№ 246
гр. Ямбол, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
при участието на секретаря Ц.Х.Г.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело №
20222300100111 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Г. Н. К. от
гр.*****, която е предявила против И. М. И. от гр.***** и малолетното дете Т. И. И. от
гр.***** иск с правно основание чл.62, ал.2 от СК за признаване за установено, че
ответникът И. И. не е биологичен баща на детето Т..
С предявения иск ищцата е оспорила законовата презумпция за бащинство по
чл.61, ал.1 СК и моли съда да признае за установено в отношенията на страните, че
ответникът И. И., който е бившият съпруг на ищцата, не е биологичният баща на детето Т.,
родено на ****г., раждането на което дете е настъпило преди изтичане на 300 дни от
прекратяването на брака на бившите съпрузи Г.К. и И.И..
Твърдяните от ищцата обстоятелства, от които черпи претендираните права са, че
с ответника И. са сключили гр.брак на 24.06.2015г., като решението за брака страните взели
импулсивно, не били подготвени за брачния живот и кризата в барака настъпила бързо, при
което настъпила дълга фактическа раздяла и с решение на ЯРС от 18.06.2021г. по гр.д.
№221/2021г. бракът бил прекратен. Междувременно ищцата забременяла от друг мъж и на
****г. родила детето Т., като в акта за раждане на детето за негов баща бил вписан бившият
съпруг на майката. Твърденията на последната са, че повече от две години преди раждането
на детето тя не е поддържала никакви контакти с бившия си съпруг по никакъв повод,
двамата дори не са се срещали, на нея не й е било известно къде се намира той и дори по
време на бракоразводния процес не бил намерен за връчване на съдебните книжа и бил
представляван от особен представител.
С писмения отговор на исковата молба особеният представител на ответника И.
И. - адв.Г.Д., е оспорила иска с възражение, че на етапа на подаване на исковата молба
предявеният иск не е подкрепен с достатъчно убедителни доказателства, тъй като ищцата
дори не е представила акта за раждане на детето.
Особеният представител на малолетната ответница Т. - адв.М.Г., с депозирания
отговор на исковата молба е изразила становище, че искът е допустим и в интерес на детето
е да бъде установен действителния му произход.
В с.з. искът се поддържа изцяло от пълномощника на ищцата– адв.Е., която моли
за уважаване на претенцията, като представя и подробна писмена защита.
Ответникът И. И. не се явява в о.с.з., а неговият особен представител адв.Д.
пледира за отхвърляне на иска, тъй като събраните по делото доказателства са недостатъчни
1
за оборване на законовата презумпция за бащинство.
Втората ответница по иска – малолетното дете Т. се представлява от назначения
по реда на чл.29, ал.4 ГПК особен представител – адв.Г., която също настоява за уважаване
на иска, т.к. от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е оборена
законовата презумпция за бащинство по отношение на детето, както и че в интерес на детето
е да бъде установен неговия биологичен произход от баща.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно е от приложеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено от
Община Стара Загора, че ищцата Г. Н. К. и ответникът И. М. И. са сключили граждански
брак на 24.06.2015г., за което е съставен акт за граждански брак №251/24.06.2015г. С
влязлото в сила на 03.07.2021г. Решение №260282/18.06.2021г. на ЯРС, постановено по
гр.д.№221/2021г., бракът на съпрузите Г.К. и И.И. е прекратен, поради неговото дълбоко и
непоправимо разстройство. В бракоразводния процес ответникът И. не е бил призован
лично, същият не е бил намерен на известните в страната адреси и е бил представляван от
особен представител.
От представеното удостоверение на Община Стара Загора, издадено по акт за
раждане №1286/12.07.2021г. е установено, че след прекратяване брака на страните, но преди
изтичане на триста дни, на ****г. е родено детето Т. И. И., като в акта за раждане за баща на
детето е вписан ответникът И. М. И..
По делото е прието удостоверение от ОД на МВР- Стара Загора, с което е
установено, че в периода 01.01.2017г.-31.12.2021г. за ответника И. И. има регистрирани три
задгранични пътувания: излизане от България на 21.07.2018г. през Аерогара София,
излизане от България на 16.12.2018г. в 9,29ч. през ГКПП Капитан Андреево и влизане в
България на 16.12.2018г. в 21,02ч. през ГКПП Капитан Андреево. В удостоверението е
посочено, че след приемане на България в Европейския съюз гражданите на държавите-
членки пребивават свободно на територията на другите държави-членки и гражданите на
България се проверяват на ГКПП по метода „преценка на риска“, при което данните за
задграничните пътувания на ответника са непълни.
Разпитана в качеството на свидетел майката на ищцата – Т.К. е поддържала
показания, според които дъщеря й и ответникът И. И. са сключили брак през 2015г., за
който роднините на ищцата не знаели. Двамата имали кратка връзка преди сключване на
брака, а ответникът имал намерения да напусне страната и да живее в чужбина, и
заминаването му през 2018г. прекратило отношенията между съпрузите. Така през 2018г.,
когато свидетелската се завърнала в страната от чужбина, същата узнала за брака на дъщеря
си, но не се видяла с ответника, не се запознала с него, двамата били непознати и
понастоящем, само от майка му по социална мрежа свидетелката научила, че той пребивава
в чужбина. Свидетелката е поддържала, че от 2018г. и досега, дъщеря й - ищцата не се е
виждала с бившия си съпруг и двамата не са имали каквито и да е контакти, включително и
интимни, като ищцата имала връзка с друг мъж, от когото заченала детето Т. и който чакал
изхода от настоящото дело, за да припознае детето.
От заключението на вещото лице д-р С., извършила назначената и приета съдебна
акушеро-гинекологична експертиза се установява, че вероятният период на зачеване на
детето Т., изчислен въз основа на данните от историята на бременност и раждане на майката
Г. К. и по метода на Огино-Кнаус, обхваща времето от 19.10.2020г. до 26.10.2020г.
включително.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Искът е предявен на 08.04.2022г. и се квалифицира по чл.62, ал.2 от СК.
С този иск законът допуска да бъде оспорено и съборено бащинството на съпруга
на майката, който съгласно законовата презумпция, установена в чл.61, ал.1 СК се счита за
баща на детето, ако то е родено през време на брака или преди изтичането на 300 дни от
неговото прекратяване. Разпоредбата на чл.62, ал.2 СК гласи, че майката може да оспори, че
съпругът й е баща на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него. Искът
се предявява до изтичането на една година от раждането. Главен предмет на доказване по
него е невъзможността майката да е заченала от своя съпруг. Под “невъзможност” по
2
смисъла на закона се разбира съвкупността от обстоятелства, при наличието на които е
изключена всяка възможност за физически контакт между майката и съпруга й по време на
зачеването, или ако чрез съдебномедицинска експертиза е доказано, че съпругът се
изключва като баща.
Настоящият предявен от майката иск е допустим, т.к. е предявен на 08.04.2022г.-
в указания едногодишен преклузивен срок по чл.62, ал.2 СК, броен от ****г., а разгледан по
същество искът се прецени като основателен.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и
неоспорената медицинска експертиза, съдът прави извод, че успешно е оборена
презумпцията на чл.61, ал.1 СК. От реално съществуващата, установена и доказана
съвкупност от обстоятелства, следва да се изключи възможността през периода на зачеване
на детето Т., между майката Г. К. и бившият й съпруг И. И. да е осъществен физически
контакт. През изследваното време, периода на зачеване – 19.10.2020г.- 26.10.2020г. ищцата и
бившият й съпруг са били вече окончателно разделени – две години преди това, считано от
2018г., от когато бившият съпруг е бил трайно извън страната и майката не е имала
представа къде е той, не се е свързвала с него и в периода на зачеване на детето е имала
връзка с друг мъж.
Изводът, който се налага е, че през периода на зачеване на дето Т., ищцата и
бившият й съпруг не са имали интимни полови отношения и ищцата не е могла да зачене от
И. И.. За да достигне до този свой извод, съдът кредитира най-вече показанията на св. К.,
която е най-близкият човек до ищцата и с преки впечатления за живота й, намирайки
показанията на свидетелката за верни и безпротиворечиви, необорени с други доказателства,
подкрепени от АГЕ и от останалия доказателствен материал, вкл. удостоверението на МВР
за задграничните пътувания на ответника, от изявленията и на ищцата, преценени с оглед
всички обстоятелства по делото.
Поради изложените съображения ЯОС счете, че презумпцията за бащинство по
чл.61, ал.1 СК е опровергана, предявеният иск е основателен, доказан и следва да бъде
уважен, като следва да се приеме за установено, че ответникът И. И. не е биологичен баща
на детето Т., родено на ****г. Решението на съда ще е в интерес и на малолетното дете, тъй
като правните отношения, в които попада физическото лице с установения му произход са
решаващи за него през целия му живот.
По разноските:
Ищцата не претендира разноски и такива не й се присъждат. С оглед изхода на
делото и уважаване на предявения иск, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати направените от ЯОС разноски в размер на 1 340лв. за
възнаграждения на двамата особени представители и възнаграждение на вещото лице, от
заплащането на които разноски по делото ищцата е освободена. Не е налице основанието на
чл.78, ал.2 ГПК за освобождаване на ответника от заплащане на разноските по делото, тъй
като макар с поведението си да не е дал повод за завеждане на иска, претенцията е оспорена
от неговия особен представител и не е налице признание на иска.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
УВАЖАВА предявеният от Г. Н. К. от гр.****, с ЕГН **********, иск с
правно основание чл.62, ал.2 от СК И ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответниците И. М. И. от гр.*****, ул.*****, с ЕГН ********** И малолетната Т. И. И. от
гр.*****, с ЕГН **********, че И. М. И. не е биологичен баща на малолетното дете Т. И.
И., родено на ****г. от майка Г. Н. К..
ОСЪЖДА И. М. И. от гр.*****, ул.*****, с ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.6 ГПК да заплати в полза на ЯОС направените по делото разноски в размер на
1 340лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Бургас в
3
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на Община
Стара Загора за вписване на промяната в регистрите по гражданско състояние и за съставяне
на нов акт за раждане на детето Т. И. И. с ЕГН **********, със заличаване на И. М. И. като
баща на детето.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
4