№ 24924
гр. София, 23.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. Е. М.
като разгледа докладваното от М. Е. М. Частно гражданско дело №
20231110102819 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК, уточнено с молба от 16.02.2023 г., за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Р. Р. А., ЕГН: **********.
Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на вземанията за главница, договорната
лихва и мораторна лихва върху главницата за претендираните от заявителя периоди.
Относно претендираните суми - такса съгласно чл. 5.5 от ОУ на „Ю. Б.“ ЕООД за
предоставяне на парични потребителски кредити и тарифа за таксите и комисионните на
физически лица в сила от 21.06.2021 г. в размер на 280,39 лева и такса за разглеждане,
съгласно Договор за потребителски паричен кредит № 6169 в размер на 210 лева съдът
приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът следва да извърши проверка дали подаденото искане
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител илида прецени дали е
налице обоснована вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на потребител
по смисъла на § 13, т.1 вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради
което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за
потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия
закон и при анализ на представените документи съдът намира, че по отношение на
уговорените такси е налице нарушаване на императивни норми на ЗЗП, като клаузите се
явяват договорени в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребител. Според чл. 5.1 от договора кредитополучателят дължи
еднократна такса за разглеждане на искането му за кредит. Еднократната такса за
разглеждане, дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от
кредитора и се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно
1
погасителния план описан в чл. 9.1 от договора. Съгласно императивната разпоредба на чл.
10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Така формулирани, разпоредбите на чл. 5.1
от договора противоречат на посочената императивна норма на закона. Обсъжданата клауза
е и неравноправна съгл. ЗЗП, тъй като облагодетелства кредитора, като предвиждат
получаването на такса, която не се допуска от закона, без да е гарантирано изпълнението на
насрещно задължение.
Съгласно чл. 5.5 от ОУ клиентът се задължава в случай на неизпълнение на задълженията си
по договора точно и в срок, да възстанови на кредитора виновно причинените разходи за
административно обслужване съгласно действащата Тарифа на Ю. К. и при стриктно
съобразяване на реално извършените от Ю. К. действия. Уговорената допълнителна такса в
общите условия към договора е свързана изцяло със забавата на длъжника. Отговорността
му за разноски така, както е предвидена, по съществото си представлява неустойка за забава.
Тя не възмездява стойността на реални разходи по събиране на вземането, описани в
уточняващата заявлението молба от 16.02.2023 г. Клаузата, според която такива такси са
дължими се явяват в пряко противоречие с чл. 33 ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба,
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. Също така, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Уговорката дава възможност на заемодателя да
претендира наред с обезщетението за забава върху главницата, така и “такса”, която отново
обезщетява забавата на длъжника.
Всичко изложено води до извода за нищожност на клаузите, с които се уговаря в тежест на
потребителя да възникнат задължения за такси, поради което в тази част - за вземания за
такса съгласно чл. 5.5 от ОУ на „Ю. Б.“ ЕООД за предоставяне на парични потребителски
кредити и тарифа за таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021 г. в
размер на 280,39 лева и такса за разглеждане, съгласно Договор за потребителски паричен
кредит № 6169 в размер на 210 лева съдът приема, че заявлението следва да бъде
отхвърлено.
Със заповедта за изпълнение съдът е взел предвид съотношението на уважената и
отхвърлената част от искането, с оглед което и с настоящото разпореждане следва да
отхвърли искането за разноски, за които заповед за изпълнение не се издава.
Мотивиран от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 14144/19.01.2023 г., подадено от "Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК, за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Р. Р. А., ЕГН: **********, по
отношение на следните вземания:
- такса съгласно чл. 5.5 от ОУ на „Ю. Б.“ ЕООД за предоставяне на парични потребителски
2
кредити и тарифа за таксите и комисионните на физически лица в сила от 21.06.2021 г. в
размер на 280,39 лева;
- такса за разглеждане, съгласно Договор за потребителски паричен кредит № 6169 в размер
на 210 лева;
- за държавна такса за сумата над 27,91 лева до пълния заплатен размер от 37,72 лева и за
юрисконсултско възнаграждение за сумата над 37 лева до пълния размер от 50 лева,
определен от съда на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8, вр. НЗПП.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба, подадена до СГС чрез
СРС в едноседмичен срок от връчване на препис.
Препис да се връчи на заявителя чрез ССЕВ, а при невъзможност - по общия ред.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3