№ 14841
гр. София, 08.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110128463 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ЗАД „ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД да заплати на „Дженерали застраховане“ АД сумата от 1249.13 лева,
представляваща регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „Каско“ за вреди по лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № ВТ
9362 КС вследствие на ПТП от 03.01.2022г., настъпило по вина на водача на лек автомобил
„Пежо 207“ с рег. № ВТ 3911 КР, чиято деликтна отговорност в качеството му на водач на
автомобила била застрахована по силата на сключен със ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в
т. ч. ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 31.05.2022г., до окончателно
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС- на 03.01.2022г., в района на гр. Велико Търново, на ул.
„Магистрална“, на отсечката, преминаваща в Републикански път Е 772, след бензиностанция
„Лукойл“ и преди разклона за село Малки Чифлик, настъпил пътен инцидент между
застрахования при него по силата на договор за имуществено застраховане „Каско“ лек
автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № ВТ 9362 КС и лек автомобил „Пежо 207“ с рег. № ВТ 3911
КР, гражданската (деликтната) отговорност на водача на който била обезпечена от
ответника по силата на договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Изяснява, че водачът на лек автомобил „Пежо 207“, извършвайки маневра
по изпреварване, респ. по преминаване от дясна в крайна лява пътна лента не съобразил, че
тази лента е заета от движещия се по нея лек автомобил „Алфа Ромео“, поради което ударил
същия и му причинил увреждания на обща стойност 1234.13 лева, която сума била
изплатена с платежно нареждане от 12.01.2022г. в полза на собственика на увреденото
имущество, като във връзка с определяне на обезщетението били извършени разходи в
размер на 15.00 лева. Ответникът в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил „Пежо 207“ бил поканен
да заплати регресната претенция на ищеца, както и свързаните с определяне на
обезщетението разноски, което отказал да стори. По изложените съображения в настоящия
1
процес ищецът претендира възстановяване от ответника на заплатеното застрахователно
обезщетение, законна лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск, поддържайки, че водачът на
лек автомобил „Пежо 207“ не е действал виновно и противоправно при процесния пътен
инцидент. Оспорва поддържания от ищеца механизъм на ПТП, като оспорва в тази връзка
доказателствената стойност на представените с исковата молба двустранен констативен
протокол и анкетна карта, попълнена от водача на застрахованото при ищеца МПС. Счита,
че изключителна причина за настъпване на пътния инцидент е поведението на водача на лек
автомобил „Алфа Ромео“, който при предприетото от него изпреварване се движил с
изключително превишена за пътните условия скорост и не спазил правилата за извършване
на маневрата. В условията на евентуалност поддържа, че водачът на сочения за увреден лек
автомобил е съпричинил вредоносния резултат, като не предприел намаляване на скоростта
и спиране, а и освен това според ответника водачът е разполагал с достатъчно странично
разстояние вляво, за да премине покрай завършващия изпреварването лек автомобил „Пежо
207“ с рег. № ВТ 3911 КР. Поддържа наред с това, че част от обезщетените от ищеца вреди
не са в причинна връзка с произшествието, както и че стойността им е прекомерно
завишена. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ във врз. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока
на действие на застрахователното покритие вследствие на виновното противоправно
поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
дружество (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на
вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка
между ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско“ в полза на правоимащото лице в размер на действителните вреди.
Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните правнорелевантни обстоятелства: че към датата на ПТП
между ищеца и собственика на увредения лек автомобил е имало сключен договор за
застраховка „Каско“ с предмет този автомобил, че гражданската (деликтната) отговорност
на водача на лек автомобил „Пежо 207“ с рег. № ВТ 3911 КР е била обезпечена по силата на
сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, че ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице по застраховка
„Каско“ застрахователно обезщетение в размер на 1234.13 лева, като е сторил и
ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева. Независимо от това, за установяване на
посочените обстятелства по делото са надлежно приобщени писмени доказателства-
застрахователна полица за застраховка „Каско“ № 0312210540010608, двустранен
констативен протокол за ПТП от 03.01.2022г., заявление до ищеца за настъпило
застрахователно събитие от водача на увредения лек автомобил и анкетна карта със скица
към него, документите, приложени по образуваната въз основа на заявлението
застрахователна преписка, преводно нареждане от 12.01.2022г. за извършено от ищеца в
полза на правоимащото по застраховката лице плащане на застрахователно обезщетение в
2
размер на 1234.13 лева, справка от електронния регистър, воден от Информационния център
на Гаранционния фонд, за наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на лек автомобил „Пежо 207“ с рег. № ВТ 3911 КР, както и
застрахователна полица № BG/30/121003387944 за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите на този автомобил.
Спорните по делото въпроси касаят механизма на пътния инцидент, в частност
предприетите от всеки от двамата водачи маневри непосредствено преди ПТП и приноса на
всеки от тях за настъпването му, респ. за вредите от него, както и размера на следващото се
обезщетение с оглед на действително настъпилите в резултат от конкретния пътен инцидент
вреди.
Съгласно двустранния констативен протокол за ПТП от 03.01.2022г., в частност
съгласно съставената в графа 13 скица, както и съгласно отбелязванията в графа 12-
„обстоятелства“, произшествието е настъпило в гр. Велико Търново, на ул. „Магистрална“ в
района на бензиностанция „Лукойл“, като лек автомобил „Алфа Ромео“ и лек автомобил
„Пежо 207“ са се движили в една и съща посока съответно в лявата и дясната лента за
движение, когато водачът на лек автомобил „Пежо 207“ е предприел маневра по
изпреварване на движещия пред него в дясната лента автомобил, при което е навлязъл в
лявата лента за движение, където е настъпил удар между него и лек автомобил „Алфа
Ромео“.
Съгласно адресираното до ищеца уведомление за щета и анкетна карта към него, също
съдържаща скица на ПТП, с което застрахователят е бил сезиран с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение, лек автомобил „Алфа Ромео“ се е движил от гр. Велико
Търново към с. Шеремтя в лявата лента на ул. „Магистрална“ в района на града, когато в
района на бензиностанция „Лукойл“ водачът на лек автомобил „Пежо 207“, попътно движещ
се в дясната лента за движение, предприема маневра по изпреварване на движещото се пред
него МПС, при което навлиза в лявата лента за движение и настъпва удар с лек автомобил
„Алфа Ромео“.
Свидетелите И. Р. Х. и И. М. И.- водачи съответно на лек автомобил „Пежо 207“ и на
лек автомобил „Алфа Ромео“, при разпитите им в хода на настоящото производство излагат
идентични твърдения по въпросите, касаещи мястото и времето на настъпване на пътния
инцидент, пътната маркировка на пътния участък, както и местоположението на всеки от
тях преди настъпване на ПТП. Така, и двамата твърдят, че ПТП е настъпило в тъмната част
на денонощието, на ул. „Магистрална“ в гр. Велико Търново, състояща се от по две ленти за
движение в посока, в близост до бензиностанция „Лукойл“, в посока от гр. Велико Търново
към гр. Варна, като лек автомобил „Алфа Ромео“ се е намирал в лявата пътна лента, а лек
автомобил „Пежо 207“- в дясната. Идентични са твърденията на свидетелите и по въпроса за
конкретно предприетата от водача на лек автомобил „Пежо“ маневра, а именно, че същият е
започнал изпреварване на движещия се пред него в дясната лента трети лек автомобил, при
което е навлязъл в лявата лента за движение.
Свидетелят И. Х. твърди, че когато се прибирал след изпреварването в дясната пътна
лента, като почти се бил прибрал вдясно, водачът на лек автомобил „Алфа Ромео“ решил да
го изпревари и го ударил в задната лява част, като допълва, че лек автомобил „Алфа Ромео“
се движил с висока скорост, както и че го забелязал едва след настъпване на удара помежду
им.
Свидетелят И. И., от своя страна, твърди, че се движил със скорост от около 90-100
км/час, като се бил престроил в лявата лента за движение на процесния пътен участък 200-
300 метра преди мястото на настъпване на инцидента. Виждал другия лек автомобил-
участник в ПТП, както и движещия се пред него лек автомобил, като и двата автомобила се
намирали в дясната пътна лента. Твърди, че когато двете коли, между които впоследствие
настъпил сблъсък, вече били почти изравнени помежду си, като предницата на
3
управлявания от него автомобил се намирала до средата на лек автомобил „Пежо 207“,
водачът на последния предприел изпреварване на движещия се пред него автомобил, без да
подаде мигач. Уточнява, че лек автомобил „Пежо“ се движил с по- ниска скорост от
управляваното от него МПС. Заявява, че като възприел така предприетата маневра, намалил
скоростта си на движение, но въпреки това настъпил удар помежду им. След удара лек
автомобил „Пежо“ продължил изпреварването си, след което се прибрал към дясната част на
пътното платно.
Следователно, показанията и на двамата свидетели в частите им, касаещи мястото и
времето на настъпване на инцидента, както и местоположението на всеки от автомобилите
непосредствено преди ПТП, доколкото са идентични помежду си, а и намират опора в
обсъдените вече писмени доказателства, съдържащи данни в тази насока, безусловно следва
да бъдат въприети при формиране на правосъдната воля на настоящия съдебен състав по
посочените въпроси.
По въпроса за точния механизъм на ПТП, в частност за конкретно предприетите от
всеки от водачите маневри и времето, в което всяка от тях е започнала, респ. приключила,
съдът намира за достоверен доказателствен източник показанията на свидетеля И. И.,
доколкото правдободобността на същите се потвърждава от техническа гледна точка от
заключението на вещото лице, извършило съдебно- автотехническата експертиза, чието
заключение, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и
добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените
задачи. Като е съобразил не само показанията на двамата свидетели, но и обективните данни
за наличните по двата автомобила увреждания експертът в писменото си заключение е
достигнал до извод, че причина за настъпване на пътния инцидент е навлизането на лек
автомобил „Пежо 207“ от дясната в лявата лента за движение, където се е движил лек
автомобил „Алфа Ромео“, като е квалифицирал това навлизане като внезапно. В
проведеното на 16.06.2023г. открито съдебно заседание експертът допълнително е
обосновал извода си в последния смисъл, като е изяснил, че уврежданията по двата
автомобила говорят за разположението им към момента на удара. Уточнява, че доколкото
уврежданията по лек автомобил „Алфа Ромео“ са в неговата дясна странична част, следва да
се приеме, че лек автомобил „Пежо“ е навлязъл косо спрямо лек автомобил „Алфа Ромео“,
като в този момент последният вече е извършвал изпреварването, като допълва, че в случай
че не беше така (т. е. ако се възприеме, че лек автомобил „Алфа Ромео“ е застигнал отзад
лек автомобил „Пежо“, в какъвто смисъл по същество са показанията на водача на
последния), уврежданията щяха да са в задната част на лек автомобил „Пежо“ и в предната
на лек автомобил „Алфа Ромео“. Разяснява, наред с това, че маневрата по изпреварване
отнема поне 100-150 метра, поради което за да се приеме, че лек автомобил „Алфа Ромео“ е
настигнал лек автомобил „Пежо“, след като последният вече е завършвал изпреварването,
следва да има данни за движение на лек автомобил „Алфа Ромео“ с много висока скорост, а
по делото няма данни за такава, както и за продължило толкова дълго изпреварване и
движение на двете превозни средства едно зад друго.
Наред с това, в същото заседание експертът е изяснил, че съобрзявайки внезапния
характер на предприетата от водача на лек автомобил „Пежо 207“ маневра, за водача на лек
автомобил „Алфа Ромео“ не е било възможно да избегне удара, като спре преди
настъпването му.
Въз основа на така възпроизведената и анализирана доказателствена съвкупност
настоящият съдебен състав намира, че, противно на поддържаното от ответника, именно
поведението на водача на лек автомобил „Пежо 207“, изразяващо се във внезапно навлизане
от дясна пътна лента в лява лента на платното за движение, в която се е намирал попътно
движещият се лек автомобил „Алфа Ромео“, без да пропусне същия, и съставляващо
нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 2, изр. първо ЗДвП, съгласно която при
4
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея, е
единствена причина за настъпване на процесния пътен инцидент. В тази връзка следва да се
изясни, че недоказано в нужната съобразно правилата за разпределяне на доказателствената
тежест в българския граждански процес степен- пълно и главно съобразно чл. 154, ал. 1
ГПК, остана твърдението на ответника за движение на лек автомобил „Алфа Ромео“ с
превишена и/или несъобразена скорост, а още по- малко евентуално подобно поведение да
има конкретен обективен принос- цялостен или частиен, за настъпване на инцидента, т. е. да
се намира в пряка причинна връзка с него.
Видът и степента на настъпилите при ПТП увреждания по МПС „Алфа Ромео“ се
установяват от неоспорения от името на ответника и съставен от ищеца опис- заключение за
вреди, като съгласно неоспореното и в тази му част заключение на съдебно-
автотехническата експертиза, от техническа гледна точка посочените в описа вреди се
намират в причинна връзка с възприетия механизъм на ПТП, поради което и при липсата на
доказателства за съществуване на тези увреждания или на част от тях отпреди пътния
инцидент следва да се приеме за доказано правнорелевантното обстоятелство, че същите са
резултат от процесното застрахователно събитие и поради това подлежат на обезвреда от
прекия причинител на вредата, респ. от застрахователя на гражданската (деликтната) му
отговорност.
Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението стойността,
необходима за възстановяване на увреденото имущество в състоянието отпреди инцидента,
определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, представляваща възстановителната
стойност на вещта по смисъла на разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, релевантна в хипотезата
на частична увреда, каквато е настоящата, възлиза на сумата от 2320.04 лева.
При съобразяване на така установеното и на липсата на спор между страните по
въпроса за дължимостта и размера на обичайните разноски, извършвани от застрахователя
за определяне на застрахователното обезщетение, последният установен и от заключението
на съдебно- автотехническата експертиза на сумата от 15.00 лева, се налага извод, че общият
размер на регресното суброгационно вземане на ищеца от делинквента, респ. от неговия
застраховател, възлиза на сумата от 1249.13 лева, включваща стойността на реално
заплатеното застрахователно обезщетение, което в случая е в размер под определения по
средни пазарни цени към датата на ПТП, както и ликвидационни разноски в размер на 15.00
лева.
Ето защо, искът с правно основание чл. 411 КЗ следва да бъде изцяло уважен, а като
законна последица от това върху установената като дължима сума следва дабъде присъдена
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
задължението.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 500.00 лева, представляваща разноски за настоящото производство, в т. ч.
заплатени държавна такса, депозити за възнаграждения на вещото лице и свидетеля, както и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност
на делото.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 411 КЗ ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“
АД, ЕИК *********, да заплати на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, сумата
от 1249.13 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вреди по лек
автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № ВТ 9362 КС вследствие на ПТП от 03.01.2022г.,
настъпило по вина на водача на лек автомобил „Пежо 207“ с рег. № ВТ 3911 КР, чиято
деликтна отговорност в качеството му на водач на автомобила била застрахована по силата
на сключен със ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в т. ч. ликвидационни разноски в размер на
15.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 31.05.2022г., до окончателно изплащане на задължението, а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 500.00 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6