Р Е Ш
Е Н И Е №260017
Град Несебър, 17.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 167 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “А.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.Я.Г., против Наказателно постановление № 458511-F501330 / 20.08.2019г., издадено от Д.Т.В.– Началник на Отдел “Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 2 000 лева за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят не отрича извършеното нарушение, но посочва, че то било извършено поради незнание, като посочва, че в деня на проверката е взел парични средства от касата за да напазарува стока. Счита, че размерът на имуществената санкция е завишена, тъй като наказващият орган не е отчел, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, както и липсата на предишни нарушения. Моли наказателното постановление да бъде отменено предвид, че нарушението не е извършено умишлено, или поради маловажност на деянието.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от законния си представител и от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на постановлението. При условията на евентуалност моли размера на санкцията да бъде намален до законоустановения минимум. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Предоставя на преценката на съда с оглед тежестта на административното нарушение дали да намали размера на санкцията. Претендира присъждане на юристконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 16.07.2019г. за времето от 17:20 часа до 18:17 часа Н.К.С. и Павел Г. Галев, двамата на длъжност “инспектор по приходите” в ЦУ на НАП, ГД”ФК”, отдел ОД, са извършили проверка на търговски обект – бистро “П.”, находящ се в град ******, представляващ бистро с площ от приблизително 200 кв.м., разполага със 140 места, от които 100 са на закрито, а 40 са на открито. Обектът се стопанисва от “А.” ООД, ЕИК ******, в качеството му на наемател. В търговския обект се предлагат за продажба алкохолни и безалкохолни напитки на цени от 1,80 лева до 7,90 лева, салати и предястия на цени от 4,50 лева до 14,80 лева, специалитети и основни ястия от 7,80 лева до 25 лева, пици от 9,60 лева до 13,50 лева. Преди легитимиране на органите по приходите е извършена контролна покупка на 2 броя бири, минерална вода, спагети “Болонезе” и спагети “Карбонара”, за която са издаден фискални касови бонове с номера 0017114 / 16.07.2019г. и 0017115 / 16.07.2019г. от монтирано и въведено в експлоатация фискалното устройство. Плащането е извършено от Н.К.С. – “инспектор по приходите”, и е прието от Н.К.К.с ЕГН ********** на длъжност “сервитьор”. Общата сума на контролната покупка е 24,54 лева. В обекта са налични 2 броя фискални устройства. Попълнен е опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, според който фактическата наличност на една от касите, изброена от Н.К.К.– сервитьор, е в размер на 77,00 лева, а фактическата наличност на втората каса, изброена от Лусиана Любомирова Лалева – сервитьор, е в размер на 90 лева. Така общата фактическа наличност на паричните средства е в размер на 167 лева, а разчетената касова наличност в двете фискални устройства е в общ размер на 847,14 лева, което пък се установява от изведените дневни финансови отчети от двете ФУ. Наредено е било на управителя на дружеството да се яви лично, или чрез упълномощено лице, на 23.07.2019г. в сградата на ТД на НАП – Бургас, за представяне на докуменни и за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение (АУАН).
На 23.07.2019г. е съставен АУАН № F501330 от Н.К.С. – “инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, за това, че на 16.07.2019г. в 17:20 часа при извършена проверка в търговски обект – бистро “П.”, находящ се в град ******, стопанисван от “А.” ООД, ЕИК ******, се установило, че промяната в касовата наличност не се отчита с монтираните и работещи в обекта фискални устройства модел “Datecs FP-2000 KL” с ИН на ФУ № DT653952 и ФП № 02653952, и модел “Datecs FP-2000 KL” с ИН на ФУ № DT547422 и ФП № 02547422; разчетена касова наличност от ФУ – 847,14 лева, фактическа наличност – 167 лева, сума на паричните средства в началото на деня – 0,00 лева, въведени пари в касата – 0,00 лева, изведени пари от касата – 0,00 лева. Разликата между фактическата наличност и разчетена касова наличност от ФУ и сбора от сумата на паричните средсва в началото на деня, въведените и изведените пари от касата е с 680,14 лева по-малко, която не се отчита с монтираните в обекта фискални устройства. От отпечатаните отчети “Х” се установи, че монтираните и работещи в обекта фискални устройства притежават операциите “служебно въведени” и “служебно изведени” пари в касата. Сумата на фактическите наличности в касата е преброена от Н.К.К.с ЕГН ********** – сервитьор в обекта, и Лусиана Любмирова Лалева с ЕГН ********** – сервитьор в обекта, като описа на паричните средства е отразен в протокол № 0346413 / 16.07.2019г. Разчетената касова наличност е установена по отпечатаните отчети “Х” с № 0009484/16.07.2019г. и № 0017116/16.07.2019г. Актосъставителят е приел с оглед констатациите в акта, че е извършено нарушение по по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. След съставянето на акта същият е подписан от актоставителя, от двама свидетели по съставянето на акта и от управителя на дружеството, на когото е бил връчен препис от акта срещу разписка, и който е декларирал, че има възражения, но не е посочил конкретни такива.
Разпитан в качеството на свидетел, актосъставителят потвърждава направените от него констатации при проверката, като уточнява, че проверяващите са имали предварителна информация за това кой е търговецът, стопанисващ търговския обект.
Административно наказващият орган е издал наказателното постановление, в което е възпроизвел съдържанието на акта и също е посочил, че е нарушен чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, и е наложил санкцията.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва НП, в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на жалбоподателя на 26.01.2020г., а жалбата срещу него е подадена на 27.01.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ: извън случаите на продажби всяка промяна в касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите “служебно въведени” и “служебно изведени” суми. Това означава, че лицата, регистриращи и отчитащи извършвани продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, са длъжни да регистрират във ФУ чрез операциите “служебно въведени” и “служебно изведени” суми всяка промяна на касовата наличност, извън случаите на продажби. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Този начин на регистрация на промяната на касовата наличност на ФУ е задължителен във всички случаи, когато ФУ притежава (поддържа) такива функции.
В конкретния случай от приетите по делото доказателства е установено, че в проверявания търговски обект са се намирали две фискални устройства, т.е. налице са две каси, на които се извършват продажбите. И двете монтирани и въведени в експлоатация в търговския обект процесни фискални устройства, които са били обект на проверкаа, са притежавали функциите “служебно изведени” и “служебно въведени” суми, поради което търговецът е бил задължен да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби.
Самата касова наличност се формира от средствата, с които е започната работа в началото на деня, средствата, които са постъпили от продажби за съответния ден, както и средствата, които постъпват в или излизат от касата във връзка с извършени разплащания с други търговци. Търговецът е задължен да регистрира във ФУ чрез операцията “служебно изведени” всяко служебно изваждане на пари от касата. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установи, че на 16.07.2019г. във фискалното устройство на проверявания обект няма “служебно изведени” суми в размер на 680,14 лева, установена като разлика. Тази разлика представлява промяна в касовата наличност, изразяваща се в извеждане на пари от касата, която не е била отразена в съответното фискално устройство чрез операцията “служебно изведени” суми, видно от снетия от ФУ дневен отчет от 16.07.2018г. Бездействието на търговеца-жалбоподател да отрази тази промяна в касовата наличност осъществява от обективна страна състава на административното нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Както актът за установяване на административно нарушение така и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и съдържат изискуемите съгласно разпоредбие на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Нарушението с всички негови съставомерни признаци е описано по напълно идентичен начин в АУАН и НП, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна квалификация по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Изводът за доказаност на нарушението и за липса на допуснати процесуални нарушения в хода на административно наказателното производство (започнало със съставянето на АУАН) и за правилното приложение на материалния закон не се променя от твърденията на жалбоподателя, които по съществото си представляват самопризнания, че сумата, констатирана като разлика, е взета лично от управителя на дружеството за закупуване на стока във връзка с търговската дейност, защото се касае за типичен случай, в който търговецът, респ. негов служител, е бил длъжен да използва функцията на ФУ “служебно изведени” за да отрази тази промяна в касовата наличност с точност до минута.
Доводът за незнание, че следва да се използват функциите на ФУ „служебно въведени“ и „служебно изведени“ за да се отразява чрез тях промяната на касовата наличност, предполага единствено неполагане грижа на добрия търговец, която жалбоподателят дължи при осъществяване на търговската си дейност и в никакъв случай липсата на такова дължимо поведение от негова страна не може да послужи нито като основание за отмяна на НП, нито за приемане, че се касае за маловажност на деянието.
Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на юридическо лице при условията на чл.83, ал.1 от ЗАНН – за неизпълнение на задължение към държавата при осъществуване на дейността му, като тази отговорност е обективна и безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим елемент от деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане.
След като парвилно е приел, че е извършено нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, административно наказващият орган правилно е приложил санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, според която извън случаите по ал.1 на лице, кето извърши или допусне извършването на нарушение на чл.118 или нормативен акт по неговото прилагане, се налага имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 500 до 2 000 лева, когато нарушението не води до неотразяване на приходи.
Административно наказващият орган обаче необосновано е наложил на “А.” ООД имуществена санкция в максималния размер от 2 000 лева, вместо минималнопредвидения в чл.185, ал.2, изр.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС размер, като не е съобразил, че се касае за първо нарушение, като наред с това не е изложил съображения и мотиви относно това, кое налага санкцията да бъде в максималния размер.
Гореизложеното налага НП № 458511-F501330 / 20.08.2019г., издадено от Д.Т.В.– Началник на Отдел “Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, да бъде изменено, като се намали размера на наложеното наказание и същото бъде определено в минималния размер на границите на административното наказание, предвидено за извършеното нарушение.
Предвид изложеното, за извършеното нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, размерът на наложената имуществена санкция следва да се намали от 2 000 лева на 500 лева.
В полза на наказващият орган следва да се присъди юристконсултско възнаграждение в размер на 25 лева (чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) съобразно изменението на санкцията, която сума дружеството-жалбоподател следва да бъде осъден да му заплати.
Следва да се присъдят и в полза на жалбоподателя направените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение съобразно частичната основателност на жалбата по отношение размера на наложената санкция, поради което НАП следва да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 180 лева.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 458511-F501330 / 20.08.2019г., издадено от Д.Т.В.– Началник на Отдел “Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което на “А.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.Я.Г., на основание чл.182, изр.2-о, във връзка с ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказавие “Имуществена санкция” в размер на 2 000 лева за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ размера на наложената Имуществена санкция, като НАМАЛЯВА същата от 2 000 лв. (две хиляди лева) на 500 лв. (петстотин лева).
ОСЪЖДА “А.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.Я.Г., ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сумата в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева) за юристконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите ДА ЗАПЛАТИ на “А.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.Я.Г., сумата в размер на 180 лв. (сто и осемдесет лева), представляваща ЧАСТ от направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, съобразно частичната основателност на въззивната жалба.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: