МОТИВИ по
ПРИСЪДА № 53 от 05.03.2013 г., по НОХД № 618/12г на ЕРС.
Районна прокуратура Елхово е предявила обвинение срещу подсъдимия: К.А.С., род. на ***
в гр. Ххх, Република Кот д ` Ивоар, за извършено престъпление по чл. 279,ал.1 НК.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие
на подсъдимия, с участието на на негов служебен защитник, тъй като редовно призован за
о.с.з. в хипотезата на чл. 180,ал.3 НПК/чрез защитника си-адв./и
на съдебен адрес в Р България, той не се
е явил, а и с оглед правната квалификация на престъплението /чл. 279,ал.1 НК/,
което не е за тежко престъпление, неговото присъствие не е
задължително. Поради това и по аргумент за обратното от чл. 269,ал.1 НПК,вр.чл.271,ал.2,т.2 НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че
за разкриването на обективна истина не е необходимо явяването на подсъдимия.
Релевантно обстоятелство, в случая се явява и неговото процесуално поведение в
ДП, в хода на което лично е декларирал /заявил/ съдебен адрес за призоваване в
България, който е този на неговия служебен защитник и изричното изявление за предявяване на
материалите от разследването именно на защитника, отказвайки се от лично
запознаване с тях, с което всъщност е демонстрирал субективното си намерение да
не участва в наказателното производство. След като е така, предвид обезпечената му
процесуална защита от квалифициран
служебен защитник- адвокат, явил се и участвал в с.з., правата на
подсъдимия в наказателния процес не са били накърнени и е било гарантирано, в
достатъчна степен, пълноценното им упражняване.
Участващият
по делото прокурор, поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт, изразява становище да е
доказано от обекитвна и субективна страна извършеното
престъпление, въз основа на събраните по делото доказателства. Пледира, за
признаването подсъдимият за виновен в същото и за което да му бъдат наложени
предвидените в чл. 279 НК кумулативни наказания
–лишаване от свобода и глоба, идивидуализирани
при условията на чл. 54 НК и съобразно наличните смекчаващи обстоятелствата,
релевантни за отговорността, с конкретно предложение относно размерът им,
съответно 6 месеца –за първото и за глобата - 100лв. Относно начинът на
изтърпяване на лишаването от свобода се предлага, приложението на института на
условното осъждане-чл.66,ал.1 НК, с
изпитателен срок- минималния предвиден в закона.
Подсъдимият, редовно призован, чрез своя защитник, на съдебе адрес в Р
България - неговия служебен адрес,
деклариран като такъв още в ДП, не се явява, липсват данни за наличието на
препятствия от обективен характер за участиеуто му в
с.з. Неговият защитник – адвокат, назначен като служебен във фазата на
предварителното производство, застъпва
становище за доказаност на престъплението и вината на
подсъдимия, като не оспорва фактите по обвинението, както и обективното
преминаване на държавната граница от позащитния си,
времето и мястото на деянието. Поради това, основните му доводи са свързани с
индивидуализацията на наказанието, с акцент на мотивите и подбудите на С. за
извършване на престъплението, както и наличните др.смекчаващи обстоятелства,
обуславящи смекчаване на наказателната репресия, за каквито сочи –
добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия и направени самопризнания още
в хода на ДП, с което е спомогнал за
разкриване на обективната истина, още чистото му съдебно минало и липсата на
вредни последици от деянието.С тези съображения, защитникът моли за
постановяване на осъдителна присъда и налагане на наказания в размер на
законоустановения минимум, както досежно лишаването
от свобода, така и за кумулативното – глоба, съотв –
3м ЛС и 100лв-глоба.
Съдът, след като обсъди поотделно и в
съвкупност, събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства -
гласни и писмени, последните приобщени по надлежния ред на чл. 283 НПК,
съпостави ги със закона, приема за безспорно установено от фактическа страна,
следното:
Подсъдимият- К.А.С. решил да напусне
родината си Р Кот д`Ивоар и да се установи да живее в европейска държава, в търсене на по- добър
живот и сигурност. В изпълнение на това си намерение, в около средата на месец
август 2012г, той заминал легално за Р
Турция, където се установил да живее в гр.Истанбул. Там се свързал със свой
приятел, който обещал да му помогне и му осигури нелегално преминаване на
границата. Вече приел предложението, С. тръгнал с непознатото лице – шофьор,
дошъл на 06.09.12г до жилището му с МПС
да го вземе. Двамата потеглили с
автомобила и след няколкочасово пътуване, стигнали до
път в близост до гора, намираща се в района близо до държавната граница между Р
Турция и Р България. Там непознатия го оставил, а слезлият подсъдим тръгнал да върви пеша през гората. Придвижвал се така дни наред, като по пътя си
срещнал и др. лица, също тръгнали нелегално да преминават границата с Р
България. По време на придвижването си, достигнал и до телено съоръжение за
охрана, изградено след линията на държавната граница, което преодолял и
продължил да върви пеша. Така вече на 09.09.12г, сутринта, подсъдимият К.С.
пресякъл държавната ни граница, в района на 241 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Голям Дервент. Намирайки се на
българска държавна територия, в района на землището на същото село и конкретно
в местността „Балканска кория”, той
заедно с др. лица, бил задържан от граничен полицейски патрул. В наряда на мобилната група гранични полицаи,
осъществили задържането на 09.00.12г на
посоченото място, в землището на с.Голям Дервент, както и др. оперативни
мероприятия, участвал свидетелителят В.А.. Същият в
показанията си дава сведения за мястото на задържането на групата и в частност
лично на подсъдимия – задържан именно от свидетеля, в резултат на проведено
мероприятие „поиск” на местността, разпоредено им по
повод получен сигнал за незаконно преминали дъържавната
граница лица. Същият свидетел възпроизвежда и обстоятелствата, макар и косвено,
относно точното място на преминаване на държавната граница, като уточнява
местоположението на 241 гранична пирамида в землището на с. Голям Дервент, на
около 1-2 км по права линия от мястото на задържането на подсъдимия, от тук и
определянето й за зоната/мястото/ на нарушаване на държавната
граница.Действително за последното обстоятелство показанията му са само косвени
и вторично форминари, докато относно проведените
мероприятия и задържането на подсъдимия, те почиват на непосредствените му,
лични възприятия, с оглед прякото му участие в същите в изпълнение на
служебните си функции. Съпоставени и в
съвкупност, така дадените от свидетеля сведения при отчитане неговите специални
знания за структурата и действащата система за охрана на държавната граница, по
силата на служебните му функции, обосновават несъмнен извод за
местопрестъплението – конкретното място на преминаване на границата. Досежно личността на задържаното лице – подсъдимият К.С.,
свидетелят го индивидуализира по външни, расови белези, отпределящи
го за лице от африкански произхода, твърди и при задържането лицата да не са
оказали съпротива.
При задържането на подсъдимия, в него
не са били намерени национален документ за самоличност, поради което и
самоличността му е снета, от разследващия орган, по негови данни, вписани и в Евродак дактилоскопна карта,
съставена в случая. Видно от съдържаието на този документ,
лицето се идентифицирало с имена К.А.С., роден на 02.09.79г, като тази
самоличност, допълнена с място на
раждане – гр. Ххх РКот д`Ивоар, живущ *** е съобщена,
чрез проводача, пред разследващия орган, при привличеното и
разпита на обвиняемия. Посоченият документ визиулизира
и фотоснимка на подсъдимия, от която установими са
външните му, антропологични белези, определящи го като лице принадлежащо на негроидната раса, в пълно съответствие със свидетелските
показания.
Изложената фактическа обстановка, се
установи безспорно в хода на съдебно следствие, въз основа на писмените
доказателства и от свидетелските показания на св. В.А., дадени непосредствено
пред съда, както и от обясненията на обвиняемия депозирани в хода на ДП,
приобщени на основание чл.279,ал.2,вр.ал.1,т.2 НПК,
чрез прочитането им.Между събраните доказателствени материали не се
констатираха, каквито и да е
противоречия, които да са съществени
и да налагат обсъждането им. Показанията на разпитания свидетел - граничен
полицай, са изчерпателни, систематизирани, вътрешно непротиворечиви, правдиво
звучащи и взаимно допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло, като
достоверни. Съобразно доказателствения си ефект, същите са относими
към датата и мястото на извършването на престъплението и неговият изпълнителен
механизъм, както и пряко за авторството му в лицето на подсъдимия, включително
и неговата самоличност, независимо от косвеното й определяне по расов признак
на произход. Депозираните непосредствено свидетелски показания, кореспондират
изцяло и косвено подкрепят обясненията на подсъдимия, направил пълни
самопризнания в хода на досъдебното производство,описвайки времето и начина на
извършване на престъплението, мотивите си и своята цел,включително крайната
дестинация на пътуването си- България. Поради това, доколокото не се установи обратното, фактологическата
му версия и направеното самопризнание не са опровергават, от тук и изводът за
достоверността на обясненията на подсъдимия от ДП. С тези аргументи, съдът цени
същите,като годно доказателствено средство и ги ползва при изграждане на
фактическите и правните си изводи. С
правна преценка за достоверност, цениха се изцяло и писмените доказателствени
източници, приобщени по реда на чл.283 НПК- свидетелство за съдимост; Евродак дактилоскопна карта.
От правна страна, съдът е мотивиран да приеме следното:
Съвкупната правна преценка на
установените факти, налага категоричен извод, да е доказано безспорно извършването от подсъдимия на престъпление по
чл. 279,ал.1 НК. С деянието си К.А.С. е
осъществил, както от обекитвна, така и от субективна
страна, посочения престъпен състав, тъй като на 09.09.2012г в землището на с.Голям Дервент, общ.Елхово, в
района на 241 гранична пирамида,ВЛЯЗЪЛ през границата на страната ни от Р
Турция в Р България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Времето, мястото, механизмът на изпълнителното деяние,
както и неговото авторство са доказани пряко от кредитираните обяснения на
подсъдимия К. С. и показанията на свидетеля В.А.-***. Налице е съставомерно от обективна страна деяние, обхващащо действията на подсъдимия по физическо
преминаване през държавната граница, чрез преодляване
на действащото гранично съоръжение за територията на Р България и в участък -
място, извън регламентираните за преминаване на границата – функциониращи ГКПП.
По този начин, той успешно е преодолял надлежния граничен контрол, като укривайки се от оправомощените органи е избягнал разрешителния режим с
изискуемите се грнична, паспортна проверка и не е получил по установения ред необходимото
персонално разрешение от българските гранични власти, за влизане в страната ни.
С това е нарушил установение в страната режим и ред
за преминаване на държавната граница. Ето защо и преминаването му е било
неправомерно, доколкото за влизането си в страната подсъдимият не е имал и не е
получили разрешение от надлежните органи на властта - гранична полиция, осъществяващи гранично-пропусквателен
контрол, а и не би могъл да получи такова, предвид мястото на пресичане на
държавната граница. В качеството си на компетентни власти и специален държавен
орган, с правомощия за осъществяване на
действащия контролно-пропускателен режим в страната ни, а като част от същия, в
кръга на службата им иманентно се изисква - знанието и информацията за всички
лица, влизащи и излизащи от Р България, така също и правото за тяхното
допускане “на” или “извън” територията на страната, от тук и служителите на
гранична полиция следва да събират, съотв.разполагат
с тези данни, в изпълнение на служебните си функции. Иначе казано, укриването
от тях, субсумира обективна липса на изискуемо
разрешение, в частност изобщо липсата на знание у надлежните органи за влизането
в страната на подсъдимия К.С.. От друга
страна и с оглед неговото гражданство – от Р Кот д`Ивоар, държава на
Африканския континент, действащ е общия
визов режим за влизането му в страната ни, който факт е общоизвестен
следователно и за съда не се нуждае от доказване. В случая по делото липсват
данни, подсъдимят да е разполагал с виза разрешаваща
му влизане и пребиваване в Р България , поради което налице е по-силно
основание, на което той ни би могъл и няма как да получи необходимото му официално
разрешение за влизане в страната ни, което безспорно предопределя и
незаконността и противоправността на влизането му в
страната ни.
Доказан по делото е и настъпилият престъпен резултат -
откриването на нарушителя на границата във вътрешността на странати
ни, в района около село Голям Дервент,
общ. Елхово, с последващото му задържане от българските гранични полицаи.
Деянието е довършено, с оглед факта, че той
е успял да пресече държавната граница, в установения по делото район на 241
гранична пирамида, попадаща в землището на същото село и местонахождението му е
било установено на място във вътрешността на страната, след като се е
придвижвал на българска територия.
Подсъдимият К.А.С.-чужденец е пълнолетно лице и годен
субект на престъплението.
От субективна страна
инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и от
волева страна е целял тяхното настъпване - не поустановения
ред и без разрешение на компетентните гранични органи да влези
в страната ни. Той е бил наясно с действащия пропускателен режим, както че не
притежава изискуемото разрешение за влизане в РБългария
и в др. държава от ЕС, а и при конкретно изясненият по делото и известен нему
начин на осъществяване на пътуването си до крайната цел, несъмнено подсъдимият
и е осъзнавал, че преминаването си
осъществява, без да е получил разрешението за влизане в страната ни,
следователно и противозакнно. Аргумент за наличието
на умисъл, в измерението на волевите му елементи, се явява и наличието на мотив
за осъществяване на престъплението, предопределен от крайната цел на
подсъдимия, да достигне в България,където да се установи да живее. Поради това
и съдъ прие, че е налице пряк умисъл по смисъла на
чл. 11,ал.2 НК
Предвид
изложеното, съдът призна подсъдимият К.А.С.- гражданин на Кот д`Ивоар, за виновен в извършването на престъпление по
чл.279,ал.1 НК.
Относно
НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида
и размера на наказанието,съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието-завишена, с
оглед прогресивно нарастващия брой на
този род престъпления в страната, от друга отчете се и личната обществена
опасност на дееца, която не е висока. От събраните по делото доказателства, не се установиха
обстоятелства с ефект на отежняващи отговорността, поради което и
индивидуализацията, се проведе при условията на чл. 54 НК и при наличие само на
смекчаващи такива. С тази правна оценка се цениха добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия във
фазата на досъдебното производство, с обясненията си съдействал за
разкриване на обективната истина, както и подбудите за извършването на престъплението – търсене на
по-добър стандарт на живот и желанието му да се установи да живее в демократична, политически стабилна и социална
Държава. Този
мотив, макар и да не е от естество да оправдае подсъдимият, разкрива че извършването на
деянието не е самоцел. Съдът не споделя квалифицията - смекчаващо
отговорността обстоятелство относно факта на незначителността на
вредните последици, настъпили от конкретното деяниу,
според доводите поддържани от защитата, доколкто в
случая се касае за формално престъплениепоради
това и настъпването или не на вредни
последици е напълно ирелевантна за съставомерността му, оттук и за преценката на тежестта ,
респ. обеществената опасност на конкретния престъпен
акт. На основание
изложените правни съображения и предвидено в материалната наказателна норма -чл. 279,ал.1 НК, съдът
наложи на подсъдимия, наказание – ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, за срок от ШЕСТ месеца и кумулативното “глоба”
в размер на 150 лева, определени около минимума, следващ от общата разпоредба на чл.39,
ал.1 НК.
Относно начинът на
изтърпяване на наказанието. Тъй като
подсъдимият е с чисто съдебно минало и наложеното му наказание е в
рамките на три години, с оглед установените смекчаващи отговорността
обстоятелства и личността му, отчитайки и че е чужденец с произход и
гражданство от рискова Държава, решаващият съдебен състав, счете, че не е наложително той да изтърпи ефективно
определеното му наказание лишаване от свобода, за да бъдат постигнати целите на наказанието и реализиране положителното, превъзпитателно и превантивно въздействие
върху личността на подсъдимия, предвид приоритета на личната превенция. В контекста на изложеното, тъй като съдът
намери за осъществен фактическия състав на чл.66, в хипотезата на ал.1 НК,
поради това и на същото правно
основание, отложи
изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години-минималния,
установен от закона, съобразен с конкретния размер на наложеното наказание
лишаване от свобода.
Индивидуализирани
така по вид и размер, около минимума, наложените наказания, в съвкупността си и
при приложението на института на условното осъждане, съдът прецени за необходимо, достатъчно и
справедливо наказание за постигане
целите на наказателната репресия,дефинирани в чл.36 НК и преди всичко с оглед
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, както и за постигане на
генералната превенция.
Предвид
признаването на подс. К.С. за виновен по предявеното
му обвинение, на основание чл. 189,ал.3 НПК, съдът го ОСЪДИ да заплати в полза
на Държавата, направените по делото разноски – общо в размер 186лв от ДП, от
които 60 лв, вносими по сметка
на РД”ГП”-Елхово и сумата 126лв, вносими по сметка на
Пррокуратурата на Р България, както и ДТ- 5лв, при служебно издаване на ИЛ, вносима
по бюджета на съдебната власт, по сметката на ЕРС.
Мотивиран от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия