Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………2019 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен
съд,
двадесет и четвърти състав
в открито заседание,
проведено на шестнадесети септември 2019 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при
участието на секретаря Веселка Крумова,
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
административно
дело №966 по
описа за 2019 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 92, ал. 13 от Закон за гражданската регистрация /ЗГР/ вр. чл.
126 – чл. 178 от Административнопроцесуален кодекс АПК/.
Образувано е по жалба на С.Д.Г. ***, адрес за
кореспонденция гр. В., ул. “Ген. К.“ № 20 ет. 3 ап. 4, чрез адв. А.П.-ВАК
против отказ обективиран в писмо изх. № РД18018808ВН_007ВН/ 19.03.2019г. на Кмета на Община-В. за заличаване
адресната регистрация по реда на чл.99б
от ЗГР на
лицата П.Т. и Е.Т. на административен
адрес: ***. В жалбата се твърди, че обжалвания отказ е нищожен, тъй като е
издаден от некомпетентен орган при делегиране на правомощия, а в условията на
евентуалност незаконосъобразен и нецелесъобразен, по подробно изложени
съображения; счита, че отказът е издаден при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и в
противоречие с целта на закона; акта не е издаден в изискуемата за това заповед
по чл.99б, ал. 3 от ЗГР и не съдържа всички изброени в чл.59 от АПК реквизити;
не обективира както фактическите, така и правните основания за издаването на
акта, издаден е в нарушение на чл. 35 от АПК без да са изяснени всички факти и
обстоятелства от значение за случая. Поради изложените съображения моли съда да
прогласи неговата нищожност, в евентуалност да го отмени като
незаконосъобразен. В съдебно заседание жалбоподателката чрез процесуален
представител поддържа жалбата на сочените в нея основания, като моли съда да
отмени атакувания административен акт, като незаконосъобразен и неправилен и да
присъди направените разноски.
Ответната страна – кмета на Община-В. в писмено становище оспорва
жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския
хоН.р.
Заинтересованите страни – П.Т.Т. и Е.Т.Т., чрез своя
процесуален представител изразяват становище за неоснователност и недоказаност на
подадената жалба. Твърдят, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно,
обосновано и съобразено с целта на закона и молят съда за потвърждение на отказа
на кмета.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално допустима ,
тъй като е подадена от лице, имащо право и интерес от оспорването, и в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК – на 29.03.2019г.
Разгледана по същество жалбата е основателна по
следните съображения:
От жалбоподателката С.Г. е подадено искане рег. № РД18018808ВН/ 27.09.2018г. до кмета на Община В., по чл.99б от ЗГР, да се заличи адресната регистрация на лицата П.Т. и Е.Т.,
регистрирани на нейния адрес: ***. Искането е изпратено в район „О.“ при Община В. където е
регистрирано с №РД18018808ВН_001ВН_0010Д/02.10.2018г. Със Заповед №179/23.07.2018г. издадена от Кмета на район „О.“ е определена комисията, която да извършва проверка по чл.99б
от ЗГР и да състави протокол. В Протокол №6/19.11.2018г. комисията определена със Заповед №179/23.07.2018г. е посочила, че в
резултат на проверката констатира, че адресните
регистрации по постоянен и настоящ адрес на лицата Е.Т. и П.Т. на
административен адрес *** не са в противоречие с чл.92 ал.3, чл.99а и чл.99б от
Закона за гражданската регистрация, поради което няма основание да бъдат
заличени. С писмо изх.№ РД18018808ВН-001ВН-0070Д/ 22.11.2018г. на кмета на
Район „О.“ жалбоподателката е уведомена, че комисията за
проверка спазване изискванията на чл.92 и чл.99а от ЗГР, определена със Заповед
№ 179/23.07.2018г. на кмета на район „О.“ е установила, спазване на всички
законови изисквания по чл.92 и чл.99а от ЗГР, поради което не са налице
предпоставки за заличаване на адресните
регистрации на лицата Е.Т. и П.Т.. Този отказ е обжалван от жалбоподателката
пред АС-В. по адм. дело №3440/2018г., в резултат на което същият е обявен за
нищожен с влязло в сила решение №192/07.02.2019 г., като преписката е изпратена
на кмета на Община-В. за произнасяне в
едномесечен срок от получаване на съобщението, съобразно мотивите на съда. С
писмо рег. №РД18018808ВН_0060Д/01.03.2019г.
АС-В. е изпратил влялото в сила съдебно решение на кмета на Община-В. за ново
произнасяне, съобразно, описаните в него мотиви. С писмо рег. № РД18018808ВН_007ВН/ 19.03.2019г. на кмета на Община-В.
жалбоподателката е уведомена, че проверката на комисията не е констатирала
противоречие на адресните регистрации на П.Т. и Е.Т. с чл. 92 и чл.99а от ЗГР,
поради което кметът прави отказ за заличаването им, който е предмет на
настоящото дело.
Процесното
писмо, преповтаря съдържанието на предходния отказ, обективиран в писмо изх.№
РД18018808ВН-001ВН-0070Д/ 22.11.2018г. на кмета на район „О.“, без преди
произнасянето, да са изпълнени задължителните указания, дадени в мотивите на
съдебното решение.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 99б, ал. 3 от ЗГР в тридневен срок от
извършване на проверката и въз основа на протокола по ал. 2 кметът на общината
издава заповед за заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че
са извършени в нарушение на чл. 92 или на чл. 99а. Кметът на общината е
единственият оправомощен от закона административен орган, който следва и е
длъжен да разгледа и да се произнесе по искането за заличаване на адресна
регистрация. Процесният отказ видно от титулната му част и от цялостното му
съдържание изхожда от кмета на община В.. В частта на положените подпис и печат
изрично е посочен И. П. кмет на Община - В. чрез Н. М. - Секретар на Община В.,
съгласно Заповед №4456/29.11.2016 г. Последната беше представена по делото, от
която стана ясно, че също не е подписана от кмета на Община В., а от лице съгл.
Заповед №4430/28.11.16 г. Въпреки, че тази заповед, беше служебно изискана, до
приключване на делото не беше представена от ответника. Следователно поради
невъзможността да се установи лицето, подписало Заповед №4456/29.11.2016г.,
неговата самоличност и материална компетентност да полага подпис от името на кмета
на Община В., се налага единствения извод, че
Заповед № №4456/29.11.2016г. е издадена от некомпетентен орган.
Компетентността е нормативно призната способност на даден орган да издаде
определен акт, изрично разписана в закон
или друг нормативен акт или чрез възлагане от друг орган, който притежава
първоначална компетентност по силата на закон или друг нормативен акт за
издаване на административен акт по определен кръг от въпроси, тоест така
наречените случаите на законно упражняване на "чужда компетентност".
Липсата й винаги влече нищожност на издадения
административен акт. Съгласно чл.44, ал.1, т.14 от ЗМСМА, вр. чл.99 “б“, ал.3 от ЗГР само кмета на Общината може да възлага свои
функции на други длъжностни лица с писмена Заповед. Приложената Заповед № 4456/29.11.2016г.
не е подписана от кмета на Община В., поради което и не може да породи желаните
правни последици, а именно възлагане на секретаря на Община В. Н. М. да
подписва отказите за заличаване на адресна регистрация на физически лица. Върховният
административен съд последователно непротиворечиво в своята практика изисква
доказването на всеки един от релевантните за заместване юридически факти:
качеството на заместник по служба, наличието на изричен акт за заместване и
обективна невъзможност на титуляря на компетентността да я упражнява.
Обжалваният отказ е подписан от лице без законова или надлежно делегирана
компетентност да стори това. В случая не
се представиха доказателства, че такава делегация съществува. При това
положение, следва да се приеме, че подписалият Заповед № №4456/29.11.2016г.
няма нито законоустановено, нито валидно делегирано правомощие от страна на
компетентния орган - кмета на Община-В., да възложи на секретаря на Община-В. Н.
М. да издава отказите за заличаване на адресна регистрация на физически лица,
което прави обективирания в писмо изх. № изх.№РД18018808ВН_007ВН/19.03.2019г. отказ нищожен като постановен от
материално некомпетентен административен орган.
На следващо място комисията, която е извършила проверката
за спазване на изискванията на чл. 99б от ЗГР и подписала Протокол №6/2018 г. е
определена със Заповед №179/23.07.2018 г. на кмета на район „О.“ – гр. В. и
въпреки изричните указания, дадени с влязло в сила решение №192/07.02.2019 г.
на АС-В., нова комисия не е сформирана, като установения порок, водещ до
нищожност на издадения краен акт продължава да съществува. При новото
разглеждане на преписката следва да се формира нова комисия при спазване на
разписаната процедура в ЗГР.
По изложените съображения следва да бъде обявена
нищожността на процесния отказ като делото се изпрати като преписка за
произнасяне на компетентния за това орган-кмета на Община-В..
Отделно от това съдът намира, че оспореният акт е
издаден и при неправилно приложение на материалния закон. Разпоредбата на
чл.99б ЗГР предвижда заличаване на всяка регистрация, направена в нарушение на
изискванията по чл.92, чл.99, ал.1 и 4 или чл.99а от закона. Съгласно чл.92,
ал.2 ЗГР за извършване на адресна регистрация на адрес в страната лицата
представят един от следните документи: 1. документ за собственост; 2. документи
за ползване на имота за жилищни нужди, включително договор за предоставяне на
социална услуга от резидентен тип и договор за настаняване в специализираните
институции; 3. други документи, доказващи собствеността или ползването на
имота. Според ал.3 на същата разпоредба за извършване на адресна регистрация се
представя и писмено съгласие на собственик, когато заявителят не е собственик,
чрез декларация по образец, подадена лично пред органа по ал.1, или с
нотариална заверка на подписа.
Това е действащата към момента на подаването на
искането разпоредба и всяка адресна регистрация, която не отговаря на
посочените в нея изисквания, независимо дали е била законосъобразно извършена с
оглед действащите към предишен момент редакции на разпоредбата, следва да бъде
приведена в съответствие със законовите изисквания – в конкретния случай да
бъде заличена адресната регистрация по постоянен и настоящ адрес на всички лица
на процесния адрес, за които няма правно основание да бъдат адресно регистрирани
там. Такава е логиката на закона и това е начинът за постигането на неговата
цел - да се поддържа регистъра на населението по отношение на постоянния и
настоящ адрес на лицето в актуално състояние, съответстващо на действителното
фактическо положение, по арг. от разпоредбите на чл.90, ал.1 вр. чл.89 ЗГР, тъй
като адресът не е единствено мястото, където лицето живее или където то
получава кореспонденцията си, а е предпоставка за упражняване на редица права,
съответно е обстоятелство, от което зависи изпълнението на негови задължения.
Затова законът не допуска произволно посочване и регистриране на какъвто и да е
адрес, а е въвел изискване за наличие на правна и фактическа връзка на
гражданина с адреса (постоянен и/или настоящ), на който е вписан в регистъра на
населението.
От доказателствата по делото се установява, че адресно
регистрираните на адреса на жилището на жалбоподателката в гр. В., ул. "Б.
Р.“ №20, ет. 1, към настоящия момент нямат никаква правна и фактическа връзка с
него. Видно от представените от заинтересованите страни доказателства - Съобщение изх. №2174 от
25.06.1965 г.; Съобщение изх. № 2176 от 25.06.1965; Нотариален акт № 124, том
XIV, нот. дело № 5875 от 1984 г.; Нотариален акт № 46, том II, дело № 780 по
описа за 1962 г. на Народен съд - град В., наследодателите на заинтересованото
лице Е.Т. са били собственици първоначално на къща, находяща се на ул. „Б. Р.“
22 /видно от НА от 1962г./, а след процедурата по отчуждаване и на апартамент,
находящ се на ул. „Б. Р.“ №22 /видно от НА от 1984 г./. По делото не са
представени данни, Е.Т. да е придобивала друга собственост на съседния адрес
ул. „Б. Р.“ №20. Нещо повече видно от декларация рег. №2136 от 10.03.2009 г. на
нотариус, рег. №195, Е.Т. дава изричното си съгласие като собственичка на
апартамент на ул. „Б. Р.“ №22, етаж 1, споделяща общ за сгради №20 и №22 вход и
коридор на жалбоподателката С.Г. да преустрои и промени предназначението на
апартамента си на първи етаж на ул. „Б. Р.“ №20 от жилище в офис. На следващо място видно от
представените административни карти за периодите 1945-1950 г. и 1985-1987 г. на
ул. „Б. Р.“ винаги е имало административни адреси с №20 и 22. Това не се отрича
и от ответника в настоящото производство, който въпреки Определението на
настоящия състав от 03.06.2019 г. не отговори на въпроса коя сгР. се води или
се е водила на административен адрес ул. „Б. Р.“ №22 и на кой административен
адрес се води сгР.та с идентификатор 10135.1507.489.1.1, която видно от извадка
от кадастралния регистър на недвижимите имоти е записана на неидентифициран
собственик. Житейската логика изключва варианта, в който два самостоятелни
обекти, в случая апартаменти могат да имат един и същ административен адрес,
който освен номера на улицата, включва и номер на етаж и номер на апартамент. По
делото се установи и, че извършената регистрация на третите лица на адреса на
жалбоподателката й създава трудности и я лишава от несмущавано ползване на
жилището й, което е в разрез с регламентираното в чл.8 от Европейската
конвенция за правата на човека право на несмущавано ползване на личното жилище
и ненамеса на държавата в ползването на това право.
От друга страна представените от
жалбоподателката доказателства водят до единствения извод, че единствено тя е
собственик на апартамента, находящ се на етаж първи на ул. „Б. Р.“ №20. Видно
от документите за собственост Протокол за съдебна делба от 14.07.1977 г. на ВРС,
жалбоподателката получава в дял апартамент, на първи етаж в гр. В., ул. „Б. Р.“
№20, като през 2010 г. същият е с променено предназначение в офис. От
представената схема №15-916429-07.12.2018 г. на самостоятелен обект с
идентификатор 10135.1507.488.1.1 представляващ офис като съседни самостоятелни
обекти в сгР.та на същия етаж е отразено, че няма такива, което е още едно
доказателство, че апартамента на заинтересованата страна Е.Т. ***. От друга
страна съгласно
разпоредбата на чл.178 ал.4 от ЗУТ не се разрешава строежи или части от тях да
се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане
в експлоатация. Следователно след като процесният имот е бил въведен в
експлоатация като офис през 2010 г., то същият не може да се ползва като жилище за
постоянно обитаване и съответно да се
извършва адресна регистрация към 2018 г., когато е извършена адресната
регистрация на П.Т.. По отношение избрания постоянен адрес от Е.Т. през 2000
г. към датата на извършване на
процесната адресна регистрация съгласно чл. 92, ал.1 от ЗГР /в редакцията, ДВ,
бр. 67 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г./, е действал старият режим, при който
е било достатъчно заявление от лицето за извършване на такава регистрация, като
не е било необходимо представянето нито на документ, доказващ собственост или
ползване на имота, нито изрично съгласие на собственика на имота - настоящ
жалбоподател. В този смисъл, не е налице нарушение при извършване на 11.04.2000
г. на адресната регистрация на Т. на заявения от нея адрес. Същевременно сега
действащата разпоредба на чл. 92, ал. 3 от ЗГР (нова-ДВ, бр. 9 от 2011г., изм.
- ДВ, бр. 42 от 2012 г.) въвежда като изискване писмено съгласие на
собственика, когато заявителят не е собственик, чрез декларация по образец,
подадена лично пред органа по ал. 1, или с нотариална заверка на подписа. Т.е.
по аргумент на противното, при наличие на изрично несъгласие на собственика,
какъвто е настоящият случай, адресната регистрация по постоянен адрес на друго
лице, което не е собственик на този имот, не живее на този адрес и собственикът
на този имот не желае това лице да има регистрация по постоянен адрес на този
имот и да получава кореспонденцията си на този имот, адресната регистрация би
следвало да бъде заличена. С оглед изложеното,
административният орган е следвало да положи нужните усилия за изясняване на
фактите и обстоятелствата, които са от значение за случая и като не е обсъдил
направените от жалбоподателката възражения, органът е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила - чл. 35 от АПК и това е довело до
неправилно приложение на материалния закон - чл. 99б във вр. с чл. 92 от ЗГР и
постановяване на отказ, несъответен на целта на закона - поддържане на
регистъра на населението по отношение на постоянния адрес на лицето в актуално
състояние, съответстващо на действителното фактическо положение. По изложените
съображения настоящият състав намира, че следва да се заличи регистрирания
постоянен адрес на Е.Т. и П.Т. и тъй като естеството на акта не позволява
решаването на въпроса от съда по същество - да върне преписката на
административния орган за ново произнасяне при съобразяване задължителните
указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. В тази връзка съдът
намира да отбележи, че натрупалите се през годините грешки и несъответствия в
регистрите за населението, не може да бъде основание за поддържането на едно
противоправно и неестествено състояние, засягащо права и законни интереси на
трети лица, в случая жалбоподателката.
С оглед изхода
на делото на жалбоподателката се следват разноски. Предвид направеното
възражение от страна на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500
лв. Договореното между страните възнаграждение не надвишава значително
минималния размер
и съответства както на вложените усилия,
така и на фактическата и правна сложност на делото, поради което следва да се
присъди в искания размер.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, чл.173,
ал.4 и чл.143, ал.1 АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА нищожността на отказа, обективиран в писмо изх.№ РД18018808ВН_007ВН/ 19.03.2019г. на Кмета
на Община-В. за заличаване адресната регистрация на лицата П.Т. и Е.Т. на
административен адрес: ***.
ИЗПРАЩА на кмета на Община-В. преписката по искане рег. № РД18018808ВН/27.09.2018г. по описа на Община В. от С.Д.Г. за произнасяне съгласно задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
решението.
ОСЪЖДА Община-В. да заплати на С.Д.Г., ЕГН ********** ***
сумата от 610лв. /шестстотин и десет/, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 92, ал.
14 от ЗГР.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: