Решение по дело №460/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 183
Дата: 13 юли 2021 г.
Съдия: Красимир Иванов Петракиев
Дело: 20214400500460
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Плевен , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Весела Люб. Сахатчиева
Членове:Рени М. Спартанска

Красимир Ив. Петракиев
като разгледа докладваното от Красимир Ив. Петракиев Въззивно
гражданско дело № 20214400500460 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.463 вр. с чл.278 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена жалба от „****“ ЕООД гр.Плевен,
представлявано от К.К., чрез процесуалния представител адв.Н. Н. – длъжник
против действията на ЧСИ П.П. по изп.д.№201/2017г., изразяващи се в
разпределение на парични суми от 16.04.2021г. на постъпили суми от
извършена публична продажба на МПС. В жалбата се правят оплаквания, че
извършеното разпределение е неправилно, поради нарушение на материалния
закон. Твърди се, че неправилно взискателят „*****“ ЕООД е хирографарен
кредитор от един и същи ред с „-***** ЕООД, тъй като в негова полза е имало
вписан особен залог, точно върху продадената вещ. Счита, че тъй като
залогът е бил действащ към началната дата на публичната продан –
03.11.2020г., а в последствие е подновен до 19.04.2026г. вземането на „*****“
ЕООД следва да се удовлетвори придпочтително по чл.136 ал.1 т.3 от ЗЗД.
Поради това счита, че тъй като неговото вземане е обезпечено, събраната от
проданта сума следва да се разпредели на него. Моли да се извърши ново
разпределение, ведно със законните последици.
В законовия срок не са постъпили писмени възражения и не е взето
1
становище по жалбата от ответните страни.
Депозирани са писмени мотиви от ЧСИ П.П., в които се описват
подробно извършените действия, заявява се, че жалбата е неоснователна, тъй
като към момента на изготвяне и предявяване на разпределението не е имало
вписан особен залог в полза на който и да е взискател, за това е приел, че
всички са от един и същи ред.




Плевенският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и провери
данните по делото, приема за установено следното:




По ДОПУСТИМОСТТА на жалбата.
Длъжникът „****“ ЕООД гр.Плевен обжалва разпределение от
16.04.2021г. по изпълнително дело. Същият е уведомен за деня на обявяване
на разпределението, а жалбата е подадена на 19.04.2021г. по куриерска
фирма, поради което и съдът приема, че жалбата е подадена в срока по
чл.462 ал.2 от ГПК.
Следователно, жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
изпълнително действие, подлежащо на обжалване от длъжника съгласно чл.
463 ал.1 вр. с чл.462 от ГПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

2



По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата:
Изпълнително дело №202/2017г. на ЧСИ П.П. е прието по реда на
чл.427 от ГПК от ЧСИ Иван Карапанчев и е с предмет събиране на парични
суми подробно описани в изп. лист.
При разглеждане на жалбата по същество, следва да се отбележи, че
съобразно преобладаващата част от съдебната практика, съдът в
производството по чл. 463 от ГПК, не е ограничен от оплакванията въззив, а
на проверка подлежат всички законови изисквания, касаещи реда за
удовлетворяване на взискателите в изпълнителното производство, като
служебно се следи за прилагането на чл. 136, чл. 458 и чл. 459 от ГПК.
Жалбата е неоснователна.
При извършване на разпределението ЧСИ П.П. е отделил правилно
кредиторите с предпочтително удовлетворяеми вземания и правилно е приел,
че първоначалния взискател „-***** ЕООД гр.Плевен и присъединения такъв
„*****“ ЕООД са хирографарни от един и същи ред, като е разпределил
сумите пропорционално на вземанията им.
Видно е от приложеното удостоверение на л.50 от изп.дело, вещта
предмет на описа от 31.03.2017г. и на публична продажба с начална дата
03.11.2020г. до 03.12.2020г., представляваща МПС марка „*****“ е била
предмет на договор за особен залог, вписан на 09.11.2015г. до 09.11.2020г.
Видно е от представеното удостоверение на л.346 от 02.03.2021г., че
към момента на издаването му е вписано само разпореждане за запор на
имущество по чл.4 ЗОЗ, но не и на договор за особен залог.
Видно от представеното с жалбата заявление за вписване на договор за
залог, същото е с нотариална заверка на подписите от 19.04.2021г и касае
същото МПС.
3
При наличието на тези данни относно вписания особен залог изцяло
правилно ЧСИ е приел поредността на вземанията към момента на изготвяне
на разпределението 1. по чл.136 т.1 от ЗЗД – разноски по изпълнителното
дело; 2. По чл.136 ал.1 т.6 вр. с ал.2 от ЗЗД вземания на държавата съгласно
представено удостоверение от ТД на НАП; 3. Оставаща за разпределение
сума между двамата хирографарни взискатели, съобразно размера на
вземанията им по чл.136 ал.3 от ЗЗД.
Очевидно е, че към момента на изготвяне на разпределението и
неговото предявяване върху вещта, предмет на публичната продажба не е
имало вписан особен залог. Такъв е бил вписан до 09.11.2020г., съгласно
удостоверенията и е заявен отново на 19.04.2021г., но към 16.04.2021г. не е
бил вписан. Юридическите правнорелевантни факти се преценяват към
момента на извършване на конкретното действие по принудително
изпълнение. В случая това е 16.04.2021г., когато разпределението е
предявено. С този акт същото е станало достояние на страните в
производството и от тази дата се пораждат техните права за обжалване или за
влизане в сила. Липсата на вписване на особен залог върху вещта към тази
дата, /както и към датата на изготвяне на самото разпределение – 30.03.2021г./
не дава възможност на ЧСИ да приеме, че такъв съществува в правния мир и
съответно да счете „*****“ ЕООД за кредитор с привилегия по чл.136 т.3 от
ЗЗД. Фактът, че към началната дата на публичната продажба на вещта е
имало вписан договор за особен залог, не може да се приеме, като такъв
пораждащ права и към датата на разпределението, както се твърди в жалбата,
най-малкото защото публичната продажба е можело да не се осъществи.
Между датата 09.11.2020г. – когато е изтекъл срокът на първото вписване –
чл.30 ал.1 и ал.2 от ЗОЗ и 19.04.2021г., когато е поискано не подновяването
му, а ново вписване, с арг. от чл.30 ал.2 и ал.3, особен залог не е имало
вписан, което е установено с официално удостоверение и следователно не
може да се черпят права от такъв невписан залог.
Предвид изложените съображения, съдът счита, че действията на ЧСИ
П.П. по извършеното разпределение на парични суми са съобразени с
нормите на закона, а жалбата на „****“ ЕООД гр.Плевен против тях е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
4
Воден от горното, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на осн. чл.278 вр. с чл.463 ал.1 от ГПК
като НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на „****“ ЕООД гр.Плевен,
представлявано от К.К., чрез процесуалния представител адв.Н. Н. – длъжник
против действията на ЧСИ П.П. по изп.д.№201/2017г., изразяващи се в
разпределение на парични суми от 16.04.2021г. на постъпили суми от
извършена публична продажба на МПС.
Решението може да се обжалва с частна жалба, пред Великотърновски
апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5