Решение по дело №2447/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1751
Дата: 21 декември 2018 г.
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20182120202447
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юни 2018 г.

Съдържание на акта

                                        Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1751                                     21.12.2018 г.                           град Бургас

 

                       В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,       наказателно отделение, XII-ти състав

На двадесет и осми ноември                                              година 2018

В публично заседание в следния състав:

 

                             Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                             Съдебни заседатели:

 

Секретар: М.К.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 2447 по описа на съда за 2018 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „*” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. *, *, представлявано от *, ЕГН: ********** – управител срещу наказателно постановление № *г., издадено от директор на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на фирмата-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 68 „в” във връзка с чл.68 „г”, ал.4, във връзка с чл.68 „е” от ЗЗП.

С жалбата се изразява несъгласие с горепосоченото наказателно постановление. Моли се съда да отмени изцяло оспореното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател, редовно призовани, се явява надлежно упълномощен представител. Поддържа жалбата. Не сочи доказателства. Моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Процесуалният представител на ответника по жалбата оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка на 27.09.2017г. с КП№ *в офис на „*”, намиращ се в гр. Бургас, ул. „*” №8, стопанисван от „*” ООД с ЕИК: *, по повод потребителски сигнал Б*., касаещ неравноправни клаузи по договор, отнасящ се до сключена застраховка на автомобил с десен волан, която в последствие била отменена. В хода на проверката било установено, че застраховката се е сключила в офис на „*” ООД. Клиентката получила застрахователна полица, заедно с общите условия. Плащането на застраховката било извършено на място в офис на „*” ООД, след което клиентът посетил офис на „*”, където бил направен оглед и заснемане на автомобила, за да влезе в сила застрахователния договор, тъй като „*” ООД се явявали брокер в „Булстра”. При проверката, присъстващият служител на фирмата – жалбоподател, не успял да посочи къде в общите условия в договора е упоменато , че автомобили с десен волан не се застраховат. При предоставяне на изисканите документи описани в КП № *г. от „*” ООД, в становището от „*” било написано, че в Общите условия на застраховката „Каско Избор”, чл.4, Раздел „Общи положения”, т. 1, „Сключване на застрахователния договор” на „*” и в застрахователната полица не се съдържало условие, че автомобили с десен волан не се застраховат или някои покрития са изключение за тях. При сключване на застраховка „Каско Избор”, в полицата бил включен „предложение – въпросник”, който съдържал въпрос, отнасящ се до това, дали автомобилът е с десен волан, кабриолет или чужда регистрация. На предоставеното на проверяващите копие на застрахователната полица, гореупоменатия въпрос не бил попълнен от потребителката.

На база на горните констатации, актосъставителят квалифицирал поведението на жалбоподателя, като нарушение на административните разпоредби и на 22.12.2017 г.съставил АУАН № *. Цифрово нарушението било квалифицирано като такова по чл. 68 „в” във връзка с чл. 68 „г”, ал.4, във връзка с чл. 68 „е” от ЗЗП.

Въз основа на АУАН, било издадено и атакуваното НП, в което АНО възприел описаната по-горе фактическа обстановка. Същият квалифицирал нарушението, като такова по чл. 68 „в” във връзка с чл. 68 „г”, ал.4, във връзка с чл. 68 „е” от ЗЗП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Подадена е от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна, поради следните съображения:

За давността в административнонаказателното производство съдът следи служебно и тази давност към датата на съставяне на АУАН, въз основа на който е издадено наказателното постановление, е изтекла.

Съображенията за това са следните:

Разпоредбата на чл. 34 ЗАНН предвижда, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Двете хипотези не се намират помежду си в отношения на алтернативност, а са взаимно изключващи се, т. е. нормата не предоставя на административния орган възможност да избира в рамките на кой от двата срока да извърши процесуалното действие - съставяне на акт за установяване на нарушение.

След като нарушителят е известен, то акт за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му. Приложимостта на втората хипотеза, а именно едногодишен срок от извършване на нарушението, е предпоставена само при липса на данни у административнонаказващия орган за конкретния нарушител. Това е така, защото законодателят е предвидил възможност за административнонаказващия орган да положи усилия за откриване на нарушителя. Ето защо, тази втора хипотеза ще бъде приложима тогава, когато нарушителят е открит след изтичането на посочените в първата хипотеза три месеца.

Съдът не споделя наличието на виждане в съдебната практика за алтернативност на двете хипотези при преценка относно, момента на изтичане на давността за административнонаказателното преследване. Ако една такава теза бъде споделена, то изобщо би се обезсмислила хипотезата за съставяне на АУАН в тримесечен срок от откриване на нарушителя още повече предвид факта, че АНО е контролен орган, по отношение на дружеството - жалбоподател.

Ето защо, след като нарушителят е известен или установен от административнонаказващия орган, то задължение на последния е в рамките на три месеца от установяването му да състави АУАН, въз основа на който да приключи законосъобразно административнонаказателното производство, с издаване на постановление и налагане на санкция. Ако този срок не е спазен, то се преклудира и възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.

АНО е посочил за дата на извършване на нарушението 14.07.2017г., а именно датата на сключване на договора с потребителката, като от тази дата, за настоящия състав тече тримесечния срок за съставяне на АУАН. Дори и да се приеме, че към датата на извършване на нарушението, АНО е нямал възможността да узнае за него, то към датата на подаване на потребителски сигнал Б*., АНО е бил наясно с горепосоченото нарушение и нарушителя и е издал АУАН на 22.12.2017 г., след изтичане на тримесечния давностен срок, предвиден в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и при погасена вече правна възможност на наказващия орган да ангажира отговорността на жалбоподателката, което налага обжалваното постановление да бъде отменено.

Съгласно Т.Р. № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, с изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение, като давността се прилага служебно, а държавата губи своето материално право да наложи наказанието на дееца и да изпълни вече наложено му такова.

Само за пълнота, настоящият състав намира за нужно да отбележи, че посочената за нарушена разпоредба на чл. 68 „в” ЗЗП е бланкетна. Важно изискване на Закона при преценката за законосъобразност на издаденото НП е нарушената законова разпоредба да бъде посочена точно и ясно от АНО и квалификацията на извършеното от жалбоподателя деяние, описано в АУАН и в НП да съответства на словесното описание на нарушението в нормата на Закона. В обстоятелствената част на НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл.68 „в”, ал.2 ЗЗП, която не съществува.

Горното нарушение на административнопроизводствените правила не може да се приеме за техническа грешка. В санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове, които не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити. Правната квалификация на нарушението следва да е ясно посочена и не може да се извлича по тълкувателен път, тъй като в противен случай се нарушава правото на защита на санкционираното лице, което е лишено от възможността да разбере, за какво точно нарушение е санкционирано. Задължение на административнонаказващия орган е да конкретизира точно и изчерпателно текстовете от закона, които са били нарушени, което в настоящия случай не е сторено.

Така допуснатото нарушение не би могло да бъде „санирано” в настоящото производство, като НП следва да бъде отменено, без спора да бъде разглеждан по същество.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

                                               Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № *г., издадено от директор на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите против „*” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. *, *, представлявано от *, ЕГН: ********** – управител, с което на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на фирмата-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 68 „в” във връзка с чл.68 „г”, ал.4, във връзка с чл.68 „е” от ЗЗП.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Бургаския административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.  

 

 

 

                                                                    СЪДИЯ: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

Вярно с оригинала: Д.Б.