№ 152
гр. С., 12.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Й. ЙОНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110213867 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „*****“ № 1, представлявано от
А. В. Д. и М. М. – изпълнителни директори, срещу Наказателно
постановление № 005427/02.09.2024 г., издадено от председател на Комисия за
защита на потребителите, с което на основание чл. 210а от Закон за защита на
потребителите на дружеството – жалбоподател е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева за
извършено нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите.
В жалбата се релевират пространни доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, за неговата неправилност, както и за
постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила. В
подкрепа на изложеното се поддържа на първо място, че при издаване на
наказателното постановление е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН и неправило са били интерпретирани фактите по случая, тъй като
дружеството – жалбоподател е уведомило потребителя с кратко текстово
съобщение (SMS) още на 04.12.2023 г. (същата дата, на която е издадена
1
фактурата) с текст „Фактура № ********** от 04.12.2023 г. Стойност за
плащане 102,88 лв. платете до 19.12.2023г. Краен срок за плащане 19.12.2023
г. 102,88 лева“, като този SMS е предоставен от потребителя по проверката,
т.е. съобщението е изпратено и надлежно доставено. Сочи се, че дружеството
не е притискало потребителя да заплаща фактурата в по-кратък срок от
уговорения между страните. На следващо място се изтъква, че няма обективни
данни мобилният оператор да е отказал да предостави на потребителя
издадената фактура за ползваните от него електронни съобщителни услуги,
като същевременно както а.ят, така и АНО са интерпретирали поднесения
текст в жалбата спрямо техния прочит на специализирания им ЗЗП, без да
привързват в достатъчна степен на доказване, каквито са изискванията на
ЗАНН и НПК. Отделно от изложеното се поддържа, че в случая е налице
погрешно посочване на датата на твърдяното нарушение, а именно датата, на
която е издадена фактурата, която обаче не е датата, на която потребителят „е
превърнат" в неизряден платец, защото фактурата е с отложен падеж от 15 дни
и към 04.12.2023 г., същата не е била изискуема, т.е. потребителят не я е
просрочил и не е „неизряден платец". В заключение се сочи, че наказващият
орган не е извършил обективна и мотивирана преценка за наличие на
предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН или за намаляване
размера на санкцията до минималния предвиден в закона размер.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе
с решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно и необосновано, а в условията на евентуалност –
наказателното постановление да бъде изменено в частта му относно размера
на наложеното наказание, като същото бъде намалено до законоустановения
минимум или да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от юрк. Ш., с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният
представител отправя молба за постановяване на съдебен акт, с който
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено, като счита, че
лицето Г. М. няма качеството на потребител, тъй като на 30.11.2023 г. услугите
му са прехвърлени към юридическо лице, че не е налице нелоялна търговска
практика, тъй като дружеството няма интерес да не уведомява абонатите за
своите фактури, с цел да избегне заплащане от тях, а отделно от това, има
2
специален закон – Закон за електронните съобщения, който в чл. 260 регулира
достъпа до фактури и как те се предоставят на абонатите, като компетентен
орган е Комисия за регулиране на съобщенията. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител в съдебното заседание, в което е пристъпено към
изслушване на съдебните прения.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 21.02.2024 г. в КЗП постъпила жалба от Г. Д. М. срещу „А1 България“
ЕАД, съдържаща оплакване във връзка с неизпращане на фактура за услуги от
04.12.2023 г., като се сочело, че тази фактура по никакъв начин не е изпратена
до потребителя – нито в профил в А1, нито по имейл, нито на пощенския му
адрес, нито по друг начин. Сочело се също така, че срокът за плащане бил до
19.12.2023 г., който не бил спазен поради неполучаване на фактурата, а на
15.02.2024 г. потребителят получил обаждане от фирма за събиране на
просрочени вземания с оглед неизплатеното задължение. Потребителят
заявявал, че му е отнета възможността да плати в срок, превърнат е в
нередовен платец, което той не желае по никакъв начин. С допълнителен
имейл от 28.03.2024 г. до КЗП потребителят изпратил допълнение към
жалбата, в което сочел, че фактурата не е била изпратена по никакъв начин,
нито е била качена в приложението на А1, като след тормоз и заплахи от
колекторска фирма по телефона, незабавно е заплатил дължимата сума от
102,88 лева на 16.02.2024 г. в магазина на „А1 България“ ЕАД в кв.“*******
1“, С., но в магазина категорично отказали да му предоставят фактурата.
Последвал отказ и в магазина на „А1 България“ ЕАД в П. център. Вследствие
на всичко изложено потребителят написал оплакване в сайта на „А1 България“
ЕАД, поради което на 20.02.2024 г. получил фактурата. Към жалбата си
потребителят приложил CMC съобщение за дължимата сума и Фактура №
********** от 04.12.2023 г.
С писмо с изх. № С-03-1104/05.03.2024 г. от страна на КЗП било изискано
от „А1 България“ ЕАД да представят писмено становище по жалбата, ведно с
информация и документи.
