№ 158
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Г.
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Румяна Гр. Арсова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221100504617 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Ч. 6“ЕООД депозирана чрез адвокат Н. Т.
срещу Решение № 20216399 от 26.11.2021г., постановено по гр. д. № 57767/2010г. по
описа на Софийски районен съд, 53 с-в, с което е отхвърлен, предявеният от
жалбоподателя срещу държавата, представлявана от Министъра на туризма иск за
установяване, че съществува между страните и е действащ договор за наем N. Т-РД-35-
8/18.04.2017г., имащ за предмет отдаване под наем на морски плаж „Меча дупка 2“,
намиращ се на територията на община Царево
С жалбата моли решението да бъде отменено и да се отхвърли иска като се
претендират и разноски за двете инстанции.
Изтъкват се съображения за необсъждане на доказателства, за липса на мотиви
защо се кредитират едни, а се отхвърлят други доказателства, за необсъждане на
доказателствата поотделно и в съвкупност, за липса на произнасяне по твърдения и
правни доводи на страните и следваща от това необоснованост на решението. СРС
само преразказал съдържанието на част от доказателствата. Не приложил последиците
на чл. 190, ал. 2 ГПК, по отношение на изискани документи, които не били
представени, при което неправилно приел, че има надлежно констатирани нарушения
1
на договора от наемателя ищец. Нямало валидно извършени проверки. Извършените
били осъществени от некомпетентни лица и не по законово установения в ЗУЧК ред.
Не били извършвани посочените в протоколите нарушения, което се установявало от
изслушаните свидетелски показания. Протоколите и и други изискани по чл. 190
документи не били представени по делото и следвало да се приеме че не съществуват
нарушения, а дори да се приемело наличие на такива, то те не били съществени по
смисъла на самия договор. Освен това щом срокът на договора бил продължен със
споразумение от 08.09.2020г, то следвало да се приеме, че не са били налице
нарушения от наемателя-иначе било нелогично продължаване на срока от наемодателя.
Следователно и не е имало основание за прекратяване на договора и той е действащ.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК (препис от жалбата е връчен на 11.04.2022г.) е
постъпил на 26.04.2022г.(съгласно пощ. клеймо) отговор на жалбата, с който тя се
оспорва и се иска потвърждаване на решението по подробни мотиви.
СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за
валидно, като постановено от надлежен съдебен състав и в изискуемата от ГПК форма
и реквизити.
Решението обаче е недопустимо като постановено по недопустим иск.
Съображенията затова са следните:
Предявен е иск за признаване за установено, че съществува и е действащ между
ищеца и Държавата, представлявана от министъра на туризма Договор Т-РД-35-
8/18.04.2017г- за отдаване под наем на обект изключителна държавна собственост,
представляващ морски плаж „Меча дупка-2“ на територията на Община Царево.
С исковата молба се твърди невалидно прекратяване на договора с писмо
получено по електронна поща на 09.11.2020г. при липса на основанията за
прекратяване посочени в писмото-последното представено по делото л. 148
По силата на чл. 124, ал. 1 ГПК може да се предяви установителен иск за
разрешаване граждански спор относно съществуването или отричането на спорно
право /правоотношения/. Липсва правен интерес от предявяване на установителен иск,
когато може да се предяви осъдителен иск. В нито една от хипотезите на чл. 124 ГПК
не може да се иска установяване съществуване на право по прекратен договор - на
практика съдът санира един прекратен договор /независимо дали е правилно или
неправилно прекратен/, което е недопустимо. Неизпълнението по един двустранен
договор на една от страните е основание за другата страна да търси обезщетение от
неизпълнението /чл. 82 и сл. ЗЗД/, при преценката за наличие на което ще се преценява
изправността на страните по договора, но е недопустимо да се иска с установителен
иск съдът на практика да отмени прекратяването на договора от едната страна. Правото
да се развали/прекрати двустранен договор принадлежи само на страните по него и се
упражнява извънсъдебно, а по съдебен ред се развалят само договори, с които се
2
прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими
имоти /чл. 87, ал. 3 ЗЗД/.
Установяването на обстоятелството дали ответникът по иска незаконосъобразно
е прекратил или развалил договора не може да бъде предмет на установителен иск в
нито една от хипотезите на чл. 124 ГПК и е недопустимо да се иска установяване
съществуването на право по прекратен договор, тъй като на практика съдът санира
един прекратен договор, /независимо дали е правилно или неправилно прекратен/,
което е недопустимо.
В горния смисъл е трайно преобладаващата съдебна практика, включително
посочената от СРС в мотивите на обжалваното решение, като несподелена от него
(Решение № 13 от 30.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1806/2018 г., IV г. о., ГК; Решение
№ 127 от 29.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 20/2010 г., I т. о., ТК; Решение № 1109 от
9.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 1890/2002 г., V г. о.) . Настоящият съдебен състав
споделя даденото разрешение в цитираната практика, поради което липсва правен
интерес от предявяване на установителния иск по който е образувано настоящото дело.
Предвид гореизложеното решението подлежи на обезсилване, а производството
по иска на прекратяване.
При този изход на делото право на разноски има само държавата,
представлявана от министъра на туризма. За първа инстанция са доказани разноски за
адвокатски хонорар в размер на 1398,00 лева- реално платени по банков път видно от
платежното на л.111 от делото.
За въззивна инстанция с отговора на жалбата са поискани 200,00 лева
юрисконсултско възнаграждение, които следва да се присъдят.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 20216399 от 26.11.2021г., постановено по гр. д. №
57767/2010г. по описа на Софийски районен съд, 53 с-в, с което е отхвърлен,
предявеният от „Ч. 6“ЕООД срещу Държавата, представлявана от Министъра на
туризма иск за установяване, че съществува между страните и е действащ договор за
наем N. Т-РД-35-8/18.04.2017г., имащ за предмет отдаване под наем на морски плаж
„Меча дупка 2“, намиращ се на територията на община Царево КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производство по така предявеният иск, като недопустимо.
ОСЪЖДА „Ч. 6“ЕООД с ЕИК **** да заплати в полза на държавата разноски за
двете инстанции в общ размер от 1598,00 лева.
3
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4