Р Е Ш Е Н И Е
№……………./…………….2021
г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 2755
по описа за 2021 г.
на РС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Г.К.Р.,
действаща чрез адв. П.Н., срещу Община В., действаща чрез юрк. Д.С., осъдителен
иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата в размер от 1 548.01
лева /след
предприетото изменение в размера на иска по реда на чл. 214 от ГПК/, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, нанесени на л. а. марка „М.“, модел „*“, с
рег. № * в резултат на ПТП, реализирано на 04.09.2020 г. около 16:00 часа при
управление на МПС в *, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на ПТП – 04.09.2020 г., до
окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба ищцата твърди, че
на 04.09.2020 г. около 16:00 часа, управлявайки собственото си МПС в * е
преминала през несигнализирано и необезопасено препятствие – дупка, намираща се
на пътното платно, която била покрита с камъни, но в определен участък те били
слегнали под равнището на пътя, а от дупката стърчало арматурно желязо, което
не се виждало при управление на лекия автомобил. На улицата имало паркирали
коли отляво и при движение нямало как ищцата да премине през друг участък на
пътното платно, тъй като дупката заемала по ширина свободния за движение пътен
участък. Твърди се, че мястото на произшествие е посетено от екип на ОДМВР –
гр. В., който е съставил и КП за ПТП, като на ищцата не е бил съставен АУАН,
доколкото се движела при спазване на правилата за движение. Поддържа се, че в
резултат на ПТП на автомобила били нанесени следните щети: деформация на предна
броня; предна дясна джанта и разкъсана дясна гума. Възстановителната стойност
на щетите възлизала в общ размер на 1310.00 лева, формирана от сбора на цената
на увредените автодетайли и цената на труда. Сочи се, че ответникът като
стопанисващ общинските пътища, включително процесния, с противоправното си
бездействие е станал причина за неблагоприятното изменение в имуществената
сфера на ищцата, поради което следвало да му се ангажира деликтната отговорност
до предявената сума.
По същество се моли
съдът да уважи предявения осъдителен иск.
Претендират се и
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен
отговор
от ответника - Община В., в който се сочи, че предявеният иск е допустим,
но същият се оспорва както по основание, така и по размер. Оспорват се всички
елементи от фактическия състав на деликтната отговорност на Община В.,
включително и механизма на ПТП. В условията на евентуалност е инвокирано и
бланкетно възражение за съпричиняване с правно основание чл. 52 от ЗЗД. Оспорва
се началната дата, от която следва да се начисли обезщетението за забавеното
изплащане на претендираното обезщетение, като се твърди, че началната дата е
тази на депозиране на исковата молба в съда, като се цитира и тълкувателна
практика в тази насока.
Изразява становище по
доказателствените искания на ищцата, като не отправя такива.
По същество моли съда
да остави иска без уважение, евентуално да намали размера му съобразно чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД.
Претендира сторените
съдебно-деловодни разноски по делото, като в условия на евентуалност обективира
искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В хода на о.с.з. ищецът чрез адв. П.Н.
поддържа сезиралата съда искова молба.
Ответникът, редновно призован за
същото о.с.з., чрез юрк. Д.С. поддържа отговора на исковата молба.
Настоящият съдебен
състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в
исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не се спори по делото, че л.
а. марка „М.“, модел „*“, рег. № * е собственост на ищцата Г.Р., като този факт
се установява по несъмнен начин и от ангажирания заверен препис от свидетелство
за регистрация част I
/л. 42/.
От представения препис от
удостоверение за техническа изправност е видно, че превозното средство на
13.08.2020 г. е преминало през периодичен технически преглед и към датата на
ПТП е било в техническо изправно състояние.
От представения препис от протокол за ПТП 1730190/04.09.2020 г. се
установява, че на същата дата в 16:40 ч., служител на МВР – В. констатирал, че л. а. „М. *“ с рег. № * при движение в права посока по ул. „*“ в гр. В.
до дом № * е навлязъл в необезопасено препядствие /дупка/, като дупката, в която автомобилът е
попаднал, е с размери около 160 см. – ширина; 216 см. - дължина и дълбочина 0.26 см., като след разпита на длъжностното лице,
съставило протокола за ПТП, в о.с.з. пред настоящия съдебен състав, се
установи, че същият е имал предвид 26 см. - дълбочина /гърба на л. 56/, като в графа „видими щети” е отбелязано деформация предна броня; джанта
и разкъсана гума.
Отбелязано е, че е направено посещение на място от съставителя на протокола.
Отбелязано е, че автомобилът е собственост на ищцата.
Приобщена е фактура № 112/11.09.2020 г., издадена от фирма „Г. Х. *“ ЕООД с получател Г.Р. за сумата от 80.00 лева за подмяна на два броя амортисьора и преден десен
носач и фактура № ********** от 11.09.2020 г., издадена от „В. *“ ЕООД с
получател Г.Р. за сумата от 210.00 лева с ДДС за 2 броя амортисьора и носач,
които видно от приобщените касови бележки са заплатени на същата дата.
Ангажирани са от ищеца гласни
доказателства. В
показанията си свид. А.Н. /л. 57/ – живеещ на семейни начала с ищцата – сочи,
че знае за процесното ПТП, което е реализирано в кв. „В.“, гр. В., на улицата,
която е съседна на тази, на която свид. Н. и ищцата живеят съвместно. Ищцата се
обадила на свид. Н. и казала, че е попаднала в дупка и е помолила последния да
отиде при нея. Свид. Н. отишъл веднага на мястото на произшествието и видял
служител на МВР да сменя дясната й гума, като същата била изцяло
компроментирана, ведно с джантата. Предната броня също била повредена, а
впоследствие са констатирали проблеми и по предния десен амартисьор и носач.
Свид. Н. сочи, че когато е отишъл на мястото там освен полицая имало и други
хора, включително една приятелка на ищцата. Дупката, в която колата била
попаднала е била с дължина и ширина над метър, а дълбочината била достатъчна,
че да хлътне гума на лек автомобил в нея. Дупката била покрита с чакъл, а от
едната страна – в дясно по посока на движението – винаги имало спрели коли,
включително и в деня на ПТП. Към настоящия момент колата била отремонтирана с
изключение на предната броня.
В показанията си свид. С. Д. /л. 58/
– приятелка на ищцата – сочи, че по време на процесния пътен инцидент е била с
ищцата в автомобила. Констатира се от показанията й, че на път към дома на
ищцата колата е пропаднала в голяма дупка, като с оглед на размерите й било
невъзможно същата да бъде избегната още повече, че от едната страна на пътя са
били паркирани други коли. Дупката била запълнена с чакъл, като не е било
възможно ищцата и свид. Д. да възприемат с точност нейната дълбочина. След
пропадането в дупката се чул силен шум от удара на колата с асфалта. След удара
свид. Д. и ищцата слезли от колата и установили, че дясната предна гума била разкъсана,
джантата изкривена, а предната броня повредена. Гумата до половината била в
дупката. Нямало е никакви знаци, които да сигнализират дупката, като свид. Д. и
ищцата впоследствие са поставили в центъра на дупката пръчка, завързана с
парцал, за да сигнализират на другите участници в движението по пътя. След това
ищцата и свид. Д. се обадили на органите на реда и на свид. Н.. След
пристигането на полицаите, единият е помогнал на ищцата при смяната на предната
дясна гума на автомобила заедно с джантата.
От показанията на свид. И.Я. – мл.
автоконтрольорът съставил процесния констативен протокол за ПТП от 04.09.2020
г. – се установява, че процесната дупка е била необезопасена, запълнена с
чакъл, който е потънал. Дупката е била доста дълбока, като същият в протокола
за ПТП е имал предвид 26 см., а не 0.26 см. В показанията си свид. Я. сочи, че
неговият колега, с когото посетили мястото на ПТП, е помогнал на ищцата при
смяната на гумата. Констатира се, че дупката не е била обезопасена от служителите
на МВР, но същите са съобщили за случая на дежурния полицай, който да се обади
на Общината или ВиК оператора.
О експертното заключение на вещото лице А.В. по назначената автотехническа експертиза
/л. 62-67/, се констатира, че е възможно пътнотранспортното произшествие да е
настъпило по описания в исковата молба механизъм, доколкото ищцата не е имала
възможност да премине през процесния пътен участък, без да попадне в
нарушението на пътната настилка, независимо дали се опитва да го заобиколи или
се опитва да премине, като нарушението на пътната настилка остане под
автомобила между колелата. Уврежданията,
които са установени по процесното МПС са гума предна дясна, джанта предна
дясна, броня предна, носач преден десен и амортисьор десен. Същите са
вследствие на преминаване на колелото през препятствие, каквото би могло да
бъде ръба на дупка на пътно платно, края на пътната настилка към образувала се
дупка или части от пътната настилка, намиращи се в дупката и изкачването на
колелата при излизането от нея обратно на пътна настилка, както и при пряко
съприкосновение на детайлите с края на пътната настилка към образувала се дупка
или части от пътната настилка, намиращи се в дупката. Общата стойност за възстановяване на
автомобила по средни пазарни цени за труд и резервни части от алтернативни доставчици е в размер от 1 548.01 лева. Вещото лице счита, че при съпоставяне на механизма
на ПТП и установените увреждания е възможно последните да са причинени по
степен и вид от настъпилото ПТП.
В хода на о.с.з. вещото лице
поддържа заключението си.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
На първо място следва
да се отбележи, че държавните
органи, в това
число общините са длъжни да изпълняват
правомощията си, защото така те постигат целта на закона - добро управление на
съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от
закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това
настъпят вреди, тя дължи обезщетение.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди
виновни противоправни действия. Тя има обезпечително-гаранционна функция, като
тази отговорност не произтича от вината на лицето, което е възложило работата. Лицето, което е възложило
работата може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето,
на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда, ако неговите
действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или
по повод на възложената му работа. Съгласно задължителните
за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума
на ВС, юридическите лица – каквото е и ответникът по
арг. от чл. 136, ал. 3 от Конституцията на Република Б. – отговарят по чл. 49 от ЗЗД
за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди.
За да бъде ангажирана деликтната отговорност
на ответната община по реда на чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, ищецът следва да
установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното
наличие на следните елементи от фактическия състав на предявения осъдителен иск: деяние – действие или
бездействие, което да е осъществено при или по повод изпълнение на възложената
от общината работа;
противоправност на деянието; претърпените вреди; причинната връзка между
противорпавното деяние и вредите; размера на предявените
граждански притезания, както
и изискуемостта на главните задължения и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора,
включително за съпричиняване, а при установяване на горното от
пострадалото лице – да докаже, че е погасил претендираната сума.
От събраните в хода на производството
свидетелски показания, които съдът кредитира като ясни, последователни, взаимно допълващи се, безпротиворечиви и съответстващи на
описаното в протокола за ПТП, се установява реализирането на твърдяното в
исковата молба ПТП.
Не е спорно по делото, че ищецът е собственик на процесното МПС.
Що се отнася до настъпването на
вреди по вещта, като резултат от реализираното вредоносно събитие, същите се доказват от намиращите се в пълно
съответствие помежду си протокол за ПТП, свидетелски показания, както и експертното заключението по САТЕ, което съдът кредитира
като пълно, ясно, обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните. Протоколът за ПТП е съставен от длъжностно
лице на МВР в кръга на службата му и по установените форма и ред, поради което
представлява официален свидетелстващ документ, притежаващ обвързваща
доказателствена сила относно възприетите от съставилия го компетентен държавен
орган обстоятелства – състоянието на пътната настилка и по-конкретно наличието
на дупка на пътното платно, уврежданията по авариралото МПС, местоположението
на автомобила спрямо пътното платно и датата и часа на възприемане на
посочените факти. Посочените в процесния протокол констатации кореспондират
безпротиворечиво с показанията на разпитаните свидетели. В съответствие с
изложеното е и заключението на изслушаната експертиза, от което по несъмнен начин се
установява, че уврежданията са
в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и е възможно да бъдат получени
по начина, описан в протокола.
По тези аргументи съдът приема за установено
наличието на неравност по пътното платно с посочените белези и настъпилите увреждания
по лекия автомобил.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване имат характера на публична общинска собственост. Не се спори по делото, че пътят, при движение по който е аварирало процесното МПС, е собственост на Община
В., а именно
ул. „*“ № *, находяща се в гр. В., кв. „В.“. Според правилото на чл. 31 от
Закона за
пътищата, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В същото време,
нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват
пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него, като ал. 2 на цитирания законов текст регламентира правомощията на кметовете на
общините във връзка със създаването на служби за контрол, които да следят за
състоянието и изправността на пътната настилка в населените места.
След като в случая е приет за установен фактът на
необезопасена и несигнализирана неравност по пътното платно, то е налице и
противоправното бездействие на лицата, на които Общината е възложила
поддържането на пътното платно в изправно състояние, като вината им според
обективното гражданско право /чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД/ се предполага до доказване на противното, а в конкретния случай
ответникът не ангажира доказателства, оборващи законовата презумпция, което обуславя ангажирането на обективната деликтна отговорност на последния.
Съдът намира за неоснователно възражението на Община В. за съпричиняване на вредоносния резултат по чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД
от страна на водача, доколкото доказателства в този смисъл в процеса също не са събрани. Възражението за съпричиняване
не представлява упражняване на субективно потестативно право, а е твърдение за
факт, който обективно в резултат от поведението на увреденото лице прекъсва
причинната връзка между противоправното бездействие на делинквента и
настъпилите вреди в патримониума на увредения и като такова следва да бъде установено
от ответника по несъмнен начин.
Напротив, от доказателствата се установи, че препятствието на
пътя – дупка, е била необезопасена и покрита с чакъл, който бил слегнал, което е затруднило възприемането на
неравността на пътното платно и дълбочината на дупката.
По отношение вида и размера на
настъпилата вреда съдът кредитира приетото по делото и неоспорено и от двете
страни заключение по назначената автотехническа експертиза, от което се
установи, че
възтановителната стойност на щетите по процесното МПС възлиза на 1 548.01
лева, като същите са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Така мотивиран, съдът намира, че искът е
основателен и следва да бъде уважен изцяло в окончателно предявения размер от 1 548.01. Основателността
на главното вземане обуславя дължимостта и на акцесорното за обезщетение за
забава в размер на законната лихва,
като законната лихва с оглед отправеното искане следва
да бъде присъдена, считано от датата на деликта – 04.09.2020 г., до окончателното погасяване на задължението.
Възраженията
касателно началната дата на обезщетението за забава в размер на законната
лихва, начислена върху вземането за обезщетение за претъпрените имуществени
вреди са несъстоятелни. При задължение от непозволено увреждане длъжникът
изпада в забава и без покана, т.е. от деня на деликта – арг. от чл. 84, ал. 3
от ЗЗД. Цитираната в отговора на исковата молба тълкувателна практика на ВКС е
неотносима към настоящия случай с оглед конкретиката на казуса, тъй като
търсеното обезщетение не произтича от незаконен акт на администрацията, т.е.
претенцията не намира правното си основание в ЗОДОВ, а в ЗЗД, поради което е
безпредметно да се обсъжда в настоящия съдебен акт.
Относно съдебно-деловодните разноски
по делото:
С оглед изхода на спора, направеното своевременно
искане и представените доказателства, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски в общ размер от 897.00 лева, от които: 62.00 лева – държавна такса за разглеждане на иска;
5.00 лева – държавна такса за съдебно удостоверение; 200.00 лева – депозит за вещо лице по САТЕ; 30.00
лева – депозит за призоваване на свидетел и 600.00 лева – адвокатски хонорар за
един адвокат, съобразно представения договор за правна защита и съдействие /л.
70/, представляващ разписка по смисъла на т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС. Съдът не възприема направеното
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение с оглед действителната
фактическа и правна сложност на делото и обема на оказаното професионално
съдействие от процесуалния представител на ищцата. Исковата молба е депозирана на 23.02.2021 г., а
устните състезания са приключили на 22.11.2021 г., като през този периода адв. Н.
освен изготвянето на сезиралата съда искова молба се е явил в три открити
съдебни заседания, в които са разпитани трима свидетели и е изслушано едно вещо
лице по САТЕ.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, Община В., БУЛСТАТ *, със седалище
и адрес на управление: * да заплати
на Г.К.Р., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер от 1 548.01 лева /хиляда петстотин четиридесет и осем лева и една
стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
нанесени на собствения на ищцата л. а. марка „М.“, модел „*“, с рег. № * в резултат на попадане в необезопасено
препятствие - дупка
на 04.09.2020 г. около 16:00 часа при управление на МПС в *, ведно с обезщетението за забава в
размер на законната лихва, считано от датата на ПТП – 04.09.2020 г., до
окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Община В., БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление: * да заплати на Г.К.Р., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата в общ размер от 897.00
лева /осемстотин деветдесет и седем лева/, представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: