С решение № 69/27.10.2006 година, постановено по НАХД № 407/2006 година, Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 09/**********/ 03.04.2006 година на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” гр. Кърджали, с което на Хафизе Селяхтинова Хаджимурад от гр.Кърджали, управител на ЕТ „Белисима-Хафизе Хаджимурад” гр.Кърджали, за извършено административно нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. на основание чл. 416, ал.2 във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ. Производството е образувано по касационна жалба на Хафизе Селяхтинова Хаджимурад от гр.Кърджали, с която решението се обжалва като неправилно поради необоснованост и постановено в нарушение на материалния закон. Развиват се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при връчване на наказателното постановление и в съдържанието му, които представлявали достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление. От друга страна, не се установявало по несъмнен начин, че било осъществено нарушението по чл. 63, ал.2 от КТ, като лицето Васил Зидаров не било започнало работа като готвач, а изчаквало връчването на уведомлението по чл. 62, ал.4 КТ. Жалбодателят моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, вместо което да бъде постановено друго по същество, с което наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебно заседание процесуалният представител на касационния жалбодател поддържа жалбата. Не представя нови писмени доказателства. Ответникът по касация- Директорът на Д”ОИТ” гр.Кърджали, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител, и не взема становище по жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Окръжният съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 33 ал.1 от ЗВАС и от лице, имащо интерес от обжалването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Поддържа се касационното основание неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е потвърдил наказателно постановление № 09/**********/ 03.04.2006 година на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” гр. Кърджали, с което на Хафизе Селяхтинова Хаджимурад от гр.Кърджали, като ЕТ „Белисима-Хафизе Хаджимурад” гр.Кърджали, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. на основание чл. 416, ал.2 във вр. с чл. 414, ал.3 от КТ. За да постанови решението си, районният съд е приел за установено, че при извършена проверка в пицария „Белисима”, гр. Кърджали, собственост на жалбодателката, същата като работодател е допуснала до работа като готвач лицето Васил Емилов Зидаров, ЕГН **********, без преди това да му е връчила уведомление по чл. 62, ал.4 от КТ, заверено от ТП на НОИ Кърджали. Съдът е извел тези факти от събраните по делото доказателства: показанията на актосъставителя и свидетелите при установяване на нарушението, както и от писмените доказателства- присъствен списък на работниците и служителите в проверявания обект при извършване на проверката на 06.03.2006 година и справка за изпратени уведомления по чл.62, ал.4 КТ, изд. от НАП Кърджали. Въз основа на тези доказателства, районният съд е направил изводът, че жалбодателят е допуснал вмененото му административно нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ, за което му е било наложено предвиденото административно наказание глоба в размер на 1000 лева и е потвърдил наказателното постановление като правилно, обосновано и законосъобразно. При тези данни по делото, касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е събрал доказателствата от значение за установяване на административното нарушение, предмет на наказателното постановление. Така, при извършена на 06.03.2006 година в 15.00 часа проверка по работни места в обект- пицария „Месина” в гр. Кърджали, стопанисвана от ЕТ „Белисима- Хафизе Хаджимура” гр. Кърджали се установило, че лицето Васил Емилов Зидаров, ЕГН ********** работи като готвач в заведението, като в момента на проверката било с работно облекло и правело пици. Проверяващите контролни органи предоставили на лицата, работещи в момента на извършване на проверката в заведението списък на работниците и служителите, коÚто бил попълнен саморъчно от всички присъстващи такива в заведението. В този списък лицето Васил Емилов Зидаров, ЕГН ********** посочил, че работи в заведението като готвач от един ден, с договорено месечно възнаграждение от 170 лева, на трудов договор. От приложената по делото справка за изпратени уведомления от 06.03.2006 година се установява, че уведомление по чл. 62, ал.4 от КТ за трудовия договор със Зидаров е изпратено в ТДНАП Кърджали на същата дата, в 15.38 часа, когато е било връчено на работника. В тази връзка съдът не кредитира показанията на св. Зидаров, че в деня на проверката не бил започнал работа, което се опровергава от показанията на св. Иванова и Кехайов, както и от саморъчното отразяване в присъствения списък, че работи в пицарията от един ден, а не, че му предстои започването на работа. Самото обстоятелство, че лицето е започнало работа, без преди това работодателят да му е връчил срещу подпис уведомлението, се установява от описаната справка за изпратени уведомления, в която е отразен час на подаването й- 15.38, т.е. след извършване на проверката в 15.00 часа и след констатацията, че уведомление на лицето не е връчено, което се удостоверява с подписа му в самото уведомление. С оглед на възприетите и обсъдени доказателства, следва изводът, до който е достигнал и районният съд, а именно, че жалбодателят е извършил административно нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ, като е допуснал до работа лице, без преди това да му е предоставил уведомление по чл.62, ал.4 от КТ. Като е направил този извод, районният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Напротив, установените факти са подведени под нарушената материална норма, т.е. дадена им е точна юридическа квалификация. Съдът не е допуснал и необоснованост на решението си, като не е дал вяра на показанията на свидетеля Зидаров пред обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, които е възприел. Безспорно, като е допуснал до работа работник, без да изпълни задължението си по чл. 63, ал.2 във вр. с ал.1, КТ, жалбодателят като работодател е допуснал вмененото му административно нарушение, това по чл. 63, ал.2 от КТ, за което му е съставено и наказателното постановление. В тази връзка доводът на касатора, че не бил допуснал административно нарушение е неоснователен и не се подкрепя от събраните и обсъдени от двете инстанции доказателства. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване и връчване на наказателното постановление, които като касационно основание се свеждат до нарушение на материалния закон, не се споделят от касационния съд. Целта на връчване на наказателното постановление е узнаването от страна на субекта на административна отговорност за търсената такава от него и своевременното осъществяване правото му на защита с оглед предвидената процедура за съдебното обжалване на наказателното постановление. В случая, същото е осъществено от касатора и като му е било изпратено наказателното постановление по пощата, не е било нарушено правото му на жалба, което същият своевременно е осъществил. По отношение на втория довод относно съдържанието на наказателното постановление, следва да бъде отбелязано, че същото съдържа както описание на нарушението, така и описание на обстоятелствата, при които е извършено. Ето защо и предвид изложеното касационната жалба е неоснователна. При извършената проверка на обжалваното решение, не се констатира същото да е неправилно поради нарушение на материалния закон или поради необоснованост, поради което следва да бъде оставено в сила като правилно. Водим от изложеното и на основание чл.40 ал.1 от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 69/27.10.2006 година, постановено по НАХД № 407/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|