Р Е Ш
Е Н И Е
№
31. 07. 2015 година гр.Търговище
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Търговищкият окръжен съд наказателна колегия
На първи
юли две хиляди и петнадесета година
В публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА
ЯНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ МИТЕВ
Й. И.
Секретар:
Р.Б.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия МИТЕВ ВНЧХД №
101 по описа за 2015 год. взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313
и сл. от НПК.
Образувано е по жалба от адвокат Д.П.
– защитник на подсъдимия И.Д.И. ***, срещу присъда № 24 от 13. 05. 2015 год. по НЧХД № 257 / 2015
год. на ТРС. Считайки присъдата за незаконосъобразна
и необоснована, моли за нейната отмяна
и
постановяване на нова, с която подс.
да бъде признат за невиновен и оправдан,
ведно с последиците от това в гражданската и част. В с.з. жалбата се поддържа
от защитата /явява се адвокат Й. Й.ов – преупълномощен/, подс. редовно
призован, се явява лично, моли за оправдателна присъда.
Тъжителят
и граждански ищец А.Х., редовно призован, се явява в с.з. За него като
процесуален представител се явява адв. С. от ТАК,
молят съда да потвърди първоинстанционния съдебен акт
в наказателната и гражданската му част, както и да им бъдат присъдени разноски
за настоящата инстанция.
Съдът, след преценка на
оплакванията по жалбата и изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на
чл. 314, ал. 1 от
НПК, установи следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Пред
ТРС делото е образувано по тъжба на А.Х. ЕГН **********, срещу И.И. ЕГН **********
от гр.Т ърговище за две отделни престъпления по чл. 130 ал.1 и по чл. 148 ал.1
т.1 от НК.
С
процесната
присъда ТРС е признал подсъдимият И. за виновен и по двете обвинения,
така, както били предявени с тъжбата, като за всяко едно от тях подс. бил освободен от наказателна отговорност на осн. чл. 78а НК, и му били наложени административни
наказания – две отделни ГЛОБИ в размер на по 1000 /хиляда/ лева.
С оглед на това, че подс. бил признат за виновен и осъден и по двете обвинения
съдът присъдил като обезщетение за причинени неимуществени вреди - 1000
лева за деянието по чл. 130 ал.1 НК /отхвърляйки като неоснователен до пълния
му размер от 1500 лева/, и в размер на 500 лева за деянието по чл. 148 ал.1 т.
1 НК /отхвърляйки го до пълния му,
първоначално предявен размер от 1500 лева/
Преди да пристъпи по същество към
разглеждане на депозираната жалба, въззивната
инстанция намира, че следва да отбележи следното – присъдата е направилна, постановена е в нарушение на материалния закон!
Чл. 78а ал.1 от НК гласи следното:
„Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се
налага наказание от хиляда до пет хиляди лева, когато са налице следните
условия – като по-нататък в текста тези условия за изброени подробно, и в
интерес на истината деянията на подс. и самия
подсъдим отговарят на всички тях. Ал.7
на същия текст обаче налага ограничение в приложението му и то е,че „ Алинея 1
-5 не се прилагат, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт,
или деецът е бил в пияно състояние, както
и при множество престъпления, както и когато престъплението е извършено
спрямо орган на власт или по повод изпълнение на службата му.
При множество престъпления /
тогава когато с едно деяние са извършени няколко престъпления/ – какъвто
безспорно е случая, разпоредбата на чл. 78а е неприложима. На това основание
обаче присъдата не може да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане,
без срещу нея да е депозирана изрична молба
от частния тъжител или частен обвинител /протест в делата от общ
характер/ - чл. 335 ал.4 НПК. Просто
положението на подсъдимия би се утежнило, а закона не допуска това.
Фактическата обстановка по делото,
приета от първоинстанционният съд се споделя от въззивната инстанция, и тя в най – общи линии е следната:
На инкриминираната дата, около
20,00 ч. на бул. „Трайко Китанчев“ № 47 /по данни на
четирима свидетели, служители на РУ МВР Търговище, двама от които очевидци/ по
посока кръстовището, известно като „Смирненски“, в лявата лента, се движел с
л.а. „Лада“ тъжителя. Зад него с висока скорост, и с натиснат клаксон, се
движел с л.а. „Фиат Браво“ , управляван от подс. И.. Фиата изпреварил колата на тъжителя от дясната страна,
намалил рязко скоростта и препречил пътя на тъжителя, принуждавайки го да спре.
Веднага след това подс. напуснал автомобила си и се
насочил къв колата на тъжителя. Стъклото на тъжителя
било спуснато, подс. се приближил ругаейки и псувайки
тъжителя и му нанесъл няколко удара в областта на главата, докато тъжителят още
бил седнал в колата си. За да се предпази от нанасяне на още удари и да се
предпази, тъжителят излязъл от автомобила. Агресията на подс.
била преустановена, предвид намесата на униформен полицай – св. М., който бил
на двадесетина метра от спрелите коли, и веднага се намесил. Подс. отказал да предаде документите си, качил се на колата
си и продължил. Св. М. уведомил по телефона дежурния в РУ МВР, който изпратил
на место автопатрул – св. Николаев и Георгиева.
Тъжителят бил освидетелстван в МБАЛ гр. Търговище, подал жалба срещу подс.
Това е фактическата обстановка,
приета от първостепенният съд и настоящата инстанция я кредитира изцяло, като
крайни изводи.
По делото са разпитани множество
свидетели, разделени, както обикновено по такива дела, на две групи – свидетели
на обвинението, в случая частния тъжител, и такива на подс.
И докато подсъдимият и неговия защитник, чрез всякакви доказателства – писмени
и гласни, се стремят да опровергаят изнесеното в тъжбата, то свидетелите на
тъжителя се ползват за доказване на твърденията в тъжбата, респ. на
обвинителната теза.
В конкретния случай подс. И. е имал малшанса да
извърши процесните деяния пред двама очевидци – св. М.
и св. Стойнев, изцяло независими свидетели, освен всичко останало – служители
на полицията, като св. М. е бил в униформа. Тоест, приетата от ТРС фактическа обстановка,
пресъздадена накратко /и в същество/ от настоящия съд е безспорна. Тя се
подкрепя от показанията и на другите двама свидетели на тъжителя – също
полицаи, пристигнали няколко минути след инцидента. Обвинението се доказва и от
св. Г. Николова / фактически съжителствала с тъжителя/ - както за състоянието
му непосредствено след инцидента, състоянието му същата вечер, и състоянието му
редица дни след това – бил „напрегнат, уплашен, треперещ, пребледнял, като
болен“. Доказателство за приложена агресия и причиняване на увреждания е и
приложеното по селото съдебно-медицинско удостоверение.
Втората група свидетели са тези на
подс. – брат му и снаха му, кумът на брат му,
племенница. Показанията на тази група свидетели следва да се ценят и кредитират
внимателно с оглед изброените по-горе семейни
и приятелски взаимоотношения, и съпоставени разбира се, с показанията на
останалите свидетели и всички други събрани по делото доказателства.
И доколкото в показанията на св.
Н. И. /брат на подс./, св. Стаменов, св. Н. Иванова
/снаха/, В. Иванова са налице
противоречия, правилно съдът не ги е кредитирал.
За разлика от това св. М. възприел изцяло
както движението, изпреварването и спирането на автомобилите, така и последващите действия на подс.,
респ. тъжителя. Те се припокриват изцяло с показанията на другия очевидец – св.
Стойнев, същото е изнесено и в тъжбата.
Св. М. категорично е заявил, че подс. е
извършил забранена от закона маневра, принудил е тъжителя да спре, нанесъл му е
удари, придружени с множество обидни изрази. Св. М. категорично е заявил, че с подс. в колата му, е имало втори човек, който също е бил
извън автомобила, наблюдавал е, но не се е месил, и това според него е св. Н.И.
– брата на подс. Изхождайки от това биха могли да бъдат
поставени под съмнение някой гласни доказателства на защитата.
Доколкото обаче основните факти,
които тъжителят е следвало да докаже – кой му е нанесъл удари, респ. причинил
телесните увреждания, както и кой му е нанесъл публична обида и с какви изрази,
са безспорно установени, и липсват
каквито и да е данни за това, че тъжителят по някакъв начин е предизвикал подс., въззивният съд счита, че процесната присъда, в този и вид следва да бъде потвърдена,
както в наказателната, така и в гражданската част. Присъдените обезщетения са в
рамките на общоприетата практика на съдилищата. Безспорно е, че тъжителят е
претърпял болки, страдания, унижение. Състоянието му е било такова за един
по-продължителен период от време, затова в размера като обезщетение, приет от
ТРС, то следва да възмезди тъжителя. Правилно претендираните над този размер обезщетения са отхвърлени
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
С оглед на всичко това, правилно
съдът е възложил в тежест на подс. и направените от
тъжителите разноски, както и следващите се държавни такси. Наред с това,
предвид, че настоящата инстанция счита, че процестана
присъда е правилна, законосъобразна и следва да бъде потвърдена, следва на
тъжителите да се присъдят и разноските направени пред настоящия съд.
При
цялостната проверка на атакувания
съдебен акт по реда на чл. 314 ал.1 от НПК, въззивната инстанция не установи други основания
за отмяна или изменение на обжалваната присъда, поради което и същата следва да се потвърди изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК ,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда № 24 от
13. 05. 2015 год , постановена по НЧХД
№ 257 / 2015 год. от Районен съд гр. Търговище като ПРАВИЛНА и ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА
подсъдимия И.Д.И. със снета самоличност
и ЕГН да заплати на А.А.Х. ЕГН **********
сумата от 300 лева, представляваща разноски по делото пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1 2.