3
На 26.03.2024 г. по електронен път от „А1 България“ ЕАД били изпратени
до КЗП изисканите документи и информация, в която било посочено, че
услугите на потребителя са прекратени на 30.11.2023 г. след смяна на абонат
от физическо лице към юридическо лице, като месечните фактури се
получават на имейл. Сочело се също така, че фактура № ********** от
04.12.2023 г. не е изпратена успешно, вероятно поради технически проблем,
че задължението е подадено за събиране на 17.01.2024 г., фактурата е
изпратена на потребителя на 20.02.2024 г. с имейл и същата е платена на
16.02.2024 г.
В хода на проверката проверяващите контролни органи при КЗП
установили, че от страна на „А1 България“ ЕАД не били представени
доказателства за изпратен имейл с фактура № ********** от 04.12.2023 г. до
потребителя на датата на издаването й или преди 20.02.2024 г. От страна на
дружеството – жалбоподател „А1 България“ ЕАД бил представен имейл от 20
февруари 2024 г. за изпратената фактура до потребителя, едва след като
същият бил написал оплакване до оператора.
Въз основа на посочените констатации св. Е. приела, че са налице
действия на „А1 България“ ЕАД, които противоречат на изискванията за
добросъвестност и професионална компетентност към потребителя, които са
въздействали върху психичното му състояние и от изряден, коректен платец,
поради неизпращане на фактурата и неуведомление за месечното му
задължение, той е даден на колекторска фирма за събиране на задължения и е
превърнат в нередовен платец и към него са отправени тормоз и заплахи от
колекторската фирма по телефона, съответно действията на „А1 България“
ЕАД с неизпращане на фактурата са поставили потребителя в унизително
положение - което той не заслужава - от редовен платец в неизряден платец,
поради което съставила АУАН № 005427/09.04.2024 г. срещу „А1 България“
ЕАД за извършено административно нарушение по чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 1 от
Закона за защита на потребителите.
АУАН бил предявен на представител на дружеството – жалбоподател,
който след като се запознал със съдържанието му го подписал с отбелязване,
че ще представи възражения в срок.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили конкретни писмени възражения
срещу констатациите в АУАН.
4
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 005427/02.09.2024 г., издадено от председател
на Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 210а от
Закон за защита на потребителите на дружеството – жалбоподател „А1
България“ ЕАД е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева за извършено нарушение на чл.
68в, вр. чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –а. Е..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. Е. се установяват обстоятелствата по извършената
проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.
Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства
като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви,
от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката,
твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и
обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля Е. Ц.
представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото
същата като а. е възприела възпроизведените от нея в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
5
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя и които да обосновават отмяната на последното само на това
основание, поради което и релевираните в жалбата доводи в противоположния
аспект не могат да бъдат споделени.
АУАН и Наказателното постановление са съставени от оправомощени
лица, предвид приложената към материалите на делото Заповед № 319
ЛС/22.04.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от нарушението. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 –
месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна. Налице е и редовна процедура по връчването им на жалбоподателя.
Съдът служебно констатира също така, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените и онагледени в писмена форма в АУАН фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Нарушението е описано подробно и точно, включително и обстоятелствата по
неговото извършване, със съответната им правна квалификация. С факта на
издаване на процесното наказателно постановление наказващият орган ясно и
несъмнено е обективирал своята воля относно реализирано в обективната
действителност нарушение, за което следва да се ангажира имуществената
отговорност на въззивника. Изрично е посочена санкционната разпоредба, въз
6
основа на която се определят видът и размерът на наложената имуществена
санкция. Т.е., изпълнени са правните предписания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В
този смисъл, правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълен обем
с оглед възможността да разбере фактическите параметри на предявеното му
административно нарушение и да съобрази с техните рамки своята защитна
теза.
На следващо място не е налице и противоречие или неяснота в АУАН и
НП и относно датата на извършване на нарушението, поради което и доводите
на въззивника в противоположния аспект са изцяло неоснователни. В АУАН и
НП е посочена датата, на която нарушението е установено – 26.03.2024 г.
(съвпадаща с получаване в КЗП на изисканите от дружеството относими
документи и информация), както и датата на извършване на самото
нарушение – 04.12.2023 г. (датата на издаване на процесната фактура, като в
случая е ирелевантно обстоятелството кога изтича крайният срок за
заплащането й от страна на потребителя на услугата).
Независимо от гореизложеното обаче, настоящият съдебен състав счита,
че дружеството – въззивник „А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* не е
осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл. 68г,
ал. 1, вр. чл. 68в от Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, има
качеството на търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.
С оглед наведените в жалбата доводи, спорно по делото е правилното
прилагане на материалния закон спрямо установените факти и
обстоятелствата, и по-конкретно дали същите следва да се квалифицират като
нелоялна търговска практика.
Уредбата на нелоялните търговски практики се съдържа в глава ІV,
раздел ІV от ЗЗП, който възпроизвежда уредбата в Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005 г. относно нелоялните
търговски практики към потребители на вътрешния пазар, наричана
Директива за нелоялни търговски практики.
Понятието за "Търговска практика" е уредено в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП -
всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско
съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към
потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или
7
доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите, като
законът забранява използването на нелоялни търговски практики. За да е
налице нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, следва да е
налице кумулативно предлагане на услуга, което противоречи на изискването
за добросъвестност и професионална компетентност, както и това предлагане
да променя или да е възможно да промени съществено икономическото
поведение на средния потребител, когото засяга. В чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП е
предвидено, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски
практики по чл. 68д - 68к от ЗЗП. На следващо място, с оглед защита на
потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни
последици, с чл. 68в от ЗЗП се забранява императивно използването на такава.
Както вече беше посочено, основният фактически състав на нелоялната
търговска практика по чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, по който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството – въззивник,
изисква кумулативното наличие на три елемента: да е налице търговска
практика, свързана с предлагането на стоки и услуги /§ 13, т. 23 във връзка с т.
29 от ДР на ЗЗП/; тази търговска практика да противоречи на изискването за
добросъвестност и професионална компетентност /§ 13, т. 28 от ДР на ЗЗП/ и
прилаганата търговска практика да променя или да е в състояние да промени
съществено икономическото поведение на средния потребител или на средния
член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към
определена група потребители /§ 13, т. 31 във връзка с т. 25 от ДР на ЗЗП/. В т.
18 от Преамбюла на Директива 2005/29/ЕО на ЕП и Съвета, се дава
характеристика на "среден потребител", като той е "сравнително добре
информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив".
В случая е безспорно, че между „А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* и
Г. Д. М. е съществувало договорно правоотношение за предоставяне на
мобилна услуга, за ползването на която от страна на дружеството –
жалбоподател е била издадена Фактура № ********** от 04.12.2023 г., която
не е била изпратена на потребителя М. преди изтичане на уговорения между
страните срок за плащане на същата, поради което и последната не е била
заплатена в срок от ползвателя на мобилната услуга. Не водят до различни
фактически констатации и представените от процесуалния представител на
въззивника два броя справки за изпратени кратки текстови съобщения (смс)
до телефонен номер, ползван от потребителя, първо – защото от същите не се
8
установя съответно съдържание на изпратените текстови съобщения и
съдържали ли са те данни за издадената фактура, второ – защото видно от
справките съобщения са изпратени до потребителя на 20.12.2023 г., на
22.12.2023 г. и на 13.01.2024 г., респективно след изтичане на определения
срок за плащане. Същевременно обаче, няма как да се говори за действие от
страна на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, което съгласно изискването на
чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП да е променило или да е било възможно да промени
съществено икономическото поведение на потребителя Г. Д. М.. За такава
промяна може да се говори преди сключването на договора за мобилна услуга,
тоест когато поведението на дружеството е накарало потребителя да сключи
такъв договор, а иначе той не би го сключил. След като обаче такъв договор
вече е бил сключен, респективно на потребителя са били известни условията
за ежемесечно плащане на задължения по него, неизпращане на фактурата
няма как да промени икономическото поведение на потребителя във връзка с
решението му дали да се обвърже договорно с дружеството. Това решение
вече е било взето от потребителя в един много по-ранен момент и на този етап
евентуално може да се говори за някакво договорно неизпълнение или
нарушаване на договорните клаузи, но не и за нелоялна търговска практика по
смисъла на чл. 68 г, ал. 1, вр. чл. 68в от ЗЗП, която трябва да предшества и да
повлияе вземането на решение от потребителя да се обвърже договорно с
търговеца. В случая обаче потребителят вече е взел преди действията на
дружеството своето решение и тези последващи действия на търговеца нямат
влияние върху вземането на неговото решение, като в случая доводите на
административнонаказващия орган, че с неизпращане на фактурата е
въздействано върху психическото състояние на потребителя, са неотносими
към съставомерността на твърдяното нарушение. Отделно от това,
задължението на предприятията, предоставящи обществени електронни
съобщителни услуги чрез електронни съобщителни мрежи, да предоставят
ежемесечно и безвъзмездно на крайните ползватели – страна по договор,
подробна писмена информация за ползваните услуги заедно с първичен
счетоводен документ е уредена в ЗЕС (чл. 260а от закона), като
неизпълнението на визираното задължение е скрепено със санкция по реда на
чл. 339а от Закона.
С оглед посоченото, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния
случай не са налице елементите от фактическия състав на твърдяното
9
нарушение – не е налице приложена нелоялна търговска практика от страна на
търговеца „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, респективно и доколкото
административнонаказателната отговорност на последния е ангажирана
неправилно, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния
представител на въззивника за присъждане на разноски, поради което и на
основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер от 80,00
(осемдесет) лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдъ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 005427/02.09.2024 г., издадено
от председател на Комисия за защита на потребителите, с което на основание
чл. 210а от Закон за защита на потребителите на дружеството – жалбоподател
„А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева за извършено
нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.
ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите да заплати на „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С.,
ул. „*****“ № 1, представлявано от А. В. Д. и М. М. – изпълнителни
директори, сумата в размер на 80,00 (осемдесет) лева – представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд С. – град на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11