О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. Своге, 19.10.2020 г.
Свогенският районен съд, първи състав, в публичното
съдебно заседание на седемнадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател : Румен Стойнов
при секретаря Мария
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 382/2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „ЕОС
Матрикс”
ЕООД, чрез пълномощник, против Б.Й.Д.. Налице е едно
нетипично възникване на исковия процес, след подадено възражение по заповед за
изпълнение, като ищецът го е иницирал
за да може установи съществуването на вземането си. Искът е положителен установителен и се смята за предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). По постъпилото заявление е образувано частно
гражданско дело по описа на Районен съд Своге и е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми : 2377,98 лева
- главница, 728,79 лева – договорна лихва за периода от 26.02.2014 г. до
29.02.2016 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
16.05.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 110,14 лева разноски
по делото, от които 50 лева юрисконсултско възнаграждение – определено съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК и изчислено според Наредбата за заплащането на правната
помощ, както и 62,14 лева заплатена държавна такса. Задължението
произтича от неизпълнено парично задължение по договор за издаване на кредитна
карта на физически лица от 26.02.2014 г., сключен между „УниКредит Булбанк” АД (кредитор) и ответника Б.Д., (кредитополучател), като вземането е прехвърлено от
страна на кредитора в полза на ищеца „ЕОС Матрикс” ЕООД по силата на договор за цесия от 15.10.2018 г. Цената на иска е 2377,98 лева – главница, за която сума се иска от съда да признае за установено, че се дължи от
ответника на ищеца, като се
претендира още и законната лихва за забава върху главницата, считано от 16.05.2019 г. до окончателното изплащане и направените по
делото разноски, както по настоящото, така и по частното гражданско.
За сумата от 728,79 лева – договорна лихва за периода от 26.02.2014 г. до 29.02.2016 г., не е предявен иск, следователно в тази ѝ
част Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 415 от 17.05.2019 г. подлежи на обезсилване,
както и в частта ѝ за разноските, за сумата над 84,30 лева до 110,14 лева.
В срока за отговор е
подаден писмен отговор от ответника, чрез пълномощник. Твърди се, че вземанията
са погасени по давност, навеждат се доводи за неравноправни клаузи по смисъла
на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и за липса на
уведомяване за извършеното прехвърляне на вземането. По тези съображения се
иска от съда да отхвърли изцяло предявените искове.
По делото са приети, като писмени доказателства,
документите представени от ищеца и е приложено ч.гр.д. № 280/2019 г. по описа на Районен съд Своге. Изслушана е съдебно-счетоводна експертиза,
която не е оспорена от страните и съдът възприема като компетентна и обективно
изготвена.
Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид
събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и от правна страна
:
Според посоченото в заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по 410 ГПК задължението
произтича от неизпълнено парично задължение по договор за издаване на кредитна карта
на физически лица от 26.02.2014 г., сключен между „УниКредит Булбанк” АД (кредитор) и ответника Б.Д., (кредитополучател), като вземането е
прехвърлено от страна на кредитора в полза на ищеца „ЕОС Матрикс” ЕООД по силата на
договор за цесия от 15.10.2018 г. Така е поискано от заявителя и така е
издадена заповедта за изпълнение.
В исковата молба, с която се иска да се установи
съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се твърди, че задължението произтича от
неизпълнено парично задължение по договор за издаване на кредитна карта на
физически лица от 26.02.2014 г., сключен между „УниКредит
Булбанк” АД (кредитор) и ответника Б.Д.,
(кредитополучател), като вземането е прехвърлено от страна на кредитора в полза на „ГетБек
България” ЕООД по силата договор за цесия от
04.12.2017 г. След това на 26.09.2018 г. последното дружество прехвърля
вземането си спрямо ответника на „ЕОС Сървисис” ЕООД, което от своя страна на 15.10.2018 г. продава същото
вземане на ищеца. От приетите по делото доказателства се установява, че
посоченото в исковата молба отговаря на действителното положение. В съдебно
заседание на 26.11.2019 г. са приети два удостоверителни документа, издадени от
„УниКредит Булбанк” АД,
които взаимно си противоречат. Написаното във втория документ, относно името на
цесионера, не намира опора в събраните по делото доказателства, поради което
съдът не го кредитира.
Специфичните особености на производството по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК изискват
идентичност на основанието и размера на вземането, заявени в заповедното
производство и основанието и размера на вземането по предявения иск. По настоящото дело липсва идентичност на основанието.
Касае е се за нередовност на исковата молба, която не може да се отстрани, тъй
като е безспорно установено, че посоченото в заявлението не отговаря на
действителното положение. Следователно ако се отстрани тази нередовност, т.е.
ако се посочи основанието изложено в заповедното производство, искът ще трябва
да се отхвърли като неоснователен.
Ето защо производството по делото следва да се
прекрати, тъй като така предявения иск е недопустим, а издадената заповед за
изпълнение подлежи на обезсилване.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Прекратява производството по гр.д. № 382 по описа на Районен съд
Своге за 2019 г.
Обезсилва Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 415 от 17.05.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 280 по описа на Районен съд Своге
за 2019 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Софийския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :