№ 5600
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20241100506100 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 03.02.2024 г., гр.д. 72086/2021 г., СРС, 59 с-в отхвърля
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 153 от ЗЕ против Д. Я. Х. за сумата от 1 386,85 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 20.04.2021
г. до изплащане на вземането, за сумата в размер на 205,50 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 08.04.2021 г.,
за сумата в размер на 26,74 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 28.02.2020 г.,
ведно със законна лихва от 20.04.2021 г. до изплащане на вземането и за
сумата в размер на 5,06 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
01.05.2018 г. до 08.04.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.06.2021 г., ч.гр. д. № 22437 по описа
за 2021 г. на СРС, като осъжда ищеца да заплати на ответницата сумата 1 350
лева – разноски.
1
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД. Счита, че качеството на ищцата като потребител на топлинна
енергия се установява от представените по делото документи за собственост и
декларация за откриване партида на нейно име за имота. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемата – ответницата по исковете Д. Я. Х. оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда
на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответницата по исковете Д. Я. Х. подава заявление-декларация от
15.06.2011 г. до ищеца „Топлофикация София“ ЕАД с искане за откриване
партида за битови нужди на нейно име за топлоснабдения имот в гр. София,
ул. ****, за който е вписано, че е представила „копие от настанителна заповед
или наемен договор“. В този смисъл, по силата на възникнало наемното
правоотношение, ответницата притежава качеството държател на имота.
Упражняваното от нея право на ползване има изцяло облигационен характер,
произтичащ от договора за наем. Действително, при липса на възникнало в
правната й сфера право на собственост или ограничено вещно право на
ползване, същата като наемател не е потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката. Разпоредбата предвижда,
че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Нарочно разрешение за изключение в тази хипотеза се съдържа в т. 1 от
ТР № 2/17.05.2018 г., ОСГК на ВКС. Прието е, че собствениците, респективно
бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно
2
право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за
ползване по силата на договорно правоотношение. Изключение е налице,
когато между ползвателя на договорно основание и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за същия имот, през чието времетраене ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
В случая, след като на името на ответницата има открита партида при
ищцовото дружество, същата притежава качество потребител на топлинна
енергия и дължи съответната цена и лихви.
Независимо от приетото, липсват каквито и да било други конкретни
оплаквания в жалбата относно останалите правнорелевантни факти по
исковете, свързани с възникване и дължимост на процесните парични
вземания за главница и мораторна лихва, както и за тяхното доказване по
основание и размер. При съобразяване на чл. 269, изр. 2 ГПК, съдът в
условията на ограничен въззив не дължи служебна проверка за правилност на
решението в тази част, поради което същото следва да се приеме за правилно.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, но поради
напълно различни мотиви. Първоинстанционното решение на основание чл.
271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която са
отхвърлени исковете.
Пред настоящата инстанция въззиваемата установява разноски от 460
лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, каквито се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.02.2024 г., гр.д. 72086/2021 г., СРС, 59
с-в.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, със седалище: гр. София, ул.
Ястребец“ № 23 Б да заплати на Д. Я. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ул. **** сумата 460 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4