РЕШЕНИЕ
№ 187
гр.Плевен, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети април
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретаря Десислава Добрева, като
разгледа докладваното от съдия Иванова
административно дело № 32 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Административното
дело е образувано по жалба на М.Д.А.,*** срещу решение № 2153-14-101/13.12.2021
година на директора на ТП на НОИ Плевен.
В жалбата се посочва, че неправилно е прието, че не е полаган
труд в периода от 18.11.2013 година до прекратяване на трудовото
правоотношение, като „К.“ ЕООД е осъществявал стопанска дейност и са налице
данни за същата. Посочва, че не е потърсен от контролни органи за предоставяне
на ведомости и има трудов договор. Моли за отмяна на разпореждането от
11.10.2021 година и посочва, че добросъвестно е получавал обезщетението за
безработица.
В съдебно заседание оспорващият - М.Д.А.,*** поддържа жалбата и намира, че решението следва да бъде
отменено. Посочва, че преди отпускане на обезщетението е извършена проверка в
РОЛ, производството е спряно и възобновено и правилно е преценено, че такова му
се дължи. Счита ,че декларации и данни са подавани своевременно, не е посещаван
на адрес и не са му изисквани данни. Счита, че обезщетението е получено
добросъвестно, тъй като е работил, за което има трудово договор, налице е
прекратяване на същия.
В съдебно заседание ответникът - директорът
на ТП на НОИ – Плевен, не се представлява.
Административен съд-Плевен, шести състав,
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и
извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление вх. № 141-00-3219/23.12.2015 г./лист 5 по делото/ А. е поискал отпускане на
парично обезщетение за безработица., като декларира,
че правоотношението с „К.“ ЕООД е прекратено на 23.11.2015 г., като е приложена
заповед № 27/20.11.2015 г. за прекратяване на трудов договор, която не е
оспорена от ответника.
С разпореждане №141-00-3218/28.01.2016 г. /лист 8 по делото/ на лицето е отпуснато ПОБ считано от 23.11.2015 г. до 22.07.2016
г. в размер на 65,20 лв. дневно.
В КП от 14.08.2020 г. на контролен орган при ТП на НОИ е отразено, че е извършена проверка на 14.08.2020 г.
и е установено, че , че управител
на „К.“ ЕООД е Иче Петров, който не е намерен на посочения адрес на седалище и
управление на дружеството, а на постоянния адрес на П. не е намерен никой, тъй
като такъв адрес не съществува. Петров в
телефонни разговори посочва, че не притежава ведомости на фирмата и те са
намират в М.А., който е бил назначен по трудов договор за периода от 18.11.2013
г. – 23.11.2015 г.. посочва се , че по
данни на ТД на НАП В.Търново в периода от 01.01.2010 г – 31.12.2019 г няма подадени други декларации по чл. 92 от ЗКПО. След справка в Търговски регистър липсва информация за подадени ГФО за
периода 2010 г – 2019 г.. Посочва се, че към дата на проверката в регистър
„Трудови договори“ има трудови договори на 6 лица, които не са прекратени и до
тях са изпратени задължителни предписания с цел установяване на трудовата им
заетост. За периода от месец април 2013 г. до месец май 2020 година на
дружеството са изплатени суми от фондовете на ДОО за пет лица в размер на
24 092,62 лева и не са представени доказателства за упражняване на
стопанска дейност на дружеството и наетите лица за периода 2010 г. – 2020г..
С
разпореждане № 141-00-3218-7/08.10.2021 г./лист 14 по делото/ на ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Плевен на основание чл. 54ж, ал.
2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане №141-00-3218-3/28.01.2016 г. за
отпускане на ПОБ на А. с мотив, че в ТП на НОИ - Плевен е получена информация
за заличени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в ТД на НАП на фирма „К.“ ЕООД.
С
разпореждане № 141-00-3218-8/0.10.2021 г./лист 15 по делото/ е отказано
отпускане на парично обезщетение, като се посочва, че с решение №
121/25.02.2021 г. на АС Плевен се потвърждават установените при проверката от
контролен орган на ТП на НОИ факти относно липсата на упражняване на стопанска дейност от „К.“
ЕООД в периода 01.01.2010 г. – 31.12.2019 г
- няма подадени декларации по чл. 92 от ЗКПО, няма отчет за приходи и
разходи и годишен финансов отчет, няма доказателства за упражнявана търговска
дейност, като А. за периода от 23.08.2014 г. – до 22.11.2015 г. няма положен
осигурителен стаж и дружеството, няма внесени осигурителни вноски във фонд
„Безработица“ най- малко 9 месеца пред последните 15 месеца преди прекратяване
на осигуряването и няма право на парично обезщетение.
С разпореждане
№ 141-00-3218-9/11.10.2021 г. /лист 16 по делото/ на ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Плевен на основание чл. 54ж, ал. 3
и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредено лицето М.А. да възстанови
недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 23.11.2015
г. -22.08.2016 г. в размер на 10 758
лева и главница и 5 873,90 лева лихва от датата на неоснователно
полученото обезщетение до датата на разпореждането. В мотивите на разпореждането се посочва
изложеното в разпореждането от 08.10.2021 г. , че дружеството не извършва
стопанска дейност, няма подадени декларации по чл. 92 от ЗКПО, няма ГФО и отчет
за приходи и разходи и за Антова няма внеси вноски във фонд „Безработица“ .
Приложено е решение № 121 от
25.02.2021 г. на АС Плевен по адм. дело № 999 по описа на 2020 г, с което е
отхвърлена жалба на Й. Ц. срещу решение № Ц 2153-14-75/16.10.2020 г на
директора на ТП на НОИ Плевен и не се изплаща обезщетение за бременност/ майчинство, тъй като не се
доказва, че е упражнявала трудова дейност в „К.“ ЕООД.
С жалба от 11.11.2021 г. А. обжалва разпореждане № 141-00-3218-9/11.10.2021
г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Плевен като
посочва, че е изпълнявал трудова дейност в дружеството и е налице прекратяване
на договора на 24.11.2015 г. регистриран
е бил в Агенция по заетост гр. Плевен и е получил добросъвестно обезщетението.
Посочва, че са подавани данни от дружеството и се цитират вх. номера на декларации и неправилно са заличени данни
от регистъра на за осигурените лица и
моли за отмяна на разпореждането.
С процесното решение на директора на ТП на
НОИ – Плевен, е отхвърлена жалба с вх. №Ц1012-14-245/1111.2021 г. от М.А. и е потвърдено изцяло разпореждане № 141-00-3218-9/11.10.2021 г.
на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Плевен като
правилно и законосъобразно. Излагат се отново мотиви, че
дружеството не извършва дейност, няма подадени ГФО и отчет за приходи и
разходи, заличени са данни от РОЛ за А. и със съдебно решение по отношение на
друго лице, работило в дружеството, е прието от съда, че дружеството не
осъществява дейност.
По делото оспорващият
представи протоколи за подадени
декларации образец 1 и образец 6 от „К.“ ООД за периода от м. 08 2012 г. до
25.03.2022 г. , заверено копие на ведомости за заплати от януари 2016 г. до
октомври 2020 г.. Съдът кредитира тези
доказателства, неоспорени от ответника, относно обстоятелството, че са подавани
данни пред ТП на НОИ, но поради заличаване на данни от РОЛ по отношение на А., не може да се установи , подадени ли са
данни за него, внасяни ли са осигурителни вноски.
Оспорващият представи
разпореждане от 04.01.2016 г. за спиране на производството по отпускане на
паричното му обезщетение за безработица поради извършване на проверка от
контролен орган и разпореждане от
25.01.2016 година за възобновяване на производството по подаденото от него
заявление, тъй като и извършена проверка от контролен орган на ТП на НОИ.
С оглед писмо от ответника на л.
364 по делото се посочва, че обезщетението на А. е отпуснато като са ползвани
данни от РОЛ за периода от 24 календарни месеци, предхождащи месец на
прекратяване на осигуряването – 23.11.2015 г. , подадени от осигурителя „К.“
ЕООД, като към настоящия момент тези данни са заличени в регистъра въз основа
на задължително предписание от 20.04.2021 г. до осигурителя.
С
оглед писмо от ответника разпореждане № 141-00-3218-7/08.10.2021 г./лист 14 по
делото/ на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Плевен ,
с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т.
1 от КСО е отменено разпореждане №141-00-3218-3/28.01.2016 г. за отпускане на
ПОБ на А. с мотив, че в ТП на НОИ - Плевен е получена информация за заличени
данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в ТД на НАП на фирма „К.“ ЕООД, е връчено на
А. на 29.10.2021 г. и е влязло в сила на 13.11.2021 г. , тъй като не е
обжалвано.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е
подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от
КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспореното решение е издадено от
компетентен орган по см. на чл. 117, ал.
3 от КСО – директорът на ТП на НОИ –Плевен, постановено в писмена форма, но
в нарушение на
административно-производствените правила и в несъответствие с материалния закон.
Съдът намира, че разпореждането и
решението, с което е потвърдено , са постановени в нарушение на чл. 35 от АПК,
съгласно който актът се издава след
изясняване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая. Административният
орган не е изпълнил
задължението си по чл. 36, ал. 1
от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към
конкретния случай, вследствие на което е нарушил основен принцип, залегнал в чл. 9, ал. 2
от АПК, а именно да събере всички необходими доказателства,
независимо дали има искане от страните за това.
Административният орган се
позовава на КП от 14.08.2020 г на
контролен орган на ТП на НОИ, който е установил, че дружеството не е
подавало данни в периода 2010 г. – 2020 г., не извършва стопанска дейност, няма
подадени ГФО и отчет за приходи и разходи в ТР, и лицето А. не извършва трудова
дейност, като са заличени данни в РОЛ по отношение на него именно поради тези
констатации. Органът се позовава на съдебно решение по отношение на друго лице,
работило в дружеството, което има отказ за изплащане на обезщетение за
майчинство поради същите мотиви.
Съдът обаче намира, че в случая
не се установява по отношение на А. , че не е престирало труд, тъй като същият
представя трудов договор от 18.11.2013 година между него и дружеството,
подписан и от двете страни, длъжностна характеристика, данни за прекратяване на
трудовия договор и тези доказателства не са оспорени от органа, а дори и с
оглед разпореждания от 2016 г. от органа, с които се спира и възобновява
производството по отпускане на парично обезщетение именно поради извършване на
проверка от контролен орган, съдът намира, че при отпускане на обезщетението са
били налични данни , от които да се прецени от органа, че са достатъчно основание
за отпускане на обезщетението. В настоящото производство не е предмет на
разглеждане на това разпореждане, но съдът намира, че адм. орган, който е имал
съмнение относно отпускане на обезщетението и затова е спрял производството, то
именно след проверка е приел, че са налице предпоставки за отпускане на същото.
През 2016 година е извършена проверка
за А., ползвани са данни от РОЛ именно поради тези обстоятелства е отпуснато
обезщетението, като към настоящия момент не може да се установи, какъв е характерът
на подадените данни пред ТП на НОИ за лицето поради заличаването им т.е. същите
са налични към датата на отпускане на обезщетението и вече заличени , но и с
оглед представени доказателства от А. в с.з на протоколи за подадени декларации
от 2012 г. до 2021 г., разплащателни
ведомости от 2016 г. до настоящия момент, то неправилен е извод на органа, че няма подадени данни
от дружеството в периода от 2010 г. –
2020 г., като не са представени данни, че адм. орган е уведомил А. да представи
ведомости, трудов договор и други данни, преди да констатира горните
обстоятелства.
Органът въобще не е събрал
доказателства относно причината за заличаване на данните, не са приложени
писмени документи, от които да се установят обстоятелствата, които са мотивирали
административният орган да приеме, че лицето не е престирало труд, че не е
налице реално изпълнение на трудовите функции в периода 18.11.2013 г. –
23.11.2015 г., като не са ангажирани доказателства относно приетото от органа,
че лицето недобросъвестно е получило сумите за определеното му парично
обезщетение за безработица.
Налице е и несъответствие на акта
с материалния закон. Легално
определение на понятието "осигурено лице" се съдържа в § 1, т. 3 от
ДР на КСО, като е предвидено, че "осигурено лице" е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски, съгласно чл. 10, ал. 1
от КСО. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Съгласно трайната практика на ВАС на РБ
обаче, обективирана в Решение № 211/08.01.2016 г. по адм. д. № 3681/2015 г.,
Решение № 292/11.01.2017 г. по адм. д. № 14312/2015 г. и др., наличието на
трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното
правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. От съдържанието на
цитираното по-горе определение за осигурено лице следва, че едно от условията,
на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва
трудова дейност, която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО.
Идентичност между трудовото и
осигурителното правоотношение не съществува. Наличието на трудово
правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително
правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата разпоредба,
съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е
лицето да упражнява трудова дейност, т. е. не е достатъчно лицето да има
валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова
дейност въз основа на това правоотношение. Изключенията от това правило са
регламентирани в изречение
второ на т. 3 от § 1 от ДР на КСО, но в случая по делото не са ангажирани
доказателства от административния орган, въпреки тежестта му на доказване, да са
изяснени тези обстоятелства относно липса на реално полагане на труд от лицето
или неосъществяване на дейност от дружеството, с което лицето има сключен
трудов договор, а А. е представил трудов договор, заповед за прекратяване на
трудовия договор, а и са ползвани данни от РОЛ за лицето, т.е. такива са
подавани в противоречие с приетото от органа, че не са подавани данни,а същите
са заличени и е невъзможно да се установи, какви данни са подадени.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.
1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания
се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113,
а според ал. 2 на чл.
114 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания
не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните
случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока
за доброволно изпълнение при определени хипотези. Добросъвестността
по смисъла на чл. 114, ал.
2 от КСО при получаване на сумите е обстоятелство погасяващо
задължението за връщане. Тя не е дефинирана легално в разпоредбите на КСО,
поради което според общите принципи на правото следва да се приеме, че е
налице, когато получателят е със съзнанието и
субективното отношение, че сумите му се дължат. Добросъвестността е
съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето
досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание, че няма право
на тях. Това отношение може да се дължи на неправилна преценка както на
фактите, така и на правото, което обаче е без значение за наличието на
добросъвестност. В тази връзка предпоставките, даващи основание да бъде
задължено едно лице да върне получените от него осигурителни плащания са
едновременно неправилното им изплащане и недобросъвестност при получаването им.
Това са фактите и обстоятелствата от значение за случая, които
административният орган, съгласно чл. 35
и чл. 36 от АПК
трябва изясни, преди да пристъпи към издаването на индивидуалния
административен акт, а в случая не са установени, тъй като липсват
доказателства, че лицето е било недобросъвестно, и въобще не са изложени
мотиви, защо е прието, че лицето недобросъвестно е получило паричното
обезщетение, а само се посочва в разпореждането и решението, че сумите са
получени недобросъвестно.
В случая разпореждането за
възстановяване на недобросъвестно получено обезщетение за безработица е
мотивирано с влязло в сила решение на АС Плевен по адм. дело № 999/2020 г. , но
мотивите на съдебния акт са нямат сила на пресъдено нещо, тъй като
решението влиза в сила само между
страните съгласно чл. 298 от ГРК вр. чл. 144 от АПК и неправилно адм. орган
посочва, че е установено, че съдът е установил, че не е упражнявана стопанска
дейност от дружеството, няма подадени декларации, отчет и други, тъй като в
настоящото производство са представени от оспорващия доказателства, неоспорени
от ответника, за наличие на трудово правоотношение, подавани данни и други.
Съдът
намира , че процесното разпореждане за възстановяване на недобросъвестно
получени суми е постановено и преди влизане в сила на разпореждане
№ 141-00-3218-7/08.10.2021 г./лист 14 по делото/ на ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Плевен на основание чл. 54ж, ал.
2, т. 1 от КСО, с което е отменено разпореждане №141-00-3218-3/28.01.2016 г. за
отпускане на ПОБ на А. с мотив, че в ТП на НОИ - Плевен е получена информация
за заличени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в ТД на НАП на фирма „К.“ ЕООД.
С оглед данни от органа същото е връчено на 29.10.2021 г на А. и е влязло в сила на 13.11.2021 г. , а
разпореждане за възстановяване на недобросъвестно получено обезщетение за
безработица е постановено на 11.10.2021 г. т.е. при невлязло в сила
разпореждане по чл. 54 ж, ал. 2 от КСО за отмяна на разпореждането за отпускане
на парично обезщетение за безработица и не може да се приеме, че паричното
обезщетение за безработица е "неоснователно изплатено" като
материално-правно условие по чл. 54 ж, ал. 3 от КСО за възстановяване на
сумите.
Предвид горепосоченото съдът намира, че решението
следва да бъде отменено като незаконосъобразно, постановено при съществено
нарушение на административно-производствените правила и в несъответствие с
материалния закон.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.172, ал. 2 , предл. второ от АПК, Административен съд-Плевен,
шести състав
РЕШИ :
Отменя решение № 2153-14-101/13.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен, с което е
отхвърлена жалба с вх. №1012-14-245/11.11.2021 г. от М.А. и
е потвърдено изцяло разпореждане № 141-00-3218-9/11.10.2021
г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Плевен като
правилно и законосъобразно.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/