РЕШЕНИЕ
гр.София,
09.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание
на двадесет и осми март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3538
по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.226 от КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата Л.И. *** твърди, че в
резултат на ПТП, настъпило на 19.07.2014г. са й причинени телесни увреждания.
Произшествието е настъпило по изключителната вина на водача на МПС Х.Х.Т..
Ищцата е била пътник в автомобила. В резултат на описаното ПТП тя е получила
травми на меките тъкани на лицето, счупване на носните кости, сериозни
лицево-черепни травми, счупване на горната челюст, счупване на двете орбити. Претърпява операция на
челюстта. За два месеца се хранела само пасирана храна и течности. Продължава
да диша затруднено през носа, спи с отворена уста, хърка. Като последица от
мозъчното сътресение понякога се чувства дезориентирана, с разфокусирано
зрение. Не може да се съвземе от стреса, страхува се да излиза сама от вкъщи.
Ищцата сочи, че увреждащият автомобил
имал сключена застраховка ГО при ответника с период на покритие от 17.07.2014г.
до 16.07.2015г., валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на
последния за обезщетяване на причинени
вследствие на ПТП имуществени и неимуществени вреди. Моли съда да осъди
ответника да й заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили
в резултат на ПТП в размер на 50 000лв., ведно с лихвата от деня на
увреждането. Процесуалният й представител претендира за разноски.
Ответникът З.К.„Л.И.” АД оспорва
иска по основание и размер. Оспорва наличие на вина у водача на МПС, тъй като
образуваното срещу него наказателно производство е било прекратено, като едно
от основанията за това било несъставомерност на деянието. Оспорва механизма на
ПТП, описан в исковата молба. Алтернативно, прави възражение за съпричиняване,
като счита че ищцата има изключителната вина за настъпване на вредоносните
последици, тъй като е пътувала без поставен предпазен колан. Отделно е и майка
на водача на увреждащото МПС. Намира размера на иска за прекомерно завишен и
несъобразен с конюнктурата в страната.
Претендира за разноски.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 19.07.2014г. около 19,42ч. по
автомагистрала Тракия се е движел л.а. „Мицобиши Шогун“ с ДК№ ********,
управляван от Х.Х.Т.. Скоростта му била около 122 км/ч. Като пътник в
автомобила на задната седалка в ляво е пътувал ищеца, майка на водача. В
автомобила пътували и още две пътнички. В района на км. 351 в участъка за
изхода за гр.Българово, телефонът на водача позвънял. Той си отклонил
вниманието от пътя, за да погледне телефона. Когато отново върнал погледа си
върху пътя установил, че е много близо до мантинелата, вляво от него. Тогава
рязко завъртял волана, за да насочи автомобила в противоположната посока. МПС
поднесло, водачът загубил контрол върху него. Автомобилът напуснал пътното
платно, преминал през аварийната дясна лента и се ударил в мантинелата. Скъсал
част от мантинелата , скъсал част от оградата, обърнал се на лявата си страна и
преустановил движението си . След инцидента ищцата била хоспитализирана в МБАЛ
Бургас.
Назначената по делото съдебно
медицинска експертиза с вещо лице специалист по орална хирургия установява, че
в резултат на ПТП ищцата е претърпяла следните увреждания : сътресение на
мозъка, кравонасядане и разкъсно-контузни рани по лицето /двустранно около
слепоочната област/, счупване нагорната челюст с раздробяване на
орбитите-подове и литерални страни в дясно, счупване на дясната ябълчна кост,
счупване на сравния израстък на долната челюст в ляло, счупване на носните
кости, травматичен кръвоизлив в горночелюстите синуси, сфеноидален синус и етмоидални
клетки. На ищцата била извършена оперативна
интервенция – репозиране на горната челюст, яблъчната кост в дясно и орбитата в
дясно и долната челюст и фиксиране чрез метална остеосинтеза, ревизия на раните
и хирургичен шев. В след оперативния период на ищцата е била необходима чужда
помощ за обгрижване при хранене, тоалетни необходимости , което е причинило
известен дискомфорт през оздравителния период. Според вещото лице при счупване
на лицевите кости се изпитват силни болки с по-голяма интензивност, отколкото в
други анатомични области на човешкото тяло. От медицинска гледна точка
зарастването на счупените кости трае около 3 месеца, в случай че не настъпят
възпалителни изменения.Според вещото лице счупването на носните кости, костите
на очната орбита, както и кръвоизливите в горночелюстните синуси не изключват
като последствие от травмата да са налице смущения при дишането по време на
сън, нарушено зрение и могат да бъдат в причинно-следствена връзка с
претърпяното ПТП, въпреки изминалото време от инцидента. Пълно възстановяване
на челюстните кости няма да има. Синтезата ще остане завинаги, защото
последващото изваждане е много травмиращо и рисково. По отношение на твърдяното
двойно виждане вещото лице счита, че то се появява в следоперативния период, но
след това отшумява. Според него обективни данни за такива последици към
настоящия момент липсват.
Назначената по делото
комплексна автотехническа и медицинска експертиза, с вещо лице съдебен медик и
вещо лице специалист по автотехнически експертизи, е категорична, че ищцата е
пътувала без поставен предпазен колан. При фиксирано тяло с поставен предпазен
колан ищцата не би политнала напред и надясно и не би получила установените при
нея увреждания. Тези увреждания са получени при удар на лицето в части от
интериора на автомобила.
Св.Х.Т.,
съпруг на ищцата, установя, че видял съпругата си в деня след катастрофата.
Била в окървавено лице, подуто, с разместена челюст, носът-подут и изкривен,
едната скула-хлътнала навън, окото й- окървавено. Тъй като операцията била
сложна, се наложило да се извърши в частна клиника. След операцията съпругата
му трудно говорела, хранела се в течности и пюрета. Сега се върнала нормалната
й физиономия, но продължава да има проблеми с очите, не може да се фокусира, но
не е посещавала лекар. Отказва да шофира и да се вози в автомобил, изпитва
страх от това. Според свидетеля ищцата има остатъчни проблеми на носа с
дишането и обонянието. Лекуващият лекар обяснил, че обонянието ще се възстанови
след около 2 години след операцията.
Срещу
водача на МПС е било образувано наказателно производство по чл.343 ал.1 б.б във
вр. с чл.342 ал.1 от НК за виновно нарушаване на правилата за движение по
пътищата и причиняване на телесна повреда на пострадало лице Л.Т.. С постановление
от 26.11.2014г. досъдебното производство е прекратено поради несъставомерност
на деянието. Наблюдаващият прокурор е установил, че няма основание за повдигане
на обвинение срещу водача Х.Т., тъй като на две от пътничките е причинена лека
телесна повреда, а пострадалата със средна телесна повреда е майка на водача и
не е подала тъжба за възбуждане на наказателно производство срещу него.
Причинените от деянието имуществени вреди не са в размер, който да обуславя
съставомерност на същото.
Автомобилът
е имал сключена ЗЗГО при ответника по полица № 22114001879384 покриваща
17.07.2014г.- 16.07.2015г., вкл. и датата на ПТП – 19.07.2014г.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Въз основа на изслушаните две съдебни
експертизи – медицинска и комплексна автотехническа и медицинска, съдът приема,
че е налице пряка причинна връзка между деянието на виновния водач и
настъпилите травматични увреждания на ищцата.
Същите са й причинили болки и страдания. Налице са елементите на сложния фактически състав на
непозволеното увреждане - деяние от водача на лекия автомобил, извършено
виновно (непредпазливо) и противоправно, вреда за ищцата по делото и наличие на
причинна връзка между деянието и вредата. Водачът на МПС е нарушил правилата за
движение по пътищата като е ползвал телефон по време на управление на МПС ,
което се е движело със скорост в рамките на максимално разрешената за
магистрален път, в резултат на отклоняване на вниманието си към телефона е
загубил контрол върху управлението на автомобила, който е излязъл извън пътя,
мантинелата и оградата и се е обърнал странично. Нарушени са разпоредбите на
чл.20 ал.1 и ал.2 и на чл.104а от ЗДвП.
Обстоятелството че прокуратурата не е образувала наказателно производство срещу
водача на МПС Х.Т. не означава, че той не е имал противоправно и виновно
поведение, в резултат на което е реализирано процесното ПТП. Причината
прокуратурата да не повдигне обвинение за престъпление от общ характер е
липсата на съставомерност на деянието по см. на НК – липсва причинена средна телесна повреда за
деяние, което се преследва по общия ред, липсват значителни имуществени вреди. Освен това, постановлението на прокуратурата
не е задължително за настоящия граждански съд, който следва самостоятелно да
изясни механизма на настъпване на ПТП, деянието, противоправността му, вредите
за пострадалата и причинно-следствената връзка между деянието и вредите. Вината
на водача се презумира до доказване на противното.
Въз
основа на заключението на комплексната СМАТЕ съдът счита, че ищцата е имала
поведение, което е довело до съпричиняване на увреждащия резултат – същата не е
пътувала с предпазен колан. В резултат е получила увреждания по лицевата част
на главата, които не би получила ако беше пътувала с поставен предпазен колан.
Съдът намира, че процентът на съпричиняване е 50.
В
резултат на ПТП за ищцата са настъпили неимуществени вреди – болки и страдания
от получените травми, от тяхното лечение и възстановителен период.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
(чл.52 от ЗЗД).
Съгласно
разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./ увредените лица имат право да претендират
обезщетение за понесените вреди направо от
застрахователя по застраховката "гражданска отговорност".
