Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1039 / 30.7.2020г. 30.07.2020г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесети юли Година
2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Антония Стоева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №00034 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от “Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, срещу Ц.Б.А., с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1015,81лв., представляваща неизплатена главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за жилище с аб.№***, находящо се в гр.П., ул.“***, за периода от 07.01.2013г. до 22.06.2019г., сумата от 184,12лв., представляваща лихва за забава за периода от 06.03.2013г. до 21.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №4852/30.10.2019г. по ч.г.д.№06612/2019г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът Ц.Б.А. е оспорил исковете по основание и размер, поради което иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът оспорва, че е собственик или ползвател на процесния имот, като твърди, че няма валидна облигационна връзка с ищеца. Ответникът оспорва, че претендираните вземания са начислени въз основа на реално предоставени услуги от ищеца. Ответникът оспорва всички представени с исковата молба доказателства. Ответникът възразява, че част от претендираните суми са погасени по давност.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №4852/30.10.2019г. по ч.г.д.№06612/2019г. на ПРС, поради което и съдът намира че исковете са процесуално допустими.
По
основателността:
Ищецът “Водоснабдяване и канализация”ООД-гр.П.
е оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ услуга - водоснабдяване
и канализация на крайни потребители. Понятието потребител е легално дефинирано
в $1 ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
съгласно който потребител е всяко физическо или юридическо лице, собственик или
ползвател на недвижимия имот, за който се предоставят съответните услуги. Съгласно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, получаването на
услугите водоснабдяване и канализация се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от регулатора /ДКЕВР/. В Общите
условия на “Водоснабдяване и канализация”ООД-гр.П. дефиницията на понятието
потребител преповтаря законовата такава, като с чл.2, ал.3 от същите е дадена
възможност потребител да е и наемател на имот за времето на наемното
правоотношение при условие, че собственикът на имота лично декларира съгласие
пред ВиК оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на
подписа му.
В процесния случай съдът изрично е указал на
ищеца, че същият следва да докаже наличието на облигационно правоотношение
между страните по делото както с проекто- доклада от 25.02.2020г., така и с
доклада по чл.146 ГПК в съдебно заседание от 08.06.2020г.
Видно от Нотариален акт №***. на нотариус към
ПРСН ответникът Ц.Б.А. е придобил правото на собственост върху процесния
апартамент чрез дарение от родителите си, които обаче са си запазили вещното
право на ползване докато са живи.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е
доказал наличието на облигационна връзка между страните по делото за доставка
на топлинна енергия за процесния обект.
Действително ответникът е носител на правото на собственост върху
процесния обект, но съгласно разпоредбата
на чл. 57, ал.1 Закона за собствеността
ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването,
включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което
я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на
ползуване. В съответствие с константната практика на ВКС облигационното правоотношение
за доставка на топлинна енергия възниква с ползвателя. Съгласно същата практика
притежателят на правото на ползване има непосредствено господство върху
обременения недвижим имот, включително и право на владение върху него. Нещо
повече при нарушаване на правото му на ползване върху имота носителят на
ограниченото вещно право може да иска прекратяване на неоснователното действие,
включително и с предявяване на петиторни искове по чл.108 и 109 ЗС срещу всяко
трето лице, което не зачита правата му, включително и от собственика, т.е.
налице е действие "erga
omnes". В този смисъл е и Решение № 400 от 7.03.2003 г. на ВКС по гр. д. №
298/2002 г., IV г. о.
Предвид изложеното съдът намира, че искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.
По разноските:
Съгласно
Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът
се произнася по дължимостта на разноските за заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на делото съдът намира, че
следва да осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 350,00лв.,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ, предявени от „Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, срещу Ц.Б.А., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1015,81лв., представляваща неизплатена главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за жилище с аб.№***, находящо се в гр.П., ул.“***, за периода от 07.01.2013г. до 22.06.2019г., сумата от 184,12лв., представляваща лихва за забава за периода от 06.03.2013г. до 21.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №4852/30.10.2019г. по ч.г.д.№06612/2019г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация”ООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр.П., кв.“Варош“, ул.“Средец“ 11, да заплати на Ц.Б.А., с адрес: ***, сумата от 350,00лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№06612/2019г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия: