№ 4256
гр. София, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110101109 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от ИВ. П. АНГ. против „Софийска Вода“ АД, с която
е предявен отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ИВ. П. АНГ. не
дължи на Софийска Вода“ АД сумата от 172.72 лв. – представляваща главница за
предоставени ВиК за имот в гр. София, бул. Ломско шосе № 3, вх. А, ап. 4, по фактури
издадени за период 08.12.2017 г. – 10.09.2018 г., както и сумата 51.38 лв. – лихва за забава
върху главницата, посочена в писмо от Софийска Вода“ АД от 18.06.2020 г. за периода от
падежа на вземанията по всяка една от процесните фактури до датата на писмото
/съобразно уточненията в молба с вх. № от 17.03.2022 г. и съдебно заседание на
11.04.2022 г./. Твърди, че претендираните суми са погасени по давност. Моли за уважаване
на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Ответникът оспорва иска. Сочи, че ищецът е собственик на процесния имот. Излага,че в
жилището има монтирани измервателни уреди с дистанционно отчитане, както и, че е
изпълнил нормативните задължения по Наредба № 4. Моли искът да бъде отхвърлен, както
и претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на другата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
С определение от 27.02.2022 г. са отделени и признати между страните следните
обстоятелства, че по партида с клиентски номер **********, открита при ответника, са
начислени суми на името на ищеца за имот, находящ се в гр. София, бул. Ломско шосе № 3,
вх. А, ап. 4.
Съгласно разпоредбата на чл. 124 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото е
отрицателен установителен иск, с предявяване на който ищецът цели да установи, че
извънсъдебно претендираното вземане от ответника не съществува. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест и въведените от ищеца твърдения, ответникът е
следвало да установи при условията на пълно и главно доказване, следните
правопораждащи факти: съществуването на вземането си, включително: качеството на
ищеца на потребител на ВиК услуги, съобразно действащата за процесния период
нормативна уредба, обемът на реално доставените услуги за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Представено е към отговора на исковата молба заявление от ИВ. П. АНГ. до
„Софийска Вода“ АД, в което ищецът е заявил, че е собственик на имот имот в гр. София,
бул. Ломско шосе № 3, вх. А, ап. 4. Заявлението е подписано като подписът не е оспорен от
ищеца. Още повече в съдебно заседание от 11.04.2022 г. ищецът сочи, че поддържа иска
само на основание настъпила погасителна давност, както и, че не поддържа оспорването на
размерите на начислените суми. Оттук и следва да бъде разгледано наведеното от ищеца
основание за недължимост на процесните суми – погасяването им по давност.
Предвид задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК , вземанията на ответното
дружество представляват „периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, тъй
като се характеризират с "изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми,
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви“. Ето защо за тях се
прилага тригодишен срок на погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД
давността започва да тече в деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 31,
ал. 2 от Общите условия на ищцовото дружество е предвидено, че потребителите са длъжни
да заплащат месечните си задължения за ВиК услуги в 30 –дневен срок след датата на
фактуриране. Следователно задълженията на ищеца за заплащане на стойността на ВиК
услуги са възникнали като срочни. Задължението е срочно, така че за да изпадне в забава
длъжникът, не е необходима покана от кредитора. Следователно, задължението по фактура
от 10.09.2018 г. (последната процесна фактура) е станало изискуемо на 11.10.2018 г. и от
този ден е започнал да тече тригодишният давностен срок – арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т.
2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
2
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във
връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г./. При отчитането на спирането на срока по ЗМДВИП, то последното вземане
по фактура от 10.09.2018 г. е станало изискуемо считано от 19.12.2021 г. Следователно към
датата на подаване на исковата молба 11.01.2022 г. всички оспорени вземания на ответника
е било погасено по давност. Още повече, предявяването на отрицателен установителен иск
няма за последица предвиденото в чл.116, б.“б“ ЗЗД и чл.115 б.“ж“ ЗЗД действие, поради
което съдът следва да се зачете и изтеклата погасителна давност в хода на висящия процес
по предявения отрицателен установителен иск от длъжника
Въпреки изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК ответникът по делото не е
ангажирал никакви доказателства за настъпили обстоятелства, които да обуславят спиране
или прекъсване на давността, поради което правото на принудително осъществяване на
паричните вземания е отпаднало и искът за установяване на недължимост на сумата 172.72
лв. – представляваща главница за предоставени ВиК за имот в гр. София, бул. Ломско шосе
№ 3, вх. А, ап. 4, по фактури издадени за период 08.12.2017 г. – 10.09.2018 г. /отчетен
период 08.11.2017 г. – 10.08.2018 г./ е основателен поради погасяване на вземанията по
давност.
На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, поради което и акцесорният иск за сумата
от 51.38 лв. е основателен.
По отговорността за разноски:
Ответникът не е признал иска, а изрично е оспорил същия с отговора на исковата
молба. Разноски се следват на ищеца.
На ответника ще се присъди сумата от 51.41 лв. за заплатена ДТ и такса за банков
превод.
Претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Уговарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира
и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство
по делото не е необходимо да се провежда /виж определение №515/02.10.2015г. по ч. т. д.
№2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Налице са предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в
договорът за правна защита и съдействие изрично е посочен този текст от закона. На
затрудненото материално лице е осигурена защита в хода на процеса, на основание чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждение дължимият
хонорар е 300 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ИВ. П. АНГ.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ж. к. Младост 4, бл. 403, вх. 3, ет. 4, ап. 11 и
съдебен адрес гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1 (офис-партер), НЕ ДЪЛЖИ на
“Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
Младост 4, ул. Бизнес парк № 1, сгр. 2А, следните суми: 172.72 лв. – представляваща
главница за предоставени ВиК за имот в гр. София, бул. Ломско шосе № 3, вх. А, ап. 4 по
фактури издадени за период 08.12.2017 г. – 10.09.2018 г., както и сумата 51.38 лв. – лихва за
забава върху главницата, посочена в писмо от Софийска Вода“ АД от 18.06.2020 г. за
периода от падежа на вземанията по всяка една от процесните фактури /30 дневен срок след
датата на фактуриране/ до датата на писмото.
ОСЪЖДА “Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Младост 4, ул. Бизнес парк № 1, сгр. 2А, да заплати ИВ. П.
АНГ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ж. к. Младост 4, бл. 403, вх. 3, ет. 4, ап.
11 и съдебен адрес гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1 (офис-партер), на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 51.41 лв. – разноски по производството.
ОСЪЖДА Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж. к. Младост 4, ул. Бизнес парк № 1, сгр. 2А, да заплати на адв. Н.И. И., ЕГН
**********, с адрес на упражняване на дейността – гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1
(офис-партер), на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 300 лева – адвокатски хонорар за
оказана безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4