РЕШЕНИЕ
№ 384
гр. Перник, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500520 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от „Топлофикация-
Перник“ АД, ЕИК: *********, чрез юрк. А.С. срещу Решение № 751/08.07.2022г.,
постановено по гр. дело № 5794/2021г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което
съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от „Топлофикация – Перник“ АД
искове за признаване за установено, че ответникът Ц. В. К. дължи на ищцовото
дружество сумата 1175,92 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия
за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 10.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането,
и сумата 180,17 лв., представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания
за периода от 09.07.2019 г. до 28.07.2021 г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение № 1299/10.08.2021 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 04325/2021 г. на РС –
Перник.
В жалбата се излагат съображения за неправилност, немотивираност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Жалбоподателя счита, че безспорно
по делото е установено, че ответника притежава качеството „клиент“ на топлинна
енергия по смисъла на ЗЕ, както и че е налице валидно облигационно правоотношение
1
между страните относно услугата: пренос, доставка, разпределение и ползване на
топлинна енергия за топлофицирания имот. Въззивния жалбоподател не споделя
мотивите на първоинстанционния съд, че щом ответника не живее на адреса на
топлоснабдения имот, то същия не е приел наследството. Счита, че ако ответникът е
имал желание да се откаже от наследството на наследодателя си, то е следвало да стори
това по надлежния ред. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното
съдебно решение и постановяване на ново, с което предявените установителни искове
бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна, чрез назначения особен
представител, е изразила становище по жалбата, намирайки последната за
неоснователна. Излага съображения в подкрепа на обжалвания съдебен акт, намирайки
го за правилен и законосъобразен, респ. счита, че същия следва да бъде потвърден.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл.
269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради
което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира, че
решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с
който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на
въведените от ищеца твърдения и заявения петитум, като за процесните суми е водено
заповедно производство по ч. гр. дело № 04325/2021г. по описа на Пернишкия районен
съд за сумите, които са предмет на настоящото исково производство и ищецът в срок е
предявил установителните си искове. Правилно е дадена материално – правната
квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни
процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата
въззивни основания, прие за установено от фактическа страна следното:
Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с обективно кумулативни съединени
установителни искове, предявени от „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********,
с адрес на управление: гр. Перник, 2300, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ срещу Ц. В.
К., с адрес: ***, с които се иска да бъде установено между страните, че ответника
дължи на ищцовото дружество сумата от 1175,92 лв., представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.08.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането и сумата 180,17 лв., представляваща
обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до
28.07.2021 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 1299/10.08.2021 г.
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 04325/2021 г. на РС – Перник.
2
В исковата си молба ищецът е изложил твърдения, според които ответникът е
клиент на топлинна енергия, като облигационните взаимоотношения между него и
ищцовото дружество са възникнали и се уреждат по силата на приети и одобрени
Общи условия. Твърди се неизпълнение от страна на ответника на задълженията,
вменени му по силата на одобрените общи условия, а именно: незаплащане на
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневния срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили два писмени отговора на исковата молба
от назначения на ответника особен представител. В същите се развиват съображения
за неоснователност на исковите претенции, както по основание, така и по размер. На
първо място се сочи, че ответника по делото не е купувач на топлинна енергия за
процесния недвижим имот. Твърди се, че ответницата не е потребител на топлинна
енергия, тъй като не е давала съгласие по реда на ЗЕ за доставка на топлинна енергия.
Иска се оспорва и поради липса на представени от страна на ищеца доказателства,
установяващи, че ответницата е приела наследството на наследодателя си.
Съображенията, изложени в първия писмен отговор се доразвиват подробно във втория
депозиран писмен отговор, като са въведени и нови възражения – за липса на правен
интерес и за липса на редовно водено счетоводство.
В подкрепа на твърденията си, ищецът е представил пред първоинстанционния
съд писмени доказателства, а именно: заверено копие от Договор от ***, издаден от
Общински народен съвет – Перник, заверено копие от Удостоверение за наследници №
***, издаден от Община Перник и заверено копие от Удостоверение за отказ от
наследство № ***, издадено от Районен съд – гр. Перник.
От приетия Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 29.10.1991г., издаден от Общински народен съвет –
Перник се установява, че на *** лицето В.С.К. е придобило правото на собственост
върху процесния недвижим имот по силата на възмездна сделка.
Приетото в заверено копие Удостоверение за наследници № ***, издаден от
Община Перник установява, че В.С.К. е починал на ***, оставяйки за наследници
дъщерите си Е. В. Д. и ответницата Ц. В. К.. От Удостоверение за отказ от наследство
№ ***, издадено от Районен съд – гр. Перник се установява, че Е. В. Д. се е отказала от
наследството на наследодателя си В.С.К. на 14.09.2010г.
По делото е прието Удостоверение с изх. № ***, издадено от Районен съд – гр.
Перник, от което е видно, че в специалната книга за вписване на откази от наследство
по ПРС няма вписан отказ от Ц. В. К. от наследството на В.С.К..