Между застрахователят и собственика на МПС причинило ПТП е налице валидно
сключен застрахователен договор за гражданска отговорност на автомобила за
процесния ден 19.07.2014г. Последният е основание за възникване на прякото
право на ищцата срещу застрахователя по застраховка ГО на МПС. Обект на
застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства
(чл.257 ал.1 от КЗ, отм.). Без значение е връзката между водачът на увреждащото
МПС и увреденото лице –син и майка. Целта на КЗ /отм./ съответстваща и на
общностното право досежно застраховката гражданска отговорност - Първа, Втора и
Трета директива е да бъдат обезщетени всички пострадали от ПТП с изключение на
водача на МПС / така вж. чл.3 /1/ от Първа директива на Съвета на ЕС,
съображение 7 и чл.2 от Втора директива и чл.1 на Трета директива, така и
решение по дело С-537/03 на Съда на ЕС/. Съдържанието и размерът на
задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди
зависят от деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за
справедливо обезщетяване на болките и страданията , съгласно чл.52 от ЗЗД.
Съгласно
практиката на ВКС понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето,
ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален
дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост не е
абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на
самото общество в конкретната държава[1]. Преценявайки събраните по делото
доказателства (съдебно медицински експертизи и свидетелски показания) за
преживените от ищцата болки и страдания при получаване на травмите,
последвалото оперативно лечение, продължителността на възстановителния период,
който все още не е завършил по отношение на обонянието, комфорта при дишане и
„двойното виждане“ , във вр. с критериите в ППВС №4/68г., конюнктурата в
страната към момента на ПТП и съдебната практика, постановена за подобен вид
увреждания, получени през 2014г., съдът намира, че справедлив размер
обезщетение е такова в размер на 40 000лв. Намалено с процента на
съпричиняване, на ищца се следва обезщетение в размер на 20 000лв.
В
исковата молба ищцата претендира обезщетението, ведно с лихвата за забава от
деня на увреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 223 ал. 2
от КЗ /отм./, застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността
на застрахования пред третите лица –ищцата, произтича от непозволено увреждане.
При непозволеното увреждане длъжникът изпада в забава с факта на извършването
на деликта, без да е необходимо да му е отправяна покана за изплащане на
обезщетение, поради което, доколкото прекият причинител на вредата дължи лихви
за забава от деня на увреждането и отговаря за тези лихви пред третите лица,
съгласно цитираната разпоредба, отговорността на застрахователя следва да бъде,
както на застрахования - дължи се лихва върху обезщетението от деня на
увреждането, без да е необходимо увреденото лице да е отправяло покана както
към застрахования, така и към застрахователя. Ето защо лихвата за забава върху
дължимото на ищцата обезщетение се дължи от деня на увреждането - 19.07.2014г.
до окончателното изплащане на сумата.
Искът
за разликата до първоначално предявения размер от 50 000лв. следва да се
отхвърли като неоснователен.
По
разноските.
На процесуалния
представител на ищцата се следва адвокатско възнаграждение в размер на 1130лв.
на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, съобразно представения
списък. На ищцата се следват разноски съобразно уважената част от иска в размер
на 164лв.
На
ответната страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска - 354лв. разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450лв., съобразно чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.25
ал.2 във вр. с ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
След компенсация на
двете насрещни вземания за разноски до размера на по-малкото от тях, ищцата
остава да дължи на ответника разноски в размер на 640лв.
При
този изход на делото застрахователното дружество следва да заплати по сметката
на СГС държавна такса в размер на 650лв. Остатъкът до 800лв. е внесен от
ищцата. Разноски не са правени за сметка на бюджета.
Водим
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
З.К.„Л.И.” АД, ЕИК ******* със седалище *** и адрес на управление *** да
заплати на Л.И.Т., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 20 000 (двадесет
хиляди) лв., ведно с лихвата за забава от 19.07.2014г. до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 19.07.2014г.
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени
виновно от застрахован при З.К.„Л.И.” АД по застраховка „гражданска
отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица № 22114001879384, период на покритие от
17.07.2014г. до 16.07.2015г., водач Х.Х.Т., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ
иска
на Л.И.Т. срещу З.К.„Л.И.” АД за разликата до първоначално предявения размер от
50 000 лв.
ОСЪЖДА
З.К.„Л.И.” АД да заплати на адв.М.Г., САК, с адрес *** на основание чл.83 ал.2
от Закона за адвокатурата сумата от 1130 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Л.И.Т., ЕГН ********** да заплати на З.К.„Л.И.”
АД разноски по делото в размер на 640 лв.
ОСЪЖДА
„З.К.„Л.И.” АД да заплати на Софийски градски съд държавна такса и разноски в
общ размер на 650 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: