Решение по дело №13062/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7331
Дата: 31 октомври 2019 г. (в сила от 31 октомври 2019 г.)
Съдия: Любомир Луканов Луканов
Дело: 20191100513062
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. София, 31.10.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ

ИЛИАНА СТАНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 13062 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по реда на чл. 435 - 437 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението З.д. „Е.“ АД срещу постановление от 26.08.2019г. по изп. дело № 20198440401638 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844, с район на действие СГС, за което е изпратено на длъжника уведомление с изх. № 040731 от 27.08.2019г. С обжалваното постановление е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване размера на присъдения по делото адвокатски хонорар по цитираното изпълнително дело. В жалбата се твърди, че размерът на възнаграждението за адвокатски хонорар от 475.19 лв. е недължимо, тъй като делото не се отличава с правна и фактическа сложност, която да обосновава плащане над размера по Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа се, че от длъжника се дължат разноски за адвокатско възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбоподателят излага също, че съгласно утвърдената практика на работа с ЧСИ С.Я., ЗД „Е.“ АД изплаща задълженията си по всички производства в срока за доброволно изпълнение. Позовава се на приетото в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т. дело № 6/2012г. на ВКС, както и приложимата норма по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Счита, че извън действия по образуване на изпълнителното дело, адвокатът на взискателя не е извършвал други действия. Заявено е искане съдът да отмени постановлението за разноски и да намали възложените на длъжника разноски за адвокатското възнаграждение от 475.19 лева до минималния размер от 200 лв., определен по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от взискателя „ДЗИ-О.з.“ ЕАД, чрез упълномощения адв. Г.С.Я.от АК-гр.Благоевград, с който я оспорва, като неоснователна. Излага подробни съображения, като поддържа, че общият размер на адвокатското възнаграждение за взискателят е 395.99 лева и към него е добавено ДДС, тъй като адвокатското дружество „С.“ е регистрирано по ЗДДС. Поддържа, че адвокатският хонорар е прекомерен, когато значително надхвърля определения в наредбата минимум съобразно фактическата и правна сложност на делото. Иска да се остави частната жалба без уважение.

Страните не претендират разноски по настоящото дело и не представят списъци по чл. 80 от ГПК.

По делото се съдържат мотиви на ЧСИ С.Я., с които е заявено становище за неоснователност на жалбата. Съдебният изпълнител поддържа, че с молбата за образуване на изп. дело не са му предоставени и права по чл. 18 от ЗЧСИ и не е оправомощен да определя начина на изпълнение. Поддържа, че намаляването на адвокатския хонорар съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК не е задължение, а само възможност. Цитира съдебна практика. Моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20198440401638 по описа на ЧСИ С.Я. е образувано въз основа на изпълнителен лист от 17.06.2019г., с който жалбоподателят З.д. „Е.“ АД е осъден да заплати на взискателя – „ДЗИ-О.з.“ ЕАД парични суми.

В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят сочи, че иска съдебният изпълнител да образува изпълнително дело и едновременно с призовката за доброволно изпълнение, да пристъпи към извършване на действия за принудително събиране на вземанията, като наложи запор върху банковите сметки на длъжника З.д. „Е.“ АД, до размера на присъдените суми.

Към молбата за образуване на изпълнителното производство е приложено адвокатско пълномощно, договор за правна помощ и фактура от 31.07.2019г., с което адв. Г.С.Я.от АК-гр.Благоевград е овластена от взискателя, да го представлява и от което е видно, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на общо 475.19 лв. с ДДС - за образуване и защита по изпълнителното производство.

От приложеното копие на изп. дело № 20198440401638 на ЧСИ С.Я. се установява, че изпълнителното дело е образувано на 31.07.2019г., а ПДИ е връчена на длъжника на 09.08.2019г., като на 13.08.2019г. е подадено възражение от длъжника – частен жалбоподател - за намаляване размера на адвокатското възнаграждение до сумата от 200 лв. С обжалваното в настоящото производство постановление от 26.08.2019г., ЧСИ е оставил без уважение искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение.

Съгласно представените по делото доказателства, процесните парични вземания по изпълнителния лист са заплатени на взискателя на 20.08.2019г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Съдът приема, че частната жалба по чл. 435, ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което същата е процесуално допустима.

Спорният въпрос между страните по делото е дължи ли се на взискателя адвокатско възнаграждение над размера от 200 лв., т.е. и възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на вземанията, предмет на изпълнителното дело, до размера на сумата от 475.19 лв., определен от съдебния изпълнител.

При проверка за законосъобразността на обжалвания акт, съдът намира следното:

Съгласно чл.78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Систематичното място на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК в общите правила на ГПК обосновава приложимост на тази разпоредба и в изпълнителния процес.

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – така приема и ВКС в т. 6 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК. В хода на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ, упълномощеният адвокат на взискателя не е извършвал никакви процесуални действия, поради това съдът приема, че образуваното изпълнително производство не е усложнено от фактическа и правна страна. Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл. 10, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приема, че размерът от 475.19 лв. на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е прекомерен и следва да бъде намален до размера на сумата от 200 лв. – само за образуване на изпълнително дело. Сумата от 475.19 лв. е отнесена от ЧСИ за образуване на изпълнителното производство, но този размер е относим при определяне на възнаграждението и по чл. 10, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г., която норма регламентира възнаграждение при процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело, както и извършването на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В случая съдът приема, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. е неприложима, тъй като за приложението й е необходимо по-голяма фактическа и правна сложност на делото, съответно активно поведение от страна на процесуалния представител на взискателя по проучване имущества на длъжника, справки, предлагане на различни начини за изпълнение в течение на производството и т. н., каквито действия не се установяват да се предприети по изп. дело № 20198440401638 на ЧСИ С.Я..

Формираният извод на съда не се променя от реализирания запор, тъй като от пълномощника на взискателя единствено е извършено действието - подаване на молба за принудително изпълнение по чл. 426, ал. 1 от ГПК, като е посочен и способа на изпълнение – да наложи запор върху вземанията на длъжника. Освен тази молба за принудително изпълнение по чл. 426, ал. 1 от ГПК, инициирала образуването на изп. дело № 20198440401638 на ЧСИ С.Я., от взискателя не е сочен друг изпълнителен способ, който да е бил реализиран. Отделно от изложеното съдът съобрази и краткото време в което вземането на взискателя е било събрано – на 31.07.2019г. е образувано изпълнителното дело, а на 20.08.2019г. сумата по изпълнителния лист вече е платена на взискателя (т.е. само в рамките на двадесет дни).

Предвид изложеното, съдът приема доводите в частната жалба за основателни. Следва, че взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Досежно доводите на ЧСИ за неоснователност на жалбата с оглед дължимия ДДС върху размера на адвокатското възнаграждение, съдът счита, че съдебният изпълнител не е легитимиран да навежда доводи досежно начисляване на ДДС в полза на страна по изпълнението.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав следва да отмени обжалваното постановление и да се произнесе по същество, като постанови исканото намаляване на размера на адвокатско възнаграждение до размера на сумата от 200 лв.

Разноски по настоящото производство не се претендират и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника З.д. „Е.“ АД, ЕИК ********постановление от 26.08.2019г. по изп. дело № 20198440401638 на ЧСИ С.Я., рег. № 844, с район на действие Софийски градски съд, за което на длъжника е изпратено уведомление с изх. № 040731 от 27.08.2019г. и с което е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на дължимото адвокатско възнаграждение на взискателя „ДЗИ-О.з.“ ЕАД, ЕИК ********, по изп. дело № 20198440401638 на ЧСИ С.Я. до размера на сумата от 200 (двеста) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1./                                                   2./