Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  260143                                         10.09.2020 година                                           гр. Бургас

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                                               17-ти наказателен състав

На десети август                                                                                                 2020 година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                           Председател: Анатоли Бобоков

Секретар: Д.М.

като разгледа докладваното от съдия Бобоков

административно -наказателно дело номер 2308 по описа за 2020година

           

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на Т.Ж.М., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 466-F538901/28.04.2020 г., издадено от зам. директора на ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО за нарушение по  чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г., му е наложено наказание "глоба" в размер на 50 лв.

 

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява.

 

ТД на НАП – Бургас, чрез процесуалния си представител моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

 

Свидетелката М.М., в качеството си на инспектор по приходите към ТД на НАП, е съставила АУАН на жалбоподателя, за това, че в качеството си на самоосигуряващо се лице, не е подала в срок до 25.11.2019 г. декларация образец 1 за месец 10.2019 г. Декларацията е била подадена на 21.02.2020 г. Посочено е, че декларация Образец 1 с данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, включително за фонд ГВРС, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване се подава до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, което в случая е 25.11.2019 г., а самата декларация е била подадена едва на 21.02.2020 г.

 

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, счел фактическите констатации за безспорно установени и издал обжалваното постановление от 16.12.2019 г., с което за нарушение на  чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и във връзка с чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. (отм.); , и на основание чл. 355, ал. 1 КСО наложил на жалбоподателя глоба в размер на 50 лева.

 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: акт за установяване на административно нарушение, наказателно постановление, свидетелските показания на актосъставителя. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

 

Жалбоподателят не оспорва установената по делото фактическа обстановка.

 

От правна страна:

 

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

 

Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, видно от приобщената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.08.2018 г., а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като самите факти правилно са подведени под посочените материално правни норми.

 

От обективна страна състава на нарушението изисква деецът да има качеството на самоосигуряващо се лице и да не е подало в срок декларация.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, изр. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм.); , работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларации по образец 1, 3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и 3. Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата (отм.); , декларация образец 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях.

 

Няма спор, че в конкретния случай жалбоподателя има качеството на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО, като е следвало да подаде декларация образец 1 в ТД на НАП - Бургас до 25.11.2019 г. Той е бездействал и е сторил това чак на 21.02.2020 г., като по този начин е осъществила състава на вмененото нарушение, поради което правилно е ангажирана отговорността му. Това деяние правилно е квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение на  чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО вр. чл. 2, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ (отм.); , и правилно подведено под санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 КСО, съгласно, която който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 8 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

 

Съдът намира, че в случая е неприложим института на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК вр. с чл. 11 ЗАНН.

 

С оглед всичко посочено по-горе, настоящата инстанция намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, а наложената санкция – справедлива, поради което и жалбата срещу него следва да се остави без уважение, а наказателното постановление да се потвърди.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 466-F538901/28.04.2020 г., издадено от зам. директора на ТД на НАП – Бургас, с което на Т.Ж.М. ЕГН**********, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО за нарушение по  чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г., му е наложено наказание "глоба" в размер на 50 лв.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                           Председател:   /А. Бобоков/

 

Вярно с оригинала: Д.М.