Р Е Ш Е Н И Е
№ 260260/9.12.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми
състав
на осми декември, през две
хиляди и двадесета
година
в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
районния съдия
ГД №998 по описа на
ШРС за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид
следното
Производство по чл. 239 от ГПК.
Ищецът твърди, че на ***г. между „И. А. М.“
АД /заемодател/ и С. Х.Ю., ЕГН ********** /заемател/ е сключен Договор за паричен заем с
№ ***, за сума в размер на 800 лева, представляваща главница и чиста стойност
на кредита. Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че
договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по
договора е била предоставена от заемодателя на заемателя при подписване на
договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е извършено на датата на сключване на договора.
Погасителните вноски, които заемателят се задължил да изплаща на заемодателя,
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка
съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за
срока на Договора и посочен в него, при
което общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 933,90лв.
Договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 133,90 лв.
Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, заемателят се е задължил да
върне кредита в срок до 31.01.2019 г. на 10 равни месечни погасителни вноски, в
размер на 93,39 лева всяка. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска, а именно 31.01.2019г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
В исковата молба се сочи, че
подписването на Договора заемателят удостоверява, че заемодателят го е
уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че
желае договорът да бъде сключен. На основание ЗПК на длъжника била начислена
лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 04.08.2018
г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 70,63
лева.Сочи се, че длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем.
Ищецът твърди, че на 01.07.2019 г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010 г., сключен между „И. А. М.” АД и „Агенция за събиране на
вземания” ООД, по силата на което, вземането на „И. А. М.” АД, произтичащо от
договор за паричен заем № ***/***г. било
прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД,
ведно с всички привилегии и обезпечения. Договорът за заем съдържа изрична
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица. „Агенция за събиране на вземания” АД /сега „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД/, ЕИК ***е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания”
ООД, ЕИК ***. Заявява се, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за станалата продажба на вземането от името на „И. А. М.” АД, с
Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/*** от дата ***г., изпратено с известие
за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в качеството й
на пълномощник на цедента. Към настоящата искова молба представя и заверено
копие от уведомление за извършената цесия от страна на „И. А. М.” АД с изх. №
УПЦ-П-ИАМ/*** от дата ***г. и моли съдът да връчи на ответника същото, ведно с
исковата молба и приложенията към нея. Твърди, че за Агенция за събиране на
вземания ЕАД възниква правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред. Било
подадено Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу С.Х.Ю. в деловодството на
Районен съд – Шумен, по което е образувано
ч. гр. д. № ***/ 2020 г., издадена е Заповед за изпълнение, връчена,
съгласно ГПК.
Моли, за съдебен акт, по силата на който да се
признае за установено, че С.Х.Ю., ЕГН **********, като заемател по договор за
паричен заем, сключен на *** г. с № *** с „И. А. М.“ АД дължи на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ***, /на която вземането е цедирано / следните
суми, присъдени в издадената Заповед ***/*** г. за изпълнение на парично
задължение издадена по ч. гр. д. № ***/2020 г. на Районен съд гр. Шумен, а
именно: 583,65 лв. - главница по договор
за заем;70,08 лв. договорна лихва за периода от 4.08.2018 г. до 31.01.2019 г.
(падеж на последна погасителна вноска);70,63 лв. лихва за забава за периода от
04.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 03.02.2020 г.,законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение - 03.02.2020 год. до окончателно погасяване
на дълга. Претендира разноски по исковото и по заповедното производство.
В срока за отговор на ИМ, ответницата/ книжа, връчени
лично/ не депозира отговор на исковата молба.Преди първото съдебно заседание, ищецът, в писмена
молба, прави искане за произнасяне с неприсъствено решение.
Ответникът
не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на исковата
молба. Не прави искания и не се представлява в първото по делото заседание.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно
основателен.
По допустимост:
Установителният иск е предявен от
ищеца по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление - в
качеството му на кредитор, срещу
ответника - в
качеството му на длъжник,
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № ***/2020 г., по описа на
ШРС. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково
производство. Претендира
се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за
изпълнение. Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че
установителният иск е допустим.
По основателност:
В съдебно заседание по делото, проведено на ***г., съдът, с определение, е допуснал постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, поради наличие на следните предпоставки по чл.
239, ал. 1 от ГПК:
По смисъла на чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК, ответникът не се представлява
в първото заседание по делото, не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от
12.10.20г , постановено
в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника, са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в
съдебно заседание.
По смисъла на чл. 239,
ал. 1, т. 2 от ГПК, в подкрепа
на предявените искове, ищецът се позовава на следните приети по делото
доказателства: Рамков
договор за продажба ипрехвърляне на вземания от 16.11.2010г.; потвърждение на
основание чл. 99 от ЗЗД; Приложение № 1 от 01.07.2019г.; Потвърждение за
сключена цесия; Договор за паричен заем № ***; Уведомително писмо от ***г.; известие
за доставяне; Пълномощно.
Съдът счита, че приложените доказателства
сочат вероятната основателност на претенциите. Предявените искове са вероятно
основателни и обосновават наличието на предпоставката по чл. 239, ал.1, т.2 от ГПК. Установява
се от материалите по делото, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по
гореописаните договори за предоставяне на услуги.
Установява се, че
ответникът не изпълнил задълженията си да заплати 583,65 лв.
- главница по договор за заем№ *** сключен с „И. А. М.” АД,;70,08 лв. договорна лихва за периода от
4.08.2018 г. до 31.01.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска);70,63 лв.
лихва за забава за периода от 04.08.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда - 03.02.2020 г., вземания
прехвърлени от „И. А. М.” АД на ищеца по
договор за цесия, за плащането на които вземания е издадена Заповед
***/ ***г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № ***/2020 г., по описа на
ШРС.
Предвид изложеното, съдът намира, че установителните
претенции по чл. 422, ал.1 от ГПК се явяват основателни и следва да бъде
признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 583,65 лв. -
представляваща главница по договор за заем №
*** сключен на ***г. между „И. А. М.“ АД и С.Х.Ю. ЕГН**********; сумата от 70,08 лв. договорна лихва за
периода от 4.08.2018 г. до 31.01.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска)
по дотговора; сумата от 70,63 лв. лихва за забава за периода от 04.08.2018 г.
до датата на подаване на заявлението в съда - 03.02.2020, вземане, прехвърлено на
ищеца „Агенция за събиране на вземания„ ЕАД с ЕИК ***, за които суми е издадена Заповед ***/ ***г. за
изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ЧГД№ ***/2020г. на ШРС по описа на Районен съд - Шумен.
При
направеното искане от ищеца, с приложен списък по чл. 80 от ГПК, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски в общ размер от 350лв., включваща: 175лв. държавна
такса по исковото
производство, 25лв. държавна такса в заповедното производство, 50лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедно производство и 100лв. юрисконсултско възнаграждение
в исковото производство.
Водим от
горното и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Х.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Агенция за събиране на вземания„ ЕАД с ЕИК ***, следните
суми: 583,65 лв. - представляваща главница по договор за заем № *** сключен на ***г. между „И. А. М.“ АД и С.Х.Ю.
ЕГН**********; сумата от 70,08
лв. - договорна лихва за периода от
04.08.2018г. до 31.01.2019г. (падеж на последна погасителна вноска) по
договора; сумата от 70,63 лв. - лихва за забава за периода от 04.08.2018г. до
датата на подаване на заявлението в съда
- 03.02.2020г., вземане,
прехвърлено на ищеца „Агенция за събиране на вземания„ ЕАД с ЕИК ***, за които суми
е издадена Заповед
***/***г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ЧГД№ ***/2020г. по описа на
Районен съд Шумен.
ОСЪЖДА С.Х.Ю. ЕГН**********, с адрес: ***, да заплати на „Агенция
за събиране на вземания„ ЕАД, с ЕИК ***, сума в общ размер на 350 лв. (триста и петдесет) лева /от които 25,00 лв. държавна такса
и 50,00лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 100 лева
за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 175,00лв. държавна
такса в исковото производство/.
Настоящото
неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
В
едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът
може да поиска неговата отмяна от Шуменски окръжен съд, ако е бил лишен от
възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: