№ 8408
гр. София, 25.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря С.М.М.
и прокурора В. В. В. Р. Ат. К.
Сложи за разглеждане докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Частно
наказателно дело № 20221110206366 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ АХМ. АБ. М. - явява се лично, доведен от ареста на
„Г.М.Димитров”.
В залата се явява адв. П.Г. - САК – служебен защитник на обвиняемия
от ДП.
В залата се явява М. АХМ. АЛГ. - преводач от арабски език на
български език и обратно.
СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – редовно призована,
изпраща представител, явява се прокурор В.В..
Съдът, с оглед обстоятелството, че обвиняемият АХМ. АБ. М. е чужд
гражданин и не владее български език, намира, че са налице основанията за
назначаване в производството на преводач, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА М. АХМ. АЛГ. за преводач на обвиняемия, който да
извърши превод от български на арабски език и от арабски език на български
език за нуждите на настоящото производство.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, съобразявайки становището на страните и като не намери
процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ по представена
справка БДС и по негови данни:
АХМ. АБ. М. - роден на ................, ............... с настоящ адрес в гр.
..........., ЛНЧ: **********, без документ за самоличност.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемия в настоящото производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на съда,
прокурора и съдебния секретар.
СЪДЪТ пристъпва към проверка на самоличността на преводача по
представен документ за самоличност – лична карта № ...........:
М. АХМ. АЛГ. – роден на .... г., неосъждан, без дела и родство със
страните.
СЪДЪТ върна личната карта на преводача.
СЪДЪТ запозна преводач А. с наказателната отговорност по смисъла на
чл. 290, ал. 2 от НПК
Преводач А.: Обещавам да дам верен и безпристрастен превод.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Да се даде ход на съдебното следствие.
С оглед становищата на страните, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на състава докладва, че производството е по реда на
чл. 65 НПК и е образувано по молба на обвиняемия АХМ. АБ. М., чрез
защитника му адв. П.Г., с която се прави искане за изменение на
изпълняваната по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение от
„задържане под стража“ в по-лека такава.
ПРОЧЕТЕ СЕ.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам молбата. Няма да соча доказателства.
ЗАЩИТНИКЪТ: Поддържам молбата. Няма да соча нови
доказателства. Нямам искания за събиране на такива.
2
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата. Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ на основание чл. 283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства
и писмени доказателствени средства по досъдебно производство №
1668/2021г., по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 33903/2021 г. по описа на
СРП.
СЪДЪТ, след като намери делото за изяснено от фактическа страна
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ЗАЩИТНИКЪТ: Моля да уважите молбата за изменение на
изпълняваната по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение от
„Задържане под стража“ в по-лека такава, като постановите съдебен акт, с
който да постановите по-лека мярка. Поддържам подробно изложените
съображения в молбата относно липсата на предпоставките, визирани в
нормата на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от НПК за вземането на МНО „задържане под
стража“. Обръщам внимание на съда, че дори и от доказателствата по делото,
взети в началния етап на разследването, да е било налице обосновано
предположение относно авторството на деянието в лицето на обвиняемия,
към което същият е привлечен към наказателна отговорност, към настоящия
етап може да се направи извод, че това обосновано предположение е силно
разколебано. Видно е от обясненията на обвиняемото лице, както и от разпита
на свидетеля М.Ш., извършен на 20.04.2022 г. по ДП, че на инкриминираната
дата и място между обвиняемия и свидетеля М.В. е възникнал скандал, но
обвиняемият нито е отправил думи към свидетелката, нито е упражнил
физическо насилие върху нея. Дори след намесата на свидетеля, ситуацията
се е успокоила и всички са си легнали. От значение относно разколебаване на
обоснованото предположение относно авторството на деянието е и
поведението на пострадалото лице, което 10 дни след сезиране на полицията
оттегля жалбата си срещу обвиняемия, а за времето, през което се изтърпява
МНО „задържане под стража“ в следствения арест, лицето посещава
обвиняемия на всеки две седмици, когато е разрешен режима за свиждане от
3
близките. Считам, че към настоящия момент, обоснованото предположение
относно авторството на деянието е силно разколебано.
На следващо място считам, че не е налице опасност от извършване на
друго престъпление, доколкото по досъдебното производство са налице
данни, че пострадалата живее на друго място, където пребива без обвиняемия,
поради което не е налице опасност от извършване на друго престъпление.
Обвиняемият не е осъждан към момента на деянието. На следващо място, не
е налице опасност от укриване, доколкото самоличността на обвиняемия се
установява от днес докладваната справка БДС.
На последно място считам, че следва да бъде преценен срокът на
задържане, който считано от 23.10.2021 г. до настоящият момент е в
продължение на 7 месеца и 2 дни, т.е. започнал е да тече осмият месец от
предвидения максимален срок в НПК. Същият, макар и законен, се явява
неразумен такъв и се е превърнал в предварително изпълнение на наказание
„лишаване от свобода“, което е недопустимо. Считам, че срокът на
задържането от 7 месеца и 2 дни се явява неразумен като продължителност. С
обвиняемия през този срок не са извършвани никакви процесуални
следствени действия и той по никакъв начин не би могъл да попречи на
разследването, с оглед на което моля да уважите молбата и да определите по-
лека мярка за неотклонение.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Присъединявам се към казаното от защитника ми.
ПРОКУРОРЪТ: Всички законови предпоставки, които съдът е взел
предвид при определяне на мярката за неотклонение, са налични и към този
момент. Не са събрани доказателства за промяна на обстоятелствата, които
биха могли да доведат до изменение на мярката за неотклонение. По делото
са извършени почти всички възможни действия по разследването, като
предстои единствено и само предявяване на материалите по делото, което към
настоящия момент не се е провело, поради отказ от страна на обвиняемия и
защитата от извършването на каквито и да е действия, преди произнасянето
на СГП по искането за отвод на наблюдаващия прокурор. Считам, че
продължителността на мярката за неотклонение „Задържане под стража“
спрямо обвиняемия не се явява прекомерно дълга, предвид повдигнатото му
обвинение.
4
Към настоящия момент е налице обосновано предположение относно
авторството на деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност
обвиняемият. Към момента защитата не е дала доводи за здравословното му
състояние, което да се явява пречка за пребиваването му в следствения арест.
Поведението на пострадалото лице, включително и т.нар. оттегляне на
жалбата, по никакъв начин не декриминализира извършеното от обвиняемия.
Висока е обществената опасност на дееца, предвид механизма на
осъществяване на инкриминираните деяния. Също така трябва да се вземе
предвид и обстоятелството, че обвиняемият е обявен за ОДИ от дирекция
„Миграция“ с цел екстрадиране.
Действително, наближава максималният срок на задържане, допустим в
хода на досъдебното производство, но единствената причина същото да не е
приключило до настоящия момент, е процесуалното поведение на
обвиняемия и неговата защита. Обвиняемият е пожелал даването на
обяснения, което е довело до допълнителен разпит на свидетел. Това се е
случило 6 месеца след неговото първоначално задържане. Освен това, по
делото е налице констативен протокол от водещия разследването, от който е
ясно, че предявяване на прецизираното постановление за привличане в
качеството на обвиняем, преведено и на арабски език, се е забавило поради
твърдени служебни ангажименти на определения служебен защитник.
Молбата с искане за изменение на мярката за неотклонение е подадена до
СРС, въпреки разпоредбата на чл. 65, ал. 2 от НПК, която гласи, че искането
на обвиняемия и защитата се прави чрез прокуратурата. В тази насока,
молбата за изменение е входирана в СРС на 09.05.2022 г., след което на
16.05.2022 г. молбата е постъпила в СРП. Още същия ден наблюдаващият
прокурор е изискал делото незабавно, като след получаване на делото са
заверени две копия на същото. Доколкото е налице някакво, макар и
минимално забавяне, то считам, че същото се дължи от процесуалното
поведение на защитата и обвиняемия, което поведение явно е свързано с
изтичащите процесуални срокове, свързани с МНО. Предвид всичко казано
считам, че единствената адекватна мярка за неотклонение е първоначалната
взета такава и моля да я потвърдите.
На основание чл. 297, ал. 1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПРЕДОСТАВЯ НА ОБВИНЯЕМИЯ ПРАВО НА ПОСЛЕДНА
ДУМА.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Задържан съм вече 7 месеца без да съм извършил
такова престъпление, за което съм обвинен. Имам семейство, майка ми е
много болна. Нищо не съм извършил, това го потвърждават и свидетелите, аз
също съм дал обяснения. Свидетелят, за който става дума беше до сутринта
вкъщи, като моята приятелка дори излезе преди него. Тя чак вечерта си
извади медицинско свидетелство, като от случката е изтекло много време.
Говорила е с други хора, които твърдят, че тя не е имала белези от насилие,
включително и хора, които работят с нея. След работа е отишла до майка си,
след това пак дойде до вкъщи и от там е отишла да си извади медицинско.
Убеден съм, че много хора са я видели и не са забелязали да е имала белези
от насилие или удар. Моля за по-лека мярка за неотклонение, най-вече заради
това, че майка ми е много болна и вече 7 месеца се притеснява и не знае какво
се случва с мен.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ЗА
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.
СЪДЪТ, след съвещание и като съобрази становищата на страните и
приложените в хода на досъдебното производство доказателствени
материали, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 65 от НПК.
Образувано е по депозирана молба от обвиняемия АХМ. АБ. М., чрез
защитника му адв. П.Г. – САК, за изменение на изпълняваната по отношение
на обвиняемия мярка за неотклонение от „задържане под стража” в по – лека
такава.
В настоящото производство съдът дължи да изследва законността на
продължаващото задържане на обвиняемия с мярка за неотклонение
„задържане под стража“, като извърши преценка, продължават ли да са
налице всички предпоставки, обуславящи действието на най – тежката мярка
за неотклонение. Извършвайки тази проверка, съдът формира следните
изводи:
Защитникът на обвиняемия М. – адв. П.Г., в днешното съдебно
заседание поддържа становище, че събраните до момента в хода на
досъдебното производство доказателства, досежно участието на обвиняемия в
извършване на инкриминираните деяния, са недостатъчни, за да се релевира
обоснован извод, че именно обвиняемият е извършил последните. Счита, че
дори и да се приеме, че към момента на първоначалното вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража“, доказателствата, събрани по делото да
6
са били достатъчни да се направи извод за съпричастност на обвиняемия към
деянието, то към настоящия момент това обосновано предположение е силно
разколебано, още повече, че соченото като пострадало лице е оттеглило
жалбата си срещу обвиняемия, в която именно се сочи, за извършено срещу
нея посегателство, а освен това същата и посещава редовно обвиняемия в
ареста, което навежда на извод, че не изпитва страх от него. На следващо
място счита, че по делото не са налице и останалите предпоставки за
продължаване действието на най - тежката мярка за неотклонение, а именно –
липсва опасност обвиняемият да извърши престъпление или да се укрие,
доколкото същият е с чисто съдебно минало, с установена самоличност и
адрес, който е съобщил на съда и на разследващите органи, респективно на
който би могъл да бъде открит. На последно място сочи, че към настоящия
момент е изтекъл почти максималният срок за задържане, предвиден в НПК,
което ведно с обстоятелството, че не са извършвани ритмично процесуални
следствени действия по делото, в случая задържането на обвиняемия под
стража се явява предварително изтърпяване на наказание „лишаване от
свобода“, без обаче същото да е наложено с влязъл в сила съдебен акт. По
изложените съображения счита, че са налице предпоставки взетата мярка за
неотклонение „задържане под стража“ да бъде изменена в по-лека такава.
Обвиняемият се солидаризира изцяло с тезата на своя защитник, като
сочи, че не е извършил престъплението, за което е обвинен. Моли за по – лека
мярка за неотклонение, с основен довод, че майка му е много болна,
притеснява се и не знае какво се случва със сина й.
Представителят на прокуратурата излага доводи за необоснованост на
формулираното искане, доколкото същото е аргументирано не въз основа на
фактите и доказателствения материал по делото. Застъпва становище за липса
на промяна в обстоятелствата, обусловили вземането на първоначалното
ограничение на правата на обвиняемото лице. Счита, че формираната по
делото доказателствена съвкупност е достатъчна по обем и съдържание за
аргументиране на обосновано предположение за авторството на деянията,
като първа и основна предпоставка за потвърждаване действието на
упражняваната върху обвиняемия процесуална принуда. Приема за даденост
и към този момент наличието на опасност от извършване на друго
престъпление и опасност за укриване. По изложените аргументи намира, че
молбата на обвиняемия за изменение на мярката му за неотклонение следва да
се остави без уважение.
На първо място следва да бъде отбелязано, че в настоящото
производство съдът не е обвързан с произнасянето на предходни състави по
въпроса за адекватната мярка за неотклонение, а е длъжен да извърши
суверенна преценка за наличието на предпоставките за задържане по чл. 63,
ал. 1 НПК, респективно да сподели становище дали те съществуват и към
този момент, предвид изминалия период от време, през който лицето е
фактически задържано. Спрямо АХМ. АБ. М. е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ с определение на СРС от 26.10.2021 г. Същевременно
7
обв. М. е привлечен за извършено тежко умишлено престъпление с правна
квалификация по чл. 144, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК, извършено в съвкупност с
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.
При съвкупната преценка на приобщения по делото доказателствен
материал, формираното първоначално обосновано предположение за
участието на обвиняемия в инкриминираното деяние, настоящия съдебен
състав намира, че не е разколебано. В тази насока релевантна информация за
каузалния принос на М. е изводима пряко от показанията на пострадалата
М.В. В., разпитана включително и пред съдия, като същата подробно,
последователно и непротиворечиво е изложила както взаимоотношенията
между нея и обвиняемия през времето, през което са съжителствали, така и
ситуациите, в които обвиняемият е осъществил посегателства върху
телесната й неприкоснованост, включително и последното деяние, в което
освен нанасяне на побой са били отправни и инкриминираните в обвинението
закани. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че обвинителната теза не са
гради единствено и само на показанията на пострадалата В., като нейните
показания корелират напълно и с останалия събран по делото доказателствен
материал, в това число с показанията на свидетелите Ц.Д.М. и В.И.К., които
са установили и задържали обвиняемия в жилището, обитавано от
пострадалата, след подадения от последната сигнал. В тази насока са също
така и изготвените по делото СТЕ, СМЕ и СППЕ, които установяват
причинените на свидетеля В. в резултат на инкиминираното деяние
травматични увреждания, както и страха, който същата е изпитала за живота
си в инкриминирания момент. По отношение доводите на защитата следва да
бъде отбелязано, че показанията на свидетеля М.Ш., както и обясненията на
обвиняемия, съобразно двояката им природа, се явяват изолирани от
останалия събран по делото доказателствен материал, поради което съдът
намира, че не изграждат правдива картина на процесните събития в тяхната
хронология, респективно и не разколебават обоснованото предположение за
авторството на инкриминираните деяния. В допълнение е необходимо да бъде
посочено, че процесуалният закон не предвижда възможност на пострадал от
престъпление от общ характер да оттегля жалбата си с искане за прекратяване
на наказателното производство, като в конкретиката на настоящия случай
следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че свидетелят В. не
съобщава, че заявеното от нея не е истина, напротив – поддържа го, като
мотивира искането си за освобождаване на обвиняемия с довод, че
последният е млад човек и не би искала да съсипе бъдещето му.
Така изброените по-горе гласни и писмени доказателства се
възприемат от този съд като непредубедени, последователни и вътрешно
непротиворечиви.
Доколкото по делото не се разкриват доказателствени източници,
опровергаващи достоверността на изброените дотук, според този съдебен
състав наличието на обосновано предположение, при това с висок по степен
интензитет, за извършено деяние и неговото авторство, не се явява
8
разколебано и към настоящия етап от производството. Доводите, релевирани
от защитника на обвиняемия по отношение липсата на събрани доказателства,
които да навеждат на обосновано подозрение, че именно обвиняемият е
извършил инкриминирате деяния, по мнението на настоящия съдебен състав
не могат да бъдат споделени. В тази връзка следва да бъде посочено, че
наличието на обосновано подозрение за съпричастността на обвиняемия към
деянията на настоящия етап от разследването не е задължително да е с
интензитет, относим към постановяване на крайния съдебен акт, към който
етап следва изследване и детайлен анализ на събрания по делото
доказателствен материал поотделно и в съвкупност, обосноваващ несъмнен и
категоричен извод за осъществяване на вмененото деяние както от обективна,
така и от субективна страна.
По отношение на предвидените в закона алтернативно дадени
опасности този съдебен състав констатира, че и двете такива са налице. Към
настоящия момент съществува опасност, в случай че обвиняемият М. бъде
освободен с по – лека мярка за неотклонение, да извърши престъпление.
Данните по делото сочат, че поведението, което е инкриминирано спрямо
пострадалата е системно, която именно системност според настоящия съдебен
състав разкрива обвиняемия като личност с висока степен на обществена
опасност спрямо защитими обществени интереси, респективно и налага
изпълнението на най - тежката мярка за неотклонение, а именно – „задържане
под стража“.
Отделно от това, в случая е налице опасност и от укриване на
обвиняемия М., доколкото от събрания по делото доказателствен материал е
изводимо, че същият е без документи за самоличност, с отказан статут на
бежанец в Република България, респективно пребивава незаконно в страната,
с принудителна административна мярка е разпоредено връщането му в
държавата, от която е пристигнал, която мярка не е изпълнена, тъй като
лицето е било в неизвестност и обявен за общодържавно издирване с мярка
„установяване на адрес“ от 22.05.2018 г., като не е бил установен. На
следващо място и към настоящия момент обвиняемият е с непотвърдена по
надлежния ред самоличност от консултските отдели на Сирия и Алжир в
гр.София. Изложеното, ведно с липсата на трайна установеност и обвързаност
с територията на страната, обуславя и посочената по – горе опасност от
укриване на лицето и склонност към радикална промяна на местоживеенето
му.
В контекста на гаранциите за законосъобразното и в разумни срокове
протичане на производството, съдът обсъжда и изтеклия срок на задържането,
който винаги би се явил ново обстоятелство, което следва да се вземе предвид
при преценката за изменение или не на вече взетата мярка за неотклонение. В
конкретиката на случая съдът намира, че не са изтекли разумните срокове за
упражняване на тази форма на ограничение в правната сфера на обвиняемия
според критериите, както на българското законодателство, така и на чл.6 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
9
Този съд счита, че принципът на хуманност, който следва неизменно да
бъде съобразяван при определянето на степента на ограничение на
конституционно гарантираното право на лична свобода, не е поставен в
противоречие с най-тежката мярка за неотклонение в настоящия казус.
Представеното на вниманието на съда влошено здравословно състояние на
родител на обвиняемия, не сочи на обстоятелства, които следва да се
преценяват в настоящото производство предвид обстоятелството, че
обвиняемият не твърди, че следва да полага грижи за болния си родител, че
съществува обективна невъзможност грижите за възходящия на обвиняемия
да бъдат организирани от други негови близки, още повече предвид
обстоятелството, че данните по делото сочат, не на територията на Република
България изобщо не пребивават негови близки роднини. Изтъкнатите факти
не са в състояние да послужат и като достатъчна обосновка на теза за
утвърдено правосъзнание и отсъствие на склонност към девиантни прояви.
Поради това и такива доводи не могат да натежат при преценката на
съотношението между интереса на обществото и правосъдието от една
страна, и правата на отделната личност и презумпцията за невиновност, от
друга, в контекста на обсъждане на разумността за предприетото спрямо
обвиняемия фактическо ограничение. Престоят на М. в условията на ареста,
към настоящия момент е в период от седем месеца. Съдът намира, че този
срок не накърнява основните му човешките права. Продължителността на
задържането съответства на поведението на участниците в процеса и това на
компетентните органи по неговото провеждане. В нормата на чл. 63, ал. 4
НПК са предвидени срокове за максимално допустимата му
продължителност, като в рамките на тези срокове следва да се преценява дали
задържането продължава да отговаря на нуждите на процеса. В случая обв. М.
е задържан за период от седем месеца, като този срок е в съответствие с
предвидения в разпоредбите на чл.63, ал.4 НПК и чл. 5, т.1, б.“с" от ЕКПЧ.
Съдът счита, че разследващите органи и прокуратурата търпят известен
укор във връзка с ритмичността на провежданото разследване, в която връзка
следва да се отбележи обаче, че делото не е било непрекъснато на
разположение на разследващия орган, а се е намирало в СРС и в СГС за
произнасяне във връзка с постъпили молби от обвиняемия за изменение на
взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като към
момента и съобразно извършените действия, разследването се намира в своя
заключителен етап. Ето защо съдът намира, че следва да бъде определен
едномесечен срок, в който ново искане от страна на обвиняемия и неговия
защитник за изменение на мярката за неотклонение не следва да се прави.
Определянето на такъв срок би предотвратило евентуална злоупотреба с
процесуални права и в този период от време разследването по делото следва
да бъде приключено и изпратено в СРП със заключително мнение.
В съответствие с гореизложеното, съдът намира, че към настоящия
момент единствено адекватна и съответстваща на целите на чл.57, ал.1 НПК,
мярка за неотклонение спрямо обвиняемия, която ще послужи за
10
законосъобразно развитие на производството и ще гарантира баланса между
правата на личността и интересите на обществото, които се защитават в
наказателния процес, е мярката за неотклонение „задържане под стража”.
При тези мотиви и на основание чл.65, ал.4 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. П.Г. – САК, защитник на
обвиняемия АХМ. АБ. М. с ЛНЧ ********** – обвиняем по досъдебно
производство № 1668/2021 г., по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 33903/2021
г. по описа на СРП за изменение на мярката му за неотклонение от
„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ в по-лека такава.
На основание чл.65, ал.6 от НПК ОПРЕДЕЛЯ ЕДНОМЕСЕЧЕН
СРОК, в който ново искане за изменение на мярката за неотклонение е
недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И
ПРОТЕСТИРАНЕ В 3-ДНЕВЕН СРОК ОТ ДНЕС ПРЕД СГС.
В случай на жалба или протест, НАСРОЧВА делото пред СГС за
31.05.2022 г. от 10.00 ч., за когато обвиняемият и защитникът му - уведомени
от днес.
В случай на жалба да се осигури конвоирането на обвиняемия.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 100 лв. на преводача М.А. за
извършения превод в днешното съдебно заседание, за което се издаде 1 брой
РКО.
ПОСТАНОВЯВА да се извърши превод на протоколното определение
на съда от български на арабски език.
ОПРЕДЕЛЯ преводът да се извърши от предовача М.А..
Препис от настоящия протокол да се издаде на страните при поискване.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15,58 ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
11