Мотиви    по НОХД 50/2011 г. по описа на КОС

           

            Присъдата по настоящето дело е втора по ред, след решение на САС по ВНОХД № 347/2010 г.,  с което е отменена присъда № 20/30.09.2009 г., постановена   по НОХД № 54/07 г. по описа на КОС. С последната подсъдимият е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.11 НК вр. с чл.115 НК, за което му е наложено наказание  16 години лишаване от свобода, като на осн.чл.304 НПК е признат за невиновен и оправдан по  обвинението по чл.116, ал.1, т.6, пр.І-во НК. С тази присъда подсъдимият е осъден да заплати на Г.Н.Г.  сумата от 25 000 лв. и на Х.А.К., като наследник на гр.ищца  М.А.К.,  сумата от  20 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на престъплението, дължими ведно със законната лихва, считано от  30.06.2006 г.  до окончателното изплащане, като исковете за разликата до претендираните (от Г. -100 000 лв., а от К. -60 000 лв.) са отхвърлени, като неоснователни.

            След връщане на делото за ново разглеждане,   с горецитираното решение на САС,   в КОС е внесен нов обвинителен акт, въз основа на който е образувано настоящето дело.   

            С втория обвинителен акт  Кюстендилска окръжна прокуратура е повдигнала и предявила обвинение срещу подсъдимия Р.М.В. ***, за това, че умишлено е умъртвил  Н. Г. С. с ЕГН ********** от гр.Дупница, прострелвайки го на 25.06.2006 г., около 23 ч. в гр.Дупница, пред блок №4 в ж.к. „Пейо Яворов”, пред кафе-аператив „Реал” и кафе-аператив „Престиж” с огнестрелно оръжие-пистолет м.”Глок”, модел 17С, кал.9х19, с фабричен номер ***, като смъртта е настъпила на 30.06.2006 г в и-т „Пирогов”-гр.София и убийството е извършено по хулигански подбуди-   престъпление от   по чл.116, ал.1, т.11 вр.чл.115 НК.

По настоящето дело, с протоколно определение от 27.06.2011 г. (л.200, т.1 от съд.п-во) като частни обвинители са конституирани  Г. Н. Г. (син на Н. Г. С.) и Х.А.К.- правоприемник, като брат, на починалата в хода на производството пред предишния първоинстанционен съдебен състав  гражданска ищца  М.К. (съпруга на С., при усл.на фактическо съжителство). Със същото протоколно определение,  изрично (за яснота)  отново  е допуснат за съвместно разглеждане  в съдебното производство  граждански иск, с правно основание по чл.45, ал.1 вр. с чл.52 ЗЗД,  предявен от Г.  Н. Г. срещу подсъдимия Р.В. за сумата от 100 000 лв. и от М.К., заместена пред предишния съдебен състав от правоприемника й  Х.А.К.  срещу подсъдимия за сумата от 60 000 лв., представляващи обезщетени за неимуществени вреди, претърпени в резултат на престъплението, претендирани ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане.

По време на съдебните прения прокурорът е поддържала повдигнатото обвинение,  по пространни и задълбочени съображения за неговата доказаност от част от събраните по делото доказателства, цитирани и обсъдени. Поради това е молила подсъдимият да бъде признат за виновен  по обвинението, за което му се наложи наказание  16 години лишаване от свобода, като при определянето му се отчете като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство чистото му съдебно минало.  Прокурорът е изразила  становище  за уважаване на предявените граждански искове.

Адв.И., като повереник на частните обвинители е пледирала за осъдителна присъда, поради доказаността на обвинението, а като повереник на гражданските ищци е молила за уважаване на предявените граждански искове, като основателни.

Адв.В., като защитник на подсъдимия е пледирал за оправдателна присъда, поради доказаност по делото за извършване на престъплението от св. Ф.В. (син на подсъдимия), а не от подсъдимия, авторството на който  не е доказано, тъй като се извежда от показанията на свидетели, които са заинтересовани от делото и не следва да се кредитират. Молил е за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият Р.В. е дал обяснения по делото, с които е изключил авторството си в престъплението. Изразил е съжаление за случилото се и е молил за справедлива присъда.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, ведно с доводите на страните,  прие за установено следното:

По фактическата обстановка:

Подсъдимият Р.М.В. е роден на  *** ***, българин, български гражданин, със средно образование,  женен, неосъждан, с ЕГН **********.

            Към 25.06.2006 г. подсъдимият  живеел в гр.Дупница със семейството си, включващо съпруга-св.Васева и двете им деца-свидетелите Ф.В.  (13 годишен) и М.В. ( 19 годишен, починал на 29.04.2013 г.).             Родителите на подсъдимия  живеели в гр.Дупница,  в ж.к. „Пейо Яворов”, бл.5, ет.5, ап.19.    

            В същия жилищен комплекс се намира и блок №4, от двете страни на който са изградени и др. два блока. В партерния етаж на бл.№4 били  обособени търговски обекти –магазини и питейните заведения „Реал” и „Престиж” (изчертани на ситуационна схема 1, приложена на л-236, том І-ви от настоящето съд.п-во). Двете заведения отстояли, едно от друго, на 7.40 метра, в които имало 3 други търговски обекта-първият, до заведение „Престиж” бил незает, а останалите два се ползвали като магазини.  Пред търговските обекти, по цялата дължина на блока, имало покрита тераса с  ширина 2.95 м и височина 0.45 м от котата на терена, представляващ площадка, с остатъчен асфалт. Разстоянието от площадката до терасата се преодолявало със стълби, с по две стъпала  всяко, с размери на всяко стъпало – дължина 130 см., ширина 30 см. и височина 22.5 см. - с обща височина  -0.45 м. Стълбите били поставени в близост до всяко от заведенията, на две места  (изчертани на ситуационна схема 2, на л.237, том І-ви от настоящето съд.п-во, представляваща неразделна част към първата техническа експертиза, изготвена от инж.К.).  Срещу блок №4, почти изцяло срещу търговските обекти, имало три жилищни сгради с паркинг между две от тях (изчертани и обозначени на  ситуационна схема 2, на л.236, т.І-ви от наст.съд.п-во).

            Заведението „Престиж”  и магазина до него  се стопанисвали от подсъдимия и семейството му, а заведението „Реал” –от сем. А.- Л., с прякор „Сапето” и съпругата му В..

            Преди 25.06.2005 г.  подсъдимият направил преустройство в заведението си  „Престиж”, изразило се във включване в търговската му площ и на терасата пред него, чрез остъкляването й. То било изпълнено чрез изграждане на стена откъм  съседния на заведението незает магазин  (стената е заснета на  снимка 1, 7, 8 и 12 от фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествие от 26.06.2006 г., а незаетия магазин е заснет на сн.1 от фотоалбума към огледния протокол, със сини  метални решетки-първия). След това площта от терасата, откъм площадката, била остъклена с прозорци, монтирани на подпрозоречен парапет с височина 0.50 м от пода на заведението и 0.95 м от площадката пред блока. С това преустройство не бил съгласен св.А.. То станало причина за влошаване на отношенията между семействата на  подсъдимия и св.А., като и към 25.06.2005 г. те не били добри.

            Редовни клиенти на заведението „Реал” били живеещите в комплекса свидетели А. и В. Г., пострадалия Н. С. и съжителстващата на съпружески начала с него от около 21 години св.К., св.И. Айдаров, св.П. и др.

            Семейството на подсъдимия нямало добро мнение и отношение   към свидетелите-сем. А. и В. Г., заради поведението им. Св.Г. пазарувал от магазина им, до около месец преди 25.06.2005 г., когато улично куче,    ухапало  св.Г.. И тъй като кучето стояло пред магазина им, св.Г. считал тях отговорни за кучето. Затова един ден   влязъл в магазина на подсъдимия и му заявил   „ да разкарат кучето  или ще дойде да го убие”. След този случай двете семейства се дистанцирали.

            Семейството на подсъдимия нямало добро мнение и за пострадалия Н. С., известен им с прякора „Х.” и към фактическата му съпруга-св.К.. Познавали ги визуално, като живеещи в квартала и като клиенти на магазина им,   но не одобрявали поведението им и не контактували с тях. Имало и случай на разговор на висок тон, от страна на Н. С., в магазина им, след като  не останал доволен от отказа на св.Ф.В. да  му нареже внесения от него в магазина колбас.

Според св.Ф.В. в квартала  пострадалият Н. С. бил известен като криминално проявен, скандалджия и  побойник.

В блок №5, в който живеели родителите на подсъдимия,  срещу апартамента им се намирал ап.17,  в който тогава живеели св.  И.И. със съпругата  му и детето им-св. М.Й..

Св.М.Й.  е роден на  *** г. С родителите си решил да празнува 15-тия си рожден ден, на 25.06.2006 г.,  в заведението „Престиж”- на подсъдимия, със синовете на който бил приятел. Към 15.30 часа в заведението се събрали почти всички поканени.  Черпели се и с алкохол, слушали музика, веселели се. Към 22.40 часа повечето си тръгнали. Останали  рожденика св.М.Й., синовете на подсъдимия -свидетелите Ф. и М. В., св.К.К.-***, приятел  на М.В.), св.Л.К.-15 годишен, св.И.Б.-16-годишна и св.В.К.-13 годишен (двамата братовчеди),  По това време в заведението дошъл и подсъдимия, който седнал сам  до  маса на остъклената тераса и пиел. При него отишъл големия му  син М. и след около 05-10 минути се върнал при празнуващите. Попитал рожденика св.М.Й., дали има нещо против баща му да дойде при тях, за да не е сам. Св.Й. не възразил и подсъдимият седнал при групата празнуващи деца. По време на разговора подсъдимият предложил на св.К.К. да играят на канадска борба. Св.К. отказвал, тъй като било  ясно, че подсъдимия ще го победи. След около 10 мин. цялата компания се преместила около масите на остъклената тераса. Всички,   в различна степен,  били повлияни от консумирания алкохол. Едни се чувствали пияни (като св.К.К.), а други-не (като св.Л.К.).

Около едната маса  седнали подсъдимия, синовете му Ф. и М., св.К.К. и св.М.Й., а около другата,  на около половин метър от  тази на подсъдимия, седнали св.К., св.Б. и св.К.. 

            Подсъдимият извадил законнопритежавания от него пистолет, марка „Глог 17 С”, 9 мм,  с № ДМД 512”,  за което му било издадено разрешение №0232974 от 22.04.2003г. от  Началника на РПУ- Дупница. Пистолетът ведно с  кобура, в който бил поставен, подсъдимият оставил на свободния стол до този, на който седял. По едно време подсъдимият извадил пистолета от кобура, заредил го,  и го оставил върху кобура. После  убедил св.К. да играятна канадска борба и за да разчисти масата започнал да изхвърля през отворения прозорец намиращите се на същата  стъклени чаши, две от които се счупили площадката пред блока. Малко след като чашите паднали на земята, св.Ф.В. излязъл навън и събрал чашите, които били останали здрави, а счупените -оставил. Това наблюдавали от заведение „Реал”  седящите около маса на  терасата   свидетели А.Г., В.Г., Н. С.     и  С.П., пристигнали след 21.30 часа. С Н. С. била и съпругата му св.К., дошла малко след 22.00 часа, но в този момент липсвала от масата, тъй като отишла до  тоалетната, вътре в заведението.  

             В близост до  мястото, на което паднали и се счупили чашите св.Г. си паркирал автомобила, тъй като живеел в блока, в съседство на заведение „Престиж”.  Чупенето на чаши на това място от площадката,   през което минавали хора и автомобили го подразнило. Решил да направи забележка за стореното и да поиска събиране на стъклата, поради което тръгнал към заведение „Престиж”.

            Площадката пред блока и терасата пред заведенията се осветявали слабо от  работещите две заведения  и   едно осветително тяло за улично осветление, отстоящо на 25.42 м. от преградната стена на заведение „Престиж” (показано на ситуационна схема 3, на л.238, том І-ви  от съд.п-во). Светлината в заведение „Престиж” била слаба. 

            Свидетелите Г., П. и пострадалия С.    наблюдавали придвижването му.  Св.Г. отишъл до заведение „Престиж” и приближил до отворения му прозорец от остъклената тераса. Застанал до него, точно срещу масата на подсъдимия и му направил забележка да не хвърлят чаши навън, тъй като има опасност да повредят някой автомобил. Подсъдимият му казал, че е  „боклук” и че ще го гръмне, след което насочил пистолета си към него. Св.Г. започнал да отстъпва назад, което  забелязала съпругата му св.Г. и веднага станала от стола си, за да отиде при него, а св.Ф.В. взел пистолета на подсъдимия. .   Св.Г. тръгнала  към св.Г., а той-към   заведение „Реал”, като не видял пристигането на св.Г.   пред заведение „Престиж”. Когато тя била с лице към отворения прозорец на заведение „Престиж” съпругът й –св.Г. бил с гръб към него и нея. Затова тя видяла (а той-не) прескачането на св.М.В. през прозореца и насочването му към него (към св.Г.). Веднага след като скочил на площадката св.М.В. „налетял” към св.Г., който бил все още   с гръб към него и не го виждал.   За да предпази съпругът си от ударите му тя застанала  между двамата-с лице към М. и с гръб към св.Г., като започнала да пищи и вика към мъжа си, да се пази. За миг попречила  на св.М.В. да достигне до съпруга й, като  се движела  пред него. Веднага след св.М.В.  през прозореца  скочил и св.К.К.,  който св.М.В., преди да прескочи през прозореца, попитал „Дали ще рипне за него ?”.    Случилото се станало за секунди. Тогава св.Г. започнала да ги драска, вкл. и по лицето, да ги удря. За кратко св.М.В. тичешком влязъл в заведението и когато се върнал опитал да удари св.Г., но улучил св.Г.. Между четиримата свидетели -сем.Г., св.М. и св.К.К., започнало дърпане, бутане  и нанасяне на безразборни удари. От заведението „Реал” дошъл Н. С., за да помага на сем.Г.. През прозореца скочил и подсъдимия с пистолет в ръка.  Пристигнал и св.А., с прякор „Сапето” . Подсъдимият започнал да се разправя с него. Излязъл и св.Ф.В., като също се намесил в боя. Приближил до баща си и му взел пистолета, казвайки му да неправи глурости. Боят не спирал, а  ставал по-сериозен, поради което св.А. се върнал към заведението си, за да повика полиция.  С. се бил придвижил  към терасата.  Сдърпали се подсъдимият и С. пред терасата, до преградната стена на заведение „Престиж”. Сбили се. С. скочил на терасата, а подсъдимия останал до нея, на площадката.    Дошъл св.М.В.  и се насочил към С..  Посегнал да го удари, но не успял.   Вдигнал крак да се качи на терасата, а С. се опитал да го ритне. Предпазвайки се св.М.В. политнал назад с гръб към подсъдимия, който бил зад него. Блъснал подсъдимия  и двамата паднали на земята,отдолу -подсъдимия, а върху него св.М.В..     В този момент с пистолет в ръка  приближил  св.Ф.В. и на разстояние от около 1.20-1.50 м.  извикал, че ще стреля.     С. се завъртял с гръб, св.Ф.В. стрелял със стоп –патрон в него и го  улучен в гърба. С. залитнал и се хванал за желязната тръба в края на терасата (заснета на последната снимка от албума  към огледния протокол), намираща се  до  преградната  стена на остъклената тераса на заведение „Престиж”. Свлякъл се до преградната стена на терасата, като краката му провиснали от нея надолу. Останал да лежи по гръб, леко изправен от кръста нагоре  и леко завъртян с лявото рамо напред към подсъдимия. При С. дотичала съпругата му -св.К., която     излизала от заведение „Реал” когато бил произведен първия изстрел и установила, че  лежащият мъж е съпругът й. Той бил със затворени очи. Св.А. извикал линейка. Св.К.  започнала да пищи, да   удря шамари на С. по лицето и той отворил очи.  Подсъдимият пък се изправил взел пистолета от сина си –св.Ф.В. приближил още до С., застанал с разкрачени крака и   се  прицелил към него с пистолета, държейки го в ръце, протегнати напред. В този момент св.К. била застанал над главата на подсъдимия и  видяла подсъдимия, който според нея бил насочил пистолета към главата на съпруга й. Св.К. извикала към подсъдимия:  ”Р., недей!-това е мъжа ми”. Подсъдимият презаредил пистолета,  застанал в поза с разкрачени крака и произвел  изстрел към   С., а веднага след което и още един във въздуха. Куршумът - оловен, пронизал С. в шията и гръдния кош- в ляво на гръдния кош  до шията, на 4 см. от срединната линия и на 146 см. от петите.  Куршумът излязъл през гърба, в дясно на гръдния кош, на 1 см. от срединната линия и на 136-138 см.от петите, като по хода на раневия канал се засегнали левия лоб на щитовидната жлеза, хранопровода, гръбначния стълб на ниво 1 и 2-ри гръдни прешлени и гръбначния мозък на това ниво.  К. не разбрала,  че куршумът е пронизал съпругът й. След прострелването му, обаче, от ушите и носа потекла кръв.   Не бил в съзнание. Започнала да вика за помощ. Св.А. донесла вода, за да го напръскат. Приближил св.М.В. до лежащия С. и започнал да го рита. Св.Ф.В. и св.К. го дърпали, за да се махне, а подсъдимият  се отдалечил с пистолет в ръка към  апартамента на родителите си. Около пострадалия С. се насъбрали хора. Св.А.Г., като видял, че на терасата лежи човек приближил до него и видял, че това е С..   Установил, че си  е „глътна езика”, който изтеглил. Веднага след това от  устата на С. започнала да изтича кръв. Имал кръв и по тялото. Бил в безсъзнание.

             Докато отвън очаквали пристигането на полицията и линейката подсъдимият стигнал до апартамента на родителите си. На входа  му го посрещнал баща му-М. В. и го попитал, какво е станало. В този момент от апартамента си излизал св.И.И., който бил чул изстрелите и тръгнал навън, за да види, какво става. Попитал подсъдимия, какво става, но той не му отговорил нищо.  Като не получил отговор св.И. тръгнал да слиза по стълбите, а М.В. взел от ръцете на подсъдимия  пистолета и го прибрал.

            На местопрестъплението първо пристигнали служители от РУП-Дупница, сред които и св.Д. и К.. Двамата с пристигането забелязали, че на площадката пред заведенията лежи човек, като краката му висят към земята. От намиращи се на мястото хора научили, че е стрелял собственика на едно от заведенията. Съобщени им били име и адрес, който веднага посетили. Пред вратата на един от апартаментите забелязали подсъдимия и го задържали. Попитали го къде е оръжието и в този момент  М.В. се показал, върнал се обратно в жилището и изнесъл пистолета.

            Пред св.К. подсъдимият заявил, че първия изстрел е бил със „стоп- патрон” и го е изстрелял във въздуха, след което е стрелял в човека.

            На местопрестъплението пристигнал и екип на   Филиала на спешния медицински център в гр.Дупница. С. бил транспортиран и настанен в МБАЛ „Св.И. ***. В това медицинско заведение бил посетен от св.Г., на който той  разказал, че  бил прострелян в гърба от малкия син на подсъдимия, след като се е  опитал да ритне М.В.. Обяснил му и че след това бащата на Ф. е взел оръжието и е произвел изстрел.

            На 26.06.2006 г., за времето от 00.25 до 01.15 часа, от разследващ полицай,  бил извършен оглед на местопрестъплението, запазено от св. И.Д.. По време на огледа били намерени и иззети като веществени доказателства, както следва:  обект №1-гилза, жълта на цвят, (заснета на Ф.К 3 от Албум №315/03.04.2006 г., на л.13 от ДП ); обект №2-гилза, бяла  на цвят ( заснета на снимка 1, на л-13г от Албум №315/03.04.2006 г.); обект №3- куршум, калибър 9Х19 ( заснета на снимка 2, на л-13г от Албум №315/03.04.2006 г.), обект №4-проби от червена течност, оформяща петно на площадката под навеса и обект № 5 и 6- парчета от счупени чаши (заснети на снимки от фотоалбума).

На 26.06.2006 г. М.  С.В. предал доброволно на дознател при РПУ-Дупница  пистолет, марка Глог”, модел 17С с № *** с 13 бр.патрони в пълнителя и 1 бр.патрон в цевта, калибър 9Х19 и Разрешение на Р.М.В. за носене и употреба на  огнестрелно оръжие (срвн.Протокол за доброволно предаване на л.16 от ДП).

            На 26.06.2006 г.  подсъдимият доброволно предал на дознател при РПУ-Дупница  мъжка риза  с къси ръкави, бежова на цвят, размер М-40,  с червено петно на десния ръкав и малко петно с червен цвят, в дясната страна на нивото на гърдите (срвн.Протокол за доброволно предаване на л.17 от ДП).

            На 26.06.2006 г. М. Х.-лекар в ФСМП-гр.Дупница, предал на С.К. –полицай в РУП-Дупница, свалените от Н. С. дрехи при указване на спешна медицинска помощ, а именно: горна част на работен костюм, тъмносин на цвят, гърба на който бил напоен с червена течност и  тениска-т.сиво и светлосиво на каре, пропита с червена течност, разрязана отпред и по двата ръкава (за достъп до травмите по тялото) цвят  (срвн.Протокол за доброволно предаване на л.18 от ДП).

            На 26.06.2006 г. в РУП-Дупница били иззети обтривки  от подсъдимия и синовете му Ф. и М. В. (срвн.Протокол за изземване на обтривки и микроследи от лица и обекти,  на л.19 от ДП).

На 26.06.2006 г. св.В.Г. била прегледана от д-р М.С., който в мед.свидетество № 80/26.06.2006 г. (л.228 от ДП) отразил обективните находки по освидетелстваната, както следва: по главата-подкожен хематом  с размери 4.5/4 см., подкожен хематом с р-ри 3.5/3 см и контузна рана на лява зигоматична област,с р-ри 1.5/1 см.; в лява атрикуларна област и областта на лява ушна мида-подкожен лематом, с р-ри 4/2.5 см.; в абластта на шията-циркуларна ескориация  на кожата,   с р -ри 10/0.5 см; голям кожен хематом, с р-ри 8/6 см,  обхващат почти цялата лява млечна жлеза; котузна рана на дясна колянна става

На 27.06.2006 г. пострадалият С. бил транспортиран в МБАЛСМ „Н.И Пирогов” ЕАД-София, в която болница починал на 30.06.2006 г. поради „сепсис” след огнестрелно нараняване.

            На 27.06.2006 г.  М., Ф. и Р. В., според медицински свидетелства от същата дата (вероятно с амбулаторни номера 1144, 1145 и 1146, доколкото тези цифри са изписани в горния ляв ъгъл на мед.с-во, без изрично да е записано, че са амбулаторен номер, какъвто всяко мед.с-во има) били прегредани  от д-р С.П., регистриран като ЕТ „С.П.” СИМП-хирургия.

В издаденото на подсъдимия мед.с-во д-р П. записал, че       е констатирал  следните травматични повреди по него : палпаторна болка в областта на гръдния кош-в дясно, с отток; палпаторна болка с отток и хематом на ляв глезен, палпаторна болка с отток на дясно коляно.

В издаденото на св.Ф.В. мед.с-во д-р П. записал, че констатира : палпаторна болка в окосмената част на главата с лек отток, палпаторна болка с лек отток на предна коремна страна, порезна рана 1 см на дясна ръка и рани на дясна подбедрица.

В издаденото на св.М.В. мед.с-во д-р П. записал, че констатира : рана с отток на брадата, хематоми с отток в дясна долна половина на корема, рана на лява подбедрица и рана на дясно коляно.

Горепосочените мед.с-ва подсъдимият   представил по делото като доказателство в с.з. на 30.09.2009 г. (л.410 до 412, том ІІ-ри от НОХД № 54/2007 г. по описа на КОС), т.е. 3 години  и 3 месеца след издаването им.

За изясняване на времето и механизмът на причиняване на описаните от д-р П. травматични увреждания и с оглед проверка достоверността на гласните доказателствени средства,  настоящият съдебен състав е назначил, изслушал и приел Съдебномедицинска експертиза №4/09.11.2012 г., изготвена от д-р Н.-съдебен лекар (приложена на л.544 до л.547, том ІІ-ри от НОХД № 50/11 г.). В.л.е посочило, че охлузванията и контузиите, констатирани по В. се причиняват по механизма на удар с или върху твърт тъп предмет. Конкретизирал е, че:

•         уврежданията на св.Ф.В. (без порезната рана) може да бъдат получени  от удари с ръце и крака, при сбиване, както и по др.начин.

•         уврежданията на св.М.В. е възможно да се получат по съобщения от него начин-удар с ръка по лицето,удар с ритник или/и юмрук в областта на корема, ритници или удари в земната повърхност  при падане по коляно и подбедрицата; възможно е да се получат и по др.начин Причинени са най-вероятно от не повече от четири-пет удара.

•         уврежданията  на подсъдимия е възможно да се получат от удари с ръце и крака при сбиване;удар с части на човешкото тяло при падане върху него на др.тяло и др.;възможно е да се получат и  по др.начини  Причинени са най-вероятно от не повече от три-четири удара. Според в.л., не са установени данни (увреждания) сочещи за силен удар с юмрук в областта на главата, от който да последва падане на подсъдимия, за какъвто се съобщава от подсъдимия и част от свидетелите.

В заключението си в.л. е отбелязало, че липсата на форма, големина, по-точно разположение, цвят на кръвонасяданията, състояние на раната и охлузванията (напр.с кора, кървяща, с отслояваща се кора и др.) не позволява дори приблизително по-точно определяне вида на действалите (увреждащите) предмети, начина на приложението им, както и времето на  получаване на уврежданията.

Относно порезната рана на св.В., в.л. е посочило, че е причинена от  действие на предмет с режещ ръб –нож и др.подобни предмети,  при директер удар с част от режещия ръб на предмета, тангенциален удар, натиск и тангенциално действие на режещия ръб. Според в.л., разгледана самостоятелно тази рана би могла да се получи по съобщения от пострадалия и част от свидетелите начин - нараняване с нож (порязване с ножа при „ръгване”-посягате с ръка напред от извършителя; порязване от тангенциален удар с ножа при „замахване” и др.) при нападение лице в лице със С.. Разгледана в съвкупност с др.обстоятелства, в.л. е посочило, че тази рана не би следвало  да е причинена по начина, съобщаван от Ф.В., Р.В. и К.Д.-намиращи се лице в лице Ф.В. и С. и нараняване на Ф.В. от С. с нож в същия момент или в съвсем кратко време след произвеждане на първия изстрел от Ф.В. и първо огнестрелно нараняване на С.. В този вариант, в.л. е заявило, че нараняването от стоп-патрона  би следвало да е в предната част на тялото на С., а то е в гърба, т.е. С. е бил с гръб към Ф.В. в момента на първото прострелване. Според в.л. увреждането на С. след прострелването му със стоп-патрона  не е изключвало възможността му да извършва всякакви  активни целнасочени действия, вкл. „да нападне с нож друго лице”.

Разпитан в  с.з. на 08.04.2013 г. (л.558, том ІІ-ри от НОХД № 50/11 г.) в.л. д-р Н. е пояснил, че в резултат на прострелването със стоп-патрон в гърба, С. е изпитал болка и страдания, защото нараняванията са съвсем повърхностни, като  те не са му пречили  да стане веднага след падане, но след второто му прострелване, най-вероятно, не е могъл да стане след падането.

За изясняване причината за смъртта  на С. на досъд.п-во   е назначена и изготвена, изслушана и приета от съда, като обективна и обоснована,   СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА ТРУП, №74/2006 г., изготвена на 02.07.2006 г. от д-р Ал.М.-Началник на отделение „Съдебна медицина” в МБАЛСМ”Пирогов” (приложена на л-134 до 239 от ДП). При огледа и аутопсията на трупа на Н. С., извършени на 02.07.2006г., в.л. констатирал ОГНЕСТРЕЛНА ТРАВМА, представляваща пронизващо огнестрелно нараняване на шията и на гръдния кош, с входна огнестрелна рана- вляво на гръдния кош до шията на 146 см от петите, като по хода на раневия канал се засягат щитовидната жлеза, хранопровода, гръбначния стълб и гръбначния мозък, с изходна огнестрелна рана- вдясно на гръдния кош, на 136 – 138 см от петите, с направление на раневия канал отляво – надясно и отгоре – надолу.

В.л. установил още:

•         СЛЯПО ОГНЕСТРЕЛНО НАРАНЯВАНЕ, със „стоп- патрон” в областта на гърба, на ниво 111 – 135 см от петите, като проектилите били забити в кожата; - РАЗКЪСНО- контузна рана на лява вежда, кръвонасядане на клепачите на лявото око и охлузване на корена на носа и

•         генерализирана инфекция /сепсис/ и многоорганна недостатъчност.

Според в.л., причината за смъртта на С. е огнестрелната травма с развили се усложнения, като в.л. е  посочило, че тежката гръбначномозъчна травма  е практически с висок  леталитет, което силно затруднява избягването на смъртния изход. В.л. е уточнило, че смъртоносното увреждане е това от проектила (пронизващо гръдния кош), а останалите увреждания не биха довели до смъртен изход.

В.л. е посочило и, че  установените травматични увреждания добре отговарят да бъдат получени от действието на проектил по отношение пронизващото нараняване на гръдния кош и от действието на „стоп- патрон по отношение нараняванията на гърба на С.; вида, характера и локализацията на уврежданията не позволява извод, от медицинска гл.точка, за последователността и дистанцията на изстрелите; дистанцията на изстрела със „стоп- патрон” в гърба може да се приеме, че е над 1 м., тъй като е засегната само кожата и няма проникване в гръдната кухина; не може да се отговори на въпроса за единична стрелба или автоматичен откос, предвид данните за две огнестрелни наранявания, както и, от мед.гл.точка, не може да се каже, дали уврежданият аса от едно или две оръжия.      Според в.л. останалите травматични увреждания-раната, кръвонасядането и охлузването по лицето нямат  отношение към смъртта и се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети.

            Според СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА №112/2006, изготвена от в.л.Д. (л.113 от досъдебно производство), по представените за изследване  обект №1- бежова мъжка риза (носена от подсъдимия в нощта на инцидента) и обект №3-тампон с течност (иззета от петното на площадката)  се установява човешка кръв със съдържание на „В” аглутиногени, която може да произхожда от Н. С.. По обект №2 – проектил, не е установено наличието на кръв.

Изготвената на досъд.п-во от вещите лица П.П., Д.Д. и И.В. КОМПЛЕКСНА ЕКСПЕРТИЗА, обективирана в протокол №183/14.08.2006 г. (л. 122 до 129 от досъдебно производство) , приета като обективна от съда,   установява повреди в целостта на материята  върху носените от пострадалия в нощта на прострелването му горни дрехи, както следва:

•         по куртката-наличие на множество точковидни нарушения с липса на материя, намиращи се в област с максимален размер 265х200 мм върху средната част на гърба (заснети на ф.к.3,  от експертизата) работен костюм (куртка) и мъжка тениска, както и  4 бр.нарушения в целостта на материята , разположени косо, почти по една линия върху горната част на гърба, в областта с точковидни нарушения. Нарушенията са с неправилна форма и с липса на материя, с размери-пълвото-6 мм, втрото-3 мм, третото-около 6 мм и четвъртото-около 8мм

•         по блузата- наличие на множество точковидни нарушения с липса на материя върху гърба, кореспондиращи с точковидните нарушения  върху гърба на горната част на работния костюм; преходно нарушение върху целостта на материята на предната част на блузата, преминаващо  през хастара,  с неправилна форма, с липса на материя с максимален размер около 7 мм,  на около 40 мм от шева с яката; на около 30 мм под и леко вляво на  гореописаното нарушение друг нарушение в целостта на материята, с неправилна форма, с липса на материя и максимален размер около 8 мм; нарушения  върху целостта на материята върху горния десен край на джобчето върху лявата предница,  както и нарушения на целостта на материята върху гърба на тениската, кореспондиращи с нарушенията върху горната част на работния костюм (куртка).

            В резултат на гореописаните нарушения върху целостта на материя на дрехите в.л. са дали заключение, че по куртката  и тениската е стреляно с различни оръжия и/или боеприпаси.. Повредите №3 и №4 и точковидните нарушения  върху гърба на куртката са входни огнестрелни пробойни, резултат от необлечени оловни проектили, които могат да са и сачми и фрагменти на „стоп- патрон” от изстрел, произведен спрямо гърба на дрехата. Според в.л. е възможно нарушенията върху лявата предна част на тениската  да са резултат от преминаването  на единствен оловен куршум (сърдечник), облечен в медножълта ризница, като повредата върху горния десен  край на джобчето ( №3, на ф.к. 6, л.126 от ДП) е била първа, а повредата №1-последната пробойна върху тази дреха, а плата вероятно е бил нагънат. В.л. са посочили, че при положение, че е използвано стандартно късоцевно оръжие и стандартен боеприпас, то вероятно изстрела е бил от дистанция между 20 и 40 см.

            Видно от експертно заключение на в.л. П. и В., обективирано в протокол №171 (л. 149 от досъдебно производство), изследваният пистолет м.”Глок 17С” с №***, собственост на подсъдимия, е технически изправен и годен да произвежда изстрели. С него е стреляно след последното му почистване, пълнителят му е с вместимост 17 патрона и в него са открити 14 такива. Представените за изследване 2 броя гилзи и проектил /куршум/, иззети при огледа на местопроизшествие, са стреляни, съответно изстрелян с този пистолет.

Видно от експертно заключение на в.л. В., обективирано в протокол №249 /л. 159 от досъдебно производство/, по представените за изследване обтривки, иззети от ръцете на подсъдимия и двамата му синове, не се установява наличие на вещества, влизащи в състава на бездимните барути. В с.з.  на 15.02.2012 г. (л.354г, том ІІ от съд.п-во по ох №50/2011 г.) в.л. В. е добавила, че следите от боравене с огнестрелно оръжие, които остават върху ръцете, са нетрайни, като изчезват дори при избърсване, при отриване в дреха , по предмети и се заличават. Уточнила е, че по научни данни следните се запазват до 2-3 часа , след стрелбата, като върху продължителността на запазването им влияят различни и множество фактори, като влага, състояние на кожата на стрелеца и др. В.л. е уточнило и че има значение откъде са иззети  обтривките, като при стрелба с късоцевно оръжие-пистолет, най-много количество следи от барута остават между палеца и показалеца на дланта на ръката-отгоре, а най-малко количество (нижощно) следи от барут остават по дланите.

            Видно от комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на в.л.П. и В. от 11.09.2006г. (л.174 от делото), св.Ф.В. е с нормален интелект и не страда от душевно заболяване.

            По делото е изслушана и приета, като обективна и компетентно изготвена, КОМПЛЕКСНА МЕДИКОБАЛИСТИЧНА ЕКСПЕРТИЗА, изпълнена от в.л. П.П.-експерт в НИКК на МВР и д-р М., обективирана в протокол №262/15.12.2006 г. (л. 187 от досъдебно производство), иззетите от местопроизшествието 2 броя гилзи са части от бойни патрони „Парабелум”, калибър 9мм, като едната е изработена от жълт метал, а другата – от сивобял. Втората е възможно да е била част от „стоп” патрон.

            С оглед на проведена експериментална стрелба с пистолета на подсъдимия, съобразена с установените нарушения върху дрехите на пострадалия, в.л. посочват, че изстрелът със „стоп- патрон” е произведен от разстояние 130 – 150см, като С. е бил с гръб към оръжието. След произвеждане на изстрел с такъв боеприпас, пистолетът не презареждал автоматично, поради което се е налагало това да става ръчно. Повтаря се извода от експертно заключение на в.л. П., Д. и В., обективирано в протокол №183, а именно, че изстрелът с бойния патрон е произведен от разстояние 20 – 40см, като куршумът е причинил 3 броя нарушения на блузата на пострадалия. Траекторията му при изправено положение на тялото е била отпред – назад, отляво -  надясно и отгоре – надолу. В.л. са заявили, че не могат да  конкретизират точното място,от което е бил произведен изстрела. В.л., като са допуснали, че местоположението на тялото  на С., след падането върху терасата,   съответства на установеното петно кръв , а краката му са висели от терасата,  са приели, че най-вероятно  стрелящият е могъл  да бъде в зоната пред терасата или в нейния край /оградено с червен пунктир на ф.к.2 и ф.к.3, на стр.9 от експертизата, л.195 и 196 от ДП/. Според вещите лица е възможно стрелящият да е бил и в зоната, оградена със син пунктир, зад главата на пострадалия,  с наведена надолу към него ръка, близо до стената, а пострадалия да е бил в легнало положение-с опрени в терена рамене.

В с.з. на 09.04.2012 г. (л.381г, том 2-ри от съд.п-во по НОХД № 50/11 г.) в.л. д-р М. е посочил, че, от медицинска гледна точка, е възможно смъртоносният куршум  да е изстрелян при изправено положение на стрелящия и стреляния, при положение, че двамата са на едно ниво и   пострадалият е приведен от кръста надолу към земята, което привеждане е наложително, за да се получи установеното  при аутопсията    направление на изстрела  - отгоре-надолу и разлика между входното и изходното нараняване  8 см. Или навеждането на тялото на пострадалия от кръста надолу трябва да е такова, че да се изравни  входното ниво на изходното ниво.

 В.л. е уточнило и че, ако стрелящият е на по-високо ниво от стреляния, не е необходимо пострадалият да се навежда толкова много в кръста, а ако стрелеца е на по-ниско ниво от пострадалия, последният следва да се наведе повече. Според в.л., ако стрелеца е бил на земята, а пострадалият - на 45 см. от нея, то пострадалият трябва да е клекнал и приведен напред, за да се получи установеното при аутопсията направление на изстрела.

Видно от комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на в.л.П. и В. от 14.09.2006г. (л.164 от досъдебно производство) е, подсъдимият В. е с нормален интелект и не страда от душевно заболяване. Към момента на извършване на деянието е бил със запазена годност да разбира свойството и  значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като не се е намирал в състояние на физиологичен афект.          Според психологичното  изследване в СППЕ, в личностовата структура на подсъдимия се маркират особености, изразени до степен на акцентуация. Няма достатъчно данни, които да подкрепят параметрите за поведение в състояние на физиологичен афект. Според психологическото обсъждане  на експертизата , личностовия профил на подсъдимия спада към групата на вътрешно противоречивите натури. На преден план излиза превъзходството над останалите, стреми се да бъде над всички, самовлюбен, пресметлив, отнася се към другите отчуждено.  Властен до деспотичен характер, неприемащ съвети. На единия полюс е доминантния тип, с характерната за него агресивна готовност, импулсивност, своенравност, стремеж за надмощие. С изразена склонност към критикуване, разочарован от хората, затворен, потаен, обидчив, недоверчив към околните, с трудности в социалните контакти, поради подозрителност и страх  от лошо отношение към него. На другия полюс, е отстъпчивия, подчиняем тип с неговата неспособност за агресия, търпеливост, стремеж за приспособяване и самоанализ..Не обича възбудата и силните преживявания, приема нещата от всекидневието твърде сериозно и се стреми към порядък. Контролира чувствата си, рядко се държи агресивно и не се ядосва лесно.  Има високи прагове на емоционално реагиране, бързо възвръща изхо0дното си състояние. Има, като цяло, добри възможности за адаптация, особено при стрес.

Според назначената и изсушана от настоящия съдебен състав Допълнителна  комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, изготвена от в.л.д-р П. и психолога В. (приложена на л-551 до 557, том ІІ-ри  от съд п-во по НОХД № 50/11 г.), състоянието на подсъдимия, при обстоятелствата, установени  от показанията на свидетелите К.Д., К.К., М., М. и Ф. В., В. и А. Г. и обясненията на подсъдимия, дадени пред настоящия съдебен състав,  корелира с параметрите на физиологичния афект. Този извод в.л. са мотивирали с наличието на следните фактори: бързо и екстремно развитие  на ситуация на конфликт, реална животозастрашаваща ситуация, ескалиращ страхов афект, понесени телесни наранявания, минимално алкохолно повлияване на подсъдимия.

Според назначената и изсушана от настоящия съдебен състав Повторна комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, изготвена от в.л.д-р Р., д-р С. и психолога К. (приложена на л-613 до 620, том ІІ-ри  от съд п-во по НОХД № 50/11 г., регистрираното поведение на подс.В. на 25/26.06.2006 г. е съоответно на личностовия профил и изграден начин на поведение, и не може да се квалифицира като болестно , поради което не са налице клинични аргументи за наличие на афект по см.на „сина раздраза”, която да наруши вменяемостта и годността на подсъдимия да предвижда и контролира поведението си. Според в.л., подсъдимият В. е бил улеснен, в известна степен в действията си, поради алкохолното повлияване, но ситуацията на 25/26.06.2006 г. не съдържа необходимите валидни характеристики  за наличие на силна раздраза, които да повлияват  поведението му до степен  на непредсказуемост, извън контрола на съзнанието. В.л. за заявили, че извършените прегледи на подсъдимия, непосредствено след 25.06.2006 г.  от психиатър и психолог не са отчели нарушения на паметта и когнитивните способности на подс.В., както и че не са налице такива  и в момента на изследването на 13.09.2013 г. Предвид на това са приели, че  е възможно промяната на спомените и показанията му за случилото се  и събитията по делото, да имат защитен характер.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, в това число:

•         гласни доказателствени средства-отчасти от показанията на св.К. (л.58-59,65-68 от ДП, прочетени на осн. чл. 281, ал.4 вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК), А.Г. (л.52-53,71-72 ДП, л.203-205г, т. І-ви ОХ 50/11 г., л.400-402г, т.ІІ-ри ОХ 50/11г.), В.Г. (л.202-203г, т. І-ви ОХ 50/11 г., л.400-402г, т.ІІ-ри ОХ 50/11г.), Л.А. с прякор „Сапето” (л.234г от ОХ 54/07г. и л.206-208, т.І-ви ОХ 50/11г., л.400-402г, т.ІІ-ри ОХ 50/11г.), В.А. (л.82 ДП, л.214 от т. І-ви ОХ 50/11г.), С.П. (л.86 ДП, л. 253г-254г, т.І-ви ОХ 50/11г., л.482-483, т.ІІ-ри ОХ 50/11 г.), М.В. (л.208г-210г, т.І-ви ОХ 50/11г., л.400-402г, т.ІІ-ри ОХ 50/11г.), Ф.В. (л. 340г-343, т. ІІ-ри ОХ 50/11г., л.482-483, т.ІІ-ри ОХ 50/11 г.), К.К. (л.90,л.92-93 ДП, л.51 ДП, л.380 ОХ 54/07г., л. 210-212, т.І-ви ОХ 50/11г., л.482-483, т.ІІ-ри ОХ 50/11 г.), К.Д. (л.352г-354, т.І-ви ОХ 50/11г., л.400-402г, т.ІІ-ри ОХ 50/11г.), К. (л.80 ДП, л.356 ОХ 54/07г., л.321г-322г, т. І-ви ОХ 50/11 г., л.400-402г, т.ІІ-ри ОХ 50/11г.), И.Б. (л.78 ДП, л.325 ОХ 54/07г., л. 320г т.ІІ-ри ОХ 50/11г.), К. (л.73  и л. 54 ДП, л. 325 ОХ 54,л. 251г-252г, т. І-ви ОХ 50/11 г., л.400-402г, т.ІІ-ри ОХ 50/11г.), М.Й. (л.75, л.56 ДП,……, л. 253 ОХ 50/11 г., л.400-402г, т.ІІ-ри ОХ 50/11г.), И.И. (л.106 ДП, л.255 т.І-ви ОХ 50/11г.), И.Д. (л.100 ДП, л. 194-194г ОХ 54/07г., л.213г от ОХ 50/11г.), Т.К., Ю. В. (л.98 ДП, л. 213г от ОХ 50/11г.), С.Н. (Л.105 ДП, Л.214 ох 50/11г.), М. (л.338г-340г, т. ІІ-ри ОХ 50/11г., л.400-402г, т.ІІ-ри ОХ 50/11г.), И.А. (л.236г от ОХ 54/07г. и л.206, т. І-ви ОХ 50/11г.), В.А. (л.88-89 ДП, л. 235г от ОХ 54, л. 208, т.І-ви от ОХ 50/11г.), св. Лили Васева (л.256 т.І-ви ОХ 50/11г.), св. Таска Кръстева (л.481г, т.ІІ-ри ОХ 50/11 г.) и обясненията на подсъдимия (л.485г-488, т.ІІ-ри ОХ 50/11г.)

•         писмени доказателствени средства-Протокол за оглед на местопрестъплението, Протоколи за доброволно предаване-3 бр.(посочени в фактическите обстоятелства), Протокол за изземване на обтривки

•         писмени доказателства-Разрешение за носене на оръжие, изд. на подсъдимия В., медицински свидетелства, изд. на св.Г., свидетелите М. и Ф.В. и подсъдимия, съобщение за смърт, свидетелство да съдимост

•         веществени доказателствени средства-фотоалбум към огледния протокол

•         веществени доказателства-пистолет, дрехи на пострадалия и подсъдимия, гилзи, куршум

Експертизи:

•         медицински:СМЕ на труп, №74/2006 г., изготвена на 02.07.2006 г. от д-р Ал.М.-Началник на отделение „Съдебна медицина” в МБАЛСМ”Пирогов” (приложена на л-134 до 239 от ДП), СМЕ, изготвена от в.л.д-р Н.,КОМПЛЕКСНА СЪДЕБНОПСИХИАТРИЧНА И ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА на в.л.П. и В. от 14.09.2006г. (л.164 от досъдебно производство), КОМПЛЕКСНА СЪДЕБНОПСИХИАТРИЧНА И ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА на в.л.П. и В. от 11.09.2006г., ДОпълнителна СЪДЕБНОПСИХИАТРИЧНА И ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА, изготвена от д-р П. и психолога В., ПОВТОРНА СЪДЕБНОПСИХИАТРИЧНА И ПСИХОЛОГИЧНА ЕКСПЕРТИЗА, изг. от веите лица д-р Расолкова, д-р С. и психолога Михайлова;

•         технически експертизи-3 бр., изготвени от инж.К.-първа на л.233  до 239, том І-ви; втора-на л.458 до 460, том ІІ-ри и трета-на л.475 до 478, том ІІ-ри от НХД № 50/11 г.

БАЛИСТИЧНА ЕКСПЕРТИЗА, обективирана в Протокол №171/01.08.2006 г., изг. от експертите в НИКК-П.П. и И.В., КОМПЛЕКСНА МЕДИКОБАЛИСТИЧНА ЕКСПЕРТИЗА, изпълнена от в.л. П.П.-експерт в НИКК на МВР и д-р М., обективирана в протокол №262/15.12.2006 г. (л. 187 от досъдебно производство), КОМПЛЕКСНА ЕКСПЕРТИЗА, обективирана в протокол №183/14.08.2006 г., изг. от вещите лица П.П., Д.Д. и И.В. (л. 122 до 129 от досъдебно производство), ФИЗИКОХМИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, обективирана в Протокол №249/17.07.2006 г., изг. от И.В., СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА №112/2006, изготвена от в.л.Д. (л.113 от досъдебно производство).

Между показанията на горецитираните свидетели са налице множество противоречия относно едни и същи факти и обстоятелства. Такива съществуват  относно: поредността  и броя на дошлите лица от заведение „Реал” пред заведение „Престиж”; разговара, воден през прозореца на заведение „Престиж” непосредствено преди боя   ; местоположението на пистолета вътре в заведението и извън него, начина му на изнасяне на оръжието от заведението и лицето, което е сторило това,лицата и обстоятелствата, при които са боравели с него; поредността на излизането навън на свидетелите  и подсъдимия от заведение „Престиж”; броя на лицата, участвали в боя и действията им едни спрямо други до и след втория изстрел, вкл. придвижване, участие в конфликта, прерастнал в сбиване.

Безспорно се установява от показанията на всички горепосочени свидетелите-очевидци, че  сбиването е след отправената забележка от св.Г. към подсъдимия за събиране на счупените чаши пред заведението; че в боя са участвали свидетелите Г., св.М.В., св.К.К., пострадалия Н. С. и подсъдимия, както и отчасти св.Ф.В., а са го наблюдавали-свидетелите А., П., св.Й., К., К., Б. и др.неустановени по делото лица; че по време на сбиването са произведени два изстрела с пистолета на подсъдимия по пострадалия, като в резултат на нараняванията и усложненията от прострелването му с втория куршум е починал.

На първо място, противоречие е налице относно един от най-съществените въпроси по дело, какъвто е авторството на подсъдимия в престъплението. Относно това обстоятелство се очертават  две групи свидетелски показания-според първата- вторият изстрел с куршум е произведен от подсъдимия, а според втората-не е от него, а от  малолетния му син - св.Ф.В..

Към първата група свидетелски показания, според които подс.В. е  произвел втория изстрел  (оказващ се смъртоносен) се отнасят показанията на следните свидетели: св.К.   (от 26.06.2006 г., на л.66 от ДП, според която „Р., който дойде откъм заведението с пистолет в ръка  застана срещу нас и сочеше пистолета към главата на Н.. Аз му казах....Той обаче веднага стреля... от разстояние  1 метър, без да му мигне окото. Не знам дали го улучи, но в този момент от устата и носа на Н. започна да тече кръв.....” и от 03.07.2006 г., на л.58 от ДП, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им, поради смъртта й-първите на осн.чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2, пр.І-во НПК, а вторите-на осн.чл.281, ал.1, т.2, пр.І-во НПК, според които „Р. беше насочил пистолета в главата на Н. и хладнокръвно стреля в него.........втория изстрел го видях лично с очите си..... щеще мене да ме улучи), св.В.Г. (от 26.06.2006 г., на л-70 от ДП, според която „Видях как Р. насочи пистолет срещу Н. и стреля в него......от един метър разстояние. Не знам, дали го уцели, но от носа и устата на Н. течеше кръв..........” и от 03.07.2006 г., дадени пред съдия, на л.60 г „Видях как Р. се приготви за стрелба и го гръмна от упор втория път.Видях как Р. насочи пистолета, как беше заел стойка на стрелец..”, както и показанията й относно стрелбата на подс.по пострадалия, дадени по време на съдебното производство пред настоящия състав- от 27.06.2011 г., на л.210 г., и по време на очните ставки и пред предходния съдебен състав), св.Г. (от 03.07.2006 г., пред съдия, на л.52 от ДП, според който „Пострадалият в болницата му казал,   „Опитах се да ритна големия син на Р.  с крак и малкия му син ме простреля в гърба. След това баща му взе оръжието и стреля втори път....), св.Л.К. (от 28.06.2006 г., на л-74 от ДР, според който.......”Ф. стреля към Н.. Н. падна до стената на терасата, между двете барчета.....Веднага след това Р. взе пистолета и стреля към Н. и след това веднага стреля пак, но в различна посока...........” и от 03.07.2006 г., на л.54г от ДП, според които „ Като стреля Ф., Н. падна на терасата. На Ф. баща му взе пистолета от ръцете му и той стреля два пъти, последователно-единия път към Н.,втория път не знам.......), св.К.К. (от 26.06.2006 г., на л.93 от ДП, според който „ Видях Р., който бе застанал пред барчето да държи пистолет, насочен към терасата на съседбото барче. Тогава видях, как Р. стреля към терасата.......”), св.Ю. В.-полицай (от 20.07.2006 г., на л.98 от ДП, според който.”От разговорите на хората, които се бяха струпали, разбрахме, че  по пострадалия е стрелял с пистолет собственика на заведението с магазин-Р..”), св.Д. и св.К.-полицаи (от 20.07.2006 г., на л.101 от ДП и л.103, според които „В. искаше да се отбележи, че първия изстрел е бил със стоп патрон и го е изстрелял във въздуха и след това е стрелял в човека”), св.С.Н. (л.105 ДП, според който „От хората разбрахме, че е възникнал спор между човека, който лежеше и Р.В..При скандала Р. е извадил пистолет и е стрелял няколко пъти.............”). 

Показанията на горепосочените свидетели-очевидци (К., Г., К. и К.), според които подсъдимият е стрелял към пострадалия, съдът кредитира като достоверни, тъй като са ясни, категорични, убедителни, незаинтересовани, взаимно се потвърждават помежду си и са житейски и научно възможни. Чрез тези показания са установили по делото преки обвинителни доказателства относно главния факт от предмета на доказване. И доколкото съдът ги кредитира, следва да даде вяра и на производните обвинителни доказателства, установени чрез показанията на  свидетелите-неочевидци, каквито са тези на свидетелите-полицаи, тъй като те възпроизвеждат казаното от свидетелите-очевидци относно извършителя на престъплението.   Производни са и доказателствата установени чрез показанията на свидетелите Д. и К., предали самопризнанието на подсъдимия за стрелбата му, вкл. и по „човека”, т.е.С.. Съвкупността от тези доказателства, според настоящия състав на КОС, по несъмнен и категоричен начин установяват авторството на подсъдимия в престъплението и изключват достоверността на установяващите противното свидетелски показания от втората група. Към последната  се отнасят показанията на свидетелите Ф.В.,     М.В.,  К.,   св.К.Д., според които „Вторият  изстрел е произвел Ф.В., а не подсъдимия”.    Тези показания   съдът не кредитира, тъй като са заинтересовани, нелогични, непоследователни, колебливи и се опровергават по категоричен и безспорен начин от показанията на свидетелите  от първата група, както и от изводите, съдържащи се в  съдебномедициската експертиза на труп, СМЕ на д-р Н. и балистичните експертизи-първа и комплексна медикобалистична. Съдът счита тези показания за заинтересовани в различна степен и по различни причини, било поради родство с подсъдимия, каквото е налице за  свидетелите М. и Ф. В., било по др.неустановени по делото отношения, каквито приема, че са налице относно  св.К. и св.Д. и подсъдимия пряко или чрез децата му. Поради всичко изложено съдът приема, че тези показания са насочени единствено към  изключване наказателната отговорност на подсъдимия за смъртта на пострадалия С..

Съдът не дава вяра и на показанията на св.К.К., депозирани на досъд.п-во на 26.06.2006 г., за времето  от 02.00 ч до 02.45 часа, записани на  л-90 от ДП, според които, докато бил на рожден ден не е виждал никой да се бие и да размахва оръжие. Тези показания се опровергават от показанията на св.Г., св.Г., св.Б., св.К., М.Й., св.А., св.П., св.В., обясненията на подсъдимия. Тези показания и свидетелят сам не е поддържал след прочитането им в с.з. на 27.06.2011 г.,  а и се опровергават от следващите му показания, дадени на 26.06.2006 г., за времето от 11.00 часа до 11.30 часа (л.92 и 93 от ДП),    според които  „Около 21.00 часа отвън пред заведението дойде един човек, който не познавам и направи забележка на бащата на М., защо сме вдигали шум и сме счупили чаша на пътя. Не чух разговора, но видях, че се карат Р. и непознатия, при което М. скочи    през прозореца и се сби с „непознатия”……..и аз отидох и се намесих в боя, на страната на М.. Не съм виждал  непознатия да държи   в ръката си нож. Тогава чух изстрел и се отдръпнах…Погледнах на терасата и видях прострелян човек, който не познавам, да лежи на земята. ..Видях Р., който бе застанал пред барчето, да държи пистолета, насочен към терасата на съседното барче. Тогава видях, как Р. стреля към терасата….След изстрела не видях накъде отидоха Р. и М..”

 Съдът не дава вяра на  цитираните показанията на св.К. в частта им, в която е твърдял, че Р. и непознатия са се карали, а в останалата част ги намира за достоверни, тъй като се потвърждават  от кредитираните горепосочени преки и първични гласни доказателства.

Твърдението на свидетеля, че пред заведението отвън е дошъл един човек (дадено по време на втория му разпит  от 26.06.2006 г. и на разпита му на досъд.п-во пред съдия от 03.07.2006 г.)  не се опровергава от събраните гласни доказателства на досъд.п-во и се потвърждава от показанията на св.Г., св.К. (дадени на досъд.п-во, пред разследващ полицай и пред съдия), св.М.Й. (дадени на досъд.п-во), св.И.Б., св.К. (дадени на досъд.п-во) и св.П. (дадени на досъд.п-во). св.Л.А. (дадени на съд.п-во - л.207, том І-ви  от НОХД №50/11 г., в частта им, в която е възпроизвел чутото от др.лица, според което, първо към заведение „Престиж” е отишъл А., после жена му, а след нея Н.), които съдът кредитира изцяло, тъй като са последователни, взаимно потвърждаващи се, дадени непосредствено след събитието, когато спомена за случилото се е най-ясен, а и с изключение на св.П. и св.К. са потвърдени по време на съд.п-во след прочитането им.

КОС не дава вяра на променените показанията на св.К. относно този факт, дадени на съд.сл. пред настоящия съдебен състав (л.211) и пред предходния (л.381, том ІІ-ри от НОХД 54/07г.), според които не един, а три лица едновременно са дошли при прозореца на заведение „Престиж” , а именно-А., В.  и Н.. Тези показания не са изолирани по делото, доколкото такива са депозирали по време на двете съдебни следствия  и от св.М.В., св.Ф.В., св.К., св.К.Д.,  отчасти  от св.П., (заявила по време на съд.п-во пред настоящи състав,   че А. и Н. заедно отишли  към заведението „Престиж”, но не ги е проследявала, дали са стигнали до него),  св.Б. (заявила на съд.п-во, че двама души дошли пред заведението, но че поддържа показанията си от досъдебното п-во, за които няма спомен, според които пък е дошъл един мъж). Относно този факт съдът приема, че първо на прозореца на заведение „Престиж” е дошъл св.А.Г., за да поиска от подсъдимия да си съберат счупените чаши, тъй като приема за достоверни показанията на свидетелите, които са го установили.

Съдът не кредитира показанията на св.К. от съдебното производство пред настоящия състав и пред предишния, според които   „…..От другото кафе дойдоха Н., А. и В.- едновременно …. застанаха на прозореца” (л.321 и л.322, том ІІ-ри и на л.396 пред предишния състав), тъй като противоречат на първите му показания, дадени на досъд.п-во (на л.81), според които „…….от съседното заведение на „Сапето” дойде един човек………”. Именно първите показания на св.К., дадени на 28.06.2006 г. кредитира съда, тъй като са най-скоро след възприятията му и се потвърждават от показанията на св.Г., св.Б., св.Й. и св.К.. Сериозно се дискредитира, според съда, добросъвестността на свидетеля при даване на показания и задължението за излагане на истината по делото с даденото обяснение от него, след прочитане на показанията му от досъд.п-во, съгласно което „Не си спомням хубаво  това, което съм казал,  че е дошъл един човек .  Не е вярно и това, че не съм излизал и не съм видял нищо. Казах така, защото тогава учех в Италия и не исках да ме занимават с делото……….” Очевидно е, че с лекота свидетелят установява на различни етапи от производството противоречиви показания относно едни и същи  факти, като  ги премълчава и изопачава според собствени или на другиго интереси.  Констатираното противоречие между показанията му на досъд. и съд.п-во не е единствено и изолирано. Такова е налице и относно водения през прозореца на заведението разговор между св.Г. и подсъдимия, и действията им след това, както и на останалите. За разлика от заявеното на досъд.п-во,  на което е посочил, „че не е знаел, защо е дошъл „този човек” и какво е казал на М. и подсъдимия; че видял Р. с пистолет в ръка, насочен към прозореца, който Ф. му взел; че чул два изстрела от пистолет, но не е знаел, кой е стрелял и по кой” ,  разпитан на съдебното следствие и от двата съдебни състава е дал др.показания, които са почти идентични с тези на свидетелите В., св.К., св.Д., св.М.,  като след прочитане на показанията му от досъд.п-во е заявил, че с изключение на тези, които не поддържа (посочени по-горе) останалите прочетени показания поддържа. Веднага след това, обаче е поддържал и прочетените му показания, дадени пред предишния съдебен състав (записани на л.396), след което е посочил, че видял Н. да  пада на терасата след втория изстрел и колебливо е заявил .”Мисля, че Ф. произведе втория изстрел, защото Н. тръгна втори път към него. Н. като замахна май не достигна Ф., не си спомням, не виждах хубаво, не било добре осветено, ……….. и т.н. в хронологичен ред събитията е пресъздал по следния начин. „май първо дойдоха тримата едновременно от съседното заведение и започнаха да се разправят; после изскочиха навън М. и Ф., а после и баща им и отишли да се бият навън; после излязъл и видял Ф. да държи пистолета и да вика  „Стойте, аз че стрелям”, защото биели баща му и брат му.

   Почти идентични с показанията на св.К. от съд.следствие са показанията на св.В., св.М.,  св.К., св.Д. и обвиняемия, дадени по време на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав. Според тях боя е предизвикан от пострадалия С. и св.Г., които заедно със св.Г. и пострадалия С. дошли от заведение „Реал” до прозореца на заведение „Престиж”, където въпреки любезното и внимателно отношение на подсъдимия и сина му св.М.В., пострадалият С. нанесъл удар на М.В. (според обвиняемия с пестник някъде по гърдите, а според св.М. и Ф. В.-с шамар) поради което той скочил през прозореца и отвън С. и св.Г. започнали да го бият-да го удрят. После, за да му помогнат в боя се включили последователно и св.К.  и подсъдимия. В боя участвала и единствената жена- св.Г., която викала, крещяла, че ще ги избият, драскала ги. После дошли и др. мъже от заведението „Реал”, които също се включили в боя. Мястото на последния се изнесъл в един момент от пред заведение „Престиж” към терасата и преградната стена на заведението „Престиж,  а после се водел на две основни места-пред и на терасата и на площадката пред заведение „Престиж” около  ъгъла му (т.е. по-далече от терасата). Според тези показания надделявали в боя групата от съседното заведение, които удряли с юмруци и ритали  първо М.В., на който се притекъл на помощ подсъдимия, а после започнали да бият и подсъдимия, на който уж пострадалия С. нанесъл силен удар по главата и от него той паднал   (за наличието на какъвто силен удар обаче липсват медицински данни, тъй като не е налице никаква травма, сочеща на такъв). Пак според тази втора група свидетели  М.В. бил ритнат с крак от С. и   паднал на земята, като повалил подсъдимия, който бил за него, и в което положение на двамата продължавали да ги бият и удрят хора от съседното заведение докато св.Ф.В. не насочил пистолета и не извикал към биещите ги да спрат или ще стреля, след което останал само С., а всички други биещи се от съседното заведение се разбягали, малко преди св.Ф.В. да произведе първия изстрел и да простреля С., когато бил с лице към него (но го улучил в гърба). След това всички тези свидетели видели С. да замахва с нож към св.Ф.В., дори според подсъдимия и св.В., Ф. бил порязан- не много ясно по какъв начин- от С.  по дясната ръка, след което подсъдимият успял да стане от земята  и да хване за ръката св.Ф.В., в който момент бил произведен втория изстрел,   улучил С., след който той паднал по гръб на терасата до стената, а после бил издърпан от някой напред та краката му виснали от терасата надолу.

Видно от приетите за установени фактически обстоятелства и от анализа на доказателства, въз  основа на които е сторено това, е, че съдът не дава вяра на тези показанията и на  свидетелите, които са ги установили, според които умъртвяването на С. е предхождано от току- що изложените обстоятелства.

Показанията на  свидетелите  В., св.М., св.К., св.Д., св.К. съдът кредитира само в частта им, в която се твърди, че и свидетелите Г. са участвали в сбиването, като не е изключено да е имало и др.лица, както и че на подсъдимия, св.В. и К.К. са им нанасяни удари по време на това сбиване.

Анализирайки всички гласни доказателства по делото съдът приема, че Г. са били нападнати и удряни последователно от св.М.В.,   и св.К. и се е наложило да се защитават.  Не случайно св.Г. е имала множество увреждания и по-сериозни от тези на св.В..             Показанията на св.Г., според които не е участвал в сбиване, съдът не приема за достоверни. Очевидно свидетелят цели да прикрие собственото си участие в боя, поради което изобщо не е съобщил за свое или на др.от компанията му участие в сбиването пред заведението, въпреки, че такова е имало.Необяснимо е на съда, как св.Г. не е чул и видял никой да удря съпругата му при нараняванията, които са констатирани, като се е намирал на много близко разстояние от нея. Съмнително е и дали св.Г. действително е видял произвеждането на изстрел от подсъдимия, доколкото не е твърдял това на първия му разпит на досъд.п-во, дори напротив изрично е заявил „ Не съм видял пистолет и някой да държи оръжие.” Не става ясно от последващите му показания и уточнения,  кога и как свидетелят си е спомнил, заявеното по време на втория му разпит,   че видял  буквално, как Р. се целел в Н. и   произвел изстрел. Ако действително лично бе видял стрелбата на подсъдимия, а не бе чул за нея в последствие от др., би било логично и наложително да бе заявил този факт още на първия си разпит, веднага след инцидента, доколкото това е най-съществения факт относим към делото, а и е запомнящ се, предвид изключителността му и неприсъщността му за ежедневието..    Поради тези си съображения съдът не намира за   безспорни показанията на свидетеля за лично наблюдение на произвеждането на изстрел от подсъдимия, поради което и не ги кредитира. Но доколкото този факт е установен от показанията на вече цитираните по-горе свидетели, съдът го намира за безспорно доказан. 

Съдът не дава вяра на показанията на св.Г., дадени пред настоящия съдебен състав,  според които боят започнал след първия изстрел и С. паднал на земята, свличайки се по тръбата,  след  първия изстрел, тъй като   не са поддържани от самата свидетелка, след прочитане на показанията й от досъдебното производство, по време на които е заявила, че С. е паднал на земята след първия изстрел и след минутка видяла, как Р. се приготвил за стрелба и го гръмнал от упор втория път.   Съдът кредитира изцяло показанията на св.Г. от досъд.п-во, тъй като както сама е заявила след прочитането им са дадени непосредствено след случая и спомена й е бил най-ясен, а с времето, разбирано и    на разпита й от настоящия състав, на 27.11.2011 г., е започнала да забравя и да се обърква. Показанията й от досъд.п-во относно момента на падането на земята на пострадалия се потвърждават и от показанията на св.К., която е била до съпруга си и най отблизо е възприела поведението на подсъдимия при произвеждане на изстрела срещу съпругът й.

Съдът изцяло кредитира показанията на св.К. от досъд.п-во, тъй като се потвърждават от показанията на свидетелите от първата група и от медицинските и балистични експертизи.

Съдът дава вяра на показанията на св.Г., според които сам е отишъл пред заведението на подсъдимия по повод изхвърлените през прозореца на същото чаши и счупването им на място, през което минават хора и  коли, тъй като се потвърждават от показанията на св.Г., св.К., св.К., св.Й. от досъд.п-во. Съдът дава вяра и на показанията на св.Г., според които е възпроизвел казаното му от С. за стрелбата с пистолета, тъй като се потвърждава от др.горепосочени доказателства.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, както и на показанията на св.К.К., М.В., В.К.,  Ф.В., К.Д. и св.М. в частта им, в която се твърди че пострадалият Н. С. е дошъл заедно с А. и В. Г. до прозореца на заведението и е ударил шамар на М.В., както и че А.Г. е обиждал подсъдимия. Също така не дава вяра на твърденията им, че С. е нападнал Ф.В. с нож  след прострелването със „стоп” патрон  и го порязал по ръката като замахнал с ножа към него.  Тази версия не само противоречи с показанията на св.К., Г., К.,  но и по никакъв разумен начин не може да обясни обстоятелството, че снопът сачми от „стоп” патрона е уцелил С. в гърба. Повече от нелогично е и пострадалият след прострелването, макар и със „стоп” патрон, да предприема каквото и да е нападение, каквото и не е имало според намиращата се най-близо до него св.К..

          Съдът не дава вяра на показанията на   свидетелите и обясненията на подсъдимия, според които вторият изстрел е произведен след като пострадалият С.  замахнал с  нож към св.Ф.В. и го порязал, тъй като Ф.В. се е намирал на разстояние от него на повече от 1, а именно на 1.20-1.50м, от което е установено, че е произведен първия изстрел. При това положение, дори и действително С. да не е паднал след прострелването му със стоп-патрона в гърба (което съдът не приема за достоверно) и дори действително да бе размахвал нож към св.В., то не би    имал реална възможност   да го нарани поради разстоянието на което са били един от друг.  Поради изложеното показанията и обясненията, според които С. бил порязал с нож по ръката св.Ф.В. съдът не приема за достоверни. Може С. да е имал в себе си нож, но според съда той не го е използвал срещу св.Ф.В. непосредствено преди прострелването му. Подобна защита или нападение би била абсурдна и лишена от здрав  разум. Не се  събраха доказателства С. да е бил лишен от възможност да преценява  действията си и тези на другите, в който случай би било обяснимо такова поведение, при което  да вади и размахва нож срещу лице, държащо пистолет на около 1.20-1.50 разстояние от него.

         Съдът кредитира показанията на св.Л.К. и М.Й., дадени на досъд.п-во пред разследващ полицай и пред съдия, тъй като се потвърждават отчасти от показанията на св.Г., отчасти от показанията на св.К. и от медицинските и балистични експертизи.

            Показанията на св.К. от досъд.п-во са преповторени от него и на съд.следствие почти изцяло, според които,    ……….”Ф. е стрелял към Н., след което Н. е паднал на терасата между двете барчета с виснали от терасата крака. Веднага след това Р. взел пистолета и стрелял към Н., а след което  веднага стрелял пак, но в различна посока и не видял по кой….” се потвърждават от показанията на св.Г., св.К., отчасти от показанията на св.Б., от показанията на св.К. на досъд.п-во. Според съда този свидетел от групата на празнуващите в заведение „Престиж” най-добросъвестно и незаинтересовано е установил по делото действително възприетите от него факти и обстоятелства. Този извод съдът прави, защото  показанията му се потвърждават от показанията на горепосочените свидетели, но и от изводите на медицинските експертизи на труп и за телесни повреди, според които, а и според житейската логика, пострадалият Н. е бил с гръб при изстрела на Ф. към него.

            Съдът кредитира показанията   на св.Л.К. и И.Б., в частта им в която твърдят, че са произведени три изстрела, тъй като се потвърждават от показанията на св.Д. и К. пред които подсъдимият е заявил, че е произвел два изстрела.  Първият пък е бил произведен от св.Ф.В., поради което общо  изстрелите са били три.

Не на последно място, твърденията на К., Г. и част от другите свидетели, че второто прострелване на С. е извършено от подсъдимия от близко разстояние, докато първият е лежал на площадката, се подкрепят и от изводите на в.л. П. и М., отразени в съдебно - медицинската и медико - балистичната експертизи. Вещите лица са категорични, че прострелването в гръдната област на пострадалия е получено след произвеждане на изстрел от близко разстояние, като траекторията на куршума при изправено положение на тялото е била отпред – назад, отляво -  надясно и отгоре – надолу. Макар и тялото на пострадалия да не е било изправено, а подпряно с гръб към стената, тази траектория добре отговаря на показанията на горепосочените трима свидетели.  

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, според които втория изстрел се произвел след като хванал сина си за ръката. Това е невъзможно без презареждане на пистолета, каквото за същия е било наложително при всеки изстрел според вещите лица. Не се установи по делото това да е било сторено от св.Ф., както и да е знаел, как се борави с това оръжие.

Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия според които е имало сбиване пред заведението му, в което са участвали и децата му, и по време на което са им били нанасяни удари. Съдът приема, че св.М.В.   и подсъдимия активно са участвали в боя, който М.В. е започнал, последван от св.К. и подсъдимия,  Съдът приема, че подсъдимият се е намесил в боя заради участието на сина му  М. в него и защото е видял,  че и него го удрят.

Предвид на всичко изложено съдът прие, че достоверни са показанията, според които подс.В. е произвел втория изстрел срещу С..

Версията за произвеждане  и на  втория изстрел от св.Ф.В., според съда цели единствено изключване на наказателната отговорност на подсъдимия.  Не без значение е и факт, че   нож по време на извършения оглед на местопроизшествие не е открит.    

Съдът кредитира всички изслушани по делото експертизи, с изключение  назначената допълнителна съдебно психиатрична и психологична на в.л.д-р П. и психолога В., според която подсъдимия е действал в състояние на афект, тъй като изводите на вещите лица в тази експертиза са опровергани от повторната съдебно психиатрична и психологична експертиза , изготвена от в.л.д-р Р., д-р С. и психолога Михайлова. Тази експертиза е обоснована и не всява съмнение в обективността на изводите й, поради което съдът я приема ,

По правната квалификация:

Действайки по описания по-горе начин, както от обективна, така и от субективна страна, подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.115 НК.

Групов обект на престъпленията по глава ІІ от НК от Особената част на НК, в която са включени и престъпленията убийство и телесни повреди, са обществените отношения, свързани с личните права и законни свободи на гражданите на РБ, а конкретен обект са обществените отношения, свързани с физическата цялост-живота и здравето на гражданите. В конкретния казус обект на престъплението са обществените отношения, свързани със защитата неприкосновеността  на човешкия живот, регламентирани в гл.ІІ, раздел І от Особената част на НК на РБ.

Предмет на престъплението е живия човек-в случая пострадалия С., на 55 г.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява в умъртвяване. Последното представлява въздействие върху организма на пострадалия, което е от естество да предизвика неговата биологична смърт. В случая въздействието върху пострадалия е физическо, като подсъдимият  го е прострелял с куршум, в резултат на което пострадалия е получил увреждания и от тях усложнения, довели  до летален изход.

Престъплението е резултатно и е довършено с умъртвяването на пострадалия, което е налице с настъпване на биологичната му смъртта, настъпила на 30.06.2006 г.. Налице е и причинна връзка между умъртвителното деяние и умъртвяването, като смъртта  е  настъпила в по-късен момент, но е в пряка причинна връзка с прострелването и последвалия сепсис  в резултат на същото. 

От субективна страна подсъдимият   е действал с пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 НК, тъй като е  съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е  настъпването на общественоопасните последици, и ги е искал. Съдът приема, че  престъплението   е извършено с пряк умисъл, предвид средството, с което е извършено увреждането,  областта, в която е прострелването, в която е известно, че се намират жизненоважни органи..

Подсъдимият е субект на престъплението. Той е наказателноотговорен по см.на чл.31, ал.1 НК, тъй като според съдебнопсихиатричната експертиза към датата на деянието не е имал качествено разстройство на съзнанието и базисните му психични годности, поради което е могъл правилно да възприеме фактите и обстоятелствата. Предвид на този извод на в.л. от СПЕ съдът приема, че подсъдимият е бил вменяем, тъй като  е могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си.

Предвид на изложените съдът не намира наличие на  обстоятелства, изключващи обществената опасност или вината на подсъдимия

По горните съображения съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление  по чл.115, ал.1 НК, като го оправда по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.116, ал.1, т.11 НК за извършено убийство по хулигански подбуди.

По обвинението за престъпление по чл.116, ал.1, т.11 НК

КОС приема, че действайки по описания по-горе начин подсъдимият не е осъществил престъпление по чл.116, ал.1, т.11, пр.І-во НК-убийство по хулигански подбуди.  За да е налице тази квалификация следва подсъдимият да е целял чрез убийството да покаже явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност (в този см. Постановление №2/57 г. на Пленума на ВС).

От обективна страна, убийството се предхожда непосредствено или се съпровожда от хулигански действия, които именно са подтикнали дееца  да посегне на човешкия живот. Или деецът следва да осъществява едно или повече  непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а деянието, с което е причинена смъртта на пострадалия, е едно от тези действия.

Изпълнителното деяние се осъществява само чрез действие. То е продължение или част от хулиганското поведение, чиято кулминация е убийството. Последното е стимулирано или път е последица от предприетите хулигански действия. Те често  изглеждат като  необясними или неадекватни действия.

Хулиганските подбуди трябва реално да съществуват при извършване на убийството. Убийството е по хул.подбуди, защото мотивът за извършването му е  хулигански. 

При убийството по хул.подбуди липсват лични отношения между подсъдимия и пострадалия, като вражда, завист и др.подобни. При него липсва личен мотив, някакви видимо поводи, които да са създадени от пострадалия. Основният мотив на дееца е не да засегне пострадалия, а да демонстрира явно неуважение към обществото , незачитане на правните норми чрез посегателство върху пострадалия. Деецът иска да изяви себе си , като погази установения ред и всичко, което се изпречи на пътя му; да докаже, че може да върши, каквото си иска, независимо от нормите на обществото. Това убийство цели  провокация, скандал, то е демонстративно. Умъртвяването  на едно лице на публично (обществено) място не е достатъчно да се приеме, че убийството е по хул.подбуди.

            Предвид изложеното и обстоятелствата, при които е осъществено   убийство-предмет на делото, КОС приема, че то не е по хулигански подбуди, тъй като е извършено след конфликт,  сбиване между подсъдимия, децата на подсъдимия и пострадалия. Пострадалият и подсъдимият са се познавали визуално, като живеещи в един квартал и са се срещали по повод осъществяваната от семейството на подсъдимия търговска дейност. Пострадалият е посещавал магазина на подсъдимия. Всеки от двамата е имал  лично впечатление и отношение към другия. Това на подсъдимия към пострадалия е било негативно. Престъплението е резултат от непосредствено предхождащите го събития на 26.06.2006 г.-сбиване с участие на множество лица, между които подсъдимият, децата му и пострадалия.  То е израз на отмъщение, надмощие, превъзходство, на неправомерни действия, но не непристойни, грубо нарушаващи  обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.  В частност с всяко убийство се нарушават обществените норми и се изразява неуважение към обществото, доколкото се засяга най-висшето и ценно право на човека-правото на живот, което е обект на защита на всяко общество. Това засягане на обществените норми, обаче, е последица от престъплението, а не цел, само в който случай, ще е налице убийство по хулигански подбуди.

            По гореизложените съображения съдът приема, че   убийството е извършено на личностна основа, т.е по личен мотив, а не по хулигански, поради което не може да се квалифицира по чл.116, ал.1, т.11, пр.І-во. Затова и съдът  прие, че с деянието си подсъдимият е осъществил убийство по основния състав на престъплението, регламентиран в чл.115 НК, но не и убийство по хулигански подбуди по чл.116, ал.1,т.11, пр.І-во НК. В контекста на всичко изложено и на осн.чл.304 НПК съдът призна подсъдимия за невиновен  и го оправда  по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.11 НК, тъй като деянието му не съставлява престъпление по този текст от НК.

 

По определяне вида и размера на наказанието:

Съдът, съгл.чл.54, ал.1 НК определи наказанието  на подсъдимия в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взе предвид  следните  обстоятелства, а именно: степента на обществената опасност на деянието и дееца, причините за извършване на престъплението и другите  отегчаващи и смекчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства.

Касае се за индивидуализиране на наказание за тежко по см.на чл.93, т.7 НК престъпление, за което по закон е предвидено наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години.

            Степента на обществена опасност на деянието  е  преценена като относително завишена, предвид вида на засегнатите обществени отношения,   условията на време, място, обстановка на извършване на престъплението и настъпилите  последици-смърт на 55 годишен мъж, съжаление за случилото се.

            Степента на обществена опасност на дееца е относително завишена. Този извод съдът прави отчитайки  чистото му съдебно минало и възраст към датата на деянието-41 г., сочещи, че стореното е изключени в живота му,  трудова и семейна ангажираност,   негативните характеристични данни, разкриващи се от вида на извършеното престъпление, предхождащите го събития,  изминалия немалък период от извършване на престъплението до реализиране на наказателната отговорност с невлязъл в сила акт (над 7 години)

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете поводът за включване на подсъдимия в сбиването, завършило с прострелване на един от участващите в него- С.,а именно-участието на сина на подсъдимия-М.В. в сбиване, започнало пред погледа на подсъдимия .

Причина за извършване на престъплението представлява нисък оценъчен критерии на поведение, незачитане законите на страната и алкохолно повлияване.

Отчитайки горепосочените обстоятелства и подбудите за извършване на престъплението съдът определи наказанието при усл.на чл.54 НК, при превес на смекчаващите над отегчаващите  вината и наказателната отговорност обстоятелства, като наложи на подсъдимия  наказание  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 11 години.

Предвид вида и размера на наказанието съдът постанови съгл.чл.61, т.2  и чл.60, ал.1 ЗИНЗС наказанието да се изтърпи в затвор при първоначален режим „строг”.  

Наложеното наказание съдът счита за справедливо и съобразено със степента на обществена опасност на деянието и   дееца. Съдът приема, че такова по вид и размер наказание  ще съдейства за постигане целите на специалната и генералната превенции, визирани в чл.36 НК и ще въздейства на   подсъдимия поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо като в бъдеще няма да е субект на престъпление, а по отношение на останалите членове на обществото наказанието ще има предупредително-възпиращ ефект.

По гражданските искове:

            Гражданските искове намират правното си основание  в чл.45, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, предвиждащ  задължение за всеки   да репарира вредите, които виновно е причинил другиму.

            Исковете  са предявени от правоимащи лица- наследници по закон на   Н. С.-починал в резултат на престъплението, каквито са низходящия му наследник от първа степен-гр.ищец Г.  Н. Г.   (негов син) и М. А.К.-съпруга на С., при усл.на фактическо съжителство повече от 20 години, заместена в процеса, поради смъртта й от нейния брат Х.А.К..  Те се отнасят към кръга от лицата, имащи право да претендират обезщетение за претърпените в резултат на престъплението неим.вреди. (срвн.   ППВС № 4/61 година, р. III-ти, т 2, доп. с ППВС № 5/69г., абзац II-ри ).

За да прецени основателността на претенциите съдът взе предвид приетите за установени по делото  фактически обстоятелства, отношенията между починалия С. и гражданските ищци –Г. и К., както и последиците за същите от смъртта на С..

Починалия С.  и К. живеели при условията на фактически съжителство, повече от 20 години. Двамата отгледали от бебе сина на С. от първия му брак след смъртта на съпругата му.    В семейството имало добри отношения. Г.Г. приемал К. като майка, както и  я наричал. С. имал чувство за хумор и коректно поведение   Поддържали много добри  отношения с роднините си.   С общи средства С. и К. осигурили пътуването на сина им за САЩ няколко години преди 2006 г., където същия живее. Смъртта на С. била  приета много трудно   от сина му и  К., както и от брат й, като скоро след нея и К. починала.

Изложеното се установява от показанията на св.И.А. и св.Кръстева, които съдът изцяло кредитира, като достоверни, тъй като са ясни, конкретни, не будят съмнение относно истинността им и не са опровергани от събраните по делото доказателства.

Преценявайки горните обстоятелства, от правна страна, съдът прие следното:

Безспорно в случая е налице фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД- престъплението, извършено от подсъдимия   представлява противоправно деяние, осъществено виновно, от което на гражданските ищци са причинени вреди от неимуществен характер, вследствие смъртта на техния баща, респ. съпруг. Налице е и причинна връзка между деянието на подсъдимите и настъпилия престъпен резултат-смъртта.

Предвид на изложеното гражданските искове са доказани по основание, но завишени по размер. Обсъждайки при условията на чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД, каква по размер сума би обезщетила претърпените от гр.ищци неим.вреди  настоящият състав  отчете доказаните вреди за пострадалите-гр.ищци.  В оценката на събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства в тази насока, съдът се съобрази със задължителните указания, дадени с ППВС №4/1968 година.   В р. II-ри, изр. I-во на ППВС № 4 от 23.12.1968 година и в нормата на чл. 52 ЗЗД е посочено, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това понятие обаче не е абстрактно и е свързано с преценка на конкретни обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне на конкретното обезщетение (възраст на увредения, конкретни отношения между пострадал и увредени).

Съобразявайки горното и принципа, визиран в чл. 52, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД  и отчитайки конкретната неимуществена увреда , изразили се в   страдания-мъка, скръб,  болка поради смъртта на С., съдът намира, че гражданските искове са доказани по размер за сума от 50 000 лева. за   гр. ищец Г. и в размер на 20 000 лв. за гр.ищца К.       При определяне на размера на обезщетенията съдът взе предвид, че същите са, за да възмездят един човешки живот, който е най-голямата ценност в обществото ни, касае се за живота на бащата на гр.ищец и за живота на съпруга на гр.ищца К., заместена в процеса, поради смъртта й от нейния брат К., отношенията на които с пострадалия   били близки, обичайни по степен с оглед родството , респ.съпружеските отношения. Починалият С.  живеел в едно домакинство с гр.ищца К., отношенията между които са били нормални, основаващи се на взаимопомощ, уважение и разбирателство.    Предвид на тези обстоятелства съдът приема, че смъртта на С. гр.ищци са преживели тежко и им е причинила душевни болки и страдания.

Поради изложените съображения съдът  прие, че неим.вреди, причинени от престъплението на гр.ищци следва да се обезщетят от подсъдимия,   причинил смъртта му, предвид на  което и е осъден да   заплати сумата от 50 000 лв. на гр.ищец Г.  и сумата от по 20 000 лв. на гр.ищца К., заместена от брат й К. в процеса, дължими ведно със законната лихва от 30.06.2006 г. до плащането,  като исковете за  разликата до пълните им  претендирани размери, съответно  100 000 лв. от гр.ищец Г. и 60 000 лв. от гр.ищца К.,  като неоснователни са ОТХВЪРЛЕНИ.

  В съгласие с чл.189, ал.3 НПК, тъй като подсъдимият е признат за виновен, съдът го осъди да заплати в полза на държавата сторените по делото разноски, както следва:  по сметка на РУП-Дупница-530 лв.; по сметка на НИКК- МВР-София-638 лв. и по сметка на Кюстендилски окръжен съд- 2 764 лв., както и сумата от 2 888 лв.-ДТ върху уважените размери на гражданските искове.

В съгласие с чл.53, ал.1 б”а” НК пистолетът на подсъдимия е отнет в полза на държавата, като средство за извършване на престъплението.  Веществените доказателства-дрехи, счупени чаши, обтривки, тампони с червена течност и разрешително за носене на оръжие следва да се унищожат след влизане на присъдата в сила.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕН- СЪДИЯ: