Решение по дело №3945/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 27.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на девети юли, две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                             

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Юлиана Шулева разгледа гр. д. 3 945/2019 г.,  докладвано от съдия Георгиев, и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) на А.И.М. срещу „Д.З.“ АД за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И.А.М. вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 18.11.2017 г. Искът е предявен като частичен за 65 000,00 лева от общо 150 000,00 лева. А.М. е с съдебен адрес – адвокатско дружество „Д.и Х.“***. „Д.З.“ АД е с адрес ***.

 

[2] ОСЪЖДА „Д.З.“ АД да заплати на А.И.М. 3 553,85 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

[3] ОСЪЖДА А.И.М. да заплати на „Д.З.“ АД 105,31 лева разноски по делото и 113,85 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако А.М. обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 300,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

[6] ДА СЕ ИЗПРАТЯТ НА СРП за проверка, дали е извършено престъпление, копия от следните документи:

-                 протокола от съдебно заседание на л. 93-94 от делото на СРС;

-                 протокола от съдебно заседание на л. 124-126 от делото на СРС;

-                 протокола за оглед на местопроизшествие на л. 11-18 от делото на СРС;

-                 присъдата с мотивите на л. 21-26 от делото на СГС;

-                 настоящото решение.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

 

[7] В искова молба от 26.04.2018 г. А.М. заявява, че е син на И.А.. На 18.11.2017 г. Ц.Т.е предизвикал ПТП, от което И.А.е починал. А.М. е претърпял болки и страдания от смъртта на И.А., които оценява на 150 000,00 лева.

 

[8] Гражданската отговорност (ГО) на Ц.Т.е била застрахована при ответника „Д.З.“ АД (Д.). Д. не е изплатил обезщетение за неимуществени вреди на А.М.. Затова той моли съда да осъди Д. да му изплати 65 000,00 лева обезщетение, като част от дължащото се обезщетение за 150 000,00 лева (исковата молба, л. 2-5 от делото на СРС; протокола от с.з. на 17.05.2019 г., л. 10 от делото на СГС).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[9] Ответникът Д. е подал писмен отговор, като е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:

1. на 12.06.2018 г. е заплатил на А.М. 35 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И.А.;

2. размерът на търсеното обезщетение е завишен;

3. И.А.е допринесъл за настъпването на ПТП, защото се е движил по средата на пътното платно, през тъмната част на денонощието, бутайки велосипед, без да има светлини и в пияно състояние. Затова Д. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 66-69 от делото на СРС).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1. Обстоятелства, които съдът установява

 

[10] И.А.е бил роден на *** г., а неговият син А.М. е бил роден на *** г.. И.А.е имал още четири деца (удостоверението за наследници, л. 9-10).

 

[11] И.А.е живеел сам в село Н., община Видин, в малка, полусъборена къщурка. Той е имал само един приятел и не е общувал с хората от селото. И.А.не се е занимавал със земеделие или отглеждане на животни, не е получавал и пенсия, а се е препитавал със събирането на отпадъци, които е предавал за вторични суровини. Той е употребявал алкохол. Синът му А.М. не го е посещавал с години (показанията на свидетелката В., кмет на село Н., л. 124 от делото на СРС).

 

[12] На 18.11.2017 г. около 19.30-20.00 часа И.А.е бутал велосипед без гуми по ул. „Цар И.Асен II” в гр. Видин. Велосипедът е бил натоварен с обемисти предмети, които са били привързани към багажника и кърмата му и не са били сигнализирани. И.А.също не е използвал светлини. И.А.се е движил по средата на пътното платно, защото в лентата, в която се е движил е имало голяма локва – дълга около 20 м, а широка около два метра в най-широката си част. В този участък улицата не е била осветена.

 

[13] По същото време, със същата посока и зад И.А.Ц.Т.е управлявал лек автомобил „Опел“ с 80 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч. Понеже опасната зона на автомобила е била по-малка от осветеността на пътя от фаровете на автомобила, автомобилът „Опел“ е ударил И.А.. От удара И.А.е получил увреждания, от които е починал (присъдата и решенията по наказателното дело, л. 21-58 от делото на СГС). Не се спори, че към този момент ГО на Ц.Т.е била застрахована при ответника Д..

 

[14] И.А.липсва на своя син, който страда от смъртта му (показанията на свидетеля А., л. 94 от делото на СРС). На 12.01.2018 г. А.М. е поискал от Д. да му изплати обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му (молбата, л. 48-49). На 30.03.2018 г. А.М. е предоставил на Д. допълнителни документи относно ПТП (молбата, л. 51 от делото на СРС). На 12.06.2018 г. Д. е заплатил на А.М. 35 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му (платежното, л. 71; определението на СРС за отделянето на това обстоятелство като безспорни, л. 133 от делото на СРС).

 

[15] А.М. е заплатил: 2 600,00 лева държавна така (л. 58, и л. 132 от делото на СРС, л. 9 от делото на СГС); 150,00 лева на вещо лице (л. 76 от делото на СРС); 5 500,00 лева на адвокат (л. 82 от делото на СГС). Общо разноските му са за 8 250,00 лева. Д. е заплатил: 150,00 лева за вещо лице (л. 79 от делото на СРС); 30,00 лева на свидетел (л. 97 от делото на СРС); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 98 от делото на СРС). Общо разноските на Д. са за 185,00 лева.

 

2. Обстоятелства, които съдът не приема за установени

 

[16] При разпита му от СРС свидетелят А. е заявил, че:

- А.М. е помагал на баща си, като те са се виждали през ден и са гледали животни заедно;

- И.А.е помагал на А.М. в отглеждането на децата му (л. 94 от делото на СРС). Същевременно от протокола за оглед и присъдата се установява, че по време на ПТП И.М. е бутал велосипед, натоварен с вехтории.

 

[17] Нещо повече, свидетелката В. е заявила, че И.А.е живеел напълно сам в полусъборена къщурка, като се е препитавал от събирането на отпадъци. От години тя не е виждала А.М. в селото до момента, когато се е явил в кметството, за да получи удостоверение за наследници. Свидетелката В. е била кмет на селото. Нещо повече, тя е живеела в близост до И.А.и е имала непосредствени впечатления от начина му на живот. Затова доказателствената стойност на нейните показания е по-голяма от тази на показанията на свидетеля А.. Ето защо съдът не възприема заявеното от свидетеля А. в описаните части.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

       

[18] А.М. е предявил иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр.  чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди

 

[19] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума по застрахователния договор отговорността на застрахования за вредите, причинени от него на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от КЗ). Низходящите на починалия вследствие на застрахователно събитие имат право на обезщетение за неимуществени вреди (т. III.2. от ППВС 4/1961 г.).

 

[20] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. А.М. да е дете на И.А., който да е починал вследствие на застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. виновен за настъпването на това застрахователно събитие (ПТП) да е Цветан Тошев;

3. ГО на Ц.Т.да е била застрахована при Д.;

4. вследствие на смъртта на И.А.А.М. да е претърпял неимуществени вреди;

5. Д. да не е изплатил на А.М. обезщетение за тези вреди.

 

[21] Съдът установи, че:

1. А.М. е син на И.А., който е участвал в ПТП, което е било покрит риск по застраховка ГО;

2. И.А.е починал вследствие на ПТП;

3. ПТП е било причинено от Ц.Т.(присъдата на наказателния съд е задължителна за настоящия съд в тази ѝ част), чиято ГО е била застрахована при Д.;

4. А.М. е претърпял болки и страдания от смъртта на баща си;

5. Д. е изплатил на А.М. 35 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.

 

[22] Налице са първите четири предпоставки за уважаването на иска. За да прецени, дали е налице и последната предпоставка, съдът следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи на А.М..

 

[23] Преди да определи размера на обезщетението обаче, съдът следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди. От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решения на ВКС: 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.; 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП) – 18.11.2017 г.

 

[24] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[25] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[26] Съдът установи, че към 18.11.2017 г. И.А.е бил на 68 години, а синът му А.М. е бил на 46 години. И.А.е живеел сам в село Н., община Видин, в малка, полусъборена къщурка. Той е имал само един приятел и не е общувал с хората от селото. И.А.не се е занимавал със земеделие или отглеждане на животни, не е получавал и пенсия, а се е препитавал със събирането на отпадъци, които е предавал за вторични суровини. Той е употребявал алкохол. Синът му А.М. не го е посещавал с години. И.А.липсва на своя син, който страда от смъртта му.

 

[27] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от смърт на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ(отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[28] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била:

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[1].

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.^[2]. Увеличението на МРЗ е 9,52 % от 2016 г. до 01.08.2017 г.

 

[29] В правно-информационната програма Сиела, сайта на САС и сайта на ВКС, съдът откри две решения, с които САС се е произнасял по искове за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от деца на починалия в резултат на събития от 2016 г. С тях САС е присъдил обезщетения от:

- 110 000,00 лева и 120 000,00 лева – решение на САС 11 614-2020-8-ми с-в по гр. д. 4 215/2019 г.[3];

- 125 000,00 лева и 130 000,00 лева – решение на САС 2 300-2019-7-ми с-в по гр. д. 1 629/2019 г.[4].

 

[30] Съдът отчита всички установени обстоятелства и всички фактори за определяне на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът отчита, че отношенията и връзката между починалия и неговите деца по цитираните решения на САС е била много по-силна от тази между И.А.и А.М.. Съдът също отчита, че решенията на САС са за случаи от 2016 г., когато МРЗ е била с 9,52% по-ниска от тази през 2017 г., когато е починал И.А.. Затова съдът приема, че 40 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от А.М..

 

[31] Д. е възразил, че И.А.е допринесъл за настъпването на смъртта си, защото се е движил по средата на пътното платно, през тъмната част на денонощието, бутайки велосипед, без да има светлини и в пияно състояние. Възражението е основателно.

 

[32] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен (решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия може да бъде определено като съпричиняващо вредата, дори и когато не съответства на предписаното от закона. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[33] Пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно (чл. 108, ал. 1 от ЗДвП). Те могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на ППС, по възможност най-близо до лявата му граница при пренасяне или тласкане на обемисти предмети, когато с това се затруднява движението на другите пешеходци (чл. 108, ал. 2 от ЗДвП).

 

[34] В случая И.А.е бутал велосипед, на който е имало обемисти предмети. Това би могло да затрудни движението на други пешеходци по банкета на улицата. Затова той е следвало да се движи по посоката на движението му, най-близко до лявата част на пътното платно. Там не е имало и локва. Вместо това той се е движил по средата на платното. Така И.А.е нарушил правилото на чл. 108, ал. 2 от ЗДвП.

 

[35] Ако И.А.не се е движил по средата на пътното платно, ПТП не би настъпило, защото лекият автомобил „Опел“ би продължил движението си в своята дясна лента на движение и би подминал И.А., движещ се отляво на него. Следователно чрез противоправното си поведение И.А.е допринесъл за настъпването на ПТП.

 

[36] Съдът приема, че приносът на Ц.Т.е по-голям от този на И.А., защото Ц.Т.е управлявал автомобила с 30 км/ч над максимално разрешената скорост. Ако той е управлявал автомобила с разрешената скорост, той би могъл да предотврати ПТП. Ето защо съдът приема 30% на съпричиняване от И.А..

 

[37] При този процент на съпричиняване 28 000,00 лева е обезщетението, което се дължи на А.М. (40 000,00х0,7). Съдът установи, че по време на разглеждане на делото Д. е заплатил на А.М. 35 000,00 лева обезщетение. Ето защо искът на А.М. е неоснователен и съдът го отхвърля.

 

2.     По разноските

 

[38] А.М. търси разноски. Той е направил такива за 8 250,00 лева.

 

[39] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът отхвърля иска на А.М., но поради плащане от Д. по време на разглеждане на делото. Ето защо Д. дължи разноски за частта от иска, която съдът би уважил, ако нямаше плащане от Д. по време на разглеждане на делото. Тази част е 28 000,00 лева при предявен размер от 65 000,00 лева. Затова съдът осъжда Д. да заплати на А.М. 3 553,85 лева (8 250,00х28 000,00/65 000,00).

 

[40] Ответникът също търси разноски. Той е направил такива за 185,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[41] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.  Съдът отхвърля иска на ищеца за 37 000,00 лева при предявен размер от 65 000,00 лева. Затова съдът осъжда А.М. да заплати на Д. 105,31 лева разноски по делото (185,00х37 000,00/65 000,00) и 113,85 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х37 000,00/65 000,00).

Съдия: