
извършена проверка. В подкрепа на този извод е на първо място справката от МВР,
дирекция „Национална система 112”, в която е посочено, че тъкмо служителят М.П. се
е обадил на 18.02.2022 г. и е съобщил за случай на неправомерно присъединяване към
мрежата на адрес в гр. София, ул. ****. Второ, свидетелите М.П., И.И. и Е.П.
единодушно посочват, че проверка на процесния обект е извършена именно на
18.02.2022 г., като потвърждават, че те са подписали съставения констативен протокол.
Трето, свид. Е.П. заявява, че на място на 18.02.2022 г. е дошъл и представител на
„Топлофикация София“ ЕАД. Четвърто, по делото е представена обратна разписка, от
която е видно, че още на 24.02.2022 г. препис от Констативния протокол от 18.02.2022
г. е връчен на „Топлофикация София” ЕАД. Подписът под обратната разписка не е
оспорван от „Топлофикация София“ ЕАД в срока за отговор на исковата молба. Тоест
не се констатира недобросъвестно поведение на „ЧЕЗ Електро България” АД, с
актуално наименование „Електроразпределителни мрежи” АД, което да е било
насочено към това да се извърши корекция за срок, по-дълъг от 180 дена в
съответствие с разпоредбата на чл. 51 ПИКЕЕ.
Обстоятелството, че в случая справка за преизчисление и Фактура №
3453427/16.01.2023 г. са изготвени почти година след съставянето на горепосочения
Констативен протокол № 1027159 от 18.02.2022 г. е ирелевантно за дължимостта на
претендираната сума от 5567,53 лева във връзка с констатираните обстоятелства на
18.02.2022 г. Правото да се извърши корективното изчисление се основава единствено
на факта на надлежно установеното неправомерно присъединяване към мрежата, за
което свидетелства Е.П.. Освен това трябва да се има предвид, че от приетата без
възражения на страните съдебнотехническа експертиза се установява, че сумите по
Фактура № 3453427/16.01.2022 г., издадена въз основа на Констативен протокол от №
1027159 от 18.02.2022 г., са съобразени с действащите цени за периода 01.07.2021 г. –
30.06.2022 г., определени с Решение № Ц-27 от 01.07.2021 г. на КЕВР. В тази връзка
7
вещото лице е посочило, че изчислението на консумираната електрическа енергия е
извършено при спазване на методиката по чл. 51 ПИКЕЕ. Тоест не се установява
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД да е извършило неправомерно изчисление
въз основа на въведени в по-късен момент цени за електрическа енергия.
По сходен начин от данните от МВР и свидетелските показания на С.И. и И.И.
се установява, че действително е извършена и втората проверка от 02.12.2022 г. на
процесната абонатна станция на „Топлофикация София“ ЕАД, находяща се на ул.
****, за която е съставен Констативен протокол № 1028098 от 02.12.2022 г.
Въззивният съд не споделя изложените от „Топлофикация София” ЕАД
оплаквания, че било допуснато нарушение по чл. 183 ГПК от страна на СРС. С
Решение № 75/04.08.2020 г. по гр.д. № 4626/2019 г. на IV Г.О. на ВКС изрично е
изяснено, че „Когато няма спор между страните, че документ със съдържание,
напълно съответстващо на представеното копие съществува, няма смисъл да се
изисква оригиналът, още по-малко да се прилага последицата по чл. 183, изр. 2 ГПК
при непредставянето му, ако копието на документа е ясно и четливо и за съда няма
съмнения за симулативност на процеса”. В случая в нито един момент
„Топлофикация София” ЕАД не е твърдяло, че констативни протоколи не са
съставяни, поради което и не е имало необходимост за отлагане на делото само за да
се изискват оригинали от документи, за които не съществува спор между страните, че
са част от обективната действителност.
Съдът не споделя оплакването на „Топлофикация София” ЕАД, че в
протоколите не е описан откритият електромер и че поради това не можело да се
установи дали измервателното устройство е регистрирано в масивите на
„Електроразпределителни мрежи Запад” АД. За „Електроразпределителни мрежи
Запад” АД е отрицателен факт обстоятелството, че провереният електромер не е
регистриран надлежно в масивите на дружеството. В този смисъл
„Електроразпределителни мрежи Запад” АД не носи доказателствената тежест за
установявана на този отрицателен факт. От друга страна, „Топлофикация София” ЕАД
не е възразявало в срока за отговор на исковата молба, че установеният електромер за
процесната абонатна станция е бил надлежно регистриран, респ. не е представяло
доказателства за този факт, с установяването на който процесните искове срещу
„Топлофикация София” ЕАД биха били отхвърлени.
По-нататък трябва да се посочи, че действително вещото лице по приетата по
делото техническа експертиза е заявило, че неправилно техниците на
„Електроразпределителни мрежи Запад” АД са приели, че констатираното от тях
състояние представлява промяна в схемата на свързване. Вещото лице инж. В.М. е
изяснило, че схемата на свързването предполага наличието на законен електромер,
какъвто в случая липсва. Вещото лице обаче изрично е заявило, че описаните
констатации в протоколите представляват неправомерно присъединяване към мрежата.
Експертът е обяснил също така, че служителите на ищеца, които извършват
корекциите, правилно са констатирали състоянието по правилната точка на ПИКЕЕ,
което е неправомерно присъединяване. Именно това състояние се твърди и в исковата
молба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД.
Както сочи и въззивникът ответник „Топлофикация София” ЕАД, вещото лице
инж. В.М. е заявило, че в случая грешно е изписана формулата, по която трябва да се
изчисли дължимата стойност за доставена електрическа енергия, но експертът е
констатирал, че въпреки това резултатът от изчисленията е верен. Вещото лице е
посочило в заключението си, че във всяка от двете фактури изчисленията са в
съответствие с действалите за съответния период, за който се извършва
преизчислението, решения на КЕВР.
8
Не може да се сподели оплакването на „Топлофикация София” ЕАД, че по
делото не била установена площта на присъединителното съоръжение. Първо, в срока
за отговор на исковата молба има само общо оспорване, че корекционните суми не са
изчислени правилно. В отговора няма навеждани конкретни възражения, че сечението
на установените кабели при проверките е било с различен размер от вписания в
констативните протоколи. От „Топлофикация София“ ЕАД няма и представени
доказателства за това, че кабелите са били различни от описаните в представените
констативни протоколи, въпреки че видно от Констативен протокол № 1028098 от
02.12.2022 г. установеното неправомерно присъединяване към мрежата не е
прекъсвано, а свид. Е.П. изрично сочи, че на 18.02.2022 г. се е явил представител на
„Топлофикация София” ЕАД на място, който е бил запознат с проблема. Второ,
вещото лице инж. В.М. е обяснило, че техниците и инженерите поначало имат опит и
могат да установят данните на проводника. Освен това инж. В.М. е посочил, че
понякога тези данни са изписани и върху самия проводник. Последното кореспондира
с показанията на свид. М.П., който обяснява, че на сечението на кабела за процесната
абонатна станция е имало надпис, като на всяко едно жило е пишело какъв е кабелът,
каква абревиатура е и какво е неговото сечение. Заявеното от свидетеля не може да се
игнорира, след като липсват доказателства, които да поставят под съмнение
показанията му.
Ирелевантно за основателността на претенцията от 14 504,11 лева, дължима
съгласно Фактура № 3453473/20.01.2023 г., издадена във връзка с Констативен
протокол № 1028098 от 02.12.2022 г., е, че свид. С.И. не е била запозната с вписаното в
Констативен протокол № 1027159 от 18.02.2022 г. Касае се за нова проверка, която би
могла да има за последица извършване на нова корекция. В този смисъл същественото
е, че при проверката на 02.12.2022 г. в присъствието на свид. С.И. е констатирано
наличие на неправомерно присъединение към мрежата, като „Топлофикация София”
ЕАД нито твърди, нито доказва, че към този по-късен момент електромерът е бил
регистриран надлежно при „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД. Именно това
констатирано на 02.12.2022 г. неправомерно присъединяване, за което свидетелства
С.И., е основанието за извършеното корекционно изчисление с Фактура №
3453473/20.01.2023 г. въз основа на Констативен протокол № 1028098 от 02.12.2022 г.
С оглед оплакванията във въззивната жалба следва да се посочи изрично, че
дължимите суми по двата Констативни протокола за неправомерно присъединяване на
процесната абонатна станция към мрежата не се основават само на представените
справки и фактури от „Електроразпределителни мрежи Запад” АД. Както вече беше
уточнено по-горе, вещото лице инж. В.М. изрично е посочило, че изчисленията и по
двете корекционни фактури са верни и в съответствие с действащите към съответния
момент решения на КЕВР, като неправомерното присъединяване се установява и чрез
свидетелските показания, и чрез приетата техническа експертиза.
Други оплаквания не са релевирани от „Топлофикация София” ЕАД във
въззивната жалба. Поради това и ограниченият въззивен съд не следва да извършва по-
нататъшна проверка на първоинстанционното решение. Това следва и от разясненията,
дадени с Решение № 288/29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС. При
служебно извършена проверка не се констатира наличие на нарушение на императивна
материалноправна норма. Следователно първоинстанционното решение следва да се
потвърди в частта, в която „Топлофикация София” ЕАД е осъдено да заплати на
„Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД сумата от 5567,53 лева съгласно Фактура
№ 3453427/16.01.2023 г., както и сумата от 14 504,11 лева съгласно Фактура №
3453473/20.01.2023 г. поради констатирано неправомерно присъединяване към
мрежата, установено и от СРС.
9
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението за заплащане на дължимата стойност на доставената
електрическа енергия след констатирано неправомерно присъединяване към мрежата е
безсрочно такова. На основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за да бъде поставен длъжникът в
забава, до същия трябва да бъде изпратена покана за изпълнение.
В срока за отговор на исковата молба „Топлофикация София” ЕАД изрично е
възразило, че покани за изпълнение на задълженията по двете корекционни фактури
не са получавани, като дружеството е узнало за фактурите и справките за
изчисленията с получаване на исковата молба.
С определението по чл. 140 ГПК съдът е указал на „Електроразпределителни
мрежи Запад” АД, че същото носи доказателствената тежест за установяване на
обстоятелството, че „Топлофикация София” ЕАД е изпаднало в забава. Въпреки така
дадените указания от „Електроразпределителни мрежи Запад” АД са представени
единствено Фактура № 3453427/16.01.2023 г. и Фактура № 3453473/20.01.2023 г.,
приложени към исковата молба. Макар в тези две фактури да е посочен срок за
плащане, то в хода на производството пред СРС, преди да изтекат преклузивните
срокове за това, не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установи, че
двете фактури са изпратени, респ. получени от „Топлофикация София” ЕАД.
Изпращането на фактурите не може да се предполага само поради това, че двете
страни по настоящия спор са търговци, както неправилно поддържа
„Електроразпределителни мрежи Запад” АД.
Предвид горното въззивният съд намира, че правилно СРС е отхвърлил двата
иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 63,58 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата от 5567,53 лева за периода 28.01.2023 г. –
31.03.2023 г., както и за присъждане на сумата от 165,65 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата от 14 504,11 лева за периода 01.02.2023 г. –
31.03.2023 г.
Следователно първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, тъй
като е налице съвпадение в крайните изводи на двете инстанции.
По разноските:
В Определение № 1623/13.06.2023 г. по ч.гр.д. № 4767/2022 г. на III Г.О. на ВКС
е посочено следното: „Според константната съдебна практика, намерила израз в
определение № 28 от 26.01.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4596/2019 г., IV г. о.;
Определение № 45 от 10.02.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2779/2020 г., IV г. о.,
Определение № 12 от 11.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1488/2020 г., I т. о.;
определение № 360 от 12.5.2014 г. по ч. т. д. № 1009/2014 г. на ВКС, І т.о. и др.,
правилото на чл. 78 ГПК за съразмерно заплащане на разноските се прилага и в
случаите, когато и двете страни са подали въззивни жалби срещу неизгодната за
всяка от тях част от първоинстанционното решение. Ако последното бъде
потвърдено т.е. не бъдат уважени жалбите и на двете насрещни страни, искът
остава уважен в същата част, поради което ответникът дължи заплащане на
направените от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита
пред въззивната инстанция съразмерно/пропорционално/ на уважената част от иска,
а ищецът – разноските на ответника за въззивното производство съразмерно с
отхвърлената с въззивното решение част от иск. Обжалваемият интерес за всяка
от страните се определя не само от претенцията, в защита на която е подадена
собствената въззивна жалба, но и от размера на претенцията по въззивната жалба
на противната страна, по която страната се защитава“.
Доколкото и двете въззивни жалби са неоснователни, то всяка от страните има
10
право на разноски за настоящото производство за осъществената процесуална защита
по жалбата на другата страна.
Въззивникът ищец „Електроразпределителни мрежи Запад” АД е представил в
последното съдебно заседание списък с разноски по чл. 80 ГПК, като е претендирал
възстановяване на заплатена държавна от 25 лева, както и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад” АД е
неоснователна, поради което на основание чл. 273 вр. чл. 78 ГПК не следва
заплатената държавна такса от 25 лева да се възлага в тежест на „Топлофикация
София“ ЕАД.
На основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултското възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на юридическо лице се определя от съда.
В случая с оглед на правната и фактическа сложност на спора, положените от
юрисконсулта усилия в хода на въззивното производство, проведеното едно открито
съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства, както и предвид
материалния интерес по делото, дължимото юрисконсултско възнаграждение на
„Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД следва да се определи в размер от 100,00
лева.
Въззивникът ответник „Топлофикация София” ЕАД също е представил в
последното съдебно заседание списък по чл. 80 ГПК, с който е претендирал
възстановяване на държавна такса от 401,43 лева, както и заплатен адвокатски хонорар
от 2647,74 лева с вкл. ДДС.
Поради неоснователността на жалбата на „Топлофикация София” ЕАД
заплатената от дружеството държавна такса за въззивно обжалване не следва да се
възлага в тежест на „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД.
По отношение на претендирания адвокатски хонорар следва да се посочи, че по
делото е представен Договор с индекс № Д-0-1, сключен на 09.01.2024 г. между
„Топлофикация София” ЕАД и Адвокатско дружество „Дунавски”, по силата на който
договор е възложено изготвянето на въззивна жалба и осъществяването на
процесуално представителство. Страните са уговорили адвокатско възнаграждение в
размер на 2647,74 лева с вкл. ДДС.
По делото е представена Фактура № 120/09.01.2024 г. за сумата от 2647,74 лева
с вкл. ДДС, издадена във връзка с Договор с индекс № Д-0-1/09.01.2024 т. Представено
е и извлечение от банковата сметка на Адвокатско дружество „Дунавски”, от което е
видно, че на 16.01.2024 г. е постъпило плащане от „Топлофикация София” ЕАД за
сумата от 2647,74 лева съгласно Фактура № 120/09.01.2024 г.
Тоест претендираният от „Топлофикация София“ ЕАД адвокатски хонорар е
реално сторен. Уговореният адвокатски хонорар съдът не намира за прекомерен
предвид броя на претенциите в настоящото производство и техния размер.
С оглед на неоснователната въззивна жалба на „Топлофикация София” ЕАД и
осъщественото процесуално представителство по неоснователната жалба на
„Електроразпределителни мрежи Запад” АД на „Топлофикация София” ЕАД следва да
се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в
размер на 29,90 лева с вкл. ДДС.
Съдът изрично посочва, че доколкото упълномощеното от „Топлофикация
София” ЕАД адвокатско дружество е регистриран по ДДС, то върху дължимото се
възнаграждение за процесуално представителство се начислява задължително и
дължимият данък добавена стойност. След заплащането на уговореното
възнаграждение с вкл. ДДС цялата платена сума има характер на разноски по смисъла
11
на чл. 78 ГПК и ако бъде поискана, се присъжда изцяло при благоприятен за страната
изход. В изложения смисъл са Определение № 279/29.06.2022 г. по ч.т.д. № 1380/2021
г. на II Т.О. на ВКС, Определение № 309/30.09.2020 г. по ч.т.д. № 1065/2020 г. на I Т.О.
на ВКС, Определение № 2281/16.08.2024 г. по т.д. № 1127/2023 г. на I Т.О. на ВКС и
други.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Делото е търговско, тъй като страните са търговски
дружества, а правоотношението е свързано с неправомерното използване на мрежови
услуги за доставка на електроенергия до абонатна станция, използвана за търговската
дейност на ответника „Топлофикация София“ ЕАД – арг. в този смисъл могат да бъдат
изведени от Определение № 66/27.01.2023 г. по т.д. № 98/2023 г. на II Т.О. на ВКС.
Нито една от четирите предявени в случая претенции не е с цена над минималния праг
за достъп до касационно обжалване от 20 000 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20029/05.12.2023 г. по гр.д. № 29081/2023 г. на
СРС, 179 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 273 вр.
чл. 78, ал. 8 ГПК на „Електроразпределителни мрежи Запад” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Изгрев”, бул. „Цариградско шосе”
№ 28, бл. „Изток Плаза”, сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Изгрев”, бул. „Цариградско шосе”
№ 28, бл. „Изток Плаза”, да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 29,90 лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение за въззивното производство с вкл. ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12