Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1167
гр.
Пловдив, 22.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в
открито съдебно заседание на втори юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ
САКУТОВА
при участието на секретаря Мария Колева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 3466/2020 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба,
подадена от „ВиК“ ЕООД, седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул
„Марица“ №122 против Наказателно
постановление №37/02.06.2020 г., издадено от Директора на РИОСВ-Пловдив, с
което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл.200, ал.1 т.2 във вр. с
чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 2000 лв. С жалбата се излагат оплаквания за допуснати процесуални нарушения
и се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да
бъде отменено.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител.
Жалбата е допустима - подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства поотдлено и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното :
На 28.01.2020 г. била
извършена планова проверка от служители на Регионална инспекция по водите
Пловдив съвместно с Регионална лаборатория към ИАОС гр.Пловдив, при която били проверени дъждопреливниците.
В хода на проверката следвало
да се провери и обект „Канализационна система“ на гр.Пловдив–Пречиствателна
станция за отпадъчни води / ГПСОВ/. Посоченият обект бил включен в План за
контролната дейност на РИОСВ-Пловдив, а на основание Заповеди с № РД-821/2012
г. и №РД -962/20.12.2019 г. на Министъра на околната среда и водите подлежал на
задължителен контрол два пъти годишно във връзка с провеждане мониторинг на
качеството на заустваните във водане обект отпадъчни води.
При проверката било установено,
че за посочения обект „ВиК“ ЕООД имало издадено Разрешително за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект /РЗ/ №
33740070/11.08.2010 г., продължено с Решение №РР-2963/1131.09.2016 г. от БД
ИБР-Пловдив. В качеството си на водоползвател –титуляр на разрешително „ВиК“
ЕООД имало задължение да изпълнява условията в издаденото му разрешително по
реда на Закона за водите, а именно да не допуска преливане на отпадъчни води от
авариен изпускател на преливник към Северен обходен колектор при сухо време.
Във връзка с проверявания
обект, следвало да бъде проверен и „Преливник“ към Северен обходен колектор,
като съоражение от канализационната система на гр.Пловдив. По отношение на
посоченото съоражение било установено, че
има преливане на непречистени отпадъчни води в Северен обходен колектор, вливащ
се в р.Марица.
Констатациите на
проверяващите довели до това, че било установено нарушение от страна на
титуляра на разрешителното „ВиК“ ЕООД, изразяващо се в допускане преливане на
непречистени отпадъчни води в Северен обходен колектор, което било в отклонение
на разрешителното за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностен воден обект /РЗ/ № 33740070/11.08.2010 г., продължено с Решение
№РР-2963/1131.09.2016 г. от БД ИБР-Пловдив.
Направените констатации били
обективирани в Протокол за проверка № 0000876 от 28.01.2020 г.
Въз основа на съставения
протокол бил съставен АУАН, като било прието, че нарушението е извършено и
установено на една и съща дата, а именно на 28.01.2020 г.
Описаното в АУАН нарушение
било квалифицирано по чл. 200, ал.1 т.2 от Закона за водите, като на основание
чл. 200, ал.1, т.2 във вр. чл.48, ал.1
т.11 във вр. чл. 38, ал.2 т.2 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на
разрешителни за заустване на отпадъчни води
била наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв.
Така описаната фактическа обстановка
съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства
– показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител В.И.Х., копие
на Решение №РР-2963/1131.09.2016 г. от Басейнова дирекция Източно Беломорски район – Пловдив, копие на
Решение № РР-1098/19.01.2011 г., копие на разрешително за ползване на воден
обект за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект РЗ/ №
33740070/11.08.2010 г., копие на
констативен протокол № 0009366 от 28.01.2020 г.
Разпитана пред съда в
качеството на свидетел, актосъставител В.И.Х., потвърди направените констатации.
Същата заяви, че на името на
дружеството има издадено разрешително за ползване на воден обект за заустване
на отпадъчни води в повърхностен воден обект РЗ/ № 33740070/11.08.2010 г.,
последно изменено с Решение № РР2936/1131.09.2016 г. от Басейнова дирекция
Източнобеломорски район Пловдив. Св. Х. заяви също, че в деня на проверката се
установило, че има заустване на непречистени отпадъчни води в Северен обходен
колектор, вливащ се в р.Марица. Установило се, че има много утайка и бил затлачен
преливникът, като водата била червеникава. В тази връзка проверяващите приели,
че в сухо време било допуснато преливане на отпадъчни води в Северния обходен
колекор, което било в нарушение на Решение №РР-2936/13.09.2016 г.
Съдът дава вяра на показанията
на разпитания свидетел, като намира същите за последователни,
вътрешнонепротиворечиви и в съответствие с приложените към административнонаказателната
преписка писмени доказателства - копие
на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностен воден обект РЗ/ № 33740070/11.08.2010г., копие на Решение № РР-2936/13.09.2016
г. От представените и приети на основание чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН
писмени доказателства се установява, че на името на дружеството е издадено разрешение
за ползване на повърхностен воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води-№ 33740070/11.08.2010 г. Последното е изменено с Решение N
РР-1098/19.01.2011 г. Видно от Решение
№ РР-2936/13.09.2016 г. срокът на Решение N РР-1098/19.01.2011 г. е продължен. В т.2.3 от Решение №
РР-2936/13.09.2016 г., озаглавена „Условия, при които се предоставя правото за
използване“ по отношение на преливниците към смесената канализационна система е
посочено да не се допуска преливане на отпадъчни води от дъждопреливниците по
канализационната мрежа при сухо време. От показанията на св. Х. се установява,
че имало много много утайка и бил затлачен преливникът на Северния колектор,
като водата била червеникава. Констатираното нарушение е квалифицирано като
неизпълнение на т.2 от Решение № РР-2936/13.09.2016 г., което е в нарушение на
чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите.
Предвид събраните по делото
устни и писмени доказателства съдът приема, че описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка е обективно и правилно установена.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не се оспорва и от страна на самия
жалобоподател, като оплакванията са във връзка с допуснати според жалбоподателя
процесуални нарушения.
Налице е правилно приложение
на материалния закон. Определяйки правната квалификация на нарушението
административнонаказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл.48, т.11 от
Закона за водите, съгласно която на водоползвателите е вменено задължение да
изпълняват издадените им разрешителни. В конкретния случай е констатирано
неизпълнение на издаденото разрешително, чийто срок последно е бил удължен с
Решение №РР-2936/13.09.2016 г. Налице е и правилно приложение на съответната на
нарушението санкционна разпоредба. Съгласно чл.200, ал.1 т.2 от Закона за
водите наказва се с „глоба“ или „имуществена санкция“ физическо или юридическо
лице, което ползва водни обекти, водностопански
съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или
в отклонение от предвидените условия в разрешителното - от 2000 лв. до 10 000
лв. В случая
е вменена административнонаказателната отговорност на юридическо лице. Именно
неизпълнението на условие на разрешителното е основание за прилагане на чл.200,
ал.1, т.2 от Закона за водите. Наложената санкция е в минималния предвиден
размер, като са спазени изискванията, предвидени в чл.27 от ЗАНН за
определянето й.
При проверка
относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и за издаване
на наказателно постановление, съдът не констатира допуснати процесуални
нарушения. АУАН и НП са съставени от компетентни лица, в предвидената от закона
форма. Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност на нарушителя да
разбере в какво се състои и да организира защитата си, което право същият е
реализирал. Неоснователно е оплакавнето от страна на жалбоподателя за неяснота
на мястото на нарушението. Безспорно е, че това е гр.Пловдив, където се е е
намирал Северният
обходен колектор, който е един в гр.Пловдив. Спазени са
сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на наказателното постановление,
предвидени в чл.34 от ЗАНН, доколкото е прието, че нарушението е извършено на
28.01.2020 г., а АУАН №21 на 24.04.2020
г. , т.е. в 3-месечния срок от извършване на нарушението. НП е издадено в 6-месечния срок от съставяне на
АУАН, както повелява разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Съдът намира, че не е налице основание за
приложение на чл.28 от ЗАНН.
В случая
става въпрос за нарушение, свързано със застрашаване на природата и водните ресурси,
което се отличава с висока степен на обществена опасност. Обстоятелството, че
няма данни за други нарушения не води до основание за квалифициране на случая
като маловажен. Това че нарушението е за
първи път, е отчетено от административнонаказващия орган при определяне на
наказанието, като последното е към минимума, предвиден в закона. Не може да се
приеме също и че изпълнението на предписанието от нарушителя следва да бъде
взето предвид при преценката за това дали случаят е маловажен. Даването на предписанието
е ново задължение за санкционираното лице, като в случай на неизпълнение същото
може на ново основание да понесе съответната за това неизпълнение административнонаказателна
отговорност.
С оглед
всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и при
направено искане от ответната страна за присъждане на разноски, следва в тежест
на жалбоподателя да бъдат присъдени и претендираните от въззиваемата страна разноски
за юрисконсултско възнаграждение. С оглед това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то
съобразно с разпоредбата на чл.37
от Закона за правната
помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и
количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е
от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80
лева, предвид факта, че същата се е изразила в процесуално представителство,
осъществено в едно съдебно заседание, както и че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност.
Ето защо съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №37/02.06.2020 г., издадено от Дирекотра на РИОСВ-Пловдив, с
което на „ВиК“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление :
гр.Пловдив, бул „Марица“ №122 за
нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона
за водите на основание чл.200, ал.1 т.2 във вр. е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА „ВиК“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление : гр.Пловдив, бул „Марица“ №122 да
заплати на РИОСВ-Пловдив сумата от 80,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на
основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия :.......................................................
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ММ