В хода на първоинстанционното производство е изслушана и приета съдебно-
техническа експертиза, от заключението на която се установява, че между
топлофикационното дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан
договор, уреждащ взаимоотношенията между тях, както и че през процесният период в
абонатната станция е монтиран топломер, съответстващ на одобрения тип, годен е да
се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни.
Вещото лице е установило, че количеството на топлинната енергия за СЕС е
определено правилно, съгласно методиката, като е изпълнено и изискването на
наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в СЕС. Установява се, че начислените суми са коректни и
3
пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба
през процесния период от време, прогнозно определените текущи разходи на топлинна
енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените или
нормативно начислените с изравнителните сметки за съответните периоди и няма
разлика в сумите по главницата, определени от вещото лице и тези по исковата молба
на ищеца. Вещото лице е установило още, че изравнителните сметки за изготвяни
ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС.
Преизчислените (изравнителни) суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти и
същите са предавани на представител на СЕС в законноустановения срок.
От страна на ответника писмени и/или гласни доказателства не са били
ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, Окръжен съд – гр. Перник
достига до следните правни изводи:
Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с обективно кумулативни съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД
По делото не се спори, че ищецът „Топлофикация-Перник“ АД разполага с
лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за територията на гр. Перник.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично
известни общи условия. В ал. 2 от същия член е предвидено, че тези общи условия
влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите, като това условие в случая е спазено, доколкото
по делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един
местен ежедневник преди процесния период. От горното следва, че за възникването на
договорното правоотношение не е необходимо да се сключва индивидуален писмен
договор между потребителя и доставчика на услугата. Страна (купувач) по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди, като съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, имат качеството на
клиенти на топлинна енергия.
Съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ВКС, ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди, но наличието на договорни отношения подлежи на доказване по общия исков
ред. Това е изключение от основното правило, за чието приложение е необходимо
кумулативното наличие и на двете предпоставки по горепосоченото ТР. Настоящият
въззивен състав намира, че от събраните по делото доказателства не може да се
направи извод за наличие както на първата предпоставка на изключението по
4
процесното тълкувателно решение, а именно: ползване на процесния топлоснабден
имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещото право на ползване, така
и на втората кумулативно дадена предпоставка – наличие на сключен между трето
лице и топлофикационното дружество договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за процесния имот.
Предвид ангажираните от страна на ищеца писмени доказателства, а именно:
Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти от 29.10.1991г., издаден от Общински народен съвет – Перник, установяващ, че
лицето В.С.К. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот на
*** по силата на обективираната в договора сделка, Удостоверение за наследници №
***, издаден от Община Перник, установяващо факта на смъртта на В.С.К. и лицата,
които същия оставя като наследници, Удостоверение за отказ от наследство № ***,
издадено от Районен съд – гр. Перник и Удостоверение с изх. № ***, издадено от
Районен съд – гр. Перник, настоящия съдебен състав приема, че между ответницата Ц.
В. К., в качеството й на пълноправен собственик на посочения в исковата молба
топлоснабден имот и топлофикационното дружество, е създадена валидна правна
връзка по продажба на топлинна енергия по силата на закона. В тази връзка,
настоящия съдебен състав не споделя приетото от първоинстанционния съд, че
въпреки дадените с доклада по делото указания, ищецът не е доказал, че ответникът е
приел наследството на В.С.К.. Районният съд е приел още, че представеното
удостоверение, издадено от РС – Перник установява, че ответникът не се е отказал от
наследството на В.С.К., но това не е равнозначно на приемането му. Приел е и, че в
случая липсват данни дали наследникът е приел или се е отказал от наследството, а
индиция, че то не е прието с конклудентни действия, следва от приложените по делото
съобщения, съгласно които същия не живее на адреса на топлоснабдения имот.
Окръжен съд – гр. Перник, в настоящия му съдебен състав, намира тези изводи
на първоинстанционния съд за неправилни, по следните съображения:
На първо място, не могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционния
съд, че ищецът, въпреки указаната му доказателствена тежест, не е представил
доказателства, установяващи, че ответника не е приел наследството, оставено му от
наследодателя му В.С.К.. В настоящия случай, доколкото ищецът е представил
достатъчно по обем доказателства, установяващи правото на собственост върху
процесния недвижим имот, то в доказателствената тежест на ответника е да докаже
настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти,
какъвто факт се явява и правото на отказ от наследство. В този смисъл, в тежест на
ответника е и да установи възражението си, че не е приел наследството, оставено му от
неговия наследодател.
Колкото до приетото от съда, че случая липсват данни дали наследникът е приел
или се е отказал от наследството, а индиция, че то не е прието с конклудентни действия
следва от приложените по делото съобщения, съгласно които същия не живее на
адреса на топлоснабдения имот, то следва да се посочи, че приетото по делото
Удостоверение с изх. № ***, издадено от Районен съд – гр. Перник, категорично
установява обстоятелството, че ответницата не се е отказала от наследството на В.С.К..
Обстоятелството, че ответника не е бил намерен на адреса на процесния недвижим
имот категорично не може да се приеме като индиция, че същия не е приел
5
наследството на В.К.. Най-напред, защото по делото не са ангажирани доказателства,
които да установяват, че това е единствено жилище на ответницата, поради което да се
търси връзка между приемането/неприемането на наследството и липсата й на адреса, и
на второ място, защото видно от извършената по делото справка в НБД като постоянен
и настоящ адрес, заявен от Ц. К. на 19.08.2017г. е посочен именно адреса на процесния
недвижим имот, което от своя страна е повече от ясна индиция, че ответницата е
приела наследството, оставено й от В.К.. На последно място следва да се отбележи и
обстоятелството, че българското законодателство не обвързва упражняването на
правото на собственост върху един недвижим имот непременно с обитаването му.
Противното би означавало рестрикция досежно правото на всеки човек да притежава
повече от един недвижим имот едновременно. Поради това настоящия съдебен състав
намира, че ищецът е доказал наличието на облигационна връзка между страните, респ.
основателността на исковите си претенции. Последното, от своя страна, сочи на
основателност на депозираната въззивна жалба.
Освен по основание, искът следва да бъде установен и по размер.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се
извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото
количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна
енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на
топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ),
като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен
такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е
възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на
договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго
индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се
отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите
единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на
отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици,
6
разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е
реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията
на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната
равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки).
Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната
равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна
енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена
на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за
топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи
в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение,
местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и
др. подобни.
Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени
уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за
топлинна енергия със съдържание, определено в същата разпоредба, като съгласно чл.
27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът
издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с
подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за
отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума
за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след
заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а
потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми
ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се
заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал. 6 на същата разпоредба
при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на
доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до
окончателното изплащане на дължимите суми.
От изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза се установява, че няма
разлика в сумите по главницата, определени от вещото лице и тези по исковата молба
на ищеца. Предвид това, и доколкото съдебно-техническата експертиза установява и че
количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно
методиката, като е изпълнено и изискването на наредбата за разпределение на нетното
количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС, както и
че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от
действащата нормативна уредба през процесния период от време, то исковите
претенции на ищеца се явяват основателни и по размер. Настоящия съдебен състав,
както и първоинстанционния съд, не намира основание да не кредитира приетата по
делото съдебно-техническа експертиза, доколкото не намира данни, които да сочат на
предубеденост или некомпетентност на вещото лице. Същевременно, от страна на
ответника не са ангажирани доказателства, установяващи плащане на претендираните
вземания.
На основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава
върху дължимата от ответника главница, считано от подаване на заявлението за
7
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –10.08.2021г. до окончателното й
плащане.
С оглед горното и поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, първоинстанционното решение на основание чл. 271 ал. 1 изр. 1 пр. 2 ГПК
следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което предявените от
ищеца установителни искове за сумата от 1175,92 лв., представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.08.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането и сумата 180,17 лв., представляваща
обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до
28.07.2021 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 1299/10.08.2021 г.
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 04325/2021 г. на РС – Перник, бъдат уважени.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и уважаването на въззивната жалба, на
основание чл. 273 вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззивния жалбоподател се дължат
направените в хода на въззивното производство разноски, както и тези, направени в
хода на производството, развило се пред първоинстанционния съд. Пред настоящата
инстанция жалбоподателя претендира и е доказал разноски в размер на 492,12 лева (
27.12 лева – за държавна такса, 165,00 лева – възнаграждение на особен представител и
300,00 лева – юрисконсултско възнаграждение), а в развилите се исково и заповедно
производства пред Районен съд – гр. Перник, същия е претендирал и е доказал
разноски в размер на 624,24 лева, от които: 27,12 лева за държавна такса, 250,00 лева –
възнаграждение на вещо лице, 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, 5,00
лева – такса за издаване на 1 бр. съдебно удостоверение, 27,12 лева – държавна такса
за издаване на ЗИПЗ, 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство и 165,00 лева – възнагрждение на назначения особен представител. С
оглед изхода на делото, същите следва да му бъдат присъдени.
Въззиваемата страна няма право на разноски.
С оглед размера на иска, въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 751/08.07.2022г., постановено по гр. дело № 5794/2021г. по
описа на Районен съд – гр. Перник И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. В. К., с адрес: *** ДЪЛЖИ на
„Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. Перник,
2303, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ сумата от 1175,92 лв., представляваща главница
за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2020г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 10.08.2021
г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 180,17 лв., представляваща
8
обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до
28.07.2021 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 1299/10.08.2021 г.
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 04325/2021 г. на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Ц. В. К., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – Перник“
АД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. Перник, 2303, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ сумата от 492,12 лв. /четиристотин деветдесет и два лева, 12 ст./,
представляваща направени във въззивното производство разноски и сумата от 624,24
лева (шестстотин двадесет и четири лева и 24 ст.) – разноски в първоинстанционното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.
1